№ 6739
гр. София, 19.10.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 44 СЪСТАВ в закрито заседание на
деветнадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ЯНА В. НИКОЛОВА
ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ЯНА В. НИКОЛОВА ДИМИТРОВА
Гражданско дело № 20211110133743 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 389 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по искова молба на Г. Б. Б. срещу ИВ. Д. Д., с която е предявен иск с правно
основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД за връщане на дадена в заема сума, съставляваща
равностойността на 1000 безналични поименни акции от капитала на „Софарма“ АД, която към
датата на сключване на договора за заем възлиза на 2676,20 лева, а към датата на претенцията на
3560,00 лева и иск по чл. 82 ЗЗД за сумата от 490,00 лева – представляваща пропусната полза в
размер на изплатените дивиденти с решение на Общото събрание на „Софарма“ АД за 2016г.
поради невръщането на уговорената сума на падежа 13.06.2016г.
В исковата молба се съдържа искане за допускане на обезпечение на предявените искове
чрез налагане на обезпечителна мярка: запор на банковите сметки на ответника в изрично
посочени в исковата молба банки.
За да допусне исканото обезпечение, съдът е длъжен да провери дали предявеният иск е
допустим и вероятно основателен. Той трябва да провери също дали съществува обезпечителна
нужда и относима и подходяща ли е поисканата обезпечителна мярка. Посочените предпоставки са
кумулативни, като липсата на коя да е от тях препятства възможността да бъде допуснато
обезпечение.
За да извърши тази проверка, съдът трябва да е сезиран редовно, а това означава, че
исковата молба следва да съдържа реквизитите, очертани в разпоредбата на чл. 127 ГПК, относно
страните, твърдяното спорно право и вида защита, която се търси, както и приложенията по чл.
128 ГПК. В процесния случай исковата молба е нередовна – н е уточнен размерът на предявените
главни и акцесорна претенция, както и не е внесен пълния размер на дължимата държавна такса, за
което съдът е дал съответни указания.
1
Следователно, към постановяване на определението исковата молба се явява нередовна, а
това налага искането за допускане на обезпечение да се отхвърли, тъй като съгласно разпоредбата
на чл. 395, ал. 2 ГПК съдът дължи произнасяне по молбата в деня на постъпването й (респ. в деня,
когато бъде докладвана), а такова произнасяне е невъзможно в случай, че първо не бъдат
отстранени констатираните нередовности.
Няма пречка при отправяне на ново искане, съдът да допусне обезпечението. Още повече,
че формулираното ново такова с отделна молба, ще обезпечи своевременното й докладване и
съответно незабавното й разглеждане.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ молбата по чл. 389 ГПК на ищеца Г. Б. Б., за допускане на обезпечение на
предявените искове по делото срещу ИВ. Д. Д., чрез налагане на обезпечителна мярка: запор на
банковите сметки на ответника в изрично посочени в исковата молба банки.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис на ищеца.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2