Решение по дело №4240/2019 на Районен съд - Бургас

  Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 1445

 

26.11.2019 г., гр.Бургас

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд – Бургас, в публично заседание на 01.11.2019 г.,

XXІІ наказателен състав състоящ се от:

 

Председател: Николай Гемеджиев

 

секретар Мария Милева,

като разгледа докладваното от съдия Гемеджиев

НАХД № 4240 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството по делото е образувано по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН по повод постъпила в съда жалба подадена от С.А.Т., ЕГН ********** с адрес: ***.

            Жалбата е подадена против Наказателно постановление №19-0769-003463/12.07.2019 г. издадено от Началника група към ОД на МВР – гр.Бургас, сектор „Пътна полиция“.

            С това Наказателно постановление (НП) на основание чл.53, ал.1 от ЗАНН и чл.175, ал.3, предл.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) за нарушение на чл.140, ал.1 ЗДвП, на жалбоподателя е наложено 1 административно наказание по вид „лишаване от право да управлява МПС” в размер от 6 месеца и едно административно наказание по вид „глоба“ в размер от 200.00 лева.

            В жалбата се посочва, че в АУАН липсва конкретна правна квалификация и не е посочена алинеята на чл.140 ЗДвП, която е вменена като нарушение на С.Т.. Посочва, че не е нарушила закона виновно и че управлявания от нея лек автомобил бил дерегистриран без нейно знание.

            Административнонаказващия орган (АНО) след редовно призоваване не се явява. Не се явява и представител, както и не се представят доказателства. В съпроводителното писмо, с което цялата преписка е изпратена на съда, се взема становище по подадената жалба и то се изразява в молба същата да бъде оставена без последствия, а процесното НП да бъде потвърдено.

 

            ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА:

            Процесното НП е връчено лично на жалбоподателя на 09.09.2019 г., видно от приложената към него разписка, а жалбата е била подадена на 13.09.2019 г. с вх.№769000-21083/13.09.2019 г.

            Ето защо съдът намира, че жалбата е процесуално допустима за произнасяне, тъй като е подадена в седемдневния преклузивен срок по чл.59, ал.2 във връзка с чл.84 ЗАНН във връзка с 183, ал.3 и ал.4 НПК.

 

            Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

 

            УСТАНОВЕНО ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

            Жалбоподателят С.Т. притежава свидетелство за управление на МПС № ********* и от 05.07.2004 г. е правоспособен водач на МПС от категории B, М и АМ. До момента и от 27.05.2010 г. спрямо нея има издадено и влязло в сила 1 наказателно постановление за 2 извършени нарушения на ЗДвП. До момента и на 17.05.2010 г. спрямо жалбоподателя има постановена 1 глоба с фиш за едно административно нарушение на ЗДвП.

            На 26.07.2018 г. въз основа на заявление, подадено по електронен път (електрона преписка от портала на МВР №9897/872826/26.07.2018 г.), е настъпила служебна промяна в регистрация в собствеността на процесното МПС, представляващо лек автомобил марка “Opel” модел “Astra” с рег.№ ********.

            На 23.11.2018 г. или четири месеца по-късно, регистрацията на процесното МПС била служебно прекратена на основание чл.143, ал.15 ЗДвП поради неизпълнение от страна на новия собственик на задължението в двумесечен срок от придобиването да регистрира превозното средство.

            На 05.03.2019 г. около 11:20 часа мл.автоконтрольор Х.Х. спрял за проверка жалбоподателя Т., докато последната управлявала посочения по-горе лек автомобил в гр.Бургас, комплекс „Меден рудник“. В хода на проверката и след справка с РСОД (таблет) и с дежурен ОДЧ по КАТ било установено, че процесното МПС е с прекратена регистрация от 23.11.2018 г.

            В резултат на посочената проверка на място и в тримесечния давностен[1]  срок по чл.34, ал.1, изр.2 ЗАНН, Х.Х. съставил против жалбоподателя Акт №19-0769-003463/05.03.2019 г. за установяване на административно нарушение (АУАН), бланков №003849 със свидетел К.М.. На същата дата срещу подпис на жалбоподателя бил връчен препис от АУАН. В цифров вид вмененото на жалбоподателя нарушение било по чл.140 ЗДвП. На същата дата и срещу подпис на жалбоподателя бил връчен препис от АУАН, като бил иззет контролен талон №5406014.

            С Докладна записка от 02.05.2019 г. на полицейски инспектор В.С. до Началника на Сектор „Пътна полиция“ било предложено преписката да бъде изпратена на Районна прокуратура – Бургас с мнение за отказ от образуване на досъдебно производство на основание чл.24, ал.1 НПК. Районна прокуратура – Бургас от своя страна и с Постановление от 24.06.2019 г. е отказала да образува досъдебно производство по случая.

            На следващия ден с две заповеди са наложени две принудителни административни мерки: временно отнемане на СУМПС на жалбоподателя до заплащане на дължимата по фиш глоба и временно спиране от движение на процесното МПС (л.л.8-9 от делото).

            На 10.05.2019 г. с договор с нотариална заверка на подписите (л.9 от делото) С.Т. купила процесното МПС от юридическо лице. Финансовите отношения между дружеството-продавач и жалбоподателя-купувач били уредени със Споразумение ден по-рано (09.05.2019 г.), с което С.Т. встъпила в качеството на лизингополучател или длъжник на друго юридическо лице-лизингодател (л.л.7-10 от делото).

