О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№1865 , 04.10.2019 г. гр.Бургас
ОКРЪЖЕН СЪД БУРГАС, Гражданско отделение, трети въззивен
състав в закрито заседание на четвърти октомври две
хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Росен Парашкевов
Членове: Калина Пенева
мл. съдия
Красен Вълев
като разгледа докладваното от младши съдия Красен
Вълев в.ч.гр.д.№ 1479 по описа за 2019
г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 279, вр. чл.
274 – 278 от ГПК.
Производството е образувано по частна жалба с
вх. 39426/11.09.2019 г. на Районен съд Бургас, подадена от адв. Мирослав Ангелов,
в качеството му на процесуален представител на „ЦАМ ПРОПЪРТИС МЕНИДЖМЪНТ"
ЕООД, ЕИК *********, против Разпореждане № 18187 от 30.08.2019 г., издадено на основание чл.415, ал.1, т.1 от ГПК по ч.гр.д.5561/2018 г.
по описа на Районен съд Бургас, с което на частния жалбоподател – заявител по
ч.гр.д.5561/2018 г. на БРС, е указано да предяви установителен иск за вземането
си по издадената заповед за изпълнение №3277/04.09.2018 г.
Твърди се, че обжалваното разпореждане е
нищожно, поради липса на компетентност на съда за постановяването му, поради
влизане в сила и стабилизиране на Заповедта за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК от 04.09.2018 г.; недопустимо - поради липса на процесуалните
предпоставки за постановяването му, предвидени в чл.415 от ГПК; а по същество -
неправилно и незаконосъобразно, поради нарушение на материалния и процесуалния
закон, необоснованост и немотивиране на акта.
Претендира се прогласяване нищожността, евентуално – обезсилването или отмяната
на обжалваното разпореждане като неправилно, и постановяване, че Заповедта за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 04.09.2018 г. по
ч.гр.д.5561/2018 г. на БРС , е влязла в сила.
Изложени са подробни съображения, че
подаденото по делото Възражение по чл.414 от ГПК от адв.Пламен Жоров Ченголов
от БАК, като пълномощник на съдружника в „ЦАМ БАЛКАН ИНВЕСТ" ООД Айвар
Ринатович Мухтаров против издадената по делото Заповед за изпълнение, не може
да произведе действие, тъй като е подадено от трето лице - чуждо за
дружеството-длъжник „ЦАМ БАЛКАН ИНВЕСТ" ООД, като същото не е и
упълномощено за тези си действия от Управителя и представляващ дружеството-длъжник
- Андрей Ромилов Ангелов. Поради липсата
на представителна власт и процесуална легитимация у лицето – подало
възражението, и липсата на подадено в законовия срок възражение по чл.414 от ГПК от надлежно упълномощено от длъжника лице, се твърди, че заповедта за
изпълнение е влязла в сила и произнасянето на съда след този момент с
Разпореждане от 30.08.2019 г., по чл.415, ал.1, т.1 от ГПК, с което на
заявителя е указано за възможността му да предяви иск за установяване на
вземането си в едномесечен срок от получаване на съобщението, като довнесе
дължимата държавна такса и в същия срок представи доказателства за предявяване
на иска, е нищожно като постановено при липса на компетентност на съда за
постановяването му, тъй като с влизането в сила на Заповедта за изпълнение е
сложен край на заповедното производство и липсва съдебна юрисдикция за
постановяването на разпореждането. Твърди се, че процесуалните действия на
особения представител на длъжника по заповедното производство не са валидни и не
могат да обосноват ефект на валидно и допустимо подадено възражение срещу
заповедта, доколкото възражението на особения представител е подадено почти
една година след като издадената заповед за изпълнение е доведена до знанието
на дружеството длъжник- чрез неговия управител.
С изложените аргументи за нищожност на
Разпореждане от 30.08.2019 г., издадено на
основание чл.415, ал.1, т.1 от ГПК по ч.гр.д.5561/2018 г. по описа на Районен
съд Бургас, в условията на евентуалност се твърди, че то е недопустимо поради
липса - неосъществяване на процесуалните предпоставки за постановяването му по
чл.415 от ГПК, тъй като липсва валидно, допустимо и в срока по чл.414, ал.2 от ГПК подадено възражение по чл.414 от ГПК, от надлежна процесуално-легитимирана
страна. Със същите аргументи се твърди неправилност на обжалвания акт.
Изложени са съображения за допустимост на
подадената жалба, а именно – че оспорването на валидността на съдебния акт не е
ограничено със срок, поради което жалбата е допустима, в частта, в която се
твърди нищожност на обжалваните актове. По отношение на останалата част на
частната жалба се твърди, че също е допустима, тъй като с обжалваното
разпореждане съдът е дал указание за предявяване на един недопустим
установителен иск, съответно за извършване на разноски за подаване на същия. Сочи
се, че обжалваният акт прегражда пътя на заявителя да се снабди с изпълнителен
лист, което е крайната цел на заповедното производство.
