№ 905
гр. София , 03.12.2020 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ НАКАЗАТЕЛЕН в закрито
заседание на втори декември, през две хиляди и двадесета година в следния
състав:
Председател:Николай Джурковски
Членове:Александър Желязков
Емилия Колева
като разгледа докладваното от Александър Желязков Въззивно частно
наказателно дело № 20201000601292 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 440, ал. 2 , вр. с глава Двадесет и втора от НПК.
Образувано е по жалба на адв. И. И. - служебен защитник на осъденото лице А. А. А.,
срещу протоколно определение от 13.11.2020 г. по ЧНД № 3932/2020 г. на Софийски
градски съд, с което е оставена без уважение молбата на лишения от свобода за
постановяване на условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата му
част от наказанието „лишаване от свобода”, определено му по НОХД № 262/2019 г. на
СГС.
Защитникът на лишения от свобода излага оплаквания, че съдебният акт на
СГС е неправилен. Изтъкват се доводи, че осъденият отговаря на всички изисквания за
приложение на условното предсрочно освобождаване – изтърпял голяма част от
наказанието, няма агресивни прояви, спазва добро поведение, работи и учи в десети
клас на СОУ „Св.Иван Рилски“. Защитникът подчертава, че лишеният от свобода е бил
награждаван последователно три пъти. Същевременно няма наложени наказания,
оценката на риска от рецидив е била снижена от 66 на 56 точки. Защитникът акцентира
на семейния статус и подкрепа от близките на осъдения извън затвора. На отделно
място, защитата открива и посочва несъответствия и противоречия в доклада на
ИСДВР изготвен за целите на настоящото производство.
Формулирано е искане да бъде отменено определението на СГС и да бъде
постановено условно предсрочно освобождаване на осъденото лице А..
Постъпила е и отделна молба от лишения от свобода, в която същият
1
подчертава получените награди, както и спазването на прогресивната система –
смекчаването на реживма на изтърпяване на наказанието от „строг“ на „общ“.
Софийският апелативен съд, след като се запозна с доказателствата по делото и
съобрази доводите в жалбата, намира следното:
Жалбата е подадена в предвидения процесуален срок и процесуално
допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
За да постанови определението си, първоинстанционният съд е установил
относимите за произнасянето си факти, поради което и крайните изводи по
приложение на материалния закон са правилни и обосновани и следва да се споделят от
въззивния съд.
Извършена е цялостна преценка за наличието на предпоставките визирани в чл.
70 от НК. Съдебният състав на СГС се е запознал със затворното досие на осъдения А.
и останалите писмени доказателства- заключения на администрацията на затворното
заведение, доклади и оценки, както и справката за размера на изтърпяната и
оставащата част от наложеното наказание.
Първостепенният съд е установил, че осъденият е изтърпял повече от 1/2 от
наложеното му наказание „лишаване от свобода” в размер на 1 година, като към датата
на произнасяне на първия съд има остатък за изтърпяване от 3 месеца и 20 дни.
При така установеното наличие на първата положителна материалноправна
предпоставка за уважаване на молбата за предсрочно освобождаване,
първоинстанционният съдебен състав е извършил и дължимата последваща преценка
за съществуването или липсата на втората положителна предпоставка за уважаване на
искането - дали осъденият е дал доказателства за своето поправяне.
За да се произнесе с атакуваното с жалбата на осъдения определение,
съдебният състав на първоинстанционния съд е кредитирал констатациите, изразено в
доклада на ИСДВР, изготвен за целите на производството, в насока, че корекционната
работа с осъдения не е завършена, че л.св.А. все още не е дал категорични
доказателства за поправяне, въпреки демонстрираното желание за промяна и
конкретни усилия в такава насока. Първият съд е отчел, че снижаването на оценката на
риска от рецидив е 10 точки и все още се намира в средни стойности – 56 точки.
Отразени са проблемните зони, по които следва да се продължи корекционна работа с
лишения от свобода, в това число необходимост от пълно осъзнаване и отговорност за
извършеното престъпление, пълно, а не формално признаване на вината си.
За да формира краен извод за наличието на доказателства за поправянето на
2
лишения от свобода, съдът следва да се основава на факти, обективирани в
затворническото досие, свързани с поведението на осъдения след началото на
изтърпяване на наказанието и на констатациите на затворната администрация относно
осъществяване плана за изпълнение на присъдата, както и на психологическото
обсъждане на компетентното лице, относно когнитивните способности на лишения от
свобода, възможната промяна в отношението му към извършеното деяние и
последиците от него; възможностите за ресоциализация, риска от рецидивиращ контакт
с криминогенна среда и мн.други.
В психологическото заключение, изготвено от инспектор-психолог Стефанова
на 05.03.2019 г. е изложена преценка за психологическото състояние на осъдения,
както и изложени характеристични данни за същия: основно образование, трудова
заетост преди задържането, семейна ангажираност, сравнително добри умения за
общуване и адаптивност, способност за избягване на конфликти.
В първоначалния доклад на ИСДВР, изготвен на 01.03.2019 г. при постъпване
на лицето в затвора за изтърпяване на предходно наложено наказание е отчетено, че А.
А. е бил отгледан в условията на занижен родителски контрол. По отношение на него е
налице ранна криминализация. Трайно бил приобщен към среди с криминален начин
на живот. Осъждан за престъпление против собствеността. В този доклад е отразена
констатация, че осъденият нередовно е посещавал учебни занятия и смята, че няма
полза от образованието. Относно управлението на личните финанси е отразено, че не
умее да разпределя същите, както и че не разпознава проблемите си, не съзнава
последиците от действията си; липса на целеполагане.
В актуалния доклад на ИСДВР, изготвен на 15.08.2020 година е отразен
напредък в поведението на лишения от свобода. Бил назначен със заповед да работи
като „чистач-район”. Според инспектора по възпитателна работа, осъденият се справял
добре с възложената му работа, бил е награждаван , не е наказван. Със заповед от
08.03.2020 г. режимът на изпълнение на наказанието му е бил заменен от „строг“ на
„общ“.
Към момента на изготвяне на този доклад е отчетено, че относно като ясно
изразени дефицитни зони са отчетени: Умения за мислене - частично разпознава
проблемите си. Отношение към правонарушениего_- осъденият все още частично
приема отговорността за криминалното си поведение. Прогрес е отчетен в зона „Начин
на живот и обкръжение“ – притежава ресурси за ресоциализация, съхранени семейни
контакти и изградени вече трудови навици. Като позитив е отраздено и товоа, че
лишеният от свобода учи в 10-ти клас.
Софийският апелативен съд намира, че констатациите на администрацията на
3
затворното заведение, формирани в хода на изтърпяването на наказанието лишаване от
свобода на А. А. следва да бъдат кредитирани. Те са били придобити от наблюдението
на лишения от свобода преди инициирането на процедурата за УПО от него. Въз
основа на изложените по-горе факти, САС приема, че лишеният от свобода А. А., през
периода на изтърпяване на наложеното му наказание е демонстрирал желание за
личностна промяна и поправяне. Това е мотивирало администрацията на Затвора
София да снижи оценката на риска от рецидив от 66 на 56 точки- но все още в средни
стойности. Същевременно, следва да се приеме за основателно становището
компетентното мнение на инспектор СДВР, изложено в цитираните доклади, в частта,
в която се твърди, че възпитателната работа с лишения от свобода все още не е
завършена и поправителният процес е необходимо да продължи. Въззивният съд счита,
че снижаването на оценката на риска с 10 точки за периода на фактическо изтърпяване
на наказание „лишаване от свобода“ от 5 месеца, след пълно изтърпяване на предходно
наказание 2 години, сочи на започнал поправителен процес, но не и за пълно
постигане на целеното от закона чрез наказанието поправяне на осъдения. Такъв
прогрес не може да се приеме за значим, а по-скоро на проява на положителна
тенденция. Ето защо, Софийският апелативен съд счита, че с оглед данните от
затворническото досие за характеровите особености, ценности и мотиви на лишения от
свобода, действително поправяне и превъзпитание могат да се постигнат чрез
придържане към изготвения план за изпълнение на присъдата, в хода на продължаващо
изтърпяване на наказанието в мястото за лишаване от свобода. Обстоятелствата,
свързани с поведението на л.св. А. в затвора, доброволната му трудова заетост и
спазването на установените правила са обнадеждаващи, а съпоставени с
положителните констатации за налични личностни ресурси за ресоциализация,
обосновават по-скоро необходимостта от продължаване на престоя на М. в затворното
заведение. В затвора лишеният от свобода е полагал труд, като очевидно съвестно
изпълнявал поетите отговорности, както и продължава образованието си. Въззивният
съд следва да отбележи, че стриктното и съвестно спазване на правилата в местата за
лишаване от свобода е задължение на всеки осъден, поради което и не може
еднозначно да се изтъква като доказателство за поправянето му, нито да се тълкува
като израз на личностна трансформация и положителна промяна. Лишеният от свобода
не може да очаква да бъде възнаграден с преустановяване фактическото изтърпяване
на наложеното му наказание, поради това че е изпълнявал задълженията си да
съблюдава изискванията за поведение, дисциплина и придържане към вътрешните и
трудови правила. Софийският апелативен съд, в настоящия състав счита, че все още не
са налице категорични доказателства за поправянето и превъзпитанието на л.св. А., а
само такива за начало на положителен личностен процес, който следва да продължи в
условия на лишаване от свобода и съвместна работа между осъдения и компетентните
органи на пенитенциарното заведение.
4
Във връзка с наведените доводи /с представени в подкрепа на същите писмени
доказателства/ свързани със здравословното и психическо състояние на малолетното
дете на осъдения А., съдът следва да отчете, че законодателят е предвидил две
предпоставки за допускане на УПО- фактическо изтърпяване на ½ от наложеното
наказание и налични доказателства за поправяне на лишения от свобода.
Здравословното състояние на близките на осъденото лице и неговия семеен
ангажимент не попадат сред предвидените законови предпоставки за исканото
предсрочно освобождаване, поради което, независимо от сериозността на тези
обстоятелства не могат да бъдат съобразявани в настоящото прозиводство.
По изложените съображения, Софийският апелативен съд, в настоящия състав
счита, както правилно е приел и първоинстанционният съд, че все още не са налице
основания да се приеме, че са налице категорични доказателства за поправянето и
превъзпитанието на л.св. А.. Ето защо, атакуваното определение, с което е оставена без
уважение молбата на осъдения за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване
остатъка на наложеното наказание „лишаване от свобода” настоящият съд намира за
правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
Водим от изложеното и на основание чл. 440, ал.2 от НПК, Софийски
апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 13.11.2020 г. на Софийски градски съд,НО,
25 състав, постановено по ЧНД № 3932/2020 г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5