№ 118
гр. Бургас, 13.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и втори
март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Радостина К. Калиманова
при участието на секретаря Жана Авр. Кметска
в присъствието на прокурора В. Ат. Г.
като разгледа докладваното от Радостина К. Калиманова Търговско дело №
20222100900368 по описа за 2022 година
Производството по настоящото дело е с правно основание чл. 155, т. 3 от Търговския
закон.
Образувано е по повод исковата претенция на Бургаски окръжен прокурор против
„Магирус“ ЕООД със седалище град Бургас и адрес на управление к-с „Лазур“, бл. 9, вх. 4,
ЕИК *********, за прекратяване на ответното дружество. Към исковата молба в подкрепа на
отправените искания са представени и ангажирани от ищцовата страна писмени
доказателства.
С оглед разпоредбата на чл. 367 от ГПК на ответната по делото страна съдът е
изпратил препис от исковата молба и доказателствата към нея, като същевременно и е
указал, че следва да подаде писмен отговор в двуседмичен срок, задължителното
съдържание на отговора и последиците от неподаването на такъв или неупражняването на
права. В посочения по-горе и определен от закона срок ответната страна не е депозирала
отговор. На ищеца е била предоставена възможност да депозира допълнителна искова молба
и упражни правата си по чл. 372, ал. 2 от ГПК. В този срок същият не е депозирал
допълнителна искова молба. Това обстоятелство е било съобщено на ответника с указание за
правата му по чл. 373 от ГПК. В предоставения му за това срок същият не е подал
допълнителен отговор.
Бургаският окръжен съд прецени представените по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност, исканията и доводите на страните и като се съобрази и с разпоредбите
на закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
В исковата молба, по повод на която е образувано настоящото производство,
1
ищцовата страна твърди, че ответното дружество било вписано във водения към онзи
момент от Бургаския окръжен съд регистър за търговските дружества под № 396, том 16,
стр. 156, с решение № 1620 от 05.06.1997 година по фирмено дело №1620/1997 година по
описа на Бургаския окръжен съд като безсрочно, с капитал в размер на 5000 лева и предмет
на сделки подробно и изчерпателно посочен в приетия учредителен акт. Негов едноличен
собственик на капитала и управител било лицето Н. И. Р.. Във връзка с постъпил при нея
писмен сигнал и предприетите в тази насока действия било установено, че управителят на
дружеството бил починал на 24.09.2021 година. До настоящия момент за дружеството
нямало извършено вписване на нов управител в продължение на три месеца от смъртта на
предходния такъв. Липсата на вписан нов управител на дружеството за период по-голям от 3
месеца обуславяло наличието на предпоставките на закона за прекратяване на дружеството.
След извършена справка в общодостъпния електронен търговски регистър, воден от
Агенция по вписванията се установява, че ответното дружество е вписано във водения към
онзи момент от Бургаския окръжен съд регистър за търговските дружества под № 396, том
16, стр. 156, с решение № 1620 от 05.06.1997 година по фирмено дело №1620/1997 година по
описа на Бургаския окръжен съд като безсрочно, с капитал в размер на 5000 лева и предмет
на сделки подробно и изчерпателно посочен в приетия учредителен акт. Негов едноличен
собственик на капитала и управител е лицето Н. И. Р.. Не е спорно също така, а в тази
насока е и представения и приет като доказателство препис - извлечение от акт за смърт №
476 от 24.09.2021 година, че управителят на ответното дружество е починал на 24.09.2021
година.
При съобразяване на изложеното по-горе, съдът намира, че така предявената искова
претенция с правно основание чл. 155, т. 3 от Търговския закон е основателна и като такава
следва да бъде уважена. В чл. 141, ал. 5 от Търговския закон е предвидена възможността
управителят на дружество с ограничена отговорност да се оттегли. Подобно оттегляне на
управителя, предвидено в цитираната разпоредба представлява упражняване на едно негово
право, преобразуващо по своя характер. Това едностранно изявление на управителя
задължава дружеството да поиска заличаването му от търговския регистър. Във връзка с
тази регламентирана възможност управителят да бъде заличен от търговския регистър, без
да бъде вписан друг на негово място, възниква въпросът как ще функционира дружеството с
ограничена отговорност като юридическо лице, след като няма управителен и
представителен орган, който от негово име да извършва каквото и да било валидно правно
действие. Именно във връзка с гарантиране интересите на самото дружество, а и на третите
лица в разпоредбата на чл. 155, т. 3 от Търговския закон е посочено, че ако в продължение
на три месеца дружеството няма вписан управител, то това състояние е основание за
неговото прекратяване. Към тази хипотеза на невписан управител следва да бъдат
приравнени и случаите, в които вписаното като управител лице е починало или е
постановено под запрещение. Дори и формално да не е заличен от регистъра, на практика
той не може да изпълнява функциите на управител и дружеството е без управителен орган.
В конкретния случай, както бе посочено по-горе, управителят на ответното дружество е
2
починал на 24.09.2021 година и към настоящия момент за него няма вписан нов управител,
т. е. посочения по-горе период от три месеца е изминал отдавна, но дружеството на практика
все още е без управител по горните доводи.
Ето защо и по изложените съображения, съдът намира, че са налице предвидените в
чл. 155, т. 3 от Търговския закон предпоставки за прекратяване на ответното дружество,
поради което и предявената искова претенция е основателна и като такава следва да бъде
уважена.
С оглед изхода на делото и при съобразяване на обстоятелството, че исковата молба в
съответствие с чл. 155, т. 3 от Търговския закон е депозирана от прокурора, в който случай
държавна такса предварително не се внася, то с настоящото решение на основание чл. 78,
ал. 11 от ГПК ответното дружество следва да бъде осъдено да плати по сметка на Бургаския
окръжен съд държавна такса в размер на 80 лева, както и 5 лева за служебното издаване на
изпълнителен лист.
Мотивиран от горното и на основание чл. 155, т. 3 от Търговския закон, Бургаският
окръжен съд
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА вписаното във водения от Бургаския окръжен съд регистър за
търговските дружества под № 396, том 16, стр. 156, с решение № 1620 от 05.06.1997 година
по фирмено дело №1620/1997 година по описа на Бургаския окръжен съд еднолично
дружество с ограничена отговорност с наименование „Магирус“ ЕООД със седалище град
Бургас и адрес на управление к-с „Лазур“, бл. 9, вх. 4, , ЕИК *********, с едноличен
собственик на капитала и управител Н. И. Р..
ОСЪЖДА „Магирус“ ЕООД със седалище град Бургас и адрес на управление к-с
„Лазур“, бл. 9, вх. 4, , ЕИК *********, да заплати по сметка на Бургаския окръжен съд
сумата от 80 /осемдесет лева/ лв., представляваща дължима държавна такса за разглеждане
на предявения иск, както и сумата от 5 /пет лева/ лв., представляваща дължима държавна
такса за служебното издаване на изпълнителен лист.
След влизане в сила на настоящото съдебно решение препис от него да бъде изпратен
на Агенция по вписванията, Служба по регистрация за извършване на следващите се във
връзка с него действия.
Настоящото решение подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните с въззивна жалба пред Бургаския апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
3