Р Е Ш Е Н И Е
№ …
гр. София , 04.12.2018 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 22 състав , в публичното съдебно заседание на двадесет и седми
ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря И.Коцева ,
като разгледа гр.д. №7252 по описа на
СГС за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявен
e иск по чл.432
ал.1 КЗ във вр.чл.477 КЗ .
Ж.В.А.
ЕГН ********** от гр.Пловдив иска да се
осъди З. „Л.И.“ АД *** да му заплати на основание чл.432 ал.1 КЗ във вр.чл.477 КЗ, чл.498 ал.3 КЗ КЗ сумата от 42 000
лева – незаплатена част от застрахователно обезщетение за неимуществени
вреди /болки и страдания/ от ПТП на 30.08.2016 г, около 12,30 часа в
гр.Харманли на кръстовище между ул.Асен Златаров и ул.Александър Стамболийски
по вина на Г.А.Х.управлявал л.а. Мерцедес 200 Д с рег.№********; при което ПТП А.
е получил счупване на глезена /ладиевидната кост на ходилото/ на десния крак ;
ведно със законната лихва от 21.12.2016 г до окончателното заплащане на
обезщетението .
Ищецът твърди , че от посоченото ПТП е
получил счупване на глезена на десния крак . Изпитал големи болки , страдания и
стрес , възстановявал се продължително време и имал затруднения в домакИ.твото и
в работата .
Ответникът оспорва иска и по основание
, но основно по размер , тъй като е заплатил извънсъдебно сумата от 8000
лева като недопустим респ.като неоснователен по основание и размер . Прави възражение
за съпричиняване , но така и не уточнява същото в отговора си и в о.с.з.
От фактическа страна съдът приема за
установено следното :
Не се спори между страните , че за
процесното ПТП е налице влязло в сила споразумение
по наказателно дело – споразумение по н.о.х.д.№482/17 г на Районен
съд-Харманли. На основание чл. 300 ГПК не се нуждаят от доказване
обстоятелствата , че Г.А.Х.е виновен за това , че на 30.08.2016 г, около 12,30 часа в гр.Харманли
на кръстовище между ул.Асен Златаров и ул.Александър Стамболийски, като е
управлявал л.а. Мерцедес 200 Д с рег.№********като е нарушил правилата за
движение по пътищата по непредпазливост е причинил на А. средна телесна повреда
– счупване на ладиевидната кост на дясно ходило .
По делото е представен констативен
протокол за ПТП от 30.08.2016 г и докладна записка от същата дата .
В досъдебното производство са приложени
лист за преглед на пациент в спешно отделение от 30.08.2016 г , болничен лист ,
медицИ.ки документ от д-р Димитър Павлов от 31.08.2016 г .
Ищецът е отправил претенция за изплащане
на обезщетение от 20.09.2016 г .
С писмо от 19.02.2018 г ответникът е определил обезщетение от 8000
лева и не се спори , че е заплатил същото на ищеца .
С писмо от 27.02.2018 г ищецът е оспорил
размера на определеното обезщетение и е отказал да подпише споразумение с
ответника .
Не се спори между страните и видно от
справка от ИЦ на ГФ на стр.8 от делото , че ответникът е застраховател по „ГО“
на виновния водач.
Според изслушаната по делото
съдебно-медицИ.ка експертиза на вещото лице д-р Е.И. ищецът е получил счупване
на ладиевидната кост на дясното ходило и охлузване на дясната колянна стана.
Счупването обосновава трайно затруднение на десния крак за повече от 30 дни и
поначало налага имобилизация в гипсов ботуш за около месец . Оперативна
интервенция не е извършвана . След сваляне на гипса се препоръчва постепенно
раздвижване и натоварване на крака с носене на стелка ; като трудоспособността
се възстановява напълно за 1,5-2,5 месеца . В случая първоначалният болничен
лист не е продължен , като дали ищецът ще ходи на работа е въпрос на условията
, при които работи . Болките от счупването са били най-силни за 7-10 дни , с
постепенно намаляване и остатъчни болки до 1-2 години при продължително ходене
, силно натоварване , продължително стоене . В случая няма данни за усложнения ,
както и медицински документи за периода на възстановяване .
В о.с.з вещото лице И. посочва , че в
случая липсват медицински документи за гипсовата имобилизация , но такава би
следвало да е поставена или да е поставена ортеза, защото иначе би настъпило
разместване на костта.
Според разпитаната по делото САТЕ на
вещото лице инж.М.Ф. ; в случая двамата водачи са имали добра видимост един към
друг . Ищецът не е могъл да предотврати ПТП чрез аварийно спиране , защото
разстоянието е било много малко – само 6,4 метра .
Според разпитания пред съда свидетел К.А./съпруга
на ищеца/ , от ПТП ищецът получил счупване на стъпалото и охлузвания на тялото
. Поставили му гипс до под коляното . Вкъщи лежал около месец и му било трудно
да става , да ходи до тоалетната и да се къпе . След махането на гипса ищецът
бил един месец с шина . И досега ищецът има болки в крака и кръста при
натоварване. След ПТП ищецът имал проблеми с дишането и имало съмнения за
счупени ребра . Около месец след ПТП ищецът се върнал на работа , но повече за
консултации , не можел да извършва операции като ветеринарен лекар , защото не
можел да стои 1-2 часа на крак .
Според разпитания пред съда свидетел Я.Т.след
ПТП ищецът бил на легло , с бинтован крак и с големи болки . Ищецът бил уплашен
и стресиран , страхувал се като шофира . След ПТП ищецът се оплаквал от болки в
гърдите и затруднено дишане . Три месеца ищецът – който е ветеринарен лекар - не можел да ходи по
животновъдни обекти .
При така събраните доказателства
съдът приема от правна страна следното :
Предявен е пряк иск по чл.432 ал.1 КЗ
във вр.чл.477 КЗ за застрахователно обезщетение
за неимуществени вреди от пострадало /увредено/ лице при ПТП срещу
застраховател по „ГО на автомобилистите“ на виновния водач .
Претендираното право /застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди / произтича от следните обстоятелства : причинна връЗ.а от виновно и противоправно деяние на лице-виновен водач при ПТП , чиято гражданска отговорност
към датата на деянието е застрахована при ответника . Твърди се , че от деянието са настъпили
неимуществени вреди /болки и страдания/ от посочените увреждания .
Не се спори между страните , че ответникът
е застраховател по „ГО на автомобилистите“ на виновния водач Г.А.Х..
В случая е налице влязло в сила споразумение по наказателно дело – споразумение по
н.о.х.д.№482/17 г на Районен съд-Харманли. На основание чл. 300 ГПК не се
нуждаят от доказване обстоятелствата , че Г.А.Х.е виновен за това , че на 30.08.2016 г, около 12,30 часа в гр.Харманли
на кръстовище между ул.Асен Златаров и ул.Александър Стамболийски, като е
управлявал л.а. Мерцедес 200 Д с рег.№********като е нарушил правилата за
движение по пътищата по непредпазливост е причинил на А. средна телесна повреда
– счупване на ладиевидната кост на дясно ходило .
Споразумението по наказателното дело има
силата на присъда и е задължително за гражданския съд ,
разглеждащ гражданските последици от деянието /чл.300 ГПК/ , относно това дали
то е извършено, неговата противоправност и виновността на
дееца. Следователно , настоящият съд е длъжен да приеме , че деянието на
виновния водач е извършено така както е прието в решението по чл.78а НК , както
и че това деяние е противоправно и виновно.
Поведението на пострадалия /ищеца/ не е предмет
на присъдата, като в случая евентуално съпричиняване не е елемент от
състава на престъплението. Всички останали факти, които имат отношение към
гражданските последици на деянието, с оглед принципа за непосредственост и
равенство на страните в процеса, следва да се установят конкретно със
съответните доказателствени средства в рамките на производството по разглеждане
на предявения срещу застрахователя иск. Без значение е дали за същите са
събрани доказателства в хода на наказателното производство / решение №85 от
03.08.2016 г по т.д.№1047/15 г на ВКС , II ТО, решение №55 от 30.05.2009 г по т.д.№728/08 г на
ВКС , I ТО и решение №43 от
16.04.2009 г по т.д.№648/08 г на ВКС , II ТО/.
В случая при наличието на влязло в сила споразумение
по наказателно дело и частично плащане , реално спорът между страните се
концентрира около въпроса за евентуално съпричиняване от ищеца на ПТП и за
размера на обезщетението за неимуществени вреди .
Настоящият съд приема , че в случая така и не е уточнено възражението за
съпричиняване и същото не подлежи на разглеждане . Дори да се приеме
„конклудентно“ уточняване на възражението в насока извършени от ищеца нарушения
на ЗДвП /превишена скорост , липса на адекватна реакция за аварийно спиране/ ,
подобни внушения на ответника се опровергават от САТЕ и за тях няма никакви
доказателства по делото .
При доказан ФС на деликта и недоказано
съпричиняване от ищеца съдът следва да определи справедлив размер на
обезщетението за неимуществени вреди . При преценка по чл.52 ЗЗД съдът
преценява характера и тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността
на болките, психическите и физически последици настъпили в резултат на
телесните увреди. Относимо обстоятелство е и икономическата конюнктура в
страната към момента на увреждането с цел формиране на обществено-оправдана мяра
за справедливост / решение №
99/08.10.2013 г. по т.д.№ 44/2012 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО, решение № 66/03.07.2012
г. на ВКС по т.д.№ 619/2011 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО/, при определяне на паричният
еквивалент на вредите. Релевантните обстоятелства, примерно посочени в ППВС №
4/1968 г., следва да бъдат преценени и анализирани в тяхната съвкупност
/решение № 93/23.06.2011 г. по т.д.№ 566/2010 г., на ВКС, ТК, ІІ ТО; решение №
158/28.12.2011 г. по т.д.№ 157/2011 г. на ВКС, ТК, І ТО и др./, за да бъде
размерът на обезщетението надлежно обоснован респ.справедлив .
