О П Р Е Д Е Л Е Н И
Е № ...
гр. Враца, 18.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд, гражданско
отделение, в закрито заседание на осемнадесети
ноември две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: МИРОСЛАВ ДОСОВ
Членове:
НАДЯ ПЕЛОВСКА
Мл.с. КАМЕЛИЯ КОЛЕВА
като разгледа докладваното от мл. съдия
Колева в. ч. гр. дело № 510 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 и следващите във връзка с чл. 130 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Образувано е по частна жалба на С.И.С., ЕГН **********, чрез адв. М. Д., против определение № 260026/08.09.2020 г. по гр. дело № 607/2019 г. по описа на Районен съд - Мездра, с което е прекратено производството по посоченото гражданско дело, образувано по искова молба на жалбоподателя, поради недопустимост на предявения с нея иск.
Жалбоподателят твърди, че атакуваното определение е неправилно и незаконосъобразно. Като довод за твърдените пороци посоча, че мотивите на решаващия състав противоречат на закона и съдебната практика, тъй като съдът, в производството по иск по чл. 108 от Закона за собствеността /ЗС/, се произнася по въпроса собственик ли е ищецът на имота с крайния си съдебен акт - решение, с което отхвърля или уважава иска. Отделно твърди, че от приложеното по делото решение № 2Ч/05.02.1993 г. на Поземлената комисия /ПК/ при гр. Мездра се установява, че на наследниците на Д. Ц. Х. /сред които е Н. Д. П. - негов наследодател/ се възстановява право на собственост върху земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на с. ***, ЕКАТТЕ 47714, в това число и процесната нива от 8.500 дка., осма категория, находяща се в замлището на с. ***, местност „Мирово селище“, което го легитимира като собственик на този имот и му дава възможност да предяви иска за защита на правото си на собственост, по който съдът следва да се произнесе с решение по същество като го уважи или отхвърли. Моли атакувания съдебен акт да бъде отменен, а делото да бъде върнато на районния съд с указания за продължаване на съдопроизводствените действия.
Ответникът по частната жалба - Общинска служба „Земеделие“ гр. Враца, представлявана от началника П. М., чрез юрк. Ц. Н., депозира писмен отговор, с който оспорва частната жалба. Твърди, че процесният имот е предаден на община Мездра с протоколно решение № 4/26.11.2008 г. на основание чл. 19, ал. 1 от Закона за собствеността и ползване на земеделски земи /ЗСПЗЗ/, поради което не се владее от него. По тази причина счита за правилен крайния извод на решаващия състав за прекратяване на делото поради липса на процесуалните предпоставки за предявяване на иск, в това число липса на правен интерес на ищеца с оглед липсата на качеството собственик на имота.
Ответникът по частната жалба - Община Мездра, редовно уведомен за подадената жалба, в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК, не депозира писмен отговор.
Настоящият съдебен
състав, след като обсъди доводите, изложени в частната жалба и доказателствата
по дело, намира за установено от фактическа страна следното:
Районен съд - Враца е бил сезиран с искова молба от С.И.С. против Общинска служба „Земеделие“ гр. Мездра, с искане да бъде признато за установено по отношение на нея, че като наследник на Д. Ц. Х. е собственик на нива от 8.500 дка., осма категория, находяща се в замлището на с. ***, местност „Мирово селище“, понастоящем част от имот с кадастрален № 2.536 по КККР на землището на с. ***, община Мездра, и да бъде осъдена да му предаде владението върху този имот. Твърди се, че наследодателя на ищеца - Н. Д. П., като наследник на Д. Ц. Х., е подала заявление с вх. № 00041Ч/13.02.1992 г. пред ПК гр. Мездра с искане за възстановяване правото на собственост върху земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на с. ***, ЕКАТТЕ 47714. Посочва, че с решение № 2Ч/05.02.1993 г. на ПК е налице произнасяне по депозираното заявление, като същото е уважено и е възстановена собствеността върху нива от 8.500 дка., осма категория, находяща се в замлището на с. ***, местност „Мирово селище“. Навежда довод, че ПК не е изпълнила законовото си задължение да извърши въвод във владение по отношение на този имот, поради което имотът не е предаден на наследниците. Заявява, че по тази причина впоследствие от този имот, заедно с друг, е образуван имот с кадастрален № 2.536 по КККР на землището на с. ***, община Мездра.
В срока за отговор ответникът е изразил становище, че исковата молба е недопустима, тъй като не е насочена срещу надлежен ответник. За този си извод посочва, че с протоколно решение № 4/26.11.2008 г. и на основание чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ имотът е предаден на община Мездра. В допълнение посочва, че искът е и неоснователен. Заявява, че с решение № 2Ч/05.02.1993 г. на ПК е признато право на възстановяване на наследниците на Д. Ц. Х. на земи с обща площ от 27.5 дка., без обаче да са посочени номерата на имотите, техните граници и съседи, каквото е изискването на чл. 18ж, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделски земи /ППЗСПЗЗ/. Твърди, че след това решение и по депозираното от наследниците на Д. Ц. Х. ПК, след направени измервания на земята, е постановила ново решение - решение № 06/27.10.1994 г., с което в доказаните реално съществуващи стари реални граници е възстановила на наследниците на Д. Ц. Х. два имота с № 000002 с площ от 20.437 дка. и № 000476 с площ от 7.738 дка., използвани като ливади, и находящи се землището на с. „***“, като същите са подробно индивидуализирани в самото решение, то отговаря на законовите изисквания и е влязло в сила. Посочва, че съгласно представена по делото справка от регистъра на земеделските земи посочените два имота са регистрирани на името на ищеца и той е техен собственик. Счита, че с това ПК е изпълнила задължението си да произнесе по депозираното заявление с вх. № 00041Ч/13.02.1992 г. Посочва, че от справка от регистъра на земеделските земи, гори и земи в ГФ на името на Д. Ц. Х. са възстановени още тринадесет имота, чийто партиди са закрити.
Предвид наведените в отговора твърдения, съдът е оставил исковата молба без движение с указания да се уточни срещу кого последната е предявена. За изпълнението им е подадена молба, с която се заявя, че исковете следва да се считат предявени срещу община Мездра.
Като ответник в производството е конституирана и община Мездра, на която е дадена възможност за отговор. Такъв е депозиран и се него се оспорва исковата молба като неоснователна. Твърди се, че по силата на протоколно решение № 4/26.11.2008 г. имотът е предоставен на общината при спазване на законовия ред.
По делото е назначена и изслушана съдебно-техническа експертиза. От заключението на вещото лице се установява, че претендираният имот от 8.500 дка. е част от имот 54506.2.536 по КККР и е идентичен с част от имот 000536, които са предадени на община Мездра от Общинска служба „Земеделие“ със заповед № 15/23.03.2009 г. и протокол № 4/26.11.2008 г. на основание изтекъл 10-годишен срок след изготвен план за земеразделяне като земи по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ.
При тази фактическа обстановка, възприета и от първоинстанционния съд, с атакуваното определение решаващият състав е прекратил производството по делото. Като мотив за крайния си извод е изложил, че административната процедура по възстановяване на процесния имот в стари реални граници по реда на чл. 14 ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ не е завършена към момента на предявяване на иска, защото представеното по делото решение не индивидуализира имота по начин, позволяващ да се установи кой точно е възстановеният имот и решението не е придружено със скица, отговаряща на изискванията на чл. 18ж ППЗСПЗЗ по действащата към онзи момент правна уредба, поради което последното няма конститутивно действие. При тези обстоятелства съдът е счел, че в полза на ищеца не е възникнало претендираното от него право на собственост, поради което за него не е налице правен интерес от защита на едно евентуално бъдещо право на собственост при незавършена административна процедура.
При така възприетата
фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните изводи:
Частната
жалба е подадена от легитимирана страна, срещу акт, който подлежи на обжалване,
и в законовия за това срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по
същество, частната жалба е основателна, а обжалваното определение - неправилно,
по следните съображения:
В своята практика Върховен касационен съд многократно е имал повод да посочи, че правното действие на решенията на поземлените комисии за възстановяване на правото на собственост върху земеделски земи следва да се преценява съобразно действащата към момента на постановяването им редакция на закона. Разпоредбата на чл. 14, ал. 1, т. 1 ЗСПЗЗ до изменението й в ДВ бр. 45/1995 г. не поставя изискване към решението за възстановяване на собственост в съществуващи /възстановими/ реални граници да се прилага скица. Съгласно действащата до този период редакция на чл. 18ж ППЗСПЗЗ в решението за възстановяване на собственост в съществуващи или възстановими реални граници се описват размера и категорията на имота, неговото местоположение, граници, съседи, както и ограниченията на собствеността с основанията за тях. По смисъла на чл. 18а и чл. 18б ППЗСПЗЗ съществуващи на терена стари реални граници на имотите са тези, които представляват топографски елементи, като слогове, пътища, огради, трайни насаждения, брегови линии на водни течения и водни площи, оврази, дерета и други, а възстановими - които е възможно да бъдат установени чрез кадастрален план, комасационен план или частичен земеустройствен план преди образуването на ТКЗС и ДЗС, стари геодезически снимки, аерофотоснимки, дешифровъчни фотокопия, ортофотопланове и скици на имоти, издадени от техническите служби на общината. С оглед на това се приема, че до изменението на чл. 14, ал. 1 ЗСПЗЗ в ДВ бр. 45/1995 г. наличието на скица към решението на поземлената комисия не е елемент от фактическия състав на реституцията на имотите в съществуващи /възстановими/ реални граници. Нещо повече, в своята практика Върховния касационен съд приема, че и след въвеждането на това изискване, липсата на скица не сочи на незавършена процедура по възстановяване на собствеността в съществуващи /възстановими/ реални граници, ако в текстовата част на решението на органа по поземлена собственост възстановеният имот е достатъчно индивидуализиран чрез посочване на неговия номер по стар кадастрален план или по действащ към момента на постановяване на решението подробен устройствен план. В този смисъл решение № 152 от 10.01.2018 г. на ВКС по гр. д. № 52/2017 г., I г. о., решение № 511 от 19.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1080/2009 г., II г. о., решение № 131 от 13.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1602/2009 г., I г. о., решение № 93 от 7.06.2013 г. по гр. д. № 883/2012 г. на ВКС, I г. о.; решение № 59 от 16.06.2014 г. по гр. д. № 4359/2013 г. на ВКС, II г. о., решение № 219 от 20.05.2011 г. по гр. д. № 807/2010 г. на ВКС, I г. о. и др.
В случая ищецът основава твърдението си за наличие в негова полза на право на собственост на решение № 2Ч/05.02.1993 г. на ПК при гр. Мездра, което е издадено при действието на чл. 18ж ППЗСПЗЗ в редакция ДВ, бр. 34 от 1992 г., която не предвижда изискване решението да е придружено със скица. По изложените съображение не може да бъде споделен изводът, че административната процедура в тази й част не е завършена, поради което за ищеца не е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск.
По същество на делото са вече въпросите издадено ли е решението при спазване на процедурата по чл. 18ж ППЗСПЗЗ; произвело ли е то своето действие; легитимира ли се с него ищецът като собственик и по отношение на кой имот; налице ли е идентичност между имота, описан в решението на ПК, и този, за който се твърди, че последният е част от него. Решението на тези въпроси обаче не следва да се крепи само на твърденията на страните по делото, а следва да бъде основано на събрани в хода на производството допустими по закон доказателства.
При тези мотиви обжалваното определение следва да бъде отменено, а делото да бъде върнато на друг състав на Районен съд - Мездра за продължаване на съдопроизводствените действия по предявения иск, доколкото съдията-докладчик е изразил становище по въпроси, отговор на които следва да бъде даден с крайния съдебен акт.
Мотивиран от изложеното по-горе и на основание чл. 278 ГПК, Окръжен съд - Враца, в настоящия съдебен състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 260026/08.09.2020 г. по гр. дело № 607/2019 г. по описа на Районен съд - Мездра.
ВРЪЩА делото на друг състав на Районен съд - Мездра за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове:1
2