Р Е ШЕ Н И Е
№
гр.София, 31.03.2021
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение,
в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТА
ЖЕЛЯЗКОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА РАДЕВА
ЦВЕТАНКА
БЕНИНА
като разгледа докладваното от съдия Желязкова ч.гр.дело
№ 1951 по
описа за 2021
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано
е по жалба, вх. номер 00083/21.01.2021 г. по описа на СГС на „З.Д.Ж.и З.“
АД, срещу отказ на ЧСИ М.Д.от 15.01.2021
г. да прекрати производството по ИД 202078770400160 на основание чл. 433,
ал. 1, т. 1 от ГПК. Счита, че на 10.12.2019 г. и 06.03.2020 г. е изплатил
доброволно всички дължими суми, ведно с разноските, по гр.д. 5126/2018 на САС и
гр.д. 4085/2017 г. на СГС. Въпреки, че уведомил съдебният изпълнител за
изпълнението преди образуване на изпълнителното дело, последният отказал да прекрати
делото.
Взискателят по ИД – П.К.не взема становище по жалбата.
В
мотивите си по чл. 436 от ГПК ЧСИ М.Д.приема, че не е налице валидно плащане.
От представените платежни нареждания не ставало ясно, че в заплатена сума от 42
978,32 лв. са включени и дължимата сума, за която е образувано настоящото
изпълнително дело, тъй като не било изрично посоченото заплащането ѝ.
Софийският
градски съд, след като разгледа жалбата, доводите на страните и обсъди
представените доказателства, намира следното:
С
решение № 5300 от 03.08.2017 г. по гр.д. 4085/2017 г. по описа на СГС „З.Д.Ж.и З.“
АД е осъдено да заплати на К.К.А.сумата от
60 000 лева – застрахователно обезщетение - обезщетение за неимуществени
вреди, причинени от застрахован при жалбоподателя. Със същото решение
жалбоподателят е осъден да заплати на процесуалният представител на ищеца – адв. П.К., на основание чл. 83, ал. 2 ЗАдв
сумата от 2 790 лв., представляваща адвокатско възнаграждение.
„З.Д.Ж.и
З.“ АД е обжалвал решението в частта, с която е уважен иска за сумата над 30
000 лева.
В
частта, в която решението не е обжалвано (за сумата от 30 000 лева
главница и законна лихва от 21.12.2016 г. до заплащане на сумата) е издаден ИЛ
на 20.09.20218 година. Въз основа на същия е образувано изпълнително дело
20187870400261 по описа на ЧСИ М.Д..
Видно
от представените платежни нареждания от 17.10.2018 г. (стр. 54-55 по ИД) „З.Д.Ж.и
З.“ АД е заплатил дължимите суми – 30 000 лв. – обезщетение за претърпените
неимуществени вреди, 5 550 лв. – законна лихва върху главницата за периода 21.12.2016 г. до 17.10.2018 г., 1 254 лв. –
разноски по изпълнителното дело и 2 819,43 лв. по т. 26 от ТТРЗЧСИ.
С
решение 2426 от 06.11.2019 г. по в.гр.д. 5126/2018 г. по описа на САС е
потвърдено решение № 5300 от 03.08.2017 г. по гр.д. 4085/2017 г. по описа на
СГС, като „З.Д.Ж.и З.“ АД е осъдено да заплати на адв.
П.К., на основание чл. 38 ЗАдв. сумата от 1 430 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение.
Не
се спори, че с определение № 586 от 21.02.2020 г. по гр.д. 5126/2018 г. по
описа на САС е изменено решение 2426 от 06.11.2019 г. по в.гр.д. 5126/2018 г.
по описа на САС, в частта за разноските, като „З.Д.Ж.и З.“ АД е осъдено да
заплати допълнително сумата от 286 лв., дължими на основание ЗДДС и чл. 2а от
Наредба 1 от 2004 година.
Изпълнително
дело № 202078770400160 по описа на ЧСИ М.Д. е образувано на 24.11.2020 г., по молба на адв. П.К., въз основа на изпълнителен лист от 11.11.2020 г., издаден по гр.д. 4085/2017 г. по описа на СГС и
решение 2426 от 06.11.2019 г. и определение № 586 от 21.02.2020 г. по гр.д.
5126/2018 г. по описа на САС, с който „З.Д.Ж.и З.“ е осъдено да заплати на адв. П.К.сумата от 2 790 лв. – адвокатско възнаграждение,
сумата от 1 430 лв. – адвокатско възнаграждение за въззивно
производство и сумата от 286 лв. – дължими на основание ЗДДС върху хонорара.
Изпратена
е ПДИ до длъжника З. „Д.Ж.и З.“ и запорно съобщение
за налагане на запор върху сметките на длъжника
в Уникредит Булбанк АД.
ПДИ
е връчена на 25.11.2020 г. на длъжника и на 07.12.2020 г. същият е поискал от
ЧСИ да прекрати ИД, тъй като на
10.12.2019 г. и на 06.03.2020 г. длъжникът е заплатил изцяло дължимите суми на взискателя по ИД.
Към
молбата са приложени платежно нареждане от 10.12.2019 г., с което „З.Д.Ж.и З.“
АД е заплатило по сметка на адв. П.К.сумата от 42
978,32 лв., като е посочил основание „гр.д. 5126/2018 г. на САС“. С платежно
нареждане от 06.03.2020 г. „З.Д.Ж.и З.“ АД е заплатило по сметка на адв. П.К.сумата от 286 лв., като основание в платежното
нареждане е посочено „586/21.02.2020 г.
гр.д. 5126/2018 г. на САС“.
Изпратен
е препис до взискателя, като последният е посочил, че молбата за прекратяване е
неоснователна, тъй като в платежното нареждане за заплащане на сумата от 42
978,32 лв. не е посочено, че се заплащат съдебните разноски в размер на 4 220 лева.
Също така плащането за сумата от 4 220 лева следвало да постъпи по
индивидуалната сметка на адв. П.К., а не по сметка на адвокатско дружество К.,
Б. и С..
С
обжалваното постановление съдебният изпълнител е отказал да прекрати
производството.
При
така установеното от фактическа страна, настоящият състав намира следното от
правна страна:
Относно
допустимостта на производството:
Предмет
на обжалване е разпореждане на ЧСИ М.Д. от 15.01.2021 г. за прекратяване на ИД
на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Жалбата
е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК от длъжника по делото –
надлежно легитимирано лице съгласно чл. 435, ал. 2 от ГПК, срещу акт,
който подлежи на обжалване. Следователно, жалбата е ДОПУСТИМА.
Разгледана
по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Според
нормата на чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК изпълнението се прекратява с
постановление, когато длъжникът представи разписка от взискателя, надлежно
заверена, или квитанция от пощенската станция, или писмо от банка, от които се
вижда, че сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя
преди образуване на изпълнителното производство. Да се прекрати изпълнителният
процес като правоотношение, означава да се погасят правото и властта да се
искат и извършват изпълнителни действия, както и задължението те да се
извършват и понасят. Посочената разпоредба съдържа изчерпателно посочване на
хипотезите, при осъществяването на които е налице основание за прекратяване на
изпълнителното производство. И това е така, тъй като със същата се предоставя
по изключение на несъдебен орган правораздавателна компетентност по разрешаване
на спорни права, което изключва разширителното й тълкуване. Общата идея на
нормата е защитата на длъжника по реда на чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК да се основава на твърдение за правопогасяващи възражения, основани на
факти, установени със сигурни доказателства. Хипотезата е ограничена до
безспорни обстоятелства, а именно – плащане на парично вземане, удостоверено в
автентична разписка от кредитора или сигурен платец /пощенска станция или
банка/. При тълкуването на нормата се налага извод, че в тази хипотеза пречката
за принудително изпълнение се свързва с недобросъвестността на взискателя,
който е упражнил възможността да инициира изпълнителен процес, въпреки че
задължението е било доброволно изпълнено.
В
конкретния случай не се оспорва от взискателя, че сумата от 42 978,32 лева и
сумата от 286 лева са постъпили по сметка на АД Б., К.и Сие
на посочените дати, преди образуване на процесното
ИД.
В
основанието и на двете плащания е посочен номерът на делото, по което е
плащането, вкл. и номерът на определението на САС, с което на адв. К.се присъждат допълнително 286 лева за ДДС върху вече
присъденото адвокатско възнаграждение.
В
случая, с платежното нареждане от 10.12.2019 г. длъжникът е заплатил по сметка
на взискателя сумата от 42 978,32 лв., които се формират, както следва от 30
000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди; 9 008,32 лв. – законна лихва от
21.12.2016 г. до 06.12.2019 г. (изчислена съобразно чл. 162 от ГПК), както и сумите
от 2 790 лв. и 1 430 лв. – представляващи адвокатско възнаграждение по
първоинстанционното и въззивното производство, и приспадане на 250 лева –
присъдени на длъжника разноски (съгласно разясненията на длъжника в молба от
17.03.2021 година).
Настоящата
съдебна инстанция намира, че с оглед данните по делото, изричното признание на
взискателя, че сумите по двете платежни
нареждания са получени по банковата сметка на представляваното от взискателя
адв. К.адвокатско дружество, в двете платежни нареждания изрично е посочен
номер на делото, по което са присъдени сумите, както и, че размерът на сумите
съответства на дължимите суми, с изключение на разликата от 250 лева,
представляваща прихванати от длъжника насрещни задължения за присъдени разноски
по същото съдебно решение, и като съобрази правилото на чл. 76, ал.2 от ЗЗД ,
Съдът намира, че е налице надлежно плащане на кредитора адв.
П.К.за целия размер на присъденото адвокатско възнаграждение за двете съдебни
инстанции, за които е образувано процесното изпълнително дело по смисъла на чл.
75, ал.1 от ЗЗД.
Следователно,
в конкретния случай се установява, че преди образуване на изпълнително дело 202078770400160
(последното плащане е от март 2020 г., а ИД е образувано през 11.2020 г.)
длъжникът е заплатил изцяло задълженията за адвокатско възнаграждение, за които
е образувано делото. Поради това и това, като е приел, че длъжникът не е
доказал плащане на взискателя преди образуване на ИД
на сумите, за които е образувано, ЧСИ е постановил неправилен акт, който
подлежи на отмяна.
Водим
от горното, СГС, ТО,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ постановление от 15.01.2021 г. на ЧСИ М.Д. по изпълнително дело 202078770400160, с което
същият е отказал да прекрати производството по ИД 202078770400160 на
основание чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.