Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№

гр. Лом, 01.06.2022 г.

 

В   ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Ломският районен съд, І състав, в публичното съдебно заседание на тридесети ноември, две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА МИРОНОВА

при секретаря Румяна Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 509 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Искове с правно основание: -  чл. 422 ал.1 във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД

 

Предявени са обективно съединени искове от ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИ ЕАД, ЕИК *********, гр. София, чрез пълномощника си, адв. В.П.Г., САК, срещу Л.К.И., ЕГН **********,***, за установяване дължимост на суми по договор, за които има издадена Заповед по чл. 410 ГПК.

ИЩЕЦЪТ твърди, че между страните е имало сключени договори (два) за мобилни услуги, по който ответникът е неизправна страна:

1.       Договор за мобилни услуги от 04.11.2016 год., за моб. № *********, изменен с Допълнително споразумение от 17.04.2018 год. и

2.       Договор за мобилни услуги от 01.09.2018 год., за моб. № *********.

На 17.04.2018 год. страните са сключили и Договор за лизинг, по силата на който ответникът получил мобилно устройство, м. SAMSUNG Galaxy J7 2017 Dual Black.

Ответникът е ползвал далекосъобщителни услуги, които ищецът е фактурирал, заедно с лизинговите вноски по индивидуалния му клиентски номер при оператора - № *********.

Тъй като ответникът не е заплатил дължимите суми, ищецът прекратил договорите по вина на абоната и начислил неустойка съгл. т. 11 от договорите.

Била издадена крайна фактура № **********/15.02.2019 год., по която начислил общото задължение, формирано от договорните неустойки, непогасените абонаментни такси и лизингови вноски, в общ размер на 712,63 лв.

Сумата не била заплатена и ищецът подал заявление по чл. 410 ГПК. След като длъжникът по заповедното производство е бил известен за издадената Заповед за изпълнение при условията на чл. 47 ГПК, за ищеца е възникнал правен интерес от предявяването на установителен иск.

              Иска се: да бъде признато от съда за установено по отношение на ответника, че към него съществува изискуемо вземането на ищеца, за което има издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 169/2020 год. на ЛРС, против ответника, в общ раазмер на 712,63 лв., от които:

- 220,47 лв.  – дължими месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги по договор за мобилни услуги за периода от 15.09.2018 год. до 14.01.2019 год.;

- 278,85 лв. – незаплатени лизингови вноски по договор за лизинг от 17.04.2018 год., за предоставено на лизинг устройство м. SAMSUNG Galaxy J7 2017 Dual Black, за периода м. Февруари 2019 – м. Март, 2020 год.,

- 213,31 лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги от 04.11.2016 год., за моб. № **********, изменен с Допълнително споразумение от 17.04.2018 год., с абинаментен план Тотал – 30,99, предсрочно прекратен на 08.02.2019 год.

Претендират се и направените разноски по водене на заповедното и исковото производство.

Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил от ответника.

Предвид становището на ответника, съдът е приел, че между страните няма спор   относно основанието и размера на предявените искове.

Към делото е прието и приобщено като доказателство ч.гр.д. № 169/2020 год. на РС – Лом.

В откритото съдебно заседание ищецът, редовно призован не изпраща процесуален представител. С писмена молаба пълномощникът му, адв. В.Г., САК поддържа исковете. Прави искане в случай, че са налице предпоставките за това съдът да се произнесе с решение по чл. 237 или чл. 238 и чл. 239 ГПК. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 ГПК.

Ответникът Л.К. Йорданов, редовно призован се явява в с.з., не изразява становище по същество на спора и не въвежда възражения.

Няма оспорени фактически твърдения.

Доказателствата са писмени.

Видно от приетото и приобщено като доказателство ч.гр.д. № 169/2020 год. на РС – Лом, същото е образувано по заявление с правно основание чл. 410 ГПК от ищеца срещу ответника.

Съдът е издал Заповед от 13.02.2020 год., за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумата от 712,63 лв., ведно със законната лихва върху главницата от подаването на заявлението – 12.02.20209 год., до окончателното плащане.

Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл. 47 ГПК и с Разпореждане от 05.02.2021 г. съдът е указал на заявителя правото му да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от съобщението. Последното е получено от заявителя-настоящ ищец на 15.02.2021г.

              Искът по реда на чл. 422 ГПК е предявен в указаният срок (видно от вх.печат).

Между страните е имало сключени договори (два) за мобилни услуги:

1.                    Договор за мобилни услуги от 04.11.2016 год., за моб. № **********, изменен с Допълнително споразумение от 17.04.2018 год. – за срок от 24 месецаи

2.                    Договор за мобилни услуги от 01.09.2018 год., за моб. № *********** – за неопределен срок.

На 17.04.2018 год. страните са сключили и Договор за лизинг, по силата на който ответникът получил мобилно устройство, м. SAMSUNG Galaxy J7 2017 Dual Black.

Ответникът е ползвал далекосъобщителни услуги, които ищецът е фактурирал, заедно с лизинговите вноски по индивидуалния му клиентски номер при оператора - № ******.

