№ 1230
гр. София, 24.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито
заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
като разгледа докладваното от Мария Георгиева Въззивно гражданско дело
№ 20211000500183 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258-273 от ГПК.
Образувано е по жалба от А. Д. А. против решение № 2220 от 15.04.2020 г., постановено по
гр. д. 4989/2019 г. по описа на Софийски градски съд. Видно от същото, исковата претенция на
жалбоподателя, предявена срещу Прокуратурата на РБългария на основание чл. 49, вр. чл. 45
ЗЗД, е отхвърлена като неоснователна и недоказана. Същата е предявена за присъждане на
обезщетение за имуществени вреди в размер от 52 178,66 лв., от която 40 000 лв. главница,
12 178,66 лв. – мораторна лихва и законната лихва върху исковата сума, считано от датата на
завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане. Деликтното поведение е определено
като бездействие по повод на образувано досъдебно производство № 30/2015 г. по описа на РП-
Плевен, по което като веществено доказателство бил иззет автомобил на ищеца и не му бил
върнат, въпреки отпадналата необходимост от задържането му.
С изменение на петитума, направено в осз от 28.01.20 г., ищецът е увеличил исковете до
главница от 40 000 и мораторна лихва – 12 178.66 лв. (за времето от 11.04.16 г. до 11.04.19 г.).
Според исковата молба така заявената главница представлява разлика между продажна цена по
предварителен договор от 07.01.15 г. (80 000 лв.) и продажна цена по договор от 11.04.16 г. (40 000
лв.) на индивидуализирания в договора за продажба (с.9) автомобил. По този начин е определил
претенцията на ищеца СГС в доклада си от 02.12.19 г., а ищецът не е възразил срещу доклада по
делото. Този анализ се прави поради обстоятелството, че в обстоятелствената част на
исковата молба ищецът е заявил и втори по вид имуществени вреди в размер на 35 000 лв.,
представляващи платена в изпълнение на поето с предварителния договор задължение за
неустойка ( с. 35, горе).
Във въззивната жалба се развиват съображения, че са налице всички елементи от
фактическия състав на отговорността по чл. 49 ЗЗД, поради което исковите претенции е следвало
да се уважат изцяло - по основание и размер. Навеждат се подробни доводи за неправилността на
съдебния акт – основаване на същия на направено от СГС предположение (за недостоверна дата на
предварителния договор, без да има оспорване на доказателството от ответника). От Софийския
апелативен съд се иска отмяна на постановеното решение и уважаване на исковете изцяло, както и
присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски.
1
С писмен отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК Прокуратурата оспорва жалбата, считайки
че решението на Градския съд трябва да се потвърди като правилно.
С определение № 13013 от 12.08.2020 г., постановено по същото дело, СГС е оставил без
уважение молбата на пълномощника на ищеца за изменение на постановеното по делото решение в
частта за разноските.
Подадена е частна жалба от А. Д. А. срещу определение № 13013 от 12.08.2020 г.,
постановено по гр. дело № 4989/2019 г. по описа на СГС, с което е оставено без уважение молбата
за изменение на решението в частта за разноските, поради прекомерност на присъденото
юрисконсултско възнаграждение. Твърди се, че обжалваното определение е неправилно и
незаконосъобразно. Моли съда да отмени същото, като не бъдат присъждани разноски на
ответника.
Прокуратурата на Република България оспорва частната жалба.
В производството пред апелативния съд не са събирани нови доказателства.
При служебна проверка САС установи, че обжалваното съдебно решение е валиден и
допустим съдебен акт и на проверка подлежи правилността с оглед доводите за неправилност,
изложени във въззивната жалба.
Въз основа доводите на страните и обхвата на въззивната проверка, САС прави
следните изводи:
Разпоредбата на чл. 49 ЗЗД предполага осъществяване на деликт от лице, на което
ответникът е възложил работа. На собствено основание, за да възникне отговорност за
имуществени вреди от непозволено увреждане, трябва да са доказани елементите от сложния
фактически състав на деликта:•деяние (действие или бездействие); •противоправност
(несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение); •вреди
(неблагоприятно засягане на имуществената сфера на увредения - намаляване на неговия
патримониум - претърпени загуби), респ. непостъпване в неговия патримониум с висока степен на
сигурност на очаквано имуществено благо - пропуснати ползи; •причинно-следствена връзка
между противоправното поведение и настъпилите имуществени вреди (вредоносният резултат в
съвкупния съпричинителен процес между фактите и явленията следва да е закономерна,
необходима, естествена, последица от виновното противоправно поведение на делинквента) и
•вина на делинквента, която съобразно уредената в чл. 45, ал. 2 ЗЗД оборима презумпция се
предполага.
Безспорно е според класиран на с. 9 договор за продажба на МПС, сключен на територията
на Германия, че в него като купувач е записан ищецът, а като продажна цена – 5 800 евро, с левова
равностойност 11310 лв.
С оглед естеството на вредите (разлика между продажната цена, която ищецът е могъл да
получи, и реално получената цена), в доказателствена тежест, при пълно и главно доказване от
пострадалия, е установяването, че • той би могъл да придобие продажна цена от 80 000 лв. и • че
договорената сума от 40 000 лв. не е занижена.
За целта следва да се докаже наличието на действително сключен (а не създаден с оглед
нуждите на процеса) предварителен договор с продажна цена 80 000 лв.
За да докаже, че договорът е произвел действие (а не е симулативен), ищецът е представил
нотариална покана за изпълнение, изхождаща от поемателя по предварителния договор и
платежно нареждане за заплащане на неустойка, произтичаща от предварителния договор. Като
доказателство за плащането на уговорената неустойка е представено преводното нареждане. Чрез
платежното нареждане обслужващата платеца банка се задължава да прехвърли от неговата сметка
по сметката на получателя определена сума пари. На л. 36 гръб. е удостоверен BIC и IBAN на
сметката на получателя (и същите съвпадат с отразените в преводното нареждане), но няма
доказателства за заверяването на тази сметка с наредената от платеца сума. Поради това
настоящият състав приема, че не е доказано осъществено в изпълнение на предварителния договор
задължение за плащане на неустойка.
Поради естеството на предварителния договор на частен документ, ползващата се от него
страна следва да докаже достоверна дата. Достоверна ще е датата, кореспондираща на друго
доказателство, с оглед на чието съдържание моментът на частния документ се установява по
несъмнен начин.
2
Защо в конкретния случай, без наличието на оспорено доказателство, е нужно да се установи, че
достоверната дата на предварителния договор е 07.01.15 г.? Защото в 19 ч., на 07.01.15 г.
автомобилът е иззет поради съмнение за манипулация на номера на рамата и съвпадение на стикер
от двигателя с такъв на обявено за издирване МПС. Със сключен след този момент договор
продавачът поема риска от невъзможността да изпълни, респ. да изпълни в срок поетия с
предварителния договор свой ангажимент за транслиране на правото на собственост над МПС.
Ако договорът е сключен в предхождащ датата на явяване за регистрация на МПС момент
(07.01.15 г.), се налага резонният въпрос защо МПС не е регистрирано на база мандатно
правоотношение направо на името на поемателя по предварителния договор, а се предпоставя
пререгистриране, свързано с административна и фискална тежест. Същевременно техническата
проверка при първоначалната регистрация на МПС - нов внос гарантира автентичността на
вложените в регистрираното МПС елементи и части, подлежащи на проверка, а това е
предпоставка за успешното финализиране на договорните отношения.
Във въззивната жалба ищецът твърди, че сключването на договора предхожда като час
изземването на автомобила. Според заявеното в исковата молба, на 07.01.15 г. ищецът е
представил придобитото в Германия МПС пред Комисия за първоначална регистрация.
Регистрацията се осъществява въз основа Наредба I-45/2000 г. за регистрацията, отчета, пускането
в движение и спиране от движение на МПС и ремаркетата, теглани от тях (последната, издадена
въз основа разпоредбата на чл. 140 ЗДвП). Съобразно Наредбата при първоначално регистриране
на МПС нов внос, се представят в териториалното звено на ПП КАТ по местоживеене на
приобретатиля заявление за регистрация, документ за придобиване на МПС, документ за
самоличност, застрахователна полица по риска Гражданска отговорност на автомоблистите.
