Решение по дело №1562/2021 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 952
Дата: 25 ноември 2021 г. (в сила от 29 декември 2021 г.)
Съдия: Албена Славова
Дело: 20213110201562
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 16 април 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 952
гр. Варна, 25.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Албена Славова
при участието на секретаря Петя Хр. Великова
като разгледа докладваното от Албена Славова Административно
наказателно дело № 20213110201562 по описа за 2021 година
УСТАНОВИ:

Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН въз основа на
жалба предявена от „Е.Х.“ЕООД чрез адв. Ив. Г. против Електронен фиш серия Г №
0030123 на ОД на МВР- Варна, с който на основание чл. 638 ал.4 във вр. с чл. 638 ал.1
т.2, вр. с чл. 461 т.1 от КЗ на дружеството е наложено административно наказание
„Имуществена санкция” в размер на 2000/две хиляди / лева за нарушение на чл. 483
ал.1 т.1 от КЗ .
В жалбата се излага становище, че издаденият фиш е незаконосъобразен , тъй
като неправилно е отразена фактическата обстановка, неправилно е приложен
материалния закон, като същият е издаден при допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Твърди се, че е нарушен принципът „Ne bis in idem“
доколкото за същото нарушение , извършено на същата дата и със същото МПС е
налице влязъл в сила ЕФ № 0028793, поради което въззивникът е наказан два пъти за
едно и също нещо. Формиран е извод, че нарушението е установено на датата на
извършването му, като въз основа на анализ на правните разпоредби, регламентиращи
процедурата по издаване на електронен фиш е изведено становището, че е допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила. Иска се фишът да бъде отменен
като незакносъобразен и да се присъдят в полза на жалбоподателя сторените по делото
разноски за адвокатско възнаграждение. При условията на алтернативност, в случай, че
се претендира юрисконсултско възнаграждение, се иска същото да бъде редуцирано
1
съобразно действителната правна и фактическа сложност по делото, съответстващ на
минимално определен размер по реда на чл. 37 от ЗПП във вр. с чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ
В хода на съдебното производство, въззивникът редовно призован, не се явява,
представлява се от адв. Г., който в съдебно заседание поддържа жалбата с наведените в
нея основания. В заседание по същество пледира електронният фиш да бъде отменен,
предвид изложените в жалбата доводи.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. Постъпило е
по делото писмено становище от процесуалният представител на въззиваемата страна –
юк А. , в която се оспорва жалбата и се твърди, че издаденият електронен фиш е
законосъобразен и обоснован, като съдържа необходимото според закона съдържание и
от събраните по делото доказателства се доказва извършването на твърдяното
нарушение. Иска се електронния фиш да бъде потвърден и да се присъди
юрисконсултско възнаграждение и присъждане на адвокатско възнаграждение в
минимален размер в случай, че такова бъде присъдено.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:
На 13.02.2021г.. в 07.56 часа в гр. Варна, по бул. Цар Освободител на място с
GPS координати : 43.233635,27.869532 e заснето движение на МПС - т.а. „Камаз“ с
рег. № В 2366 ВХ като е установено че управляваното МПС е без сключен действащ
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите.
Нарушението е било заснето с автоматично техническо средство № SD2D002. За
заснетото нарушение, от ОДМВР – гр.Варна и издаден обжалваният електронен фиш
на дружеството-жалбоподател, в качеството му на собственик на превозното средство,
с който на основание чл.638 ал.4 във вр. с чл. 638 ал.4 от КЗ, във вр. с чл. 638 ал.1 т.2,
вр. с чл. 461 т.1 от КЗ била наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв., за
нарушение на чл. чл. 483 ал.1 т.1 от КЗ .
Видно от приобщения по делото доказателствен материал в т.ч. заверено копие
на ЕФ серия Г № 0028793 и писмо от сектор ПП при ОД на МВР-Варна №
УРИ:365000-33535/06.08.2021 г. с цитираният електронен фиш е ангажирана
административно-наказателната отговорност на въззивника за това, че на 13.02.2021 г.
в 14.28 ч. в гр. Варна, по ул. Девня на място с GPS координати 43.211489,27.881012 е
управлявано процесното МПС без действащ договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговороност“. Видно от присмото на ПП-КАТ при ОД на МВР-Варна,
ЕФ серия Г № 0028793 е издаден на 02.03.2021 г., връчен на 25.03.2021 г. и влязъл в
сила на 09.04.2021 г. поради липса на депозирана жалба срещу него.
Описаната фактическа обстановка съдът установи въз основа на събраните по
делото писмени доказателства, съдържащи се по АНП в т.ч писмо с рег. № УРИ
2
819000-30436/08.06.2021 г. на Началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-
Варна, с приложени справки от СУАНД и ЕФ серия „Г“№ 28793 и писмо с рег. №
819000-41194/16.08.2021 г. на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Варна, ведно с
приложено извлечение от информационната система – оригинална справка от
АИСАНД.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна
страна следното:
С издадения електронен фиш на дружеството е вменено административно
нарушение по чл.483 ал.1 т.1, във вр. с чл.638 ал.4 , във вр. с чл. 628 ал.1 т.2 от КЗ.
В разпоредбата на чл.461 от КЗ са подробно изброени всички задължителни
застраховки и в т.1 на същия член, като такава е визирана застраховката “Гражданска
отговорност” на автомобилистите по т. 10.1, раздел II, буква "А" от приложение № 1,
свързана с притежаването и използването на моторно превозно средство. Разпоредбата
на чл. 483 ал.1 т.1 от КЗ вменява задължение за сключване на договор за
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на лицето, което притежава
моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република
България и не е било спряно от движение. При неизпълнение на това задължение
административно-наказателната разпоредба на чл.638 ал.1 т.1 и т.2 от КЗ предвижда
“глоба” в размер от 250 лева, когато собственикът е физическо лице и имуществена
санкция 2000 лева за юридическо лице или едноличен търговец. Същите санкции се
налагат на собственика на МПС, съгласно чл.638 ал.4 от КЗ, когато с автоматизирано
техническо средство или система е установено управление на МПС, за което няма
сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите.
В Кодекса за застраховането е предвиден специален ред за установяване на
нарушения с автоматизирано техническо средство, а именно чл. 647, ал. 3 от КЗ,
съгласно който, когато с автоматизирано техническо средство или система е
установено и заснето управление на моторно превозно средство, за което няма сключен
и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, се издава електронен фиш в отсъствието на
контролен орган и на нарушител при условията и по реда, предвидени в Закона за
движение по пътищата.
За да е извършено нарушение по чл. 638, ал. 4 от КЗ, от обективна страна трябва
да е налице управление на МПС без сключен и действащ застрахователен договор за
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите и това
управление без застраховка да е установено с автоматизирано техническо средство или
система .
Анализът на доказателствата сочи, безспорно, че на посочените в електронния
3
фиш дата и място процесното автоматизирано техническо средство е регистрирало
движение на притежаваното от дружеството-жалбоподател моторно превозно
средство – т.а. с ДК№ В2366ВХ, за което моторно превозно средство собственикът не е
бил сключил изискуемия договор за застраховка "ГО". Нарушението в този смисъл е
установено с автоматизирано техническо средство № SD2D002, което е технически
годно, с оглед събраните по делото доказателства за одобряване на същото и надлежна
проверка.
С това са изпълнени признаците на визираното в чл. 638, ал. 4 от КЗ
правонарушение и това от своя страна налага ангажиране на отговорността на
дружеството-жалбоподател по описания по-горе ред с налагане на съответната
имуществена санкция.
Редът и условията за издаването на електронен фиш са указани в чл. 189 от ЗдвП
и в приложимия подзаконов акт-Наредба№ 8121з-532 от 12.05.2016 год. за условията и
реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата /Обн. ДВ бр. 36 от 19.05.2015 год. /. Този ред в
случая е спазен, видно от приложените документи за ползваното АТСС.
От друга страна, електронния фиш по КЗ винаги се издава на собственика и той
няма право да посочи друг водач , с оглед на което в случая е неприложима
разпоредбата на чл. 189, ал. 5 от ЗдвП .Предвид посочените констатации, правилата за
определяне на надлежен адресат по чл. 188 от ЗдвП няма как да намерят приложение в
производствата по КЗ, доколкото ЕФ по КЗ винаги се издава на собственика, който
може да е физическо или юридическо лице или ЕТ, като в диспозитива на чл. 638, ал. 4
от КЗ са предвидени различни видове административни наказания съобразно вида на
нарушителя.
Съдът намира и за правилна квалификацията на извършеното нарушение,
доколкото нормата на чл. 461 т. 1 от КЗ предвижда видовете задължителни
застраховки, нормата на чл. 483 ал.1 от КЗ общото задължение на собствениците на
моторни превозни средства да сключват застраховка „Гражданска отговорност“ за
притежаваните от тях моторни превозни средства, разпоредбата на чл. 638 ал.1 т.2 от
КЗ посочва вида на наказанието, а нормата на чл. 638 ал.4 от КЗ представлява
особеното основание за ангажиране отговорността на собственика за неизпълнение на
това задължение в случаите, когато е установено управление на превозното средство,
при специфичен процесуален ред за ангажиране на административно наказателната му
отговорност.
Съдът обаче намери за основателни доводите на въззивника, че с процесният
електронен фиш е ангажирана отговорността на възззивника два пъти за едно и също
нещо, като по този начин е нарушен правният принцип „non bis in idem“. От
съдържанието на обжалвания електронен фиш и приобщеният ЕФ № 0028793 е видно,
4
че двата акта касаят едно и също по вид нарушение, извършено на идентична дата, с
МПС с идентичен регистрационен номер. От доказателствата по делото от друга
страна не се установява, че са касае за различни деяния. Съгласно съдебната практика и
теория, деянието представлява система от движения или въздържане от такива,
извършени под контрола на съзнанието, въз основа на конкретни условия на време
място и обстановка, въз основа на конкретно взето решение. В тази линия на мисли, по
от доказателствата по делото, не може да бъде установено, че управлението на
процесното МПС, което представлява човешка дейност, касае извършване на две
отделни деяния на конкретната дата, въз основа на отделно взети решения за
реализиране.
Поради изложените съображения, съдът намира, че електронният фиш следва да
бъде отменен като незаконосъобразен и необоснован.
С оглед направеното искане от процесуалния представител на въззиваемата
страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, както и искането на
въззивника за присъждане на адвокатско възнаграждение, съдът установи от
правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63 ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по
обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Разпоредбата на чл. 63
ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ. Нормата на чл. 143 ал.1 от ЗАНН сочи, че когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат,
ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. В разпоредбата на чл. 144 от АПК се сочи, че за неуредените
в този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс.
В хода на съдебното производство е приобщен договор за правна помощ между
въззивника и адв. Г., видно от който на адвоката е заплатено възнаграждение в размер
на 370 /триста и седемдесет/ лева.
С оглед на изложеното и като взе предвид приложения по делото договор за
правна помощ, както и обстоятелството, че заплатеното възнаграждение е в минимален
размер Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения /Наредбата/ , съдът намери, че следва да присъди в полза на
жалбоподателя сумата от 370 /триста и седемдесет/ лева за адвокатско възнаграждение.
С оглед изхода на делото, съдът констатира, че следва да остави без уважение
искането на процесуалния представител на въззивника за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
5
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия Г № 0030123 на ОД на МВР- Варна, с който
на основание чл. 638 ал.4 във вр. с чл. 638 ал.1 т.2, вр. с чл. 461 т.1 от КЗ на
„Е.Х.“ЕООД е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер
на 2000/две хиляди / лева за нарушение на чл. 483 ал.1 т.1 от КЗ
ОСЪЖДА ОД на МВР-Варна да заплати на „Е.Х.“ЕООД сторените по делото
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 370 /триста и седемдесет/ лева .
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалния представител на
въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд- Варна.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6