Определение по дело №99/2019 на Окръжен съд - Ловеч

Номер на акта: 141
Дата: 28 февруари 2019 г.
Съдия: Магдалена Дочева Станчевска
Дело: 20194300600099
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 26 февруари 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                   О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

                         Град Ловеч........................2019 година

                  

ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателна колегия, в

закрито съдебно заседание на двадесет и осми февруари две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА

 

                                             1. ПОЛЯ ДАНКОВА

                     ЧЛЕНОВЕ :

                                             2. ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

 

при секретаря , в присъствието на прокурора , като разгледа докладваното от съдия СТАНЧЕВСКА ВЧНД № 99 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази :

 

С определение от 18.02.2019 г. по НОХД № 381 по описа за 2017 г. Тетевенският районен съд е изменил ****на А.О.А. от „****” в „****”.  

Пред настоящата инстанция е постъпила жалба от А.О.А., с която моли да бъде отменено обжалваното определение и да бъде потвърдена първоначално взетата спрямо него ****„****”. Излага, че има упълномощен адвокат, който знае адреса му в А., има негов телефон, не е осъждан и ако се стигне до присъда е лишен от възможност да поиска съкратено съдебно следствие. Налага довод, че РС Тетевен си противоречи, тъй като приема, че знае адреса му в А. от адвоката, а от друга страна е направил извод, че следва да се издаде ****. Посочва, че ще се прибере в България за датата на съдебното заседание, което е насрочено на 20.04.2019 г., няма да се укрие и иска да присъства на съдебното заседание.

По делото е постъпило възражение от прокурор при РП Тетевен, с което моли да бъде потвърдено обжалваното определение. Изразява съмнение, че жалбата е подписана от А.. Излага, че А. е нарушил ****„****”, тъй като е напуснал адреса в с. К., обл. Ловешка и е променил адреса си в нарушение на чл. 60, ал. НПК.

 

 

Настоящата инстанция, като съобрази постъпилата жалба и събраните по делото доказателства, намира за установено следното :

А.О.А. е предаден на съд за престъпление по чл. 129, ал. 1 от НК.

С разпореждане от 17.10.2017 г. делото е насрочено за разглеждане по общия ред за 02.11.2017 г.

За съдебното заседание на 02.11.2017 г. А. е бил нередовно призован и съдът е отложил делото, като е насрочил разпоредително заседание.

С разпореждане от 08.11.2017 г. е насрочено разпоредително заседание за 06.12.2017 г.

На  06.12.2017 г. съдът е отложил разпоредително заседание за 15.01.2018 г., тъй като А. е бил нередовно призован. За съдебното заседание за А. се е явил адв. Илиев, с пълномощно, подписано от сестрата на А..

За съдебното заседание на 15.01.2018 г. А. се е явил лично, връчен му е обвинителния акт и разпореждането за разпоредително заседание, като делото е отложено за 14.02.2018 г. за провеждане на разпоредително заседание.

За съдебното заседание на за 14.02.2018 г. А. е бил редовно призован, не се е явил, като е представляван от адв. Василев, като отново не  е даден ход на делото и не е проведено разпоредително заседание. Делото е отложено за провеждане на разпоредително заседание, с призоваване на подсъдимия и повереника на гражданския ищец.

За съдебно заседание на 21.03.2018 г., подсъдимият е бил нередовно призован, като това не е отразено в съдебния протокол. Ход на делото не  е даден, тъй като не се  е явил адв. Мичев, повереник на гражданския ищец. Делото е отложено за 30.04.2018 г., с призоваване на А. и адв. Мичев.

Видимо от съобщение на л. 108 подсъдимия е бил нередовно призован. Като отново е посочено, че се намира в А..

В съдебно заседание на 30.04.2018 год. подсъдимият не е бил редовно призован, не се е явил, което не е отразено в протокола, че е бил нередовно призован. За него се е явил адв. Василев. Делото е отложено за 28.05.2018 год., тъй като не се е явила съдебната заседателка Мила Герджикова. Съдът е отложил делото за 28.05.2018 год., като с определението си е приел неправилно, че страните са уведомени. А. е бил нередовно призован за съдебното заседание и на същия е следвало отново да бъде изпратена призовка.

В съдебно заседание на 28.05.2018 год. съдът е посочил, че подсъдимия е нередовно призован, не се явява и е отложено делото на това основание за 26.05.2018 год., като е изпратил съобщение по чл. 247б от НПК за явяване на А. в разпоредително заседание. На л. 130 е приложено съобщението и отново в него е посочено, че лицето се намира в чужбина. След справка на съда до МВР дали лицето е напускало страната е установено, че напуснало страната.

В съдебно заседание от 06.06.2018 год. съдът е констатирал, че А. е нередовно призован. Не е дал ход на делото. Не е дал ход и на разпоредителното заседание, като е изискал справка по отношение на А. кога е напуснал пределите на Р България и е изпратил писмо до ОД на МВР Ловеч за установяване на адрес и за обявяване на А. за общонационално издирване. Съдът е отложил делото за 13.07.2018 год. Отново на А. е изпратено съобщение по чл. 247б от НПК, като в съобщението на л. 155 е отразено, че по данни на сестра му той се намира със семейството си в А..

В съдебното заседание на 13.07.2018 год. А. отново е бил нередовно призован, не се е явила и съдебната заседателка Мила Герджикова. Съдът отново не е дал ход на делото и не е проведено разпоредително заседание, като е приел, че призовка следва да бъде изпратена само на съдебния заседател.  Постъпила е докладна записка от 12.07.2018 год., от която се установява, че известния адрес в страната на А. *** и има данни, че същия се намира в А..

В съдебно заседание на 17.09.2018 год. А. е бил нередовно призован, което отново не е отразено в протокола от съдебно заседание, а е посочено само, че не се явява. Явил се е неговия адв. Василев и съдът е дал ход на разпоредителното заседание при условията на чл. 269, ал. 3, т. 4 от НПК. Провел е разпоредителното заседание. Отложил е делото за 05.11.2018 год. за провеждане на открито съдебно заседание, като е посочено отново да бъде призован подсъдимия на адреса му и адреса на неговата сестра. С резолюция от 10.10.2018 год. на съда е отменено общодържавното издирване на А..

За съдебното заседание на 05.11.2018 год. призовката за А. е връчена на неговата сестра. Съдът е приел в съдебното заседание на 05.11.2018 год., че подсъдимия е редовно призован, не се явява, но тъй като не се е явил и съдебния заседател Евгения Стоянова съдът е отложил делото за 17.12.2018 год. На подсъдимия А. отново е изпратена призовка, същата е върната в цялост, като съдът е поставил резолюция да се призове чрез органите на МВР за съдебно заседание. Съдът с резолюция от 18.12.2018 год. да представят от ДМОС при МВР - София дали имат адрес на А. в А.. Призовката за съдебно заседание не е връчена от органите на МВР на А. /л.296/.

В съдебно заседание на 17.12.2018 год. подсъдимият не е бил редовно призован, не се е явил в съдебно заседание, като съдът отново не е посочил този факт в протокола, че А. е бил нередовно призован. Съдът не е дал ход на делото и е отложил същото за 18.02.2019 год., като е приел в определението, че делото следва да бъде разгледано при условията на чл. 269, ал.3, т. 4 от НПК /л.303/. С резолюция от 19.12.2018 год. съдът е изискал справка от МВР дали има данни за влизане на А. в страната. По делото е постъпила молба от адв. Мичев за отлагане на делото, тъй като е представен болничен лист. На 14.01.2019 год. съдът е получил информация от ДМОС при МВР – София за адрес на А. в М.. Съдът с резолюция от 15.01.2019 год. е приел, че трябва да изпрати съобщение на А. препоръчано с обратна разписка в А.. Получена е справка, че последното излизане на А. от страната е на 16.10.2018 год. По делото има приложена призовка до А. за съдебното заседание на 18.02.2019 год. /л. 391/ която се е върнала в цялост, тъй като не е открит на посочения адрес.

В съдебно заседание на 18.02.2019 год. съдът е пиел, че подсъдимия е нередовно призован, тъй като не е открит на посочения адрес. Посочил е, че е изпратена призовка на А. във в. на адрес, посочен в писмо от ДМОС, като обратната разписка не е върната и е изменил ****на А. от „****” в „****”, като е приел, че е направил всякакви опити да го призове дори по Европейска Конвенция за взаимопомощ по наказателно правни въпроси, като го е призовал на известния адрес в А., но тъй като А. е нарушил *** „****” това е основание за промяната й, тъй като многократно делото е отлагано, с оглед неговото издирване.

Жалбата  е основателна.

Въззивната инстанция приема, че след като съдът е приел, че А. следва да бъде призован на посочения и известен адрес, който е получил от ДМОС при МВР – София, е следвало да отложи делото, тъй като не е върната в съда обратната разписка за призоваването на А. и същия е бил нередовно призован за съдебно заседание.

Неправилен е извода на съда, че делото е отлагано многократно, тъй като се е налагало издирване на А.. Този извод на съда противоречи с приетото от него в съдебно заседание на 17.09.2018 год., че следва да бъде даден ход на делото при условията на чл. 269, ал. 3, т. 4 от НПК и проведеното разпоредителното заседание в отсъствие на А..

С определение от 17.12.2018 год. /подсъдимият не е бил редовно призован, не се е явил в съдебно заседание, който факт отново не е посочен в протокола от съдебно заседание/, съдът не е дал ход на делото и е отложил същото за 18.02.2019 год., като е приел в определението, че делото следва да бъде разгледано при условията на чл. 269, ал.3, т. 4 от НПК /л.303/, т.е при условията на задочното производство. В същото време съдът е изискал справка за адрес от ДМОС при МВР – София за адрес на А. в М., като с резолюция от 15.01.2019 год. е приел, че трябва да изпрати съобщение на А. препоръчано с обратна разписка в А.. Налице е противоречие в преценката на съда, че отсъствието на подсъдимия няма да затрудни разкриването на истината и разглеждане на делото по реда на чл. 269, ал. 3, т. 4 НПК и предприетото от него призоваване на известния адрес в чужбина, с оглед правото на това лице да участва лично в съдебното производство, да представи позицията си по обвинението, да участва в процеса по събиране и проверка на доказателствата при равни условия с прокурора и да упражни всички свои права лично.

Съдът е посочил само разпоредбата на чл. 269 и т. 4 от НПК, без ал. 3 и коя буква на т. 4. По силата на чл. 269, ал. 1 от НПК по дела с обвинение за тежко престъпление присъствието на подсъдимия за тежко престъпление е задължително. А. е предаден на съд за престъпление по чл. 129, ал. 1 от НК и се касае за тежко умишлено престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 НК. Съгласно чл. 269, ал. 3 НПК делото може да бъде разгледано в отсъствие на подсъдимия, когато това няма да попречи за разкриване на обективната истина по делото. Ал. 3 на чл. 269 НПК съдържа четири точки 1-4 и в зависимост от данните по делото съдът следва да посочи коя хипотеза е налице. Съгласно чл. 269, ал. 3 НПК „Когато това няма да попречи за разкриване на обективната истина, делото може да бъде разгледано в отсъствие на подсъдимия, ако: 1. не е намерен на посочения от него адрес или е променил същия, без да уведоми съответния орган; 2. местоживеенето му в страната не е известно и след щателно издирване не е установено; 3. (нова - ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г., изм., бр. 63 от 2017 г., в сила от 5.11.2017 г.) редовно е призован, не е посочил уважителни причини за неявяването си и е изпълнена процедурата по чл. 247б, ал. 1; 4. (предишна т. 3 - ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г.) се намира извън пределите на Република България и: а) местоживеенето му не е известно; б) не може да бъде призован по други причини; в) е редовно призован и не е посочил уважителни причини за неявяването си”. За да премине към разглеждане на делото по реда на чл. 269, ал. 3 от НПК съдът следва да приеме, че делото може да бъде разгледано в отсъствие на А. и това няма да попречи за разкриване на обективната истина.  На следващо място т. 4 на чл. 269, ал. 3 НПК съдържа три букви и съдът следва да конкретизира в определението си по коя буква ще разгледа делото – по буква по б. „а” местоживеенето му не е известно или по б. „б” не може да бъде призован по други причини, или по б. „в” е редовно призован и не е посочил уважителна причина за неявяването си. В чл. 269, ал. 3, т. 4 б „а”, б „б” и б „в” от НПК са предвидени различни хипотези на задочното производство и съдът в определението се и длъжен по посочи конкретно по коя буква приема, че е налице в конкретния казус за задочно производство.  В определението на РС Тетевен липсва такава конкретизация. Съдът е следвало да предизвика щателно издирване на подсъдимия и едва след изчерпване на неговите възможности да обсъди хипотеза за задочно производство.

На следващо място категорично по делото е установено, че делото е отлагано и поради неявяване и на двамата съдебни заседатели за различни съдебни заседания, както и на повереника на гражданския ищец, т.е. А. не е единствената причина за отлагането на делото, както е приел съда в мотивите на обжалваното определение. Действително А. е нарушил ****„****”, като не е посоли новия си адрес в А., на който да бъде призован, но след като съдът е получил информация за адреса му в чужбина и  е приел, че същия следва да присъства в съдебното заседание, като го е призовал, съдът е следвало да отложи делото за друга дата до получаване на обратната разписка, а не да изменя марката за неотклонение на А. от „****” в „****”.

Основателно е становището на А., че не е налице опасност да се укрие или да извърши престъпление и по делото не са налице каквито и да е данни в тази насока. А. е предаден на съд за престъпление по чл. 129, ал. 1 от НК, неосъждан е, работи и има постоянен адрес в чужбина. Поради изложеното е неправилен и извода на съда, че за същия следва да бъде взета най-тежката ****„****”. На А. следва да бъде дадена възможност да присъства в съдебно заседание на 20.04.2019 год., с оглед възможността делото да приключи по реда на Глава 27 от НПК съкратено съдебно следствие, производство пред първата инстанция, тъй като за тази процедура е необходимо личното явяване на подсъдимия.

Следва да се посочи, че РС Тетевен в първото по делото заседание, проведено на 17.10.2018 г., е имал данни, че А. се намира в А. и е следвало да изиска съответните справки за адрес в чужбина от ДМОС при МВР – София  още в този момент, а не шест месеца след образуване на делото и неговото многократно отлагане. Първоначално делото е отлагано само с призоваване на страните по делото. Едва от 28.05.2018 год. съдът е изискал справки дали А. е напускал пределите на страната. На 18.12.2018 год. съдът е изискал от ДМОС при МВР – София справка дали имат известен адрес на А. в А., като с резолюция от 15.01.2019 год. е приел, че трябва да изпрати съобщение на А. препоръчано с обратна разписка в А. за съдебното заседание на 18.02.2019 г.

Ловешкият окръжен съд приема, че следва да бъде отменено  определение от 18.02.2019 г. по НОХД № 381 по описа за 2017 г. на Тетевенския районен съд, с което е изменена ****на А.О.А. от „****” в „****”, като вместо него бъде постановено друго, с което да се потвърди взетата  по отношение на А.О.А. ****„****”.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 243, ал. 7 във връзка с чл. 341, ал. 2 и чл. 345, ал. 1 от НПК, съдът

                                        

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ОТМЕНЯ определение от 18.02.2019 г. по НОХД № 381 по описа за 2017 г. на Тетевенския районен съд, с което е изменена ****на А.О.А. от „****” в „****”, като вместо него постанови :

ПОТВЪРЖДАВА взетата  по отношение на А.О.А. ****„****”.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

 

                            ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

                                                                  1.

 

                                      ЧЛЕНОВЕ :

 

 

                                                                  2.