№ 36
гр. Тутракан, 05.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТУТРАКАН в публично заседание на четиринадесети
юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Спас М. Стефанов
при участието на секретаря Людмила Цв. Петрова
като разгледа докладваното от Спас М. Стефанов Административно
наказателно дело № 20233430200079 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 60, ал. 2 от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 19-2300031/02.03.2023 г., издадено от
Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – гр. Силистра, за извършено
административно нарушение на чл. 12, ал. 1 от НСОРЗ, на основание чл. 416,
ал.5 във връзка с чл. 414, ал. 1 и чл. 415в, ал.1 от КТ, на „Бона Дея“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. Коларово, общ.
Главиница, обл. Силистра, ул. „Любен Каравелов“ № 9, представлявано от
управителя А. М. А., в качеството му на работодател, е наложена
„Имуществена санкция” в размер на 300.00 лв.
Недоволен от НП останал жалбоподателят „Бона Дея“ ЕООД,
представлявано от управителя А. М. А.. Жалбоподателят, редовно призован,
не се явява негов представител. С подадената жалба се навеждат доводи за
неправилно определяне на наложеното наказание и се моли за неговото
намаляване до законоустановения минимум от 100 лв.
Административно наказващ орган – Директора на Дирекция „Инспекция
1
по труда” гр. Силистра, редовно призован, явява се старши юрисконсулт Иво
Ангелов, редовно упълномощен. Пледира за потвърждаване на НП като
законосъобразно и претендира присъждане на сторените разноски по делото.
Районна прокуратура – Силистра, Териториално отделение – Тутракан,
редовно призована, не изпраща представител, не излага становище по спора.
Съдът, като взе предвид направените искания и доводи и прецени
събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна
следното:
На 03.02.2023 г., актосъставителят Д. Т. и свидетелят Р. Ж. – служители
в Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Силистра, извършили проверка за
спазване на трудовото законодателство и безопасни условия на труд в
хранителен магазин, намиращ се в с. Коларово, обл. Силистра, на ул.
„Витоша“ № 33, стопанисван от „Бона Дея“ ЕООД. Проверката приключила
със съставен Протокол № ПР 2304333 от 03.02.2023 г., съгласно който
служителите констатирали нарушения на трудовото законодателство и това,
свързано с безопасните условия на труд. За отстраняването на констатираните
нарушения били издадени съответни предписания на основание чл. 404, ал.1,
т.1 от КТ, като бил даден срок на работодателя до 27.02.2023 г. за
изпълнението им.
На 16.02.2023 г. бил съставен АУАН № 19-2300031 за извършено
нарушение на чл. 12, ал. 1 от НСОРЗ от страна на жалбоподателя „Бона Дея“
ЕООД. Нарушението било във връзка с това, че за м. ноември 2022 г. на
работника А.Н.А., назначена на длъжността „продавач“ посредством Трудов
договор № 08 от 19.04.2022 г., не било изплатено допълнително трудово
възнаграждение за придобит трудов стаж, признат за професионален опит, в
размер на 3 % от основната заплата. Като свидетел при
установяване/извършване на нарушението била привлечена св. Р. Ж., а като
свидетел на съставянето на акта – св. Р. И., също служител на Д „ИТ“ – гр.
Силистра. Актът бил подписан без възражения от представителя на
дружеството работодател – упълномощената от управителя му К.Ж.К..
Същата подала писмено обяснение, в което посочила, че нарушението било
плод на техническа грешка и натовареност на счетоводството.
2
Непосредствено след това последната получила препис от АУАН.
С Уведомително писмо с вх. № 23017254/21.02.2023 г. дружеството
работодател уведомило Д „ИТ“ – гр. Силистра за това, че е изпълнило
предписанията, дадени с Протокол № ПР 2304333 от 03.02.2023 г., като
приложило съответните копия на документи, удостоверяващи това
обстоятелство.
На 02.03.2023 г. Директорът на Д „ИТ“ – гр. Силистра издал атакуваното
НП № 19-2300031, с което наложил на жалбоподателя „Имуществена
санкция“ в размер на 300 лв. за извършено нарушение на чл. 12, ал. 1 от
НСОРЗ във връзка с чл. 414, ал. 1 и чл. 415в, ал.1. На 13.03.2023 г.
представител на дружеството получил екземпляр от НП.
Горната фактическа обстановка се извежда от събраните в хода на
производството писмени и гласни доказателства и доказателствени средства:
показанията на актосъставителя и свидетелите; з. к. на АУАН № 19-
2300031/16.02.2023 г.; з. к. на НП № 19-2300031/02.03.2023 г.; квитанция за
доставена пощенска пратка EB026871340BG; з. к. на Протокол за извършена
проверка № ПР 2304333 от 03.02.2023 г.; Вътрешни правила за работната
заплата в „Бона Дея“ ЕООД; пълномощно рег. № 5 и 6 от 16.02.2023 г.;
Трудов договор № 08/19.04.2022 г.; Справка за приети и отхвърлени
уведомления по чл. 62, ал.5 от КТ вх. № 19388223005462/19.04.2022 г.;
Длъжностна характеристика на длъжността „продавач-консултант“ от
19.04.2022 г.; Трудов договор № 3/03.05.2016 г.; Справка за приети и
отхвърлени уведомления по чл. 62, ал.5 от КТ вх. №
19388163005984/03.05.2016 г.; Длъжностна характеристика на длъжността
„продавач-консултант“ от 03.05.2016 г.; служебна бележка № 3/03.05.2016 г.
за проведен начален инструктаж; платежни ведомости и платежен фиш на
„Бона Дея“ ЕООД за период: 01.12.2022 г. – 23.01.2023 г., 01.11.2022 г. –
13.12.2022 г.; 01.10.2022 г. – 22.11.2022 г.; 01.09.2022 г. – 20.01.2022 г.;
01.08.2022 г. – 21.09.2022 г.; 01.07.2022 г. – 19.08.2022 г.; 01.06.2022 г. –
19.07.2022 г.; 01.05.2022 г. – 20.06.2022 г.; 01.04.2022 г. – 18.05.2022 г.;
01.01.2023 г. – 17.02.2022 г.; страници от „Книга за инструктаж по
безопасност и здраве при работа“ /Инструктаж на работно място, периодичен
инструктаж, извънреден инструктаж/; страници от „Книга за инструктаж по
3
безопасност и здраве при работа“ /Начален инструктаж/; Обяснение от К.Ж.К.
от 16.02.2023 г.; Уведомително писмо вх. № *********/21.02.2023 г. по описа
на Д „ИТ“ гр. Силистра; платежен фиш на А.Н.А. за м. януари 2023 г.;
Заповед № З-0635/29.01.2014 г. на изп. директор на ИА „ГИТ“; Заповед № З-
0864/17.10.2022 г. на изп. директор на ИА „ГИТ“; Заповед № ЧР-
988/01.09.2016 г. на изп. директор на ИА „ГИТ“; Заповед № ЧР
1218/15.12.2016 г. изп. директор на ИА „ГИТ.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните
правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и
от страна в производството, имаща правен интерес, поради което е
допустима. Разгледана по същество, тя е основателна.
Настоящото административнонаказателно производство е започнало със
съставянето на АУАН № 19-2300031/16.02.2023 г. в законово предвидените
сроковете по чл. 34, ал.1, като съдържа всички изискуеми по чл. 42, ал.1 от
ЗАНН реквизити. Актът е съставен от компетентно длъжностно лице,
заемащо длъжността „старши инспектор“ в Дирекция „ИТ“ гр. Силистра.
Материалната компетентност на актосъставителя следва от чл. 399 във връзка
с чл. 416 от КТ и чл. чл. 20 и 21 от Устройствения правилник на ИА „ГИТ“, а
местната му компетентност – от Заповед № З-0635/29.01.2014 г. на ИД на ИА
„ГИТ“.
Атакуваното Наказателно постановление № 19-2300031/02.03.2023 г.
съдържа всички изискуеми по чл. 57 от ЗАНН реквизити, като е издадено в
срока по чл. 34, ал.3 от ЗАНН и инструктивния такъв по чл. 52, ал.1 от ЗАНН.
Компетентността на АНО произтича от чл.47 ЗАНН във връзка с чл. 416, ал.5
във връзка с чл. 399 от КТ и Заповед № З-0864/17.10.2022 г. на ИД на ИА
„ГИТ“.
Нарушението по чл. 414, ал.1 от КТ във връзка с чл. 12, ал.1 от НСОРЗ
се състои в бездействие – неизплащането на работника/служителя на
допълнително месечно трудово възнаграждение за придобит стаж и
професионален опит, определено като процент от основната работна заплата.
По делото няма спор, а и е безусловно доказано, че работодателят „Бона Дея“
ЕООД е осъществил процесното нарушение. АНО е квалифицирал деянието
4
по привилегирования състав на чл. 415в, ал.1 от КТ (маловажно нарушение),
което, доколкото е безспорно за страните, също не подлежи на обстоен
коментар. Необходимо е единствено да се отбележи, че са налице
предпоставките за прилагането на цитирания състав, тъй като нарушението не
е измежду изброените в ал.2 на същата разпоредба, жалбоподателят го е
отстранил (по-точно неговите общественоопасни последици) веднага след
установяването му, заплащайки дължимото за м. ноември 2022 г.
допълнително възнаграждение, и не са настъпили други вредни последици за
работника.
От гореизложеното, при спазване на ревизионното начало във
въззивното производство съгл. чл. 84 от ОР на ЗАНН във вр. с чл. 314, ал.1 и
ал.2 от НПК, следва извод, че липсват основания за отмяна на атакуваното
НП, тъй като при издаването му не е допуснато неправилно приложение на
материалния закон, от една страна, и от друга – в
административнонаказателното производство не е допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила.
Правният спор между страните е развит на плоскостта на
индивидуализирането на санкцията от АНО. Предвиденото в чл. 415в, ал.1 от
КТ наказание е имуществена санкция или глоба в диапазона от 100 до 300 лв.
Видът на наложеното наказание – имуществена санкция, произтича от това,
че жалбоподателят е ЮЛ (чл. 83, ал.1 от ЗАНН и чл. 412а от КТ). Размерът му
– 300 лв., определен от АНО, е максималният такъв, като наказващият орган е
обсъдил отегчаващи отговорността обстоятелства, обуславящи завишаването
му. Тези обстоятелства, според АНО, са: „установените в хода на проверката
редица нарушения на трудовото законодателство и осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд, за чието отстраняване са дадени 9
бр. задължителни предписания…“.
Изложените мотиви за налагане на максималния размер на наказанието,
според настоящия съдебен състав, са несъстоятелни поради следните
съображения.
На първо място, наличието на констатирани „редица нарушения“ само
по себе си не представлява обстоятелство, което отегчава отговорността. От
една страна, тези нарушения касаят други административнонаказателни
5
производства, по които към момента на издаване на процесното НП е нямало
влязъл в сила акт (нито съдебен, нито такъв по чл. 58д от ЗАНН). По този
начин, освен че АНО презумира носенето на отговорност (или виновността в
процесуален смисъл) за констатираното нарушение (което съгл. чл. 16 от
НПК, приложим на осн. чл. 84 от ЗАНН, е недопустимо), би могло да се
стигне още и до своеобразно нарушаване на принципа non bis in idem (тъй
като жалбоподателят един път би бил наказан по-строго за текущото
нарушение и втори път за това друго нарушение, което е послужило като
отегчаващо отговорността му). Отделно от посоченото, хипотетично дори е
възможно и да не се стигне до наказване за тези „редица нарушения“, щом
към момента на издаване на НП не са приключили
административнонаказателните производства по тях, което би довело пък до
неоснователно утежняване отговорността на нарушителя.
На второ място, дадените предписания на основание чл. 404, ал.1, т.1 от
КТ, също не следва да се приемат за отегчаващи отговорността на
жалбоподателя. Както административнонаказателната теория, така и
законодателят, разграничават принудителните административни мерки
(каквито са предписанията) от административните наказания, въз основа на
различния им характер и различните цели, които преследват. Теорията
определя ПАМ като част то диспозицията на правната норма (т.е. при
наличието на определени предпоставки, длъжностното лице е задължено да
издаде ПАМ с оглед преустановяването на нарушението и/или неговите
вредни последици), за разлика от наказанието – част от санкцията на нормата,
преследващо целите по чл. 12 от ЗАНН. Законодателят (ЗАНН) също ги
разграничава, отделяйки ги систематично в различни раздели на глава втора
от закона. Излиза така, че според АНО нарушителят следва да бъде наказан
по-строго поради това, че администрацията си е изпълнила задълженията,
като му е издала задължителни за изпълнение предписания (които въпреки
субективните усещания за идентичност с наказанията нямат характера на
такива). Дори и да се игнорира изложеното дотук, ако се вземе предвид
единствено обстоятелството, че жалбоподателят е изпълнил дадените му
предписания преди АНО да издаде НП, то следва, че приложените ПАМ към
момента на налагане на наказанието са били изпълнени – т.е. престанали са да
имат правно действие, тъй като са постигнати целите си, свързани с
преустановяване извършването на нарушенията и отстраняване вредните
6
последици от тях.
Освен гореизложеното съдът счита, че са налице смекчаващи
отговорността на жалбоподателя обстоятелства. На първо място, това е
липсата на предходни наказания (или доказателства за наличието на такива),
свързани с нарушения на трудовото законодателство. На следващо място –
това е ниският размер на неизплатената сума, явяваща се предмет на
нарушението – 23,40 лв. за м. ноември 2022 г., който в крайна сметка е
възстановен на работника (което не следва да се взема предвид като
намаляващо отговорността на работодателя, поради това, че служи за
окачествяването на нарушението като маловажно по смисъла на чл. 415в, ал.1
от КТ). Съдът, въз основа на по-горе изложеното, не намира да са налице
отегчаващи отговорността на нарушителя обстоятелства. Във връзка с това
следва, че липсва основание за налагането на наказание в размер, по-висок от
минимално предвидения. Налице е основание за изменение на НП, доколкото
настоящият съдебен състав намира за необходимо размерът на наложената
имуществена санкция да се намали до законоустановения минимум от 100 лв.
В съдебно заседание е направено искане от процесуалния представител
на АНО за присъждане на основание чл. 63д ал.4 от ЗАНН на направени
разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение. Не се посочва
размер на възнаграждението. Предвид изхода на делото и уваженото в
пълнота искане на жалбоподателя, съдът намира, че липсва основание за
присъждането разноски на АНО, доколкото не са налице условията на чл.
63д, ал.1 от ЗАНН във връзка с чл. 143, ал.3 от АПК (т.е. не е отхвърлено нито
изцяло, нито частично оспорването, иницииращо настоящото производство).
Предвид гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 19-2300031/02.03.2023 г.,
издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – гр. Силистра, за
извършено административно нарушение на чл. 12, ал. 1 от НСОРЗ, с което на
основание чл. 416, ал.5 във връзка с чл. 414, ал. 1 и чл. 415в, ал.1 от КТ на
7
„Бона Дея“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с.
Коларово, общ. Главиница, обл. Силистра, ул. „Любен Каравелов“ № 9,
представлявано от управителя А. М. А., в качеството му на работодател, е
наложена „Имуществена санкция” в размер на 300.00 /триста/ лева, в частта
за размера на наложената санкция, като НАМАЛЯВА размера на наложената
имуществена санкция на 100.00 /сто/ лева.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-
2300031/02.03.2023 г. в останалата му част, като законосъобразно.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Административен съд гр.
Силистра по реда на Глава ХІІ-та от АПК в 14 /четиринадесет/ дневен срок от
датата на получаването на съобщението до страните, че същото е изготвено.
ПРЕПИС от настоящото решение да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Тутракан: _______________________
8