Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ........
гр.в., 16.07.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 34-ти състав, в публично съдебно заседание,
проведено на двадесет и четвърти юни
през две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАГДАЛЕНА ДАВИДОВА
при участието на секретаря Светлана
Георгиева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 1387 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявен е иск с
правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
В исковата молба ищецът Г.И.Х. твърди,
че на 26.10.2018г., около 14.30ч., на крайезерния път
гр. в. – с. Е., е настъпило пътнотранспортно произшествие, причинено от водача
на лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „МЛ 270“, рег. № В 6830 СА, който е превозмал на тавана гипсови плоскости, две от които
изхвърчали и връхлетели върху движещия се зад него и управляван от ищеца лек
автомобил марка „Рено“, модел „Меган Сценик“, с рег. № ЕН 3660 ВВ. За настъпилото
пътнотранспортно произшествие участниците в същото съставили двустранен
констативен протокол за ПТП. Твърди се, че към датата на произшествието за лек
автомобил марка „Мерцедес“ е била налична валидна застраховка „Гражданска
отговорност” оформена в полица застрахователна полица № BG/02/118002766341. За настъпилото
пътнотранспортно произшествие се сочи ответното дружество да е уведомено, като
на автомобила е извършен оглед от застрахователя и са установени следните щети
от инцидента: фар ляв халоген (фар за мъгла) преден
ляв, облицовка предна броня с отвори за халогени,
лайсна предна броня лява, преден капак, таван, рамки горна (греда) на десни
врати, решетка лява в преден капак. Твърди, че към датата на депозиране на
исковата молба застрахователят не му е изплатил обезщетение за отстраняване на
щетите, поради което и сезира съда с искане за осъждане на дружеството да му
заплати сумата от 1583.12 лева, представляваща частичен иск от общо 2000.00
лева /съобразно допуснатото в о.с.з. на 24.06.2019г. изменение на иска/,
представляваща обезщетение за причинените имуществени вреди изразяващи се в
увреждане на горните детайли, ведно със законната лихва считано от депозиране
на исковата молба в съда до окончателното изплащане на обезщетението.
Претендира и сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответната
страна „Застрахователно дружество Бул Инс“ АД,
депозира отговор на исковата молба, в който изразява становище за
неоснователност на иска. Не оспорва, че лек автомобил марка „Мерцедес“, модел
„МЛ 270“, рег. № В 6830 СА е бил застрахован със задължителна застраховка
„Гражданска отговорност”, валидна към 26.10.2018г. и че от ищеца е подадено
искане за завеждане на претенция по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, по която е образувана преписка по щета, заведена под № **********.
Оспорва на първо място механизма на настъпване на произшествието, както и че то
се дължи на виновното и противоправно поведение на
водача на застрахования автомобил, а оттам и че вредите са резултат на
действията на застрахованото лице. В тази връзка счита, че представения от
ищеца протокол е издаден в нарушение на Наредба № Із-41 от 12.01.2009г. за
документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда
за информиране между МВР, КФН и ГФ, тъй като е следвало да бъде съставен констативен
протокол за материални щети, а не такъв по Приложение № 3 към чл. 5, ал. 1 от
Наредбата. В протокола са налице зачерквания и задрасквания, поради което счита
същия за невалиден. Оспорва се и верността на представения протокол досежно верността на описания механизъм на настъпване на
пътнотранспортното произшествие и причините за настъпване на последното.
Отделно от това поддържа и че протоколът, като частен свидетелстващ документ,
не се ползва с обвързваща материална доказателствена
сила. Вън от горното прави възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат, като твърди ищецът да не се е движим със съобразена с
пътните условия и обстановка скорост, като виновно с действията си е нарушил
чл. 20, ал. 1 и 2, чл. 21, ал. 1 и чл. 23, ал. 1 ЗДвП. Счита, че ако ищецът
беше спазил правилата, установени с посочените норми, не би се стигнало до
настъпване на вредоносния резултат. Оспорва и размера на предявения иск, като
излага че при оглед на автомобила са описани следните щети по същия: фар ляв –
за подмяна, фар за мъгла преден ляв – за подмяна, облицовка предна броня с
отвори за фарове за мъгла – за боя, лайсна предна броня лява – за боя с черен
мат, преден капак – за боя, таван – за боя, рамка врати десни – за боя и
решетка преден капак ляв, който детайл е липсващ по време на огледа. Счита, че
при липса на фактура или друг разходен документ, данни процесният
автомобил да е бил в гаранционен срок на употреба, счита че размер на
обезщетението не следва да бъде определяно по цени на официален сервиз на
марката, респ. по цени за оригинални части. С оглед горното моли за отхвърляне
на иска, евентуално обезщетението да бъде намалено до размера на действителните
вреди при съобразяване съпричиняването отстрана на
ищеца. Моли за присъждане на разноски.
След съвкупна преценка
на доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от
приложения на л. 5 от делото двустранен констативен протокол за
пътнотранспортно произшествие и в частност от схемата на пътната обстановка и
ПТП, че на 26.10.2018г., Максуд Мустафа Максуд, превозвал плоскости гипскартон
с управлявания от него лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „МЛ 270“, рег. № В
6830 СА, които изхвърчали и ударили движещия след него лек автомобил марка
„Рено“, модел „Меган Сценик“,
с рег. № ЕН 3660 ВВ.
Между страните не се спори, че между
ответното дружество „Застрахователно дружество Бул Инс“
АД и собственика на лек автомобил „Мерцедес“, модел „МЛ 270“, рег. № В 6830 СА
е сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност",
оформена в застрахователна полица BG/02/118002766341, валидна към 26.10.2018г.
По повод настъпилото застрахователно
събитие в ответното дружество е заведена щета № **********. Видно от опис на щетата,
че на 29.10.2018г. е направен оглед на лек автомобил „Рено“, модел „Меган Сценик“, като са установено
следните увредени детайли: фар ляв, фар за мъгла преден ляв, облицовка предна
броня с отговори за фарове за мъгла, лайсна предна броня – лява, преден калник,
таван, рамка врата дясна и решетка преден капак лява.
В заключението по допуснатата съдебно-автотехническа експертиза /л. 68-70/, което съдът
кредитира като обективно дадено и неоспорено от страните, експертът с
категоричност заключава, че щетите по автомобила са получени вследствие на пряк
контакт между превозно средство и падащи твърди предмети под остър ъгъл спрямо
надлъжната му ос, което потвърждава, че описаните в исковата молба щети са
получени в резултат на декларирания механизъм на пътнотранспортното
произшествие. Излага, че двете превозни средства са се движили спазвайки
правилата на Закона за движение по пътищата. Средната стойност за материали –
нови алтернативни части и труд за отстраняване на щетите възлиза в размер на 1583.12
лева, а при цени на нови оригинални части – 1906.32 лева. Стойността на
ремонтните дейности за сертифициран сервиз са 1558.80 лева, респ. в такъв без
сертификат за качество – 727.44 лева.
В съдебно заседание вещото лице
разяснява, че двата автомобила са се движили един след друг, като предполага,
че натовареният автомобил е малко вероятно да се движил с превишена скорост
(при липса на изходни данни за определяне на скоростта), респ. движещият се
след него автомобил не би могъл да е също с превишена скорост. В случай, че
автомобилът се е движил със скорост 90 км/ч и с излитане на парчета от гипскартон, вещото лице е категоричен, че описаните
увреждания биха били тези, описани в исковата молба – в предната част на
автомобила, които са се изместили леко в ляво, тъй като експертът е
предположил, че водачът се е опитал да избегне удара. Последното сочи да не е
допринесло по никакъв начин за настъпване на вредите.