Против частната жалба е подаден отговор с вх.
№41385/24.09.2019 г. от адв. Б.Б., особен представител на длъжника по
заповедното производство „ЦАМ БАЛКАН ИНВЕСТ“ ООД, ЕИК *********, с който се
иска да бъде оставена без разглеждане частната жалба, евентуално тя да бъде отхвърлена.
Изложени са съображения, че подадената частна жалба е недопустима, тъй
като обжалваното разпореждане не е от кръга на преграждащите и неговата
обжалваемост не е изрично посочена в закона. По отношение на твърденията за
нищожност се сочи, че за да е валиден един съдебен акт, той трябва да е
постановен от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, постановен в
пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма, подписан и волята на съда да може да бъде изведена от
съдържанието му, като всички тези предпоставки са налице. Сочи се, че доводите
относно недействителността на подаденото от адв. Ченголов възражение са наведени
още пред първоинстанционния съд, който е счел, че издадената заповед не е
влязла в сила, назначил е особен представител- адв. Бачкова и именно от нея
като особен представител на длъжника е подадено възражение в дадения ѝ
двуседмичен срок.
По отношение на евентуалното искане за
обезсилване или отмяна на обжалваното разпореждане се възразява, че самото то
не подлежи на обжалване, а по отношение на искането за привеждане в изпълнение
на издадената заповед за изпълнение, се сочи, че то е в компетентността на заповедния
съд.
С допълнителна молба вх. №41386/24.09.2019 г
на РС Бургас особеният представител е поискал възнаграждение за
представителството понастоящото частно производство съгласно чл. 25, ал.4 от
Наредбата за заплащане на правната помощ.
Съдът, след преценка на изложените в частната
жалба и отговора съображения и материалите по ч. гр. д. № 5561/2018 г. по описа
на РС-Бургас, по вътрешно убеждение, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Производството по ч.гр.д.5561/2018 г. по описа
на Районен съд Бургас е образувано по заявление, подадено от „ЦАМ ПРОПЪРТИС
МЕНИДЖМЪНТ" ЕООД гр.Бургас, с ЕИК *********, за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК против длъжника „ЦАМ БАЛКАН ИНВЕСТ" ООД, за
сумата от 5 000 евро; 560,70 лева – лихва за за периода от 01.01.2018 г.
до 25.07.2018 г., лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на
вземането, и разноски. Посочено е, че вземането произтича от подписано между
страните Споразумение от 12.07.2017 г., по силата на което длъжникът „ЦАМ
БАЛКАН ИНВЕСТ" ООД е поел задължение да върне на „ЦАМ ПРОПЪРТИС
МЕНИДЖМЪНТ" ООД сумата от 5 000 евро в срок до 31.12.2017г.
По заявлението Районен съд Бургас е издал
Заповед № 3277 от 04.09.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за поисканите суми.
По делото е постъпило възражение по чл.414 от ГПК, подадено от адв.Пламен Жорев Ченголов от БАК, упълномощен от общото
събрание на „ЦАМ БАЛКАН ИНВЕСТ" ООД и от съдружника Айвар Ринатович
Мухтаров. Депозирани по делото са и становища от адв.Пламен Жорев Ченголов, с твърдение, че
производството по ч.гр.д.5561/2018 г. цели източване на активите на „ЦАМ БАЛКАН
ИНВЕСТ" ООД. Приложени са писмени доказателства за провеждане на общо
събрание на дружеството - длъжник с включен в дневния ред избор на нов
управител, сигнал до Окръжна прокуратура Бургас, преписки от съдебни
производства между дружеството - длъжник и дружеството-заявител.
Районният съд е съобразил възможността от
противоречиви интереси между представител и представляван на
дружеството - длъжник и с Разпореждане от 22.01.2019 г. е задължил
заявителя на внесе по сметка на БРС
депозит от 300 лева за назначаване на особен представител на „ЦАМ БАЛКАН ИНВЕСТ"
ООД на основание чл. 29 от ГПК във вр. чл. 414 от ГПК.
След изпълнение на указанията и във връзка с
уведомително писмо от Съвета на Адвокатска колегия Бургас с Разпореждане
№16799/09.08.2019 г. заповедният съд е назначил за особен представител на „ЦАМ
БАЛКАН ИНВЕСТ" ООД адв. Борислава Бачкова. На 19.08.2019 г. същата е
получила съобщение за назначаването си за особен представител и ѝ е
връчена издадената заповед за изпълнение. На 27.08.2019 г. от особения
представител е постъпило възражение срещу издадената Заповед № 3277 от
04.09.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.
С разпореждане №18187 / 30.08.2019 г. е
указано на заявителя по ч.гр.д.5561/2018 г. на БРС да предяви установителен иск
за вземането си по издадената заповед за изпълнение №3277/04.09.2018 г.
Настоящата частна жалба е подадена против разпореждането
от 30.08.2019 г., като Окръжен съд Бургас намира същата за недопустима.