 

Издадени са следните фактури:

1. № **********/15.10.2018 год., за отчетен период 15.09.2018 – 14.10.2018 год., на стойност 107,16 лв. с ДДС,

2. № **********/15.11.2018 год., за отчетен период 15.10.2018 – 14.11.2018 год., на обща стойност 162,01 лв. с ДДС, от които 107,16 лв. – задължения останали неплатени от предходен период,

3. № **********/15.12.2018 год., за отчетен период 15.11.2018 – 14.12.2018 год., на обща стойност 213,58 лв. с ДДС, от които 162,01 лв. – задължения останали неплатени от предходен период,

4 № 7283438257/15.01.2019 год., за отчетен период 15.12.2018 – 14.01.2019 год., на обща стойност 220.47 лв. с ДДС, от които 213.58 лв. – задължения останали неплатени от предходен период,

5. № 7284771920/15.02.2019 год., за отчетен период 15.01.2019 – 14.02.2019 год.,  в която е начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договорите – 213,31 лв., лизингови вноски – 278,85 лв. и непогасените  задължения от предходните периоди – 220,47 лв., или всичко общо 712,63 лв.

 

При така установеното се налагат следните правни изводи:

Предявеният иск е допустим. Налице е подведомственост на спора пред съда, искът е предявен от и срещу надлежна страна, в законоустановеният срок. Няма основания за отвод на пресъдено нещо.

Разгледан по същество е основателен и доказан и следва да бъде уважен, като съображенията за това са следните:

Искът с правно основание чл.415, ал.1 от ГПК има за предмет да се установи съществуването на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.

За успешното провеждане на установителния иск, в тежест на ищеца е да докаже твърдението си, че ответникът му дължи сумите за които е издадена заповед за изпълнение.

Общото правило при облигационните искове е, че ищецът следва да докаже качеството си на кредитор, падежа и изискуемостта на вземането си, а ответникът /длъжник/ следва да докаже възраженията си, респ. факта на плащането.

Въз основа на представените доказателства от ищеца, съдът приема за доказано изпълнението на договорите от негова страна. Поради това, съдът намира, че ищецът е доказал качеството си на кредитор по тях, както и обстоятелството, че има ликвидно /установено по основание и размер/ и изискуемо вземане спрямо длъжника.

Ответникът не ангажира никакви доказателства нито в хода на заповедното, нито по настоящото производство.

От приложените от ищеца с исковата молба писмени доказателства се установява, че дружеството на ищеца се е намирало в облигационни правоотношения с ответника по настоящото  производство, регулирани от сключени договори за предоставяне на далекосъобщителни услуги и договор за лизинг.

Ищецът е изпълнил задължението си към ответника по тези договори. На посочените в договори дати са издавани съответните фактури и за ответника е възникнало задължението да ги погаси.

Предвид неподаването на писмения отговор, респ. невъвеждането на възражения от страна на ответника в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК възражения, се налага извод, че той не оспорва претенцията по основание. Претендираните искове се доказват по размер от ангажираните доказателства. Нещо повече, в съдебното заседание ответникът също не оспорва исковете по основание и размер.

Ето защо предявените искове следва да се уважат изцяло.

Съгласно задължителната практика на съдилищата, т. 12 от ТР№ 4/2013 год. от 18.06.2014 год., ОСГТК, ВКС, съдът, разглеждащ исковото производство следва да се произнесе и по разноските, сторени в заповедното, с осъдителен диспозитив.

На осн.чл.78 ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените от него разноски по делото за тази инстанция. Ищецът представя списък по чл. 80 ГПК. От доказателствата по делото се установява, че сторените от него разноски са в общ размер на 510 лв., от които: 125 лв. д.т. и 180 лв. за процесуално представителство, или общо 305,00 лв. по исковото и 205 лв. по заповедното производство.

Следва да се съобрази настъпилата в хода на делото (вписана в ТР на 28.02.2022 год.) промяна в наименованието на фирмата на ищеца.

 

Мотивиран от горните съображения съдът

Р Е Ш И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Л.К.И., ЕГН **********,***, че към него съществува изискуемо вземането на ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ (с предишно наименование ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ) ЕАД, ЕИК *********, гр. София, за което има издадена Заповед от 13.02.2020 год., за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 169/2020 год. на ЛРС,  в общ раазмер на 712,63 лв. (седемстотин и дванадесет лева, 63 ст.), от които:

- 220,47 лв.  – дължими месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги по договори за мобилни услуги за периода от 15.09.2018 год. до 14.01.2019 год., за които са издадени фактури № **********/15.10.2018 год., № **********/15.11.2018 год., № **********/15.12.2018 год. и № 7283438257/15.01.2019 год.;

- 278,85 лв. – незаплатени лизингови вноски по договор за лизинг от 17.04.2018 год., за предоставено на лизинг устройство м. SAMSUNG Galaxy J7 2017 Dual Black, за периода м. Февруари 2019 – м. Март, 2020 год.,

- 213,31 лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги от 04.11.2016 год., за моб. № ***********, изменен с Допълнително споразумение от 17.04.2018 год., с абонаментен план Тотал – 30,99, предсрочно прекратен на 08.02.2019 год..

 

ОСЪЖДА Л.К.И., ЕГН **********,***, да заплати на ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ (с предишно наименование ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ) ЕАД, ЕИК *********, гр. София, направените във връзка с делото разноски за тази инстанция в общ размер на 510,00 лв. (петстотин и десет лева), от които: 305,00 лв. по исковото и 205 лв. по заповедното производство - ч.гр.д. № 169/2020 год. на РС – Лом.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Монтана в двуседмичен срок от съобщението.

 

 

 

Районен съдия: