МОТИВИ към присъда № 549/ 18.10.2013
г. постановена по НОХД № 648/2013 г. по описа на РРС.
Обвинението срещу подсъдимия Т.С.Т., е за това че за периода от *** г. до *** г. в с. О.,
в улловията на продължавано престъпление е отнел чужди движими вещи – 1 бр.
електрическа машинка за подстригване на овце на стойност 60,00 лв. и 2 бр. СИМ
карти на “Виваком” № № *** и ***, на обща стойност 5,00 лв., всичко на обща стойност
65,00 лв. от владението на П.Г.П. ***, без неговото съгласие и с намерение
противозаконно да ги присвои, като случаят е маловажен – престъпление по чл.
194 ал.3 вр. с ал.1 вр. с чл. 26 от НК.
Подсъдимият признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, като изразява съгласие да не се събират доказателства за тях
и производството се е развило по реда на чл. 371 т.2 от НПК.
Представитeлят
на РРП поддържа обвинението и го счита за доказано. Предлага на съда да признае
подсъдимия за виновен, като му наложи наказание “глоба” от алтернативно
предвидените в закона за престъплението, за което е повдигнато настоящото
обвинение, в максимален размер.
Защитата моли за налагане наказание “глоба” към средния размер.
Разградският районен съд, като прецени събраните в хода на досъдебното
производство доказателства и доказателствени средства, обсъдени поотделно и в
тяхната съвкупност, както и във връзка с направеното самопризнание от
подсъдимия, намира за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият и пострадалият се познават. През инкриминирания в
обвинението период Т. живеел под наем в дома на П. ***, като обитавал една от
стаите на първия етаж от къщата, заедно със св. M.. Пострадалият живеел сам на
втория етаж от постройката.
Един ден,
за перода от *** г. до *** г., подсъдимият влязал в едно от незаключените,
съседни на стаята която обитавал, помещения и взел от чекмедже на скрин
находйщо се там една електрическа машинка за подстригване на овце. Посочената
вещ, била закупена от пострадалия и съхранявана от него в тази стая.
Още
същата вечер, след като взел машинката, подсъдимият излязъл от дома на св. П. и
се насочил към бензиностанцията в с. О.. Там се срещнал с неустановено в хода
на разследването лице, на което продал вещта за сумата от 40,00 лв. Тези
действия на Т., били наблюдавани от св. M., който го проследил. След като
разбрал, че последния знае за извършената от него кражбата, подсъдимият помолил
свидетеля да запази това в тайна от П..
В същия
времеви отрязък, в друг ден, подсъдимят взел от едно от шкафчетата от стаята,
която ползвали със св. M., оставените там от пострадалия две СИМ карти на “В.” с номера *** и ***. Картите подсъдимият поставил в собствения си мобилен
телефон и провеждал периодично чрез тях разговори. При напускането на
квартирата на пострадалия през пролетта на 2013 г., подсъдимият взел и картите,
като продължил да ги ползва докато били деактивирани от мобилния оператор,
поради неплатени сметки, след което ги изхвърлил.
Посочените
по – горе действия били осъществени от подсъдимия без знанието и съгласието на
собственика на вещите – св. П..
Видно от
заключението по назначената в хода на досъдебното производство оценъчна
експертиза, прочетено и приобщено по предвидение в процесуалния закон ред в
хода на съдебното производство, стойността на откраднатите вещи възлиза общо на
65,00 лв., от които 60,00 лв. стойността на електрическата машинка и 5,00 лв.
общата стойност на двете СИМ карти.
Съдът
намира за установена горната фактическа обстановка въз основа на всички събрани
в хода на досъдебното производство доказателства и доказателствени средства.
Показанията на свидетелите П. П., M. и С. са взаимно допълващи се и непротиворечиви. В този смисъл
са и направените от подсъдимите самопризнания. Сочените гласни доказателствени
средства се подкрепят и от заключението
по назначената оценъчна експертиза, поради което съдът намира че пресъздават
действителната подлежаща на установяване фактическа обстановка и ги кредитира
изцяло.
Подсъдимият
Т. е осъждан за рестъпления по чл. 195 от НК. Видно от представената справка за
съдимост, постановените спрямо него присъди по двете последни осъждания са
групирани на основание чл. 25 от НК, като и по двете групи е постановявано
изтърпяване на най-тежко наложено наказание “лишаване от свобода” ефективно –
съответно за срок от седем месеца / по НОХД № *** г. на РРС за престъпление по чл.195 ал.1 т.7 от НК / и
за срок от една година /по НОХД № *** г. по описа на ИРС за престъпление по чл.195 ал.1 т.7 от НК /. Настоящото деяние се явява осъществено след условното предсрочно
освобождаване на подсъдимия на *** г. по определеното общо наказание по втората група
присъди.
Въз основа
на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна
страна следното:
С деянието си подсъдимият е осъществил
състава на престъплението “кражба”. През инкриминирания период, подсъдимият е
отнел чужди движими вещи – електрическа машинка за подстригване на овце и две
СИМ карти, от лицето, което ги е владеело -
техния собственик, без негово знание и съгласие. С вземането на
посочената от първите вещи от мястото, където е била съхранявана, Т. е прекъснал фактическата власт на
собственика й върху нея. С изнасянето на вещта от дома на пострадалия и по –
късно с отдалечаването от местопрестъплението на подсъдимия, той е установил своя трайна такава власт върху предмета
на престъпно посегателство, с което изпълнителното деяния на престъплението “кражба” е било
довършено. По подобен начин е осъществен и състава на изпълнителното деяние на
посоченото престъпление и по отношение на двете СИМ карти. С вземането им от Т.
от мястото, където са били съхранявани от П., подсъдимия е прекъснал
фактическата власт на последния върху тях и по – късно с напускане на дома му,
заедно с тези вещи е установил и трайна своя такава върху тях, довършвайки по
този начин второто инкриминирано в обвинителния акт изпълнително деяние.
Съставомерно се явява настоящото деяние и от субективна страна. Подсъдимият
действайки при пряк умисъл е съзнавал
общественоопасните последици от действията си и е искал тяхното
настъпване, лишавайки лицето, които е владеело посочените по – горе движими
вещи от възможността да се разпорежда с тях, в качеството им на техен
собственик. От субективна страна по безспорен начин се установява и намерението
за своене на Т. спрямо отнетите вещи. Предприетите от него
действия по разпореждане с първата от тях и с ползването на останалите,
обективира по несъмнен начин, субективното
му отношение към предмета на престъпление, като към негов собствен.
Обстоятелството, че двете престъпни деяния са осъществени през
непродължителни периоди от време, при една и съща фактическа обстановка –
отнемане на вещи от дома на П., в който подсъдимия е живеел и за които не са
били взети специални мерки за съхранението им, както и това, че с всяко от тях са осъществени
състави на престъплението кражба по чл. 194 от НК, при еднородност на вината –
пряк умисъл, а последващото е било от обективна и субективна страна продължение
на първото, дават основание да се заключи че настоящото престъпление
представлява продължавано такова, по смисъла на чл. 26 от НК.
Същевременно стойността на отнетите вещи, която е значително под размера
на минималната работна заплата за страната, се явява определяща за настоящото
деяние, като такова представляващо “маловажен случай” по смисъла на чл. 93 т.9
от НК. Именно тази стойност, определя и незначителността на причинените от
престъплението вредни последици, наред и със направеното от подсъдимия
самопризнание за извършеното престъпление.
Съставомерността на престъплението от обективна и субективна страна
предопределя и ангажирането на наказателната отговорност на подсъдимия.
Индивидуализацията на следващото му се наказание, следва да се извърши при
условията на чл. 54 от НК, поради липса на предпоставките за приложение на чл.
55 от Кодекса. Що се отнася до вида и размера на следващото се наказание, съдът
намира за съответно на тежестта на осъщественото престъпление наказанието
“пробация” от алтернативно предвидените в чл. 194 ал.3 от НК. Многобройните
предходни осъждания на Т., не могат да не бъдат отчетени при индивидуализацията
на наказанието. Именно те се явяват и обстоятелството, което изключва
налагането на наказанието “глоба”, като неоправдано леко. Степента на
обществена опасност на подсъдимия, който е осъществил настоящото престъпление
преди да е изтекла една година от условното му предсрочно освобождаване от
наложено наказание “лишаване от свобода”, е значителна и тя се явява такова
отегчаващо вината обстоятелство, правещо неподходящо налагането на най-лекото
по вид наказание. Същевременно, като смегчаващи отговорността обстоятелства
следва да бъдат преценявани направените от подсъдимия самопризнания за
извършеното престъпление и съдействието за разкриване на обективната истина по
делото. Отчитайки посоченото, съдът намира че нему следва да бъде наложено
наказание “пробация”, което съответства по вид на степента на обществена опасност
на деянието и дееца. При определяне на нейния размер следва да бъде отчетено и
обстоятелството, че причинените с престъплението имуществени вреди, макар и
незначителни като парична стойност на отнетите вещи, не са възстановени. Ето
защо, намира за съответен на престъплението размер от една година за двете
задължителни пробационни мерки – регистрация по настоящ адрес и периодични
срещи с пробационен служител. Намира, че за постигане в пълнота на целите по
чл. 36 от НК следва да бъде определена като подходяща и мярка “безвъзмезден
труд в полза на обществото” от 120 часа годишно, която следва да бъде изпълнена
в рамките на една година. Счита че с така определеното наказание ще бъдат
реализирани целите поставени от материалния закон, касателно както на
генералната, така и на специалната превенция.
Вида на
определеното на подсъдимия наказание, в конкретния случай, въпреки процесуалния
ред, по който се е развило производството, прави неприложима разпоредбата на
чл. 58а от НК.
Признаването
на подсъдимия за виновен и осъждането му, по текста, по който е повдигнато
настоящото обвинение, предполага и осъждането му да заплати направените по
делото разноски.
В този смисъл съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: