О П
Р Е Д
Е Л Е Н
И Е № 932
гр. Пловдив, 28.08.2019 г.
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, наказателна колегия в закрито заседание на двадесет и осми август през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВКА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: НИНА
КУЗМАНОВА
МИГЛЕНА МАРКОВА
сложи за разглеждане ВЧНД № 1577/2019
год. по описа на ПОС, докладвано от член-съдията Нина Кузманова и за да се
произнесе взе предвид следното:
Въззивното производство е образувано по реда на чл.243,
ал.7 от НПК.
Обжалвано е определение на РС- Пловдив, постановено на 29.07.2019г.
по ЧНД №3364/2019г., с което е потвърдено Постановлението на РП-Пловдив за
прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 447/2018г.
по описа на Шесто РУ при ОДМВР – Пловдив, водено срещу неизвестен извършител за
престъпление по чл.131, ал.1, т.12 вр. чл.130, ал.1 от НК .
Недоволен от определението e останал жалбоподателя М.П.С., който го обжалва в
законоустановения срок. Излагат се доводи за незаконосъобразност на атакувания
съдебен акт и неправилни изводи за липса на престъпление от общ характер. Твърди
се, че събраните по делото доказателства са обсъдени едностранно и превратно от
първата инстанция, а направените изводи за липса на хулигански подбуди в
действията на св.С. С., са неоснователни. Иска се в този смисъл отмяна на
определението на ПРС, както и отмяна на Постановлението на РП-Пловдив за
прекратяване на наказателното производство и връщане на делото със задължителни
указания за прилагане на закона.
Пловдивският окръжен съд, след като провери
обосноваността и законосъобразността на постановеното определение и във връзка
с направените оплаквания, прие за установено следното :
Жалбата е подадена в срок от надлежна страна, поради което се явява допустима,
но разгледана по
същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С
постановление от 14.05.2019г. Районна прокуратура-
Пловдив е прекратила наказателното производство
по д.п. № 447/2018г.
по описа на Шесто РУ-Пловдив, водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.131, ал.1, т.12 вр. чл.130, ал.1 от НК, като е прието, че извършеното не покрива съставомерни признаци на престъплението от общ
характер, за което се води наказателното производство, поради липсата на
доказателства за наличието на причинно-следствена връзка между действията на
св.С. и причиненото увреждане на пострадалия С., както и предвид наличието на междуличностен
конфликт между двамата, който изключва хулиганските подбуди.
За да
потвърди атакуваното постановление,
първоинстанционният съд е възприел изцяло изводи на
прокурора за липсата на престъпление. Изложените съображения в тази връзка от районния съд се споделят и от
настоящата инстанция.
Първоинстанционният съд е обсъдил всички събрани по делото доказателства и
е направил обосновани изводи относно фактите по делото. Според настоящата
инстанция, е безспорно установено, че към инкриминираната дата 19.02.2017г.
между пострадалия М.С. и св.С.С.е съществувал междуличностен конфликт, породен
от претенции на С. спрямо С. за неполучени средства като заплати и неначислени
осигуровки. Няма спор и че на 19.02.2017г.
С. е посетил съпругата на С. с намерение
да търси чрез нея съдействие, но след като не е получил такова е отишъл в
дърводелската работилница в двора предприетото, където работил преди това и се
видял със свои бивши колеги-свидетелите И. М. и В. А.. Междувременно там се
появил и св.С., който бил ядосан от факта, че С. е търсил съпругата му за да
урежда претенциите си, и между двамата възникнал словесен конфликт и скандал на
висок тон. Той бил прекратен с намесата на свидетелите М. и А., които застанали
между спорещите, за да предотвратят по сериозен конфликт, а св.М. извел С. от помещението. На
следващия ден, св.С. посетил личния си лекар с оплаквания за болки в десен
хълбок. От назначената по делото СМЕ е се установява вида и характера на
причинените на М.С. увреждания, които представляват разстройство на здравето
извън случаите а чл.128 и чл.129 от НК.
По делото са разпитани всички свидетели, които
са очевидци на случилото се на инкриминираната дата, които наред с това дават
сведения за отношенията между участниците в конфликта. Всички събрани гласни и писмени доказателства
са били подробно анализирани, както от прокурора, така и от състава на районния
съд, най-вече с оглед съществуващите противоречия между показанията на св. С.
от една страна и останалите гласни доказателства-от друга страна. В този смисъл
и двата акта се явяват обосновани. След обсъждане и съпоставяне на всички доказателства,
е направен правилен извод за липса на доказателства, както за нанасяни удари от
страна на С. спрямо С., така и за липса на доказателства за физическо
съприкосновение между двамата. В този смисъл показанията на св.С. са напълно
изолирани и противоречащи на гласните и писмени доказателства. Нито един от станалите
свидетели на конфликта-С., М. и А. не съобщава за физически контакт или пък за
нанасяне на каквито и да е удари между двата, в резултат на които С. да е
пострадал. Двамата незаинтересовани от делото свидетели М. и А. категорично
заявяват, че освен словесна полемика, съпроводена с крясъци и викове, не е
имало нито размяна на удари, нито друг физически контакт между двамата. В този
смисъл са и показанията на св.С. Всъщност, не може да бъде пренебрегнато и
заявеното от пострадалия С. пред личния му лекар, че е паднал върху табуретка,
намерило отражение в издадения амб.лист от 20.02.2017г. Всички тези
доказателства, обсъдени в съвкупност не дават достатъчната доказателствена
обезпеченост, за да се приеме, че установеното от СМЕ-за на пострадалия С.
увреждане е в резултат от действията на св.С., и в точност нанесени от
последния удари. За това и първата инстанция, и прокурорът са направили извод
за липсата на причинно –следствена връзка между установените в СМЕ увреждания и
действия на св.С. С..
При
така събраните по делото доказателства, правилни са изводите на районния съд за липса на
поведение, което да бъде квалифицирано като „извършено по хулигански подбуди”. В
тази насока са показанията на разпитаните свидетели, които установяват личностен
мотив в поведението и на св.С. и на св.С., породен от съществуващ спор за
претендирани от С. и неизплатени от С. заплати, включително и обезщетение преди
пенсиониране. Обстоятелството, че конфликта на 19.02.2017г. между двамата се е
развил на публично място и в присъствие на други лица, само по себе си, не е достатъчно да се приеме
обратното, поради изцяло личната насоченост на действията на замесените в
конфликта лица. Дори и да се приеме, че св.С. е бил ядосан от поведението на С.,
който непосредствено преди това е търсил и съпругата на С. за решаване на
проблемите си, то неговото поведение,
изразяващо се в избухване и викове на висок тон, не цели скандализиране на обществото. В тази насока
са показанията на св. А. и св.М., като и двамата са възприели конфликта като
лична разправа, продължила „много кратко“, но не и като хулиганство. Вярно е
практиката на ВКС приема, че хулиганските мотиви не са несъвместими с чисто
личните, но в случая няма доказателства за изразено поведение, което да е
подчинено на по-специфичния мотив за демонстриране незачитане на обществото и
личността като цяло. Така че, изводите
на прокурора и на районния съд за отсъствие на този елемент от състава на
престъплението по чл.131, т.12 от НК, са обосновани и законосъобразни. За това
правилно наказателното производство за престъплението от общ характер, за което
е образувано и водено досъдебното производство е прекратено.
Неоснователен е довода на жалбоподателя за едностранчивост при обсъждане на
доказателствата . Напротив, гласните доказателства са обсъдени и поотделно, и в
съвкупност с другите писмени такива. Приложения по делото амбулаторен лист е
писмено доказателство и отразеното в него е в резултат на заявеното от лицето
пред личния лекар, че е паднал върху табуретка. Това, съпоставено със
сведенията събрани посредством свидетелските показания, не дава основание да се
направят различни изводи относно приетата липса на нанесени удари. Твърденията,
че разследването е непълно поради непровеждането на очни ставки, е
неоснователно, доколкото не са налице такива съществени противоречия, които да
могат да се изяснят с този процесуален способ, поради което връщането на делото
на това основание, би било ненужно.
При така изложеното
и правилно възприетия доказателствен материал, изводите на първата инстанция се
явяват обосновани и правилни. Тези изводи се споделят изцяло от въззивният
състав. Поради изложеното по-горе, настоящия състав намира атакуваното определение
на ПРС за правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено. Ето
защо
О
П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1241, постановено на 29.07.2019г. по ЧНД №3364/2019г. по
описа на Пловдивски районен съд, 14-ти наказателен състав.
Определението
е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.