Решение по дело №4641/2020 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 380
Дата: 26 май 2021 г. (в сила от 19 юни 2021 г.)
Съдия: Магдалена Стоянова Маринова
Дело: 20202120104641
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 август 2020 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 380
гр. Бургас , 26.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, V СЪСТАВ в публично заседание на двадесет
и шести април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МАГДАЛЕНА С. МАРИНОВА
при участието на секретаря ЗИНАИДА Г. МОНЕВА
като разгледа докладваното от МАГДАЛЕНА С. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20202120104641 по описа за 2020 година
Производството по делото е по реда на чл. 422 от ГПК и е образувано по повод искова
молба от „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. П, ул. „представлявано от М. М. М.Д. и Ж. П. С, за приемане за установено
по отношение на ответника Д. И. М. ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Б, ул. „ и
настоящ адрес гр. Б ж.к. „че дължи на ищеца сумата от 285,12 лв., представляваща общата
стойност на ел. енергия, доставен през периода 16.02.2019 г. – 15.04.2019 г. в обект на
потребление, гр. Б ж.к. „ ИТН 2677495, сумата от 21,95 лв., представляваща обезщетение за
забавено плащане, дължимо върху главницата за периода от 05.04.2019 г. до 21.01.2020 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от 285,12 лв., считано от 22.01.2020 г. до
окончателно изплащане на вземането, плащане на които е разпоредено със заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК № 122 от 23.01.2020 година, постановена по частно
гражданско дело № 394 по описа на Бургаски районен съд за 2020 година, както и за
присъждане на разноските, направени по водене на делото.
Ищецът конкретизира, че представляваното от него дружество, в качеството си на
краен снабдител, съгласно разпоредбата на чл. 98а от Закона за енергетиката, продава
електрическа енергия на клиентите си при публично известни общи условия. Действащите
общи условия през процесния период са Общите условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на ЕВН България Електроснабдяване ЕАД, одобрени с решение на
ДКЕВР № ОУ-13/10.05.2008г. и влезли в сила на 27.06.2008г. Съгласно чл. 35, ал. 1 от
общите условия същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е
необходимо изричното им писмено приемане от потребителите. Общите условия са
1
публикувани на сайта на дружеството.
В изпълнение на задълженията си по общите условия „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД е доставило на обекта на ответника за периода 16.02.2019година -
15.04.2019 година електроенергия на обща стойност 285,12 лева, която до този момент не е
заплатена. Поради забава в заплащане на горепосочената главница ответникът дължи
законна лихва в общ размер от 21,95 лева за периода 05.04.2019 година - 21.01.2020 година.
Законна лихва за забава се дължи по всяка една фактура отделно за период от датата на
падежа на същата до датата на образуване на настоящото производство. Срокът за плащане
на фактурата е посочен в същата.
Предвид изложените факти и по посочените правни доводи ищецът предявява
посочените искове.
В прекрузивния едномесечен срок от получаване на препис от исковата молба
назначения на основание чл.47 от ГПК процесуален представител на ответника - адвокат Б.
е дал писмен отговор на предявения иск, в който го оспорва по основание и размер. На
първо място посочва, че по делото не се установява, че представлявания от нея ответник е
собственик на имота, а и счита, че от приложените доказателства се установява, че имота е
общинска собственост. Поради това счита, че тя не е потребител на електрическа енергия за
този абонатен номер, уточнява, че не е изяснено как е открита партидата по която са
начислени задълженията. Счита, че приложените към исковата молба фактури не са годни да
установят размера на задълженията, тъй като са частно документи, изходящи от ответната
страна. По тези подробно изложени съображения в писмения отговор от името на ответника
е отправено искане за отхвърляне на предявения иск.
В съдебно заседание ищецът не се представлява. В представени писмени молби
процесуалният му представител поддържа предявените искови и сочи доказателства.
В съдебно заседание процесуалният представител на ответника поддържа
становището по иска, дадено в писмения отговор.
По повод материално правната квалификация на исковете:
Исковете са с материално правно основание чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът следва да докаже, че по силата на общите условия ищцовото дружество е
поело задължение да доставя електрическа енергия до обект на ответника, както и, че
ответникът е клиент на дружеството за посочения в исковата молба недвижим имот като
битов клиент по смисъла на §1, т.2а от ДР на ЗЕ, съгласно който клиент е този, който купува електрическа
или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Алтернативно ищецът следва да установи, че е
налице хипотезата на чл.6 от ОУ. Ищецът следва да установи и че е изправна страна по договора като е доставил
ел. енергия до обекта на ответника за периода, посочен в исковата молба и на посочената стойност.
От събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност,
2
както и предвид приложимия материален закона, се установява следната фактическа
обстановка и се налагат следните правни изводи:
По възражението за наличие на неравноправни клаузи в общите условия на
ответното дружество настоящият състав приема следното:
В случая по повод направено възражения от процесуалния представител на
ответника и с оглед изясняване на спора от фактическа страна е установено, че ответната
страна е наемател на апартамента, находящ са на посочения адрес, който е общинска
собственост. Видно от изисканите по реда на чл.192 от ГПК книжа в периода от 12.12.2014
година до 15.01.2020 година Донка Иванова М. е наемател на общинско жилище на
посочения адрес, на което Община Бургас е собственик. Ответната страна е наемател на
основание настанителна заповед № 3309 от 09.12.2014 година на Кмета на Община Бургас и
договор за наем, сключен на 11.12.2014 година. Жилището е предадено от наемателката на
наемодателя с протокол от 15.01.2020 година.
Предвид направеното оспорване на материално правната легитимация на ответната
страна настоящият състав приема, че съгласно чл.46, ал.1, т.1 от Закона за общинската
собственост основание за прекратяване на наемното правоотношение с общината е
неизпълнение на задължението за заплащане на наемна цена и консумативни разноски за
повече от 3 месеца. Видно от приложения препис от писмен договор за наем от 11.12.2014
година, сключен между община Бургас, като наемодател, и Д. И. М., тя поема задължение в
чл. 14 да заплаща за своя сметка всички консумативни разноски, свързани с използването
на имота, които са изброени и сред които е и заплащане на цена за ел. енергия. Предвид
изложеното настоящият състав приема, че Д. И. М. е била битов клиент на дружеството за
посочения период, което е обусловено от нормативно и договорно задължение за заплащане
на ел. енергия за ползвани от нея имот, за което, видно от приложените фактури е била
открита партида в дружеството. Поради изложеното настоящият състав приема, че
възражението за това, че ответната страна не е материално правно легитимирана да отговаря
по предявения иск е неоснователно.
От приложените и приети като писмени доказателства фактури се установява, че
ищецът е изправна страна по договора като е достави ел. енергия в посочените в исковата
молба количества и на посочената стойност. Счетоводството на дружеството не е оспорено,
а съгласно чл. 182 от ГПК вписвания в счетоводни книги се преценяват от съда според
тяхната редовност и с оглед на другите обстоятелства по делото. Те могат да служат като
доказателство на лицето или организацията, които са водили книгите.
По отношение на довода за това, че не е установено дали на електромера е
извършена последваща проверка, съгласно Наредбата за средства за измерване, които
подлежат на метрологичен контрол към Закона за измерванията , настоящият състав приема,
че не може да бъде направен извод, че това е правоизключващо, правоотлагащо или
правопогасяващо възражение и би изключило отговорността на ответната страна за
3
заплащане на цена за доставена ел. енергия предвид доказване на иска по основание и
липсата на данни за оспорване на начислените задължения от страна на конкретния абонат.
С горните мотиви съдът приема, че предявеният иск е основателен и доказан и следва
да бъде постановено решение, с което да бъде прието за установено, че ответната страна
дължи на ищеца сумите, плащане на които е разпоредено със заповедта по чл.410 от ГПК
като главница. Следва да бъде посочено, че по делото липсват твърдения задълженията да са
погасени от името на потребителя.
В чл.18 от Общите условия на който също се позовава ищеца е посочено, че
потребителят заплаща на продавача стойността на консумираната ел. енергия и дължимата
сума за извършен пренос на тази енергия по разпределителната мрежа веднъж месечно по
утвърдени от ДКЕВР цена за снабдяване и цена за разпределение. В ал.2 е посочено, че
периодът на плащане по всички фактури е 10 дни, с изключени на издадените по чл.17, ал.4.
Съгласно чл.27, ал.1 от Общите условия при неплащане в срок на дължими суми
клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден.
Основателността на главния иск обуславя основателност и на претенцията за
заплащане на лихви с материално правно основание чл. 86 от ЗЗД, тъй като е установено
неизпълнение на задължението за заплащане на цена в сроковете, посочени в общите
условия. Размерът на задължението съдът определя на основание чл. 162 от ГПК в размера,
посочен в исковата молба от е определен от вещото лице и съвпада със стойността, посочена
в исковата молба от 21, 95 лева.
В тежест на ответната страна следва да бъдат възложени разноските, направени по
водене на делото по правилото на чл. 78 от ГПК. От името на ищеца е поискано присъждане
на юрисконсултско възнаграждение, което по правилото на Наредбата за изплащане на
правната помощ следва да бъде определено в размер от 100 лева, предвид цената на иска.
Ответникът следва да плати и сумата 150 лева, представляваща възнаграждение, внесено от
ищеца, за назначаване на особен представител, както и сумата 75 лева, представляваща
платена по сметка на Бургаски районен съд държавна такса. Общо задължението е в размер
от 325 лева.
Съгласно мотивите към т.11г от ТР № съдът, който разглежда иска, предявен по реда
на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели
отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство.
Разноските, определени в заповедното производство са в размер от 75 лева и следва да
бъдат присъдени.
Мотивиран от горното и на основание чл.235, Бургаският районен съд
4
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д. И. М. ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Б,
ул. „и настоящ адрес гр. Б, ж.к. „ дължи на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. П, ул. „, представлявано от М. М. М.Д. и
Ж. П. С, сумата от 285,12 лв. (двеста осемдесет и пет лв. и дванадесет ст.), представляваща
общата стойност на ел. енергия, доставен през периода 16.02.2019 г. – 15.04.2019 г. в обект
на потребление, гр. Б, ж.к. „ бл. , вх. , ет. , ИТН 2677495, сумата от 21,95 лв. (двадесет и един
лв. и деветдесет и пет ст.) - обезщетение за забавено плащане, дължимо върху главницата за
периода от 05.04.2019 г. до 21.01.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от
285,12 лв., считано от 22.01.2020 г. до окончателно изплащане на вземането, плащане на
които е разпоредено със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 122 от 23.01.2020
година, постановена по частно гражданско дело № 394 по описа на Бургаски районен съд за
2020 година.
ОСЪЖДА Д. И. М. ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Б, ул. „, и настоящ адрес
гр. Б, ж.к. „ да плати на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. П, ул. „представлявано от М. М. М.Д и Ж. П. С, сумата
от 325 лева /триста двадесет и пет лева /, представляваща разноски, направени в настоящото
производство и сумата 75 лева /седемдесет и пет лева/, представляваща разноски, направени
в заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
получаване на съобщение за изготвянето му.
Вярно с оригинала: З.М.
Съдия при Районен съд – Бургас: __/п/М.Маринова_____________________
5