Предвид така установеното от
фактическа страна се налагат следните
правни изводи:
За
основателното провеждане на иска в тежест на ищеца е да установи по пътя на пълното
и главно доказване, наличието на валидно застрахователно правоотношение,
породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност”, настъпило
застрахователно събитие, причинено от застрахования деликвент,
претърпени вреди и причинна връзка между вредите и застрахователното събитие.
В настоящия случай между страните е
безспорно наличието на валиден застрахователен договор по застраховка
„Гражданска отговорност” със собственика на лек автомобил марка „Мерцедес“,
модел „МЛ 270“, рег. № В 6830 СА, валидна към 26.10.2018г.
От събраните по делото писмени
доказателства /опис – заключение/, се установява, че към деня на огледа на
застрахования автомобил са били налице увреждания по фар ляв, фар за мъгла
преден ляв, облицовка предна броня с отговори за фарове за мъгла, лайсна предна
броня – лява, преден калник, таван, рамка врата дясна и решетка преден капак
лява дясна. От заключението по изслушаната съдебно-автотехническа
експертиза се установи, че така описаните от ищеца щети и установени от самия
застраховател, отговарят да са настъпили по посочения от Х. начин – в резултат
на пряк контакт между превозно средство и падащи твърди предмети под остър. При
това положение и при липса на проведено от ответното дружество насрещно
доказване вредите да са настъпили в период преди посочения, за съда не е налице
основание, да не приеме, че твърдяните от ищеца щети
са настъпили в резултат на предизвиканото от водача на лек автомобил марка „Мерцедес“,
модел „МЛ 270“, рег. № В 6830 СА пътнотранспортно произшествие, който е
превозвал недостатъчно укрепен товар – плоскости гипскартон.
При това положение и за застрахователя се е породило задължение да изплати
застрахователно обезщетение за претърпените от събитието вреди. Липсата на протокол за ПТП, съставен от
органите на полицията, съдът намира, че не освобождава от отговорност
застрахователя да изплати следващото се застрахователно обезщетение за
причинени вреди, които подлежат на доказване с всички допустими доказателствени средства.
В отговора на исковата молба
ответникът е направил възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат, твърдейки ищецът да не се е движим със съобразена с
пътните условия и обстановка скорост, като виновно с действията си е нарушил
чл. 20, ал. 1 и 2, чл. 21, ал. 1 и чл. 23, ал. 1 ЗДвП. Доказателствената
тежест за установяване съпричиняването е на
ответника, който в настоящото производство не успя, при условията на главно и
пълно доказване, да установи нарушение на ЗДвП от страна на водача на увредения
автомобил. Нещо повече, в случая вещото лице излага, че при движение с 90 км/ч
/позволената скорост в извън населени места/, установените в настоящото
производство увреждания биха настъпили. Ето защо и дължимото застрахователно
обезщетение не следва да бъде намалявано.
При съдебно предявена претенцията за заплащане на застрахователно
обезщетение съдът следва да определи застрахователното обезщетение по
действителната стойност на вредата към момента на настъпване на
застрахователното събитие – чл. 386, ал. 1 КЗ. Последната разпоредбата предвижда, че обезщетението
трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на
застрахователното събитие. Обезщетението не може да надвишава действителната
(при пълна увреда) или възстановителната (при
частична увреда) стойност на застрахованото
имущество, т.е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да
се купи друго със същото качество (чл. 400,
ал. 1 КЗ), съответно
стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това
число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други. Правото
на справедлив размер на обезщетението и възможността за поправка на щетата
съобразно средни пазарни цени не може да се отрече и с оглед периода на
експлоатация на автомобила, тъй като независимо от амортизацията му към момента
на настъпване на вредата.
С оглед
горното и при липса на ангажирани от ищеца доказателства /а и твърдения/,
щетата по автомобила да е отстранена, респ. да са реализирани разходи по
отстраняването й, съдът приема, че застрахователното обезщетение следва да бъде
определено по възстановителна стойност на вредата към момента на настъпване на
застрахователното събитие, като ползва заключението на вещото лице. След като
законът сочи, че възстановителна стойност е тази, за която може да се
възстанови имуществото с ново от същия вид и качество, то безспорно е че
ремонтът може да бъде извършен в сервиз сертифициран за качество ISO, както и в такива, които нямат такъв
сертификат. Както обаче увреденият има право да получи справедливо обезщетение,
така и застрахователят не е и не може да бъде обвързан да заплаща ремонт на
висока стойност. Ето защо и след като нито сертифицираните сервизи, нито този,
които нямат сертификат, са извън търговския оборот, обезщетението следва да
бъде определено при съобразяване на първи вариант на заключението, което именно
дава и средната пазарна цена за материали и труд за отстраняване на щетите. Съобразно
този вариант, дължимото от застрахователя обезщетение възлиза в размер на 1583.12
лева, която сума следва да бъде присъдена в полза ищеца.
Върху горното обезщетение следва да
бъде присъдена и лихва за забава считано от датата на депозиране на исковата
молба в съда – 31.01.2019г., до окончателното изплащане на обезщетението. Отговорността
на застрахователя за обезщетение за забава е изрично визирана в разпоредбата на
чл. 429, ал. 3, вр. с ал. 2, т. 2 КЗ, като в решение
№ 199/10.05.2016г. по т.д. 3137/2014г. на ВКС, I т.о., е дадено разяснение, че както и при действието на
КЗ /отм./, така и при действащия кодекс, застрахователят дължи обезщетението за
забава от деня на увреждането, каквато е отговорността на делинквента,
като разпоредбата на чл. 497 КЗ определя обема на отговорност на застрахователя
с оглед вътрешните му отношения с делинквента и обема
регресни права, а не с оглед отговорността към
третото лице, на което са причинени вредите.
Предвид изходът от спора и
своевременно направеното искане, в полза на ищеца Г.Х. следва да се присъдят
сторените от последния разноски, възлизащи в общ размер на 622.32 лева, както
следва: 63.32
лева за заплатена държавна такса, 150 лева за заплатен депозит за вещо лице и 409 лева с ДДС
– адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „Застрахователно дружество Бул Инс“ АД, ЕИК *********, с адрес на управление ***, да
заплати на Г.И.Х., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 1583.12 лева /хиляда петстотин осемдесет и три лева и дванадесет
стотинки/, частичен иск от 2000.00 лева, представляваща дължимо
застрахователно обезщетение за настъпили имуществени вреди, съставляващи
разходи, необходими за възстановяване на лек автомобил марка „Рено“, модел „Меган Сценик“, с рег. № ЕН 3660
ВВ, собственост на ищеца, в следствие на виновно причинено от водача на лек
автомобил марка „Мерцедес“, модел „МЛ 270“, рег. № В 6830 СА,
пътнотранспортно произшествие,
настъпило на 26.10.2018г., около 14.30ч., на краезерен
път гр. в.-с. Е., и изразяващи се в увреждане на фар ляв, фар за мъгла преден
ляв, облицовка предна броня с отговори за фарове за мъгла, лайсна предна броня
– лява, преден калник, таван, рамка врата дясна и решетка преден капак лява
дясна, дължимо по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното
дружество, сключен със застрахователна полица № BG/02/118002766341, валидна от 20.09.2018г.
до 19.09.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на предявяване на иска - 31.01.2019г. до окончателно изплащане на сумата, на
основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
ОСЪЖДА „Застрахователно дружество Бул Инс“ АД, ЕИК *********, с адрес на управление ***, да
заплати на Г.И.Х., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 622.32 лева /шестстотин двадесет и два лева и тридесет и две стотинки/,
представляваща сторени съдебно – деловодни разноски в настоящото
производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: