Р Е Ш Е Н И Е
В
ИМЕТО НА НАРОДА
гр.С.,
….….. 2016 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ—14 с-в в открито съдебно заседание на девети февруари две
хиляди и шестнадесета година в състав :
Председател: Зорница Гладилова
При
секретаря Е.Г. като разгледа гр.д. № 4993
по описа за 2015
година и за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда
на чл.365 и сл. от ГПК.
Ищецът „В.” АД
твърди, че на 7.07.2015 г. в Търговския
регистър по партидата на дружеството (в открито производство по
несъстоятелност), ЕИК: **** било обявено Определение № 4656/03.07.2015 г. на
СГС ТО, VI-4 състав по д.н. № 1352/2007 г., с което е оставено без уважение
възражението на „В.”
АД вх. № 70884/14.06.2013 г. срещу включено в
Списъка на приетите от синдика вземания предявено от Национална агенция за
приходите (НАП) частно държавно вземане в размер на 45 344 184.76 лв.,
включващо главници, лихви, наказателни лихви по Договор от 16.12.1994 г. по
ЗУНК и разноски, и е утвърден този списък. „В.” АД предявява
отрицателен установителен иск по чл. 694 ТЗ с който иска да бъде установено, че
предявеното от НАП частно държавно вземане в размер на 45 344 184.76 лв.,
включващо главници, лихви и наказателни лихви по Договор от 16.12.1994 г. по
ЗУНК е погасено по давност, поради което било неизискуемо.
С Молба вх. №
51022/29.04.2013 г. НАП предявило в производството по несъстоятелност частно
държавно вземане в размер на 45 344 184.76 лв., включващо главници, лихви
и наказателни лихви по Договор от 16.12.1994 г. по ЗУНК и разноски в
производството по несъстоятелност. Частните държавни вземания, предявени от НАП
се основавали на Договор от 16.12.1994 г. между Министерство на финансите,
Министерство на промишлеността и „В.” ЕООД и разноски в производството по
несъстоятелност. С посочения Договор „В.” ЕООД се задължило да плаща
преоформените съгласно ЗУНК задължения на периодични вноски в размери и с
падежи в съответствие с погасителния план, съдържащ се в договора. Всички
вземания на държавата, както за главницата, така и за лихвите по тях били
задължения за периодични плащания, които съгласно чл.111, б.”в” от ЗЗД се
погасявали в тригодишен давностен срок /ТР № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по
гьлк.д. №3/2011 г., ОСГК, съгласно което: „Понятието "периодични
плащания"
по смисъла на чл. 111, б."в" от Закона за задълженията и
договорите се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за
предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт,
чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е
необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви“.
Всички задължения на „В.” АД били с един правопораждащ факт - Договор между
Министерство на финансите, Министерство на промишлеността и „В.” ЕООД. С
посочения Договор, падежите и размерите на плащанията са изначално определени в
погасителния план, съдържащ се в Договора, като последната вноска е с падеж
15.12.2007 г.
Предявените вземания се установявали както
следва:
С Акт за установяване на частно държавно
вземане (АУЧДВ) № 31/26.03.2001 г., с който било констатирано, че към 01.03.2001
г. държавата имала изискуемо вземане срещу „В.” АД в размер на 7 351 189,93
щатски долара, от които 2 484 000 главница, 3 527 361,33 щатски долара лихва и
1 339 828,60 щатски долара наказателна лихва, т.е. включва като последна вноска
по погасителния план, тази с падеж 15.12.2000 г. По този акт бил издаден
Изпълнителен лист от 26.02.2003 г. по гр.д. № 07608/2001 г. на СРС, който
според НАП бил за сумата 10 420 170, 23 лв., (с.5
от Молбата на НАП вх.№ 51022от 29.04.2013 на СГС), а всъщност бил за различни
суми и в щатски долара и лева, както следва: 2 484 000 щ.д., ведно със
законната лихва считано от 10.12.2001 г. до окончателното изплащане, и сумата 3
527 361,33 щ.д. редовна лихва и 1 339 82660 лева представляваща наказателна
лихва.
Въз основа на това
вземане по Молба вх. № 21304/09.08.2007 г. на АДВ (НАП) било образувано
производството по несъстоятелност по д.н. № 1352/2007 г.
С втори АУЧДВ № 14/01.04.2008 г. се
установявало частно държавно вземане в размер 19 214 602, 70 лв., от
които: главница 8 578 767, 53 лв.;
редовна лихва за периода от 01.03.2001 г. до 25.12.2007 г. 1 793 187, 23 лв.;
наказателна лихва за периода от 05.03.2001 г. до 05.03.2008 г. 5 671 529, 73
лв. и наказателна лихва върху главницата по АУЧДВ № 31/26.03.2001 г. за периода
01.03.2001 г. до 05.03.2008 г. 3 171 118, 21 лв. (с.5 от Молбата на НАП вх.№
51022 от 29.04.2013 на СГС), но в самия АУЧДВ № 14/01.04.2008 г. били записани
други суми, а именно: 14 250 297,26 лева и 3 286 465,97 щ.д., от които: 8 578
767,53 лв. - главница; 1 187 124,54 щ.д. - редовна лихва; 5 671 529,73
наказателна лихва и 2 099 341,43 щ.д. наказателна лихва, начислената върху
установената с Акт №31/26.03.2001 г.
НАП претендирало и сумата
15 593 239,18 лв. - вземания
извън описаните по-горе, от които 3 217 599.91 лв. наказателна лихва за
23.03.2003 г. до 22.03.2013 г. върху главница в размер на 2 484 000 000 щ.д.;
наказателна лихва 7 356 580, 53 лв. за периода от 05.03.2008 г. до 22.03.2013
г. върху главница в размер на 8 578 767, 53 лв. и законна лихва в размер на 5
019 058, 74 лв. за периода от 26.02.2002 г. до 22.03.2013 г. без да е ясно
върху каква главница и при недопустимо кумулиране на наказателна и законна
лихва за един и същ период.
НАП претендирало още за периода 22.03.2013 г.
до 08.04.2013 г. вземания в размер на 115 472, 65 лв.
от които: наказателна лихва 97633, 88 лв. върху непосочена главница и законна
лихва 17 838, 77 лв. върху непосочена главница, както и 700 лв. депозити
за вещи лица по д.н. № 1352/2007 г.
Вземанията по АУЧДВ №
31/26.03.2001 г., за които бил издаден Изпълнителен лист от 26.02.2003 г. по
гр.д. № 07608/2001 г. на СРС, който според НАП бил за сумата 10 420 170, 23 лв.,
(с.5 от Молбата на НАП вх.№ 51022от
29.04.2013 на СГС), а всъщност бил за различни суми и в щатски долара и лева,
както следва: 2 484 000 щ.д., ведно със законната лихва считано от 10.12.2001
г., до окончателното изплащане, и сумата 3 527 361,33 щ.д. редовна лихва и 1
339 828.60 лева представляваща наказателна лихва и било образувано
производството по несъстоятелността с Молба по чл. 625 ТЗ вх. № 21304 от
09.08.2007 г., били погасени по давност към датата на подаване на Молбата по
чл. 625 ТЗ защото:
Самият АУЧДВ №
31/26.03.2001 г. не прекъсвал давността - не бил сред изброените в чл.116 ЗЗД,
нито можело да бъде интерпретиран като факт, от онези, които са посочени там.
Въз основа на АУЧДВ по молба на АДВ от Софийски районен съд бил издаден
изпълнителен лист от 26.02.2003 г. по г.д. №07808/2001 г. по описа на Софийски
районен съд . Давността обаче се прекъсвала не с издаването на изпълнителен
лист, а с предприемане на действия по принудително изпълнение (чл. 116, б. “в” ЗЗД).
По молба на АДВ изх. № 22-В-7/01 от 22.01.2004
г. вх. № 24/27.01.2004 г. било образувано изп.д. № 28/2004 г., въз основа на
посочения изпълнителен лист от 26.02.2003 г. Следователно към датата на молбата
за предприемане на действия за принудително изпълнение 27.01.2004 г.,
давностният срок за всички установени с АУЧДВ № 31/26.03.2001 г. вземания е
изтекъл, тъй като падежът на последното вземане бил на 15.12.2000 г. и не
можело да бъде прекъснат с тази молба, защото не се прекъсвал, нито спирал,
един изтекъл вече давностен срок. Дори да се приемело, че с издаването на
изпълнителния лист давността е била прекъсната и с всяко предприето действие по
принудителното изпълнение тя се прекъсвала отново, то последното такова
предприето действие от АДВ било с дата 02.02.2004 г. - Молба от АДВ, получена
от Съдия изпълнителя но 04.02.2004 г., с която се иска насочване на
изпълнението върху недвижими имоти, собственост на „В.” АД. След тази молба
действия от АДВ по принудително изпълнение не са предприемани, а изпълнителното
дело е било прекратено.
На 07.08.2007 г. АДВ подала молба до Софийски
градски съд с искане за откриване на производство по несъстоятелност. Към
датата на молбата за откриване на производство по несъстоятелност 07.08.2007
г., давностният срок за всички установени с АУЧДВ № 31/26.03.2001 г. вземания е
изтекъл /падежът на последното вземане е на 15.12.2000 г./ и не можело да бъде прекъснат с тази молба, защото
не се прекъсвал, нито спирал, един изтекъл вече давностен срок. Освен това към
момента на подаване на молбата са изминали повече от три години от датата на
последното действие по принудително изпълнение /02.02.2003 г./, т.е. тригодишният
давностен срок бил изтекъл и не можело да бъде прекъснат с тази молба, защото
не се прекъсва, нито спира, един изтекъл вече давностен срок.
Останалите вземания
на НАП по Договор от 16.12.1994 г. Договор между Министерство на финансите,
Министерство на промишлеността и „В.” ЕООД също изцяло били погасени по
давност, тъй като вземането, на което АДВ основавало молбата си за откриване на
производство по несъстоятелност от 07.08.2007 г., било само това по АУЧДВ №
31/26.03.2001 г., за което бил издаден Изпълнителен лист от 22.03.2003 г, по
гр.д. № 07608/2001 г. на СРС, защото:
Подаването на молбата не прекъсвало давността
по отношение останалите вземания, тъй като съгласно чл.628а, изр.1 ТЗ подаването на молба за откриване
на производство по несъстоятелност от кредитор прекъсва давността относно
вземането, на което молителят основава молбата си по чл. 625,
от което следвало, че давността за други вземания на същия кредитор не била
прекъсната. Тя се прекъсва с предявяване на вземанията - чл. 685а, ал. 1 ТЗ.
Молбата на НАП за предявяване на вземанията
била с вх. № 51022/29.04.2013 г., към която дата били погасени по давност
всички главници по погасителния план, независимо дали се приема, че давността
за вземанията по главници по погасителния план е пет годишна, защото падежът на
последвана вноска е 15.12.2007 г. и следователно 5-годишната давност е изтекла
към 16.12.2012 г.
С погасяването по
давност на главниците се погасявали и лихвите, дори за тях давността да не е
изтекла - чл. 119 ЗЗД.
От предявените с
Молбата на НАП за предявяване на вземанията с вх. № 51022 от 29.04.2013 г.
частни държавни вземания в общ размер на 45 344 184,76 лв., изискуемо било единствено
вземането за разноски по делото в размер на 700 лв.
Ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на НАП, синдика и всички кредитори в производството по
несъстоятелност, че „В.” АД (в открито производство по несъстоятелност) няма изискуеми задължения по частни държавни вземания в
размер на 45 344 184,76 лв., включени в утвърдения от съда по несъстоятелност с
Определение № 4656 от 03.07.2015 г. на СГС ТО VI - 4 с-в по д.н. № 1352/2007 г.
списък на приетите от синдика вземания.
Ответникът Националната агенция за приходите оспорва предявените
искове. Твърди, че съгласно чл.3, ал.7, т.1 от ЗНАП Агенцията за държавни
вземания събирала частните държавни
вземания по Закона за уреждане на необслужваните кредити, договорени до 31
декември 1990 година (ЗУНК). На основание §36, ал. 1 от ПЗР към ЗИДДОПК (в сила
от 01.01.2010 г.) Националната агенция за приходите била правоприемник на
Агенцията за държавни вземания.
С договор от
16.12.1994 г. между Министерство на финансите, министерство на промишлеността и
„В.“ ЕООД, с. Р.п. било уредено погасяването на задължението на дружеството към
търговските банки, преоформено по Закона за уреждане на необслужваните кредити,
договорени до 31.12.1990 г., в задължение към държавата в размер на 7 459
766.00 щатски долара.
Ищецът твърди, че
в настоящия случай следвало да бъде отчетена спецификата на частното