Решение по дело №2631/2018 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 1226
Дата: 11 септември 2018 г. (в сила от 16 ноември 2018 г.)
Съдия: Яна Димитрова Колева
Дело: 20182120202631
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 12 юни 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                            Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 1226                                      11.09.2018 година                                гр. Бургас

 

 

В   И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

 

Бургаският районен съд                                                                наказателен състав

На пети септември                                                                                    2018 година

В публичното заседание в следния състав:

 

Председател: ЯНА КОЛЕВА

       Членове:

           Съдебни заседатели:

Секретар: Илияна Георгиева

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдия Колева

административно-наказателно дело номер 2631             по описа за 2018 година

Производството е образувано по повод жалбата на Ц.С.В., ЕГН **********, с адрес: *** против Наказателно постановление №18-0769-000449 от 14.03.2018г., издадено от Началник сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР гр.Бургас, с което за нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП, на основание чл.182, ал.1, т.6 от Закона за движение по пътищата е наложена глоба в размер на 700 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца и на основание Наредба № Iз-2539 на МВР се отнемат 12 контролни точки.

Жалбоподателят оспорва законосъобразността на наказателното постановление и моли да бъде отменено. Не посочва конкретни нарушения. Не ангажира доказателства.

За наказващия орган, редовно уведомени, не се явява представител и не взема становище по жалбата. Ангажира доказателства.

По делото в качеството на свидетел е разпитан актосъставителя С.К.Ч. и В.П. Николова.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 26.03.2017г., в 12,28ч., гр.Бургас, по ул.”Тодор Александров”, до бензиностанция „Лукойл”, в посока от пътен възел „Юг” към кръстовището с ул.”Спортна” жалбоподателят управлявал лек автомобил със скорост 131 км/ч, в зоната на действие на пътен знак В-26 с ограничение 80 км/ч в населено място. Скоростта на автомобила е била фиксирана със стационарна радарна система SITRAFFIC LINX ERS-400, фабр. № 00**********, снимка № 0021.

По делото е представена справка за собственост на автомобила, от която е видно че собственик е, която е починала и нейни наследници са. В декларация по чл.188 от ЗДвП от 11.12.2017г. е посочил, че автомобилът се управлява от Ц.С.В..

С оглед на така установената фактическа обстановка е съставен акт за нарушение №171311 от 29.01.2018г., който е подписан от актосъставителя и свидетеля по акта, предявен на жалбоподателя и подписан от него без възражения. За нарушена е посочена разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗДвП.

Въз основа на акта за нарушение е издадено обжалваното наказателно постановление, като в него е пресъздадено съдържанието на акта на нарушение и с което за нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП, на основание чл.182, ал.1, т.6 от Закона за движение по пътищата е наложена глоба в размер на 700 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца и на основание Наредба № Iз-2539 на МВР се отнемат 12 контролни точки.

При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление съдът не констатира процесуални нарушения от категорията на съществените, които да налагат отмяна на последното на това основание. Както акта за административно нарушение,така и издаденото въз основа на него наказателно постановление съдържат изискуемото от закона –чл.42 от ЗАНН и чл.57 от ЗАНН съдържание. АУАН, а след това и наказателното постановление съдържат подробно и точно описание констатираното нарушение и обстоятелствата , при които е извършено.

Наказателното постановление е издадено при спазване на сроковете по чл.34 от ЗАНН, тъй като до съставянето на акта за нарушение не е изтекъл тримесечния срок от откриване на нарушителя. Нарушението е установено на 26.03.2017г., но нарушителят е установен едва при попълването на декларацията по чл.188 от ЗДвП. За първи път след попълването на посочената декларация-11.12.2017г., наказващият орган е узнал авторът на нарушението и от този момент започва да тече тримесечния срок по чл.34 от ЗАНН. Видно от датата на акта за нарушение, той е съставен на 29.01.2018г. следователно не е пропуснат регламентирания срок.

Фактическата обстановка се установява от показанията на актосъставителя, които са логични, непротиворечиви и съответстват на останалите доказателства. По делото е представена снимка № 0021, заснета със стационарна радарна система STRAFFIC LINX ERS-400, фабр. № 00**********. Съгласно правилото на чл. 189, ал. 7 ЗДвП, снимките, видеозаписите и разпечатките, изготвени с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес. Представената снимка № 0021 и установената скорост на движение със стационарна радарна система STRAFFIC LINX ERS-400, фабр. № 00********** представлява годно доказателствено средство. Посочената система за видеоконтрол и измерване на скорост е одобрена за използване в РБългария, видно от Удостоверение за одобрен тип № 09.10.4823, издадено от Българския институт по метрология. Ето защо използваната система е достоверен източник на установените и заснети чрез нея данни.

Съгласно разпоредбата на чл. 189 ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове за нарушение имат доказателствена сила до доказване на противното. Жалбоподателят не ангажира доказателства, оборващи фактическите констатации в акта за нарушение, поради което Съдът приема описаната фактическа обстановка за безспорно установена.

В декларация по чл.188 от ЗДвП от 11.12.2017г. собственикът е посочил, че автомобилът се управлява от жалбоподателя, поради което правилно е прието, че той е автор на нарушението. В жалбата си сочи, че не е управлявал той, а. Това обстоятелство за първи път се въвежда с жалбата, като не е направено възражение в хода на административно-наказателната процедура. Отделно от изложеното жалбоподателят не ангажира доказателства, за да бъдат установени твърденията му, като отново следва да се има предвид, че редовно съставените актове за нарушения имат доказателствена сила и следва да бъдат оборени, за да не бъдат приети, установените с тях обстоятелства.

Съгласно разпоредбата на чл.21 ал.2 от ЗДвП при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава скоростта сигнализирана с пътен знак, в случая В-26 и определената с него максимална скорост на движение от 80 км/ч. Видно от изложената фактическа обстановка жалбоподателят е нарушил тази разпоредба.

Безспорно по делото се установява, че жалбоподателят на 26.03.2017г., в 12,28ч., гр.Бургас, по ул.”Тодор Александров”, до бензиностанция „Лукойл”, в посока от пътен възел „Юг” към кръстовището с ул.”Спортна” е управлявал лек автомобил със скорост 131 км/ч, в зоната на действие на пътен знак В-26 с ограничение 80 км/ч в населено място. Така измерената скорост от 131 км /ч е с 51 км/ч над разрешената 80 км/ч.

Съгласно разпоредбата на чл.182, ал.1, т.6 от Закона за движение по пътищата за превишаване на определената скорост за движение с над 50 km/h наказанието е глоба 700 лв. и три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство, като за всеки следващи 5 km/h превишаване над 50 km/h глобата се увеличава с 50 лв. Установеното превишаване е с 51 км/ч, поради което не следва да се увеличава. Съдът счита, че наложеното наказание на основание на основание чл.182 ал.1 т.6 от Закона за движение по пътищата глоба в размер на 700 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца е съобразено е съобразено с административно-наказателната разпоредба. Законодателят е фиксирал определен размер на санкцията, която не зависи от имущественото състояния на нарушителя. В обобщение на гореизложеното наказателното постановление следва да бъде потвърдено. Отнетите контролни точки са следствие от влизане в сила на наказателното постановление и са определени в посочения от Наредба № Iз-2539 на МВР размер.

Мотивиран от  гореизложеното на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,  Съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

 ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №18-0769-000449 от 14.03.2018г., издадено от Началник сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР гр.Бургас, с което на Ц.С.В., ЕГН**********, с адрес: ***,  за нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП, на основание чл.182, ал.1, т.6 от Закона за движение по пътищата е наложена глоба в размер на 700 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца и на основание Наредба № Iз-2539 на МВР се отнемат 12 контролни точки.

 

Решението подлежи на касационно обжалване в 14 -дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд-гр.Бургас.

 

СЪДИЯ:…………………….

 

Вярно с оригинала: Ил.Георгиева