            На 09.05.2019 г. след представени в Сектор „Пътна полиция“ документи била отразена промяна в регистрацията на процесния лек автомобил и била възстановена прекратената му регистрация. На следващия ден и отново след представени документи в информационните масиви на МВР била отразена и служебна промяна на регистрацията на процесния автомобил, като бил регистриран договора за продажба, посочен в предходния абзац. На 17.05.2019 г. била отразена промяна в регистрацията на процесното МПС, като то било зачислено в района на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Бургас, а регистрационните табели, които били поставени дотогава били върнати на Отдел „Пътна полиция“ при СДВР (л.27 от делото).

            На 12.07.2019 г., в рамките на давностния[2] шестмесечен срок по чл.34, ал.3 ЗАНН от съставянето на АУАН и макар извън рамките на инструктивния едномесечен срок по чл.52, ал.1 ЗАНН, наказващия орган издал обжалваното НП, което, както бе посочено по-горе, било връчено на жалбоподателя на 09.09.2019 г. В словесен вид вмененото на жалбоподателя нарушение е идентично с това, отразено в АУАН. В цифров вид квалификацията на вмененото нарушение била уточнена по реда на чл.53, ал.2 ЗАНН и била записана като чл.140, ал.1 ЗДвП.

На 13.09.2019 г., в седемдневния преклузивен срок по чл.59, ал.2 във връзка с чл.84 ЗАНН във връзка с 183, ал.3 и ал.4 НПК била подадена процесната жалба.

 

            ОТ ПРАВНА СТРАНА:

 Съдът не установи процесуални нарушения или материалноправни пропуски при издаване на АУАН и НП, които да обуславят отменително решение.

             АУАН и НП са съставени от лица, компетентни да сторят това съгласно чл.189, ал.1 и ал.12 ЗДвП.

            Съгласно чл.143, ал.15 ЗДвП служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство. С други думи законът посочва, че действието, последващо придобиването се нарича „регистрация“, независимо, че ППС е вече регистрирано. С прекратяването на регистрацията (чл.143, ал.15 ЗДвП), ППС престава да бъде регистрирано по надлежния ред и управлението му представлява нарушение на чл.140, ал.1 ЗДвП, съгласно която разпоредба по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Съвсем естествено и след като до момента процесното ППС не е било обект на проверка от контролните органи, то е било с поставен регистрационен номер към 10.02.2019 г.

            Задължението за регистриране на регистрирано новопридобито ППС е това да бъде сторено в срок до един месец (чл.145, ал.2 ЗДвП). Безспорно това регистриране е следвало да бъде сторено от предходния собственик, като към датата на вмененото деяние (05.03.2019 г.) това безспорно не е жалбоподателя С.Т.. Тя обаче е установена да управлява процесното МПС на тази дата. Едва след 2 месеца тя е встъпила като лизингополучател или длъжник на лизингодателя.

Съдът не споделя доводите на жалбоподателя Т., че е налице липса на вина, тъй като не е знаела за служебното прекратяване на регистрацията и не била уведомена. В случая приложение намира разпоредбата на чл. 143, ал. 15 ЗДвП (в сила от 27.12.2017 г.), съгласно, която – служебното прекратяване на регистрацията настъпва автоматично, ако новият собственик не изпълни задължението си в двумесечен срок да пререгистрира автомобила. Прекратяването на регистрацията настъпва по силата на закона, а не по волята на административен орган, поради което и не е било необходимо контролните органи да информират предоставилия на Т. за управление собственик на процесния лек автомобил за прекратяването на регистрацията (законът не им вменява и такова задължение).

Ето защо е ясно, че управлението на ППС с прекратена регистрация е едно нарушение (на чл.140, ал.1 ЗДвП), а липсата на регистрация на новопридобито ППС в срок до един месец е съвсем друго (на чл.145, ал.2 ЗДвП).

            При посоченото дотук е безспорно, че жалбоподателя Т. е извършила деянието, съставляващо административно нарушение по посочения текст на ЗДвП.

          Административните наказания за нарушението са в минималните предвидени размери, поради което не съществува възможност за тяхното намаляване.

Предвид горното и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН Районен съд – Бургас

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №19-0769-003463/12.07.2019 г. издадено от Началника група към ОД на МВР – гр.Бургас, сектор „Пътна полиция“, с което с което на основание чл.53, ал.1 от ЗАНН и чл.175, ал.3, предл.1 от Закона за движение по пътищата за нарушение на чл.140, ал.1 от Закона за движение по пътищата,

на С.А.Т., ЕГН ********** с адрес: *** са наложени административно наказание по вид „глоба“ в размер от 200.00 лева и административно наказание по вид „лишаване от право да управлява МПС” в размер от 6 месеца.

 

Решението, съгласно чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Бургас на основанията, предвидени в Наказателнопроцесуалния кодекс (чл.348 НПК) и по реда на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (чл.чл.208-228 АПК)

в четиринадесетдневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.

 

Районен съдия: /п/

           

            Вярно с оригинала: /п/

            КС