Р Е Ш Е Н И
Е № 2090
гр. Пловдив, 28.05.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V-ти гр.с., в открито съдебно заседание на тринадесети
май две хиляди и деветнадесета година , в състав
Председател:
Дафина Арабаджиева
секретар: Петя Мутафчиева, като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 7739 по описа на съда за 2018 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Съдът
е сезиран с искова молба от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД- гр. Пловдив,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, бул. „Шести
септември” № 250 против В.И.Д., ЕГН **********,*** с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че за периода от 03.07.2014 г. до 30.01.2017 г.
ответникът имал задължения към ищеца за предоставени услуги по доставка
на питейна вода и отвеждане на канална вода в
размер на 552,69 лв. и мораторна
лихва към главницата за периода от 31.09.2014 г. до 31.12.2017 г. за обект,
находящ се в *** , като за потребените количества вода били издадени съответни
фактури, подробно описани в исковата молба с посочена дата на издаване на
фактурата, дължима сума и период, за който се дължи сумата. Съгласно чл.31,
ал.2 и 42 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от
ВиК оператор *** при неспазване на
срока на плащане потребителите дължат законна лихва по чл.86, ал.2 ЗЗД, поради
което на ответника са издадени фактури за лихви. Ответникът фигурирал в базата данни на оператора като потребител с
№ ***, а отношенията между експлоатационното дружество и клиентите му се
уреждали от публично известни общи условия. Посочва се, че ответникът има
качеството потребител, тъй като е собственик на горепосочения водоснабден недвижим имот.Твърди се, че отчетът в имота
на потребителя е извършван съгласно разпоредбата на чл. 23, ал. 5 на ОУ,
одобрени от ДКЕВР на основание чл.6, ал.1, т. 5 от ЗРВКУ с Решение № ОУ – 027
от 09.06.2007 г. и аналогичната разпоредба на ОУ на ВиК оператор – гр. Пловдив,
одобрени от КЕВР с решение № ОУ-09 от 11.08.2014 г., т. 32 при условията на
неизправно измервателно устройство. Сочи се, че задължение на всеки един
потребител е да поддържа в изправност монтираните индивидуални измервателни
устройства в имотите, които са негова собственост или които използва. Именно
поради това при условията на неизправно измервателно устройство са начислявани
количества вода по тарифа за 2 ма човека, като съгласно ОУ се начислява по 5
куб. м. за нетоплофицирано жилище на всеки един обитател, като дори е
предвидено завишаването им с по 1 куб.м. на човек на всяко тримесечие с оглед
изпълнение на задължението на потребителя за монтаж на измервателно
устройство. В карнетата се сочи, че
фигурират подписи на ответника, респективно на негови представители, като е
записан броя на ползващите имота – 3. На 19.03.2015 г. на майката на ответника
е връчена покана за доброволно изпълнение. Тъй като дължимите суми не били
заплатени, срещу ответника било депозирано заявление за издаване на заповед за
изпълнение за дължимите суми, но по образуваното по случая частно гр. дело
№ 2363/2018 г. по описа на ПРС,
длъжникът не бил открит и било залепено уведомление по чл. 47 ГПК и дадени указания
за предявяване на иск, поради което в едномесечния срок по чл. 422 от ГПК
ищецът предявявал настоящия установителен иск за горните суми. Претендират се
законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление до
окончателното плащане и разноските в
настоящото и заповедното производство.
Препис от исковата молба е връчен на ответника
при условията на чл. 46, ал.2 ГПК на лице, което живее на адреса, като в
законоустановения едномесечен срок по чл.131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника.
Ответникът е редовно призован и за
първото съдебно заседание, но нито лично, нито негов представител се е явил,
нито е направено искане делото да се гледа в негово отсъствие.
Същевременно
ищецът, чрез пълномощника си, изрично е поискал на основание чл.238, ал.1 ГПК
да бъде постановено неприсъствено решение срещу него.
Съдът
намира, че всички предпоставки за постановяване на неприсъствено решение са налице.
Ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл.131,
ал.1 ГПК, не изпраща представител в първото по делото заседание, редовно
призован, и не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие. От приложените
към исковата молба писмени доказателства може да се направи извод за вероятна
основателност на исковите претенции. Ето защо следва да се постанови решение по
реда на чл.238 ГПК, с което предявените искове да се уважат изцяло.
На
основание чл. 78, ал.1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените
по делото разноски в настоящото исково производство в размер на 75 лв. – държавна
такса и в заповедното производство в размер от 75 лв., от които 25 лв.- държавната такса и 50
лв. – юрисконсултско възнаграждение.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че В.И.Д., ЕГН **********,*** дължи на „Водоснабдяване и
канализация” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град
Пловдив, бул. „Шести септември” № 250 сумата
от 552,69 лв. – главница,
представляваща задължения за
предоставени услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална
вода за обект, находящ се в *** за
периода от 03.07.2014 г. до 30.01.2017
г. и сумата от 95,07 лв.- мораторна лихва
към главницата за периода от 31.09.2014 г. до 31.12.2017 г., ведно със законна
лихва върху главницата, считано от 09.02.2018г. до окончателното й изплащане , за
които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. №2363/2018
г. по описа на ПРС, ХV-ти състав.
ОСЪЖДА В.И.Д., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на
„Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град
Пловдив, бул. „Шести септември” № 250 разноски, както следва: сумата от 75 лв.- държавна такса гр.д. № 7739/2018 г. по описа на ПРС и сумата от 75 лв.- разноски по ч.гр.д№2363/2018
г. по описа на ПРС, ХV-ти гр. състав, от които сумата от 25 лв.- държавна такса
и 50 лв.- юрисконсултско възнаграждение.
Решението
е окончателно, като ответникът може да търси защита по реда на чл.240 ГПК пред
ПОС в едномесечен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
ПМ