Разпореждането по чл.415, ал.1, т.1 от ГПК, с
което съдът дава указания на заявителя за предявяване на иск при своевременно
депозирано възражение по чл.414 от ГПК срещу заповедта за изпълнение, не
подлежи на самостоятелен инстанционен контрол. Разпоредбата на чл. 274, ал. 1
от ГПК във вр. с чл. 279 от ГПК очертава кръга определения/разпореждания/, които
подлежат на обжалване с частна жалба, а именно: в случаите посочени в закона и
определенията, преграждащи по-нататъшното развитие на делото.
В
закона не е предвидена изрично обжалваемостта на разпореждането по чл.415,
ал.1, т.1 от ГПК.
Това
разпореждане не е от категорията на преграждащите по-нататъшното развитие на
делото. Предметният обхват на разглежданата категория съдебни актове
/преграждащи определения/ е очертан в т. 5 от ТР № 1/17.07.2001 г. по т. гр.
дело № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС, чиито
разрешения запазват актуалността си и при действието на ГПК от 2007 г. Съгласно приетите от ОСГК
разрешения при прекратяване на производството се пресича възможността за завършване на
делото с постановяване на решение и се заличават с обратна сила процесуалните
действия до постановяване на прекратяването, като с обжалването на
прекратителните определения се защитава упражняването правото на иск на
обжалващия. Не такъв характер има разпореждането
по чл.415, ал.1, т.1 от ГПК, тъй като то няма за последица пресичане на възможността за
завършване на делото с постановяване на решение. При подадено в срок възражение
срещу заповедта за изпълнение за заявителя възниква интерес от предявяване на
иск за установяване на вземането по чл.422 от ГПК. Така заявителят има
възможност да защити претенцията си в исковото производство. На общо основание
исковият съд ще следва да прецени всички предпоставки за допустимост на иска,
вкл. наличието на подадено в срок възражение от длъжника, без да е обвързан от
преценката на заповедния съд.
Ето защо частната жалба против разпореждането
от 08.10.2018 г. по чл.415, ал.1, т.1 от ГПК е недопустима и следва да бъде
оставена без разглеждане.
За пълнота следва да се добави, че съдът не
споделя твърденията на частния жалбоподател, че Разпореждане от 30.08.2019 г. ,издадено на основание чл.415, ал.1, т.1
от ГПК по ч.гр.д.5561/2018 г. по описа на Районен съд Бургас е нищожно поради
липсата на компетентност на съда за произнасянето му. Нищожно е съдебното
решение, постановено от ненадлежен орган или в ненадлежен състав, извън
правораздавателната власт на съда, не в писмена форма, абсолютно неразбираемото
решение или неподписаното решение./ ТР № 1/10.02.2012 г.
по тълк. д. № 1/2011 г. на ОСГТК/ В настоящия случай
твърдението за нищожност на обжалвания акт се свежда единствено до
постановяването му при липса на компетентност на съда, поради това, че
Заповедта за изпълнение е влязла в сила и с това е сложен край на заповедното
производство. Съдът не споделя тези твърдения на жалбоподателя, тъй като именно
заповедният съд е компетентен да прецени дали възражението от длъжника е
подадено в срока по чл.414 от ГПК и да даде на заявителя указанията по чл.415
от ГПК, поради което акта е постановен от компетентен орган.
С изложените съображения съдът намира, че частната жалба като недопустима
следва да бъде оставена без разглеждане.
По разноските: При администриране на делото, Районен съд Бургас не е задължил
частния жалбоподател да внесе по банкова сметка на Окръжен съд Бургас депозит
за особен представител на ответната страна по частната жалба. Предвид изхода на спора, с оглед процесуална
икономия и на основание чл. 77 от ГПК
частният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на особения представител
възнаграждение./ в т.см. Определение №12/08.01.2017
г. на ВКС по ч.т.д.№2016/2017 г./ Възнаграждението следва да бъде определено
съгласно чл. 25, ал. 2 от Наредба за заплащане на правната помощ във връзка
с чл.
11 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения в размер на 200 /двеста/ лева.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима частна жалба с вх.
39426/11.09.2019 г. на Районен съд Бургас, подадена от „ЦАМ ПРОПЪРТИС
МЕНИДЖМЪНТ" ЕООД, ЕИК ********* срещу
Разпореждане № 18187 от 30.08.2019 г. по ч.гр.д.5561/2018 г. по описа на
Районен съд Бургас.
ОСЪЖДА „ЦАМ ПРОПЪРТИС
МЕНИДЖМЪНТ" ЕООД, ЕИК ********* да заплати на адвокат Борислава Илиева
Бачкова от Адвокатска колегия Бургас на основание чл. 77 от ГПК сумата от 200
/двеста/ лева, представляваща възнаграждение за особен представител.
ПРЕКРАТЯВА производството по
ч.гр.д. № 1479 по описа на Окръжен съд Бургас за 2019 г.
Определението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Бургас с частна
жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Председател:
Членове: 1.
2.