РЕШЕНИЕ
№ 943
гр. Варна, 20.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Мартин Стаматов
при участието на секретаря Ана Ст. А.а
като разгледа докладваното от Мартин Стаматов Гражданско дело №
20233110104538 по описа за 2023 година
И за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава „ХVІІІ-та” от ГПК
Делото е образувано въз основа на искова молба подадена от Ж. К. Х., ЕГН
**********, с която претендира да бъде осъдено „Д.“ *****, ЕИК *****, със седалище
в гр. А. да й заплати сумата от 1393,60 лева /хиляда триста деветдесет и три лева и
шестдесет стотинки/, представляваща обезщетение за оставане без работа през периода
13.04.2020г. до 12.05.2020г. вкл., след прекратяване на сключения между страните
трудов договор № 20 от 12.08.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от
предявяване на иска - 10.04.2023г. до окончателното й изплащане; и от 412,78 лева
/четиристотин и дванадесет лева и седемдесет и осем стотинки/, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху стойността на обезщетението
за оставане без работа, за периода от 13.05.2020 г. до 09.04.2023г. вкл.
В исковата молба като обстоятелства, от които произтича вземането е изложено
следното: На 12.08.2019г. между страните бил сключен безсрочен трудов договор,
съобразно който Ж. К. Х. постъпила на работа на същата дата при „Д.“ **** на
длъжност „И., с.“. Със Заповед № ***/****г. на управителя на дружеството трудовото
правоотношение е било прекратено, считано от 13.04.2020г., на основание чл. 328, ал.
1, т. 4 от КТ - поради обявено извънредно положение и спиране на работа повече от 15
дни, като впоследствие на работника била изплатена сума от 557,44 лв.,
представляваща трудовото му възнаграждение за м. април 2020г. След прекратяването
на трудовото правоотношение Ж. К. Х. останала без работа в продължение на повече
от 1 месец, за което на 12.05.2020г. уведомила ответното дружество и поискала да й
бъде изплатено обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ за периода от 13.04.2020г. до
12.05.2020г. в размер на 1393,60 лв. - брутното трудово възнаграждение за м. март
2020г. /месецът предхождащ прекратяването на трудовото правоотношение./
Ответното дружество отказало да й изплати дължимото обезщетение. Претендират се
разноски.
1
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор
от редовно уведомения ответник, с който оспорва иска. Не оспорва наличието на
посоченото в исковата молба трудово правоотношение между страните и
прекратяването му на твърдянот основание. Твърди, че на 21.05.2020г. на работника е
платено на ръка обезщетение в по-голям размер от дължимото за оставането му без
работа след уволнение поради прекратяване на работата повече от 15 дни, за което е
съставен и подписан РКО. Претендират се разноски.
Варненският районен съд, като взе предвид доводите и възраженията на
страните по делото, и след преценка на събраните доказателства – поотделно и в
тяхната съвкупност намира за установено от фактическа страна следното:
От приетите писмени доказателства – заверени копия от трудов договор № ****
от ****г.; заповед № **** от *****г.; декларация от Ж. К. Х. до управителя на фирма
„Д.“ **** от 12.05.2020г.; удостоверение с изх. № **** от ****г.; платежна ведомост за
месец май 2020г., фиш за месец май 2020г. на Ж. К. Х.; РКО № *** за платено
обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ на Ж. К. Х.; справка-декларация за месец май
2020г., се установява, че на 12.08.2019г. между Ж. К. Х. като работник и „Д.“ ****
като работодател бил сключен безсрочен трудов договор, съобразно който работникът
постъпил на работа на 13.08.2019г. на длъжност „И., с.“. Със Заповед № ****/***г. на
управителя на дружеството трудовото правоотношение е било прекратено, считано от
13.04.2020г., на основание чл. 328, ал. 1, т. 4 от КТ - поради обявено извънредно
положение и спиране на работа повече от 15 дни. На 12.05.2020г. Ж. К. Х. уведомила
ответното дружество, че е останала без работа в продължение на повече от 1 месец и
поискала да й бъде изплатено обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ за периода от
13.04.2020г. до 12.05.2020г. в размер на 1393,60 лв.
От заключението на приетата ССчЕ се установява, че в счетоводството на „Д.“
****е начислено обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ за Ж. К. Х. във ведомостта за
заплати за м. май 2020г. в брутен размер 1393,60 лева и сума за получаване след
приспадане на осигуровки за сметка на работника и данък по ЗДДФЛ в размер на
1144.11 лева. Брутният размер на дължимото обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ на Ж.
К. Х. съобразно трудовото възнаграждение за последния отработен пълен месец е
1393,60 лева, а след приспадане на дължимите осигуровки и данък е в размер на
1144,12 лева. Заплащането на обезщетението е отразено в разходен касов ордер
№****/***** г. в размер на 1557,44 лева. Обезщетението по чл. 222, ал. 1 от КТ на Ж.
К. Х. е отразено в справки образец 1 и 6 през м. май 2020г. Справките за месец май се
подават през юни. До 25-то число е срока за подаване. Невъзможно е да се подадат
такива справки преди да е приключил месеца.
От заключението на приетата СПЕ се установява, че са налице данни за
направени преправки и добавки в Разходен касов ордер /РКО/ №**** в графа „дата”, в
графа „цифром” и „словом”. В датирането на документа е направена поправка на
цифра „***” с цифра „****” . Първоначално е било изписан номер на РКО -
„№****/****”, след което е преправена на „№**/****”. Първоначално в изследваният
РКО е изписана сумата „*****,*****”, след което е допълнена /добавена/ цифра
„******” и ръкописния текст „****.” Извършените добавки и преправки, посочени по-
горе в Разходен касов ордер №****, като количество са недостатъчни и не носят със
себе си категорична идентификационна стойност, за да се отговори, кой ги е направил.
Категорично не е дописано от получателя. Най-вероятно е дописано от
счетоводителката, която е изготвила ордера. Има текст в разходния касов ордер, който
не е обект на експертизата– „обезщетение по чл. 222“. Лицето, което е изписало
„обезщетение по чл. 222“ е изписало и „***.“. Няма метод, по който безспорно да се
установи кога е положен подписа на Ж. Х. - преди или след добавките. Невъзможно е
точно установяване на време на извършване на добавките – теоретично е възможно
добавките да са извършени в деня, в който е съставена разписката, но може и след това.
Варненският районен съд, като съобрази приложимия закон, намира за
установено от правна страна следното:
2
Предявените искове са с правно основание чл. 222 ал. 1 КТ – за претендираното
обезщетение за оставане без работа и чл. 86 ЗЗД - за обезщетението за забава в размер
на законната лихва върху главницата.
Предвид горепосочените материалноправни норми, уважаването на исковете е
обусловено от проведено доказване от страна на ищеца за наличие на трудов договор с
ответника в посочения в исковата молба период и уговорения размер на брутното си
трудово възнаграждение за последния пълен отработен месец, както и наличието на
забава в плащането на дължимото обезщетение след падежа му по период и размер,
респ. ответникът следва да установи изпълнение на задължението си да изплати
претендиранато обезщетение за неизползван платен годишен отпуск на неговия падеж
или погасяването му по друг правнорелевантен способ.
По делото са приети на основание чл. 146 ал. 1 т. 3 и т. 4 ГПК за безпорни и
ненуждаещи се от доказване по делото обстоятелствата за наличието на сключен
между страните трудов договор, действал през периода 12.08.2019 – 13.04.2020г. и
прекратяването му на осн. чл. 328, ал. 1, т. 4 от КТ- поради обявено извънредно
положение и спиране на работа повече от 15 дни.
Съдът предвид гореобсъдената СПЕ приема, че не е налице надлежно
удостоверяване на плащането на процесното обезщетение на работника. Не се твърди
плащане по банков път, а документът, на който се позовава работодателя, за да
обоснове изпълнение на задължението му, следва да се приеме за неистниски, предвид
установената поправка на съдържанието му, която не е извършена от лицето -
получател и е невъзможно да се установи извършена ли е преди полагането на подписа
му.
От работодателя липсват твърдения обосноващи посочения в процесния РКО
размер на получената сума след поправката й /*****лв./, която не отговаря на
начисления в счетоводството му размер на обезщетението – **** лева брутно или
***** лв за получаване след приспадане на осигуровки за сметка на работника и данък
по ЗДДФЛ.
Задължението на работодателя за заплащане на обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ
не е обвързано със срок, поради което той изпада в забава след покана от работника.
Според гореобсъдената писмена декларация съдържаща входящ номер на ответника –
работодател, следва да се приеме за доказано, че ищецът го е поканил на 12.05.2020г.
да му заплати процесното обезщетение, поради което считано от датата на поканата е
налице забава от страна на работодателя, респ. той дължи обезщетение в размер на
законната лихва съобразно чл. 86 ЗЗД.
Предвид гореизложените правни изводи, съдът намира исковете за основателни
и като такива следва да бъдат уважени.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78,ал.1 ГПК в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени направените от него разноски в размер на 500 лева за
адвокатско възнаграждение.
На осн. чл. 78 ал. 6 ГПК и чл.1 от ТДТССГПК ответникът следва да бъде осъден
да заплати в полза на държавата дължимата държавна такса в размер на 105,74 лева за
предявените искове, както и сторените разноски за експертиза – 300 лв.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Д.“ *****, ЕИК *****, със седалище в гр. А. да заплати на Ж. К. Х.,
ЕГН ********** на основание чл.222, ал.1 КТ сумата от **** лева /******/,
представляваща обезщетение за оставане без работа през периода 13.04.2020г. до
12.05.2020г. вкл., след прекратяване на сключения между страните трудов договор №
**** от *****г., ведно със законната лихва върху главницата от предявяване на иска -
3
10.04.2023г. до окончателното й изплащане, и на основание чл. 86 ЗЗД сумата от ****
лева /*******/, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху стойността на обезщетението за оставане без работа, за периода от 13.05.2020 г.
до 09.04.2023г. вкл.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК „Д.“ *****, ЕИК ******, със
седалище в гр. А. да заплати на Ж. К. Х., ЕГН ********** сумата от 500 лева,
представляваща направените от нея разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 ГПК „Д.“ *****, ЕИК ******, със
седалище в гр. А. да заплати в полза на държавата и бюджета на съдебната власт по
сметка на Варненския районен съд сумата от 405,74 лева, представляващи дължима
държавна такса и разноски за експертиза.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд с въззивна
жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4