№ 9584
гр. С., 26.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА
при участието на секретаря ВИКТОРИЯ ЦВ. КАМЕНОВА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20211110172439 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от З. срещу A. А..
Ищецът твърди, че на 23.12.2016г. в гр. С. било реализирано ПТП между МПС марка
„С.“, модел „И.“ с рег. № ., управляван от A. А. и МПС марка „А.“, модел „.“ с рег. № .,
собственост на Л. който бил паркиран. В резултат на ПТП били нанесени имуществени
вреди на МПС марка „А.“, модел „.“ с рег. № . върху облицовка на предната броня, преден
ляв капак.
Твърди, че вина за настъпване на ПТП имал ответникът A. А., който при маневра
потегляне реализиралал ПТП с паркираното МПС „А.“. Ответникът е управлявал лекия
автомобил без валидно свидетелство за управление на МПС.
За отстраняването на вредите ищцовото дружество заплатило обезщетение в размер
на 665,16 лева въз основа на образуваната щета № 1000/17/217/501055.
Към момента на настъпване на ПТП, лекият автомобил, управляван от ответника –
„С. И.“ с рег. № ., имал сключена застраховка „Гражданска отговорност” в З. във връзка със
застрахователна полица № BG/01/116003017600.
Ищецът претендира осъждане на ответника да му заплати сумата в размер на 680,16
лева, включваща изплатено застрахователно обезщетение в размер на 665,16 лева и
ликвидационни разходи в размер на 15 лева. Претендира разноски, включително адвокатско
възнаграждение.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът А.А. е подал отговор на ИМ, в който оспорва
предявения иск като неоснователен. Прилага копие от вносна бележка за заплащане на
сумата от 680,16 лева по сметка на ищеца. Прави възражение за прекомерност на
1
претендираното адвокатско възнаграждение.
В допълнителна молба ищецът признава извършеното плащане по претендираната
главница, но сочи, че ответникът не е заплатил законната лихва от датата на предявяване на
исковата молба до датата на заплащане на сумата. Претендира и разноски, включително
направените по обезпечителното производство.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, и становището на
страните, прие за установено следното:
По иска с правно основание чл. 500, ал. 2 от КЗ:
В тежест на ищеца по така предявения иск е да докаже следните релевантни факти и
обстоятелства: наличие на валиден договор за застраховка “Гражданска отговорност” между
ищеца-застраховател и ответника; виновно и противоправно поведение на ответника при
управление на МПС /деликтно поведение/, от което са произлезли вреди; ответникът е
управлявал МПС марка „С.“, модел „И.“ с рег. № . към момента на реализиране на ПТП без
валидно свидетелство за управление на МПС; плащане от застрахователя на дължимото
застрахователно обезщетение на увреденото лице или на обезщетилия го застраховател за
причинени от застрахования вреди; вид и размер на вредите.
В тежест на ответника е да докаже възраженията си.
От представените от ищеца и неоспорени от ответника писмени доказателства, и в
частност от представения протокол за ПТП се установява, че на 23.12.2016г. около обяд в гр.
С., ул. „Х., пред пицария „К.” ответникът като водач на МПС – „С. И.” с рег № ., реализирал
ПТП с паркирания лек автомобил „А. .” с рег. ., управляван от собственичката му Л..
Действително, протоколът за ПТП, съставен от органите на КАТ, няма обвързваща
доказателствена сила относно механизма на ПТП и вината на водача. Няма пречка, обаче,
същият да бъде кредитиран относно датата и мястото на настъпване на ПТП, участниците в
него, както и установените по двата автомобила щети, тъй като тези обстоятелства
съставителят – полицейски орган при ОПП-СДВР е констатирал на място.
В конкретния случай съдът счита, че няма пречка да кредитира протокола за ПТП и
относно самия механизъм, доколкото ответникът, извършвайки плащане на претендираната
главница, на практика признава вината си. Тази вина същият е признал още при съставянето
на протокола за ПТП, доколкото е подписал същия, като данните му са отразени в лявата
колона, предназначена именно за виновния водач, причинил ПТП. Видно от протокола,
същият съдържа подписи на двамата участници в ПТП, което означава, че е съставен в
тяхно присъствие след обяснения, дадени от тях и съобразени от органите на КАТ.
Видно от отбелязването в протокола за ПТП, към момента на ПТП ответникът Ал. А.
не е имал валидно СУМПС, което се установява и от удостоверението, издадено от ОПП-
СДВР /л. 20 от делото/. Съгласно последното – към датата на ПТП, а именно считано от
22.12.2016г. издаденото на ответника СУМПС е било със статус „невалиден” –
изгубен/откраднат.
Вида и размера на нанесените на лек автомобил „А. .” щети се установяват от
2
представените от ищеца и неоспорени от страна на ответника: опис на щета /л. 12 от
делото/; уведомление за щета /л. 13 от делото/; опис на претенция /л. 14 от делото/; приемо-
предавателен протокол /л. 15 от делото/; опис – заключение на претенция /л. 17 от делото/.
От същите се установява също така, че към датата на ПТП увреденият автомобил е
бил застрахован по застраховка Каско в З..
Последното дружество от своя страна, видно от фактура № 1402 от 08.06.2017г. и от
платежно нареждане от 30.08.2017г., е заплатило в полза на извършилия ремонта сервиз
сумата от 665,16 лева, разноски за възстановяване на щетите.
Най-сетне, видно от доклад по щета /л. 18 от делото/, писмо-покана от З., ведно с
опис на регресни претенции /между които и процесната такава/ до ищеца /л. 23 от делото/;
преводно нареждане с основание за плащане „прихващане на регресни щети” /л. 27 от
делото/, е извършено нареждане за изплащане на сумата от 680,15 лева в полза на З. от
страна на ищеца, като е извършено прихващане срещу регрес. Изрично е посочено, че
плащането се извършва именно във връзка със застрахователна полица №
1000/17/217/501055, както и че плащането касае увреден автомобил „А. .” с рег. № ..
Най-сетне, видно от 2 броя покани за доброволно изпълнение на регресна претенция
/л. 21-22 от делото/, ищецът е изпратил покани до ответника за заплащане на сумата от
680,16 лева.
От друга страна, видно от представената от страна на ответника вносна бележка /л.
55 от делото/ от 07.02.2022г., на посочената дата последният е заплатил по сметка на
ищцовото дружеството сумата от 680,16 лева във връзка с щета № 1000/17/217/501055, с
която сума е погасено задължението за заплащане на претендираната главница в същия
размер, включваща застрахователно обезщетение в размер на 665,16 лева и ликвидационни
разходи в размер на 15 лева.
Заплащането е потвърдено от ищеца, като същият претендира законната лихва от
датата на предявяване на исковата молба – 17.12.2021г. до датата на извършеното плащането
на главницата – 07.02.2022г. Съдът изчисли законната лихва за този период с лихвен
калкулатор, като същата е в размер на 10,01 лева.
При това положение искът следва да бъде отхвърлен в частта за главницата поради
погасяване на задължението в хода на съдебното производство поради плащане, като
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца законна лихва в размер на 10.01 лева
за периода от 17.12.2021г. до 07.02.2022г.
По разноските:
Съдът счита, че претенцията на ищеца за присъждане на разноски следва да бъде
уважено, доколкото заплащането на дължимите суми е осъществено след завеждане на
исковата молба, предхождана от изпратена надлежно регресна покана до ответника, поради
което и същият дължи сторените от ищеца разноски.
Ищецът З. е сторил следните разноски: 50 лева – ДТ за образуване на делото и 720
лева адвокатско възнаграждение с ДДС, 5 лева ДТ за издаване на обезпечителна заповед.
3
Други разноски, включително свързани с обезпечаването не са направени /внесената
гаранция след приключване на производство подлежи на връщане/.
Този състав счита така заплатеното и претендирано адвокатско възнаграждение за
завишено предвид фактическата и правна сложност на делото, която не е голяма, в какъвто
смисъл е направено и възражение от страна на ответника чрез неговия процесуален
представител. Още повече, че ответникът е заплатил претендираната главница в хода на
съдебното производство, което е допринесло и за приключване на производството в едно
съдебно заседание без събиране на допълнителни доказателства.
Съдът счита, че на ищеца следва да бъде присъдено минималното, предвидено в
Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, което с оглед
защитавания правен интерес, който е в размер на 680,16 лева попада в хипотезата на чл. 7,
ал. 2, т. 1. Последната предвижда 300 лева минимално адвокатско възнаграждение. Този
размер с включено ДДС възлиза на 360 лева и именно този размер на адвокатско
възнаграждение следва да бъде възложен в тежест на ответника.
С оглед на това, ответникът следва да бъде осъден да заплати сторените от ищеца
разноски в настоящото производство в общ размер на 415 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от З. АД с ЕИК . със седалище и адрес на управление: гр.
С., бул. „К. срещу АЛ. ЛЮБ. АЛ. ЕГН ********** с адрес: гр. С., жк. „Л., иск с правно
основание чл. 500, ал. 2 КЗ в частта, касаеща претендирата главница, а именно сумата
от 680,16 лева, представляваща обезщетение за причинени щети на лек автомобил „А. .” с
рег. № ., в резултат на ПТП, реализирано на 23.12.2016г. в гр. С., поради погасяване на
задължението чрез плащане в хода на съдебното производство, като ОСЪЖДА АЛ.
ЛЮБ. АЛ. ЕГН ********** да заплати на З. АД с ЕИК . сумата от 10,01 лева,
представляваща законна лихва лева за периода от 17.12.2021г. до 07.02.2022г. върху
главницата от 680,16 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК АЛ. ЛЮБ. АЛ. ЕГН ********** да
заплати на З. АД с ЕИК . сумата от 415 лева – разноски, сторени в производството пред
СРС.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4