В случая като обстоятелства обосноваващи
сравнително висок размер на обезщетението за неимуществени вреди следва да се отчетат :
-
наличието на счупване на ладиевидната кост на ходилото ;
-
охлузвания и
данни за затруднено дишане след инцидента според разпитаните свидетели ;
-
последващи болки
при промяна на времето и по-значително натоварване ; страх при шофиране .
Като обстоятелства обосноваващи сравнително
по-нисък размер на обезщетението следва да се отчетат :
- не се е
наложило оперативно и болнично лечение ; ищецът е гипсиран и веднага е изписан
;
- постелния режим
е бил около месец и той не е бил строг /ищецът е можел да става с чужда помощ /
;
- няма медицински
данни за усложнения , пълното възстановяване е за около два месеца , след
първият месец ищецът е можел да ходи на работа , макар и с ограничения при
извършваната дейност .
Приетото от съда се основава на заключението
на вещото лице И. и на показанията на свидетелите А.и Т.. Показанията на
свидетелите съдът кредитира в по-голямата им част , като се иЗ.лючат клиширани квалификации
за това , че ищецът бил „много зле“ и положението му било „тежко“ . Нормално е
свидетелите доведени от ищеца /съпруга и негов приятел / да симпатизират на
ищеца и да се стремят да опишат в по-тъмни краски състоянието му след ПТП .
Като съобразява така събраните
доказателства съдът приема , че обезщетението за неимуществени вреди принципно е
доказано до размера от 18 000 лева . Тази сума адекватно
отстранява негативните изживявания от първоначално интензивните болки и пълното
възстановяване за около 2 месеца основно от счупване , което не е било
значително и не е наложило оперативна намеса и съществени ограничения на ищеца .
Като се съобрази извънсъдебното плащане
от 8000 лева , на ищеца трябва да се присъди обезщетение от 10 000
лева .
Претендираният
размер от 42 000 лева / 50 000 лева
, от които са приспаднати 8000 лева платено обезщетение/ е много завишен , като такова обезщетение в никакъв случай не може да
се присъди за счупване на ладиевидната
кост на ходилото . Обезщетения от 50 000 лева се присъждат за много
по-тежки счупвания /например , на бедрена кост или едновременно на тазови кости
и ребра / , при които пострадалият е претърпял оперативна намеса ; месеци наред
е бил на легло , бил е в пълна невъзможност да се обслужва , продължително
врече е бил нетрудоспособен и пр. Както се посочи , въпросният случай не е
такъв , като освен това няма медицинска документация за никакви усложнения при
възстановяването на ищеца.
Относно претенцията
за лихви за забава , съгласно чл.497 КЗ дължимостта на същите е свързана
с уведомяване на застрахователя и
представяне на всички необходими документи от ищеца . В случая
необходимите документи до застрахователя са представени още на 20.09.2016 г . В срок от 15 работни дни
ответникът е следвало да заплати обезщетение , поради което е дължат лихви за
забава считано от претендираната дата 21.12.2016 г .
Ищецът дължи
на ответника сумата от 163,81 лева деловодни разноски по компенсация ,
съобразно уважената и отхвърлената част от иска . При изчисляване на разноските
на адвокатското възнаграждение на ищеца е намалено поради прекомерност от 3000
лева на 2000 лева . На ответника е определено юрисконсултско възнаграждение от
350 лева с оглед големия размер на иска .
Ответникът дължи по сметка на СГС сумата
от 435,71 лева част от депозит за
експертиза и държавна такса , съобразно уважената част от претенциите .
Водим от горното,
СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА З. „Л.И..“ АД *** да заплати на Ж.В.А. ЕГН
********** от гр.Пловдив на основание чл.432 ал.1 КЗ във вр.чл.477 КЗ, чл.498
ал.3 КЗ КЗ сумата от 10 000
лева – незаплатена част от застрахователно обезщетение за неимуществени
вреди /болки и страдания/ от ПТП на 30.08.2016 г, около 12,30 часа в
гр.Харманли на кръстовище между ул.Асен Златаров и ул.Александър Стамболийски
по вина на Г.А.Х.управлявал л.а. Мерцедес 200 Д с рег.№********; ведно със
законната лихва от 21.12.2016 г до окончателното заплащане на
обезщетението .
ОТХВЪРЛЯ посочения иск за застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди /болки и страдания/ за разликата над 10 000 лева до
предявения размер от 42 000 лева ; ведно със законната лихва от 21.12.2016
г до окончателното заплащане на сумата .
ОСЪЖДА Ж.В.А.
ЕГН **********
от гр.Пловдив да заплати на ЗК „Л.И.“ АД *** сумата от 163,81 лева деловодни разноски .
ОСЪЖДА ЗК
„Л.И.“ АД *** да заплати по сметка
на СГС на основание чл.78 ал.6 ГПК сумата от 435,71 лева такси и разноски в производството .
Решението
подлежи на обжалване пред Апелативен съд-София в двуседмичен срок от връчване
на страните .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :