О П
Р Е Д
Е Л Е Н
И Е
№8
гр. Пловдив, 06.01.2020 г.
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, наказателна колегия в закрито заседание на шести януари през две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИНА
КУЗМАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ВЕСЕЛИНА СЕМКОВА
ДАНИЕЛА СЪБЧЕВА
сложи за разглеждане ВЧНД №
2169/2019 год. по описа на ПОС, докладвано от Председателя и за да се произнесе
взе предвид следното:
Въззивното производство е
образувано по реда на чл.243, ал.7 от НПК.
Обжалвано е определение на РС-Асеновград, постановено по
ЧНД № 675/2019г., с което е отменено Постановлението на РП-Асеновград за
прекратяване на наказателното производство по д.п.№583/2010г. по описа на
сектор „Икономическа полиция” при ОД на МВР-Пловдив водено срещу И.Х.Г. за
престъпление по чл.202, ал.2, т.1, вр.чл.201, вр. чл.26, ал.1 от НК.
Против определението е постъпила частна жалба от обв.И.Х.Г., в която се изразява несъгласие с изводите на
съда за неправилност и необоснованост на атакуваното постановление. Твърди се,
че от страна на държавното обвинение са били събрани и обсъдени правилно всички
доказателства, които формират извода за липса на извършено престъпление по
чл.202, ал.2, т.1, вр. чл.201 от НК, поради това, че
с действията си Г. не е имал намерение да присвоява чужди пари. Иска се
атакуваното определението да се отмени и
да се потвърди постановлението на РП-Пловдив за прекратяване на наказателното
производство.
Пловдивският окръжен съд, след като провери обосноваността
и законосъобразността на постановеното определение и във връзка с направените
оплаквания, прие следното :
С постановление
от 14.05.2019г.
Районна прокуратура -Асеновград
е прекратила наказателното производство по д.п. № 583/2010г. по описа
на Сектор „ИП” при ОДМВР-Пловдив, водено срещу И.Х.Г. за престъпление по чл.202, ал.2, т.1, вр.чл.201, вр. чл.26, ал.1 от НК, като е прието, че не е налице извършено престъпление от общ характер.
Производството пред районния съд е образувано по жалба на К.К.К., представляващ ощетеното юридическо лице „***“ ЕООД,
чрез неговия повереник-адв.С.Д.против постановлението
на прокурора за прекратяване на наказателното производство, като първоинстанционния съд с атакуваният съдебен акт е приел,
че прокурорският акт се явява неправилен по отношение изводите за липсата на
извършени от обв.Г. присвоителни
действия на инкриминираната сума и незаконосъобразен по отношение приложението
на материалния закон. Поради това обжалваното прокурорско постановление е
отменено и делото върнато за правилно приложение на закона, както и за
изпълнение на дадени в предходно определение на съда указания.
Изложените
от районния съд съображения относно правилността и законосъобразността на прокурорския акт, се споделят изцяло от въззивната инстанция.
На първо място, правилно първоинстанционният съд, а преди това и прокурора, са възприели и
изложили последователно в атакуваните актове, установените по делото факти,
свързани с отношенията между И.Г. и К.К. като съдружници в „***“ ООД от момента на учредяване на
дружеството през 1997г. до инкриминираната дата 30.06.2010г. Безспорно
установени са силно влошени отношения между двамата след 2008г., които са намерили
израз в многократни опити за разделяне и преобразуване на дружеството, спорове
за разпределяне на имущество, както и в образуваните различни търговски дела по
този повод. Всички обстоятелства касаещи отношенията между двамата съдружници освен безспорни, са и коментирани многократно в
съдебни актове по образувани НОХД, за това и настоящата инстанция не намира за
нужно да ги преповтаря. Освен това, изключително подробно са цитирани и
възприети изготвените в хода на досъдебното и съдебно производство, счетоводни
експертизи, установяващи финансовото състояние на дружеството, извършваните
разплащания, начислени дивиденти, изплащането на такива, начините за
разпределяне и т.н. В крайна сметка в резултата на това, а и на събраните
гласни и писмени доказателства е установено, че на 30.06.2010г. посредством три
превода обв.Г. е превел от сметки на „***“ ООД по
свия лична сметка общата сума от 396 000 лева, които безспорно са пари на
дружеството. По тези факти няма спор, включително те не се отричат и от обв.Г.. Правилни са изводите на районния съдия, че към този
момент Г. е имал качеството на управител на търговското дружество.
Спор в случая е формиран по отношение на изводите за това, дали обв.Г. е имал основание да се разпореди с парични средства
на дружеството, като извърши превод за собствена сметка и дали тези действия,
извършени на 30.06.2010г. следва да се
тълкуват като присвоителни. В тази връзка, въззивният състав изцяло споделя изводите на
първостепенният съд, който внимателно е анализирал решенията, взети на две
проведени общи събрания на 19.01.2009г. и на 07.04.2010г. На първото събрание,
въпреки липсата на необходимото мнозинство, са взети решения за разделяне на
дружеството по реда на чл.262 „б“ от ТЗ и като второ изречение е вписано, че
във връзка с разделянето на дружеството, предварително следва да се разпредели
реализираната печалба между съдружниците. Тези
решения не са изпълнени до провеждане на последващо
ОС. Така, след решението на ОС от 19.01.2009г., освен че не се е стигнало до
разделяне на дружеството, не става ясно и за коя година се отнася това
предварително разпределяне на печалбата. Видно от протокола от ОС от
07.04.2010г. на това събрание не се било взето решение за приемане на Годишен
финансов отчет и баланс на дружеството за 2008 и 2009г., както и не е прието
предложение за разпределяне на дивиденти между съдружниците
за 2008г. и за 2009г. При тези данни, правилни са изводите на районния съд, че
липсва валидно решение на общото събрание на съдружниците
на „***“ ООД за приемане на ГФО и разпределяне на печалба. За това и
извършените от Г. на 30.06.2010г.
разпоредителни действия свързани с
привеждане на суми от сметката на дружеството в лична негова сметка, няма
как да не бъдат възприети като присвоителни. Още
повече е било налице ясно изразено несъгласие от другия съдружник за вземане на
решение за разпределяне на дивидент. Изводите на съда в този смисъл
съответстват и на заключението на изготвената по НОХД 99/2017г.
съдебно-счетоводна експертиза, която заключава, че за 2008 и 2009г. от
счетоводна гледна точка няма пречка да бъде разпределена печалба, но липсва
решение за разпределение на дивидент. Прието е също, че за 2010г. не е следвало
да бъде изплатен дивидент, тъй като няма ГФО с отчетена печалба и протокол на
ОС. През тази календарна година не е имало пречка да се изплаща дивидент от
минали години, но поради липса на протокол това не е станало. Посочено е също,
че въпреки липсата на надлежно взето решение, обв.Г.
като управител на дружеството е издал заповед № 312-3 от 09.04.2010г., с която
заповядва да се изплати на съдружника Г. сумата от 3 028 449,12 лв.,
явяваща се част от реализирана печалба
на дружеството за 2007, 2008 и 2009 години. Именно на тази заповед,
съвсем лаконично в мотивите си се позовава прокурорът, като приема, че
разпоредителните действия с чуждо имущество са извършени от обвиняемия със
съзнанието, че това са средства от печалбата, които следва да бъдат получени от
съдружника. Съвсем резонни и обосновани обаче са изводите на първата инстанция,
че въпросната заповед не може да послужи като основание за получаване на
дивидент, за който да е от двамата съдружници, поради
липсата на решение на ОС за приемане на ГФО и решение за разпределение на
печалбата, а освен това и не става ясно на какво основание е издадена заповедта,
нито по чия молба, нито качеството на молителя.
Издадената от обв.Г. Заповед от 09.04.2010г.
за изплащане на дивиденти не може да
замести липсващото решение на общото събрание на съдружниците,
тъй като изплащането на дивиденти е разписано в устава на дружеството и в
закона. То не е резултат от едноличен, индивидуален акт на някой от съдружниците. Така, че неоснователни се явяват изводите на
прокурора за липсата на присвоителни намерения от
страна на обв.Г..
Пред въззивната инстанция се акцентира върху
декларация с нотариална заверка, подписана лично от К.К.
на 19.07.2016г., в която последният е декларирал, че във връзка с разпределение
на полагащи се дивиденти между двамата съдружници за
периода 2007-2010г., счита отношенията им за уредени. Неправилно е разбирането на защитата на обв.Г., че тази декларация следва едва ли не да
„реабилитира“ действията на Г. от 30.06.2010г. Първо, защото от съдържанието е
видно, че К. в лично качество декларира
липса на претенции по отношение на дивиденти за посочения период, което
представлява заявление за уреждане на финансови отношения с бившия му
съдружник, но това обстоятелство само по себе си не влече като последица
прекратяване на наказателно производство. На следващо място, спорно е доколко
тази декларация има обвързваща сила по отношение на ощетеното ЮЛ „***“ ЕООД,
тъй като тя не е подписана от К. в качеството му на управител и представляващ
дружеството. И най-вече, ако са налице уредени някакви имуществени отношения
между съдружниците, то те биха били относими към допустимостта и основателността на евентуална
гражданска претенция, но е и към наказателно-правния аспект на спора. Затова и
позоваването на това писмено доказателства не може да обоснове промяна на
изложените по-горе изводи.
Поради изложените по-горе съображения въззивният
състав се солидаризира с мотивите в атакувания съдебен акт и приема, че
определение на РС-Асеновград, се явява правилно и законосъобразно и като такова
следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното,
Пловдивският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА
определение № 229 от 20.09.2019г.,
постановено по ЧНД № 675/2019г.
по описа
на Асеновградски районен съд, III- ти наказателен състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.