№ 464
гр. София , 10.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на двадесет и втори март, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Нели Куцкова
Членове:Яна Вълдобрева
Мария Яначкова
като разгледа докладваното от Мария Яначкова Въззивно гражданско дело
№ 20201000502668 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 1048 от 7 февруари 2020г. по гр. д. № 855/2017г.
Софийски градски съд, I ГО, 16 състав е осъдил „Застрахователно акционерно
дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, да
заплати на И. П. К. сумата 35 000 лв. (тридесет и пет хиляди лева),
представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени
вреди - болки и страдания от травматични увреждания, настъпили в резултат
на пътнотранспортно произшествие, реализирано на 22.08.2016г., в гр.
София, в района на кръстовището, образувано между ул. „Кирил Пърличев“ и
ул. „Железопътна“, по вина на В. И. У., чиято гражданска отговорност като
автомобилист за вреди, причинени при управление на лек автомобил марка
„Опел", модел „Тигра" с peг. № ********, към посочената дата е
застрахована при ответника, ведно със законната лихва, считано от
19.07.2017г. (при допусната очевидна фактическа грешка в датата –
формираната воля, личаща от мотивите, е за присъждане на лихва от
19.01.2017г.) до окончателното й изплащане, като отхвърлил иска за
разликата до пълния размер от 70 000 лв., частичен иск от общо
1
претендираната сума от 150 000 лв., като неоснователен; осъдил ответника,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на ищеца, съобразно уважената
част от иска, сумата от 200 лв. - деловодни разноски; осъдил ответника, на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, да заплати на процесуалния представител на
ищеца адв. В. В. О. от САК, съобразно уважената част от иска, адвокатски
хонорар за оказаната безплатна правна помощ, в размер на 1 315 лв.; осъдил
ищеца да заплати на ответника, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, съобразно
отхвърлената част от иска, сумата от 150 лв. - деловодни разноски и сумата от
150 лв. - за възнаграждение за юрисконсулт; осъдил ответника да заплати на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК и съобразно уважената част от иска по банкова
сметка на СГС сумата 1 300 лв., представляваща разноски за държавна такса.
ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД е подал въззивна жалба срещу
решението на по гр. д. № 855/2017г. на СГС, ГО, 16 състав в негова
осъдителна част – над присъдения размер на обезщетението от 10 000 лв. С
доводи, концентрирани върху нарушение на чл. 52 и чл. 51, ал. 2 ЗЗД, иска
отмяна на решението в обжалваната му част и отхвърляне на иска над
посочения размер.
И. П. К. е оспорил въззивната жалба на ответника.
И. П. К. от своя страна е подал и насрещна въззивна жалба срещу
първоинстанционното решение в отхвърлителната му част - до размера на
търсеното обезщетение от 70 000 лв. С доводи, концентрирани върху
нарушения на чл. 52 ЗЗД, иска отмяна на решението в обжалваната част и
уважаване на иска до посочения размер.
ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД е оспорил насрещната въззивна
жалба.
За да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел, че
в полза на ищеца е възникнало вземане срещу ответника, застраховал
гражданската отговорност на делинквента, за обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 35 000 лв., с оглед характера и тежестта на уврежданията,
претърпените болки и страдания от ищеца на 84 години към датата на ПТП,
продължителността и характера на лечението с оглед възрастта му и
възстановителния период, търпените неудобства. Законната лихва е
2
присъдена от датата, на която е постановен отказ за плащане, като е прието и,
че възражението за съпричиняване на вредоносния резултат е неоснователно.
Софийски апелативен съд, като въззивна инстанция, в рамките на
правомощията си, уредени в чл. 269 ГПК, съобразно и разясненията, дадени в
ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, намира, че
обжалваното решение е валидно; то е и допустимо в обжалваните части, а
като косвен резултат от решаващата си дейност счита същото за правилно в
тези обжалвани части.
Застраховането срещу гражданска отговорност е правоотношение, по
силата на което застрахователят се задължава да обезпечи застрахователна
закрила срещу риска от възникване на гражданска (деликтна) отговорност в
тежест на застрахования, като при настъпване на застрахователното събитие,
плаща дължимото от последния обезщетение за вредите, причинени на трети
лица. Застрахователното събитие при тази застраховка, като проекция на
застрахователния риск, е възникването на гражданска отговорност в тежест на
застрахования. Отговорността на застрахователя възниква на основание
застрахователно правоотношение, а отговорността на причинителя на
непозволеното увреждане, на основание деликт. Т. н. пряко право на
увредения срещу застрахователя по чл. 432, ал. 1 КЗ за изплащане на
застрахователното обезщетение, предявено в настоящия процес, и правото му
да търси обезщетение на деликтно основание, възникват в един и същи
момент – този на настъпването на застрахователното събитие (в случая ПТП),
при което е причинено непозволеното увреждане. За упражняване на прякото
право на увреденото лице не е необходимо гражданската отговорност на
застрахования да бъде установена със сила на пресъдено нещо.
Спорни във въззивното производство са въпросите по размера на
дължимото обезщетение на ищеца за причинените му неимуществени вреди и
налице ли е принос към вредоносния резултат като основание за намаляване
на дължимото обезщетение. При това положение, с оглед спорния предмет на
делото във въззивното производство, въззивният съд в правоприлагащата си
дейност изхожда от положението, че ищецът е пострадало лице от ПТП,
станало на 22.08.2016г., причинено противоправно и виновно от В. У. - водач
на лек автомобил марка „Опел”, модел „Тигра“, с рег. № ********, чиято
3
гражданска отговорност е застрахована при ответника (чл. 297 вр. чл. 298,
ал. 1 ГПК вр. чл. чл. 429 – 437 вр. чл. 477 и сл. КЗ).
Спорно във въззивното производство, съобразно посоченото по-горе
за оплакванията на жалбоподателите, е какъв е размерът на обезщетението,
предназначено да възмезди болките и страданията на пострадалия, чиято
легитимация като такъв е призната от съда, но чийто изводи относно
дължимия размер на обезщетението по същество се оспорват като
необосновани, съотв. поддържа се неправилно като резултат приложение на
материалния закон – чл. 52 ЗЗД. Спорен е и въпросът налице ли е доказан
принос на пострадалия към вредносния резултат и в какво се изразява този
принос.
От заключението на съдебно-медицинската експертиза, изготвено от
вещо лице ортопед – травматолог, неоспорено от страните, е установено по
делото, че ищецът на 84 г. е получил като резултат от претърпяното от него
ПТП от 22.08.2016г. следните травматични увреждания: счупване на големия
трохантер на дясната бедрена кост и повърхностни контузии по тялото.
Патоанатомично счупването е във външно горната част на бедрената кост,
засяга големия трохантер с разместване назад и нагоре и със запазен контакт
между фрактурните повърхности. В областта на големия трохантер се залавят
мускулите, отговорни за отвеждането на крайника в ТБС и те имат много
важна функция за неутрализиране на силите на натоварване по време на
опорната фаза на походката. От медико - биологична гледна точка се касае за
трайно затрудняване на походката за срок, по- голям от 30 дни.
Повърхностните контузии по тялото са на кожата и подкожието с развитие на
лек оток и микрохематоми. По спешност е проведено болнично лечение на
пострадалия, което включва: инфузия на водносолеви разтвори, проследяване
на общото състояние, рехабилитация, аналгетици и антикоагуланти. След
изписването той е продължил антикоагулантната терапия, клиничното
проследяване и рехабилитацията. Приема нестероидни противовъзпалителни
и аналгетици за отстраняване на болковия симптом (заключението е
изготвено през м.02.2019г.). Средният срок за зарастване на полученото
счупване е около 200 дни. Поради възрастовите промени на костта и
придружаващите заболявания лечебният и възстановителният процеси са
удължени – пострадалият не е можел да провежда ефективно физиолечение,
4
рехабилитация и балнеолечение. По време на прегледа от 18.01.2019г. той се
е оплакал от постоянни болки в дясната тазобедрена става, трудно
придвижване и невъзможност да ходи без патерица, с каквато се придвижва.
Установена е варусна деформация на двете коленни стави и палпаторна болка
в областта на десния голям трохантер. Тестът на Тренделенбург не може да се
проведе поради невъзможност да носи опората на тялото с десния си крак без
патерица /налице е слабост на абдукторната мускулатура/. Налице е куцаща
походка с клатене на тазовия пръстен и ищецът не може да ходи на по - дълги
разстояния поради болката. Счупването е зараснало за по - дълъг срок, в
задоволително анатомично положение с наличие на хиперкалус, като все още
функцията не е възстановена напълно. Бъдещата перспектива е за бавно и
постепенно подобряване на функцията на крайника, като върху този процес
дават отражение и придружаващите заболявания. Вещото лице е уточнило, че
фрактурата е минимално разместна, може да се лекува неоперативно, особено
при много придружаващи заболявания и риска за сърцето; при процесното
счупване оста на костта и силите на натоварване, както и опорната функция
на бедрената кост не са засегнати, тя е увредена във връзка със залавянето на
мускулите, които уравновесяват походката. Уточнено е още, че на четирите
фази на зарастване на костта придружаващите заболявания не влияят, а такова
влияние оказва липсата на по-голяма двигателна активност при пострадалия.
По делото за доказване на неимуществените вреди са събрани и
гласни доказателства чрез разпит на св. Ш. - дъщеря на ищеца, които
подлежат на преценка по реда на процесуалното правило на чл. 172 ГПК. От
показанията е установено и това не е спорно във въззивното производство, че
на ищеца не е била извършена оперативна намеса поради възрастта му, а той е
бил около два месеца неподвижен. Имал силни болки в период около 3 - 4
месеца, не бил добре и в момента на разпита (11.03.2019г.), тъй като не можел
да се обслужва сам и да ходи на по-големи разстояния, а се придвижвал
единствено вкъщи с помощно средство. Преди ПТП той ходил нормално и
карал колело, а след него получил „психическа травма“, тъй като не можел да
се обслужва сам. Показанията в обсъдената им част кореспондират на други
данни по делото, в това число на експертните констатации за здравословното
състояние на пострадалия преди ПТП и актуалния му статус, същите са и
правдоподобни откъм фактическата обстановка, за която се отнасят, поради
което и съдът им дава вяра в тази част. Поради липса на медицинска
5
документация за извръшване на рехабилитация и посещение на санаториум, в
тази част показанията, като неподкрепени с други факти по делото, нямат
доказателствена стойност и само посредством тях съдът не може да приеме за
осъществили се посочените факти.
От заключението на изслушаната по делото автотехническа
експертиза – основно и допълнително, уточнено в съдебно заседание и въз
основа на показанията на водача-деклинквент св. У., е установено по делото,
оспорено на настоящия етап само откъм наличие на принос за вредоносния
резултат от пострадалия, следното: на 22.08.2016г. около 08:50 ч., лек
автомобил „Опел Тигра“ с рег. № ********, се е движил по ул. „Кирил
Пърличев“ в посока от ул. „Химик” към ул. „Съзнание”, като в района на
кръстовището с ул. „Железопътна”, при наличие на знак Б1 е спрял, за да
пропусне движещите се МПС по ул. „Железопътна“ и след това е предприел
маневра „завиване на дясно” към ул. "Съзнание”. В същия момент по ул.
„Железопътна”, отляво надясно спрямо движението на автомобила, се движил
велосипедистът К.. Водачът на лекия автомобил е възприел приближаващия
се от лявата му страна велосипедист, но навлязъл в коридора му на движение
и е последвал удар на предната лява част на автомобила в областта на левия
фар и преден ляв калник в средната дясна част на велосипеда. От удара, който
е под масовия център на системата велосипед - велосипедист, тялото на
последния е паднало върху капака, а при спирането на автомобила,
вследствие инерционните сили, тялото е било отхвърлено пред автомобила
заедно с велосипеда. След произшествието двете превозни средства са били
изместени. Пътната обстановка е била сух асфалт на ул. „Железопътна“ и сух
паваж на ул. „Кирил Пърличев“, нормална видимост на дневна светлина.
Кръстовището е регулирано с пътни знаци, указващи ул. „Железопътна“ като
път с предимство. Процесното произшествие е настъпило следствие на
субективните действия на водача на лекия автомобил У., имала обективна
възможност да възприеме движещия се по сигнализиран чрез пътни знаци път
с предимство и да предотврати настъпването на ПТП, като пропусне
движещият се по пътя с предимство велосипедист. Той се е движил на около
1 м вляво от десния край на плътното (на място не е имало обособени
велоалеи) със скорост, не по-висока от 15 км/ч - 4,17 м/с, като двамата
участници в ПТП са имали взаимна видимост един към друг от около 62 м,
6
при положение, че не е имало движение по улицата (не е установено дали на
пътното платно, както твърди свидетелката, е имало и дървета, ограничаващи
видимостта), като принципно светлоотразителната жилетка, каквато не е
доказано да е носел пострадалият, увеличава възможността да бъде забелязан
велосипедистът. Разстоянието от 3,46 м до мястото на удара от момента на
навлизане на автомобила на ул. „Железопътна“ велосипедистът е изминал за
0,82 сек, което означава, че ПТП е настъпило още във времето за реакция на
велосипедиста, т.е. той не е имал никаква възможност да намали скоростта си
на движение и по този начин да намали степента на увреждане на автомобила,
велосипеда и на себе си. Във връзка с показанията на свидетелката У.,
подлежащи на преценка също по реда на чл. 172 ГПК, тъй като свидетелства
за собственото си неправомерно поведение и участие в ПТП, че според нея
велосипедистът се е движил по тротоара, вещото лице е уточнило, че от
техническа гледна точка това е невъзможно с оглед установеното място на
удара, а е невъзможно и преди удара да е имало спрели автомобили, както тя
твърди, щом велосипедистът се е движил на 1 м вляво от десния край на
платното; уточнило е вещото лице и, че на мястото на удара няма завой на
пътя, а такъв има 60 м след това, което ограничава видимостта. Въз основа на
експертните изводи, почиващи на обективни факти от мястото на ПТП и на
изчисления на механизма на ПТП, съдът не кредитира показанията на св. У. в
частта им относно начина на движение на пострадалия и на фактическата
обстановка преди съприкосновението с велосипедиста, които възприема като
защитна теза, целяща изключване на противоправното й поведение като
участник в ПТП.
Съгласно ППВС № 4/1968г. при определяне на размера на
неимуществените вреди следва да се вземат предвид всички обстоятелства,
обуславящи тези вреди и то не само чрез посочването им, но и при отчитане
на тяхното значение за размера на вредите. В приложение на чл. 52 ЗЗД,
въззивният съд съобрази характера и тежестта на увреждането на здравето на
пострадалия, който на 84 години е получил телесни увреждания, измежду
които счупване на големия трохантер на дясната бедрена кост, довело до
трайно затруднение на движението на крайника; взе предвид и претърпените
от него болки и неудобства от физическо естество, вкл. и при
самообслужването му, особено в периода на зарастване на счупването, както
и присъщото чувство за безпомощност през това време на спазване на
7
постелен режим; характера и продължителността на лечението (включващо и
болничен престой след ПТП без оперативно лечение) и характерния за
травмата възстановителен период, продължен фактически заради
възрастовите промени на костта и придружаващите заболявания на
пострадалия, както и продължаващата проява на болки в областта на
счупването, изискваща за преодоляването им прием на медикаменти,
търпяното и към момента ограничение при извършването на типични
дейности, извършвани преди ПТП, поради придвижването с помощно
средство и накуцваща подохдка, въздействието на промяната в начина на
живот след ПТП върху психоемоционалното състояние на пострадалия. За
последното съдът кредитира показанията на св. Ш., тъй като, както се посочи,
тя са правдоподобни и се отнасят за типични негативни изживявания от едно
стресогенно и травмиращо събитие. Съдът съобрази и икономическите
условия в страната към момента на настъпване на вредите, а като ориентир
съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за
определяне на обезщетението момент, индиция за икономическите условия.
При отчитане на посочените обстоятелства, и въззивният съд счита, че
обезщетение в размер на 35 000 лв. отговаря на принципа на справедливостта,
прогласен в чл. 52 ЗЗД. То в случая се дължи ведно с лихва от момента, от
който тя е присъдена, без оплаквания и упражено право на жалба в тази част
(въпреки че поначало лихвата се дължи от по-ранен момент - чл. 429, ал. 2, т.
2 вр. ал. 3 вр. чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ). С оглед изложеното доводите на страните
за нарушение на чл. 52 ЗЗД са неоснователни. При преценка на всички
релевантни факти за определяне на търсеното обезщетение и въззивният съд
счете, че с оглед засегнатото благо - предимно физическото състояние на
ищеца, обезщетение в размер на 35 000 лв. представлява справедлива
компенсация за претърпените и търпени болки и страдания. За този извод
съдът съобрази благоприятната прогноза за подобряване на функцията на
крайника в бъдеще, както и, че опорната функция на увредената кост не е
била засегната. Взе предвид и, че за по-бавното зарастване на фрактурата и за
по-бавното подобряване на състоянието на крайника, на който не е проведено
оперативно лечение, своето отражение дават придружаващите заболявания на
пострадалия на 84 годишна възраст, за което отговорността на ответника, при
преценка на обема на отговорността, не може да бъде ангажирана.
8
По възражението за съпричиняване:
Въззивният съд също формира извод, че възражението за
съпричиняване на вредоносния резултат, релевирано от ответника, прието за
недоказано от първоинстанционния съд, което е в спорния предмет и на
въззивното производство, е недоказано. Съпричиняването на вредоносния
резултат има, когато поведението на пострадалия е било в причинна връзка с
вредоносния резултат. Релевантен за допринасяне за настъпването на вредите
е фактическият конкретен принос на пострадалия към вредоносния резултат,
а не допуснато от негова страна формално нарушение, необуслявящо
вредоносния резултат. В случая не е установено по делото, че велосипедистът
е управлявал велосипеда си на тротоара. Ответникът, за да защити
процесуалната си позиция, придава решаващо значение на показанията на
делинквента в тази им част, които съдът не кредитира по посочените по-горе
съображения. На следващо място, по делото не е доказано и, че управлението
на велосипеда на около 1 м вляво от дясната граница на пътното платно (при
задължение за управление възможно най-близо до тази граница – чл. 80, т. 2
ЗДвП) при конкретния механизъм на ПТП, при който водачът на автомобила
е отнел предимството на велосипедиста, когато той е бил на около 3, 46 м от
удара, има връзка с настъпването на вредоносния резултат. Неоснователно е и
възражението за неизползване на светлоотрозителна жилетка, доколкото в
случая при движението си в населено място в светлата част на денононщието
при добра видимост велосипедистът не е имал задължение да ползва такава
(вж. чл. 80, т. 1 ЗДвП). Ето защо определеното обезщетение по реда на чл.
52 ЗЗД не следва да се намалява на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Доводът във
въззивната жалба за нарушение на чл. 51, ал. 2 ЗЗД също е неоснователен.
При така приетото за установено и с оглед доводите в разглежданите
жалби, които съдът прие за неоснователни, обжалваното решение като
правилно подлежи на потвърждаване.
Водим от изложеното, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1048 от 7 февруари 2020г. по гр. д. №
855/2017г. на Софийски градски съд, I ГО, 16 състав в обжалваните части,
9
при допусната очевидна фактическа грешка в момента на забавата, от който
се присъжда лихва, – формираната воля е за присъждане на лихва от
19.01.2017г.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10