Превозното средство се подлага на обстоен технически преглед, приключващ с протокол и след
заплащане на съответни такси, се издава талон на автомобила и табели с регистрационни номера.
Така описаните дейности са времеемки и трудно биха съвместили присъствието на ищеца пред
ПП КАТ и участието му в договорни преговори по представения като доказателство
предварителен договор от същата дата.
Ищецът не е доказал, че реализираната на 11.04.16 г. продажна цена е в рамките на
среднопазарната цена за автомобил от съответния клас и в съответното външно и техническо
състояние. Договорът удостоверява постигнатото между продавача и купувача съгласие за
продаваната вещ и продажната цена. За да установи по размер претендираните вреди, ищецът е
следвало да установи, че поради качества на вещта не е било възможно към момента на продажбата
да се договори и получи по-висока продажна цена.
С оглед на разгърнатите съображения настоящият състав достига до направения от СГС
извод че ищецът не е доказал наличието на заявените като претърпени имуществени вреди с
естество на пропуснати ползи.
Недоказана е и противоправността на поведението на ответника, осъществил изземване
и задържане като веществено доказателство на описаното в исковата молба МПС. Както СГС е
отразил в мотивите си, и след датата, на която е отхвърлено искане на ищеца за връщане на
вещественото доказателство, с участието на иззетото МПС са осъществени следствени действия
(приета е експертиза, основана на оглед).
Липсва незаконосъобразно задържане на иззетия автомобил и поради това, че според
съдържащи се в приложената наказателна преписка, по повод на която е иззето процесното МПС,
данни са установени съвпадения между вложени части от иззетото МПС и друго от същия модел и
марка, което е било обявено като противозаконно отнето. Противозаконно отнетото МПС е било
продадено на последния му собственик от настоящия ищец, а реално е било внесено в България от
Германия от лице, осъществило вноса на двете превозни средства (отнетото и заявеното в исковата
молба). Така установените обстоятелства предполагат разследване по работна хипотеза за
отношения между свързани лица, предполагащи не инцидентна дейност а схема и обосновава
продължителност на разследването и щателност на осъществяваната проверка.
Поради извода на съда за недоказаност на заявените вреди, не подлежи на анализ наличието
на причинна връзка между имуществена вреда и поведението на ответника.
Предвид неоснователност на претенцията по главния иск, неоснователна се явява и
претенцията за заплащане на лихви върху главницата.
Неоснователна е и частната жалба срещу определението, постановено по реда на чл. 248
3
ГПК. Възнаграждението за представляваните от юрисконсулт страни се следва по силата на
законова разпоредба, без да е необходимо реално да бъде направен разход за възнаграждението му
от страната, която той представлява. Съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК юрисконсултското
възнаграждение не може да надхвърля максималния за съответния вид правен спор размер,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Текстът препраща към Наредбата за
заплащане на правната помощ, а в чл. 25, ал. 2 от същата, възнаграждението по чл. 78, ал. 8 ГПК
не може да е по-голямо от 450 лв. В настоящия случай възнаграждението възлиза на 450 лв.
С оглед изхода на делото не се следва присъждане на разноски в полза на въззивника.
На въззиваемия - Прокуратура на Република България се дължат разноски за процесуално
представителство. С оглед тежестта и характера на спора, въззивният съд определя такива за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева.
Така мотивиран, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2220 от 15.04.2020 г., постановено по гр. д. № 4989/2019 г. на
СГС, I-22 състав.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба от А. Д. А. срещу Определение № 13013 от
12.08.2020 г. по гр. д. № 4989/2019 г. на СГС, I-22 състав, с което е отказано изменение на
решението от 15.04.2020 г. в частта за разноските.
ОСЪЖДА А. Д. А. да заплати на Прокуратура на Република България на основание чл. 78,
ал. 3 вр., ал. 8 ГПК, сумата 300 (триста) лева юрисконсултско възнаграждение за представителство
пред САС.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд, в
съответствие с разпоредбите на чл. 280 и сл. ГПК в едномесечен срок от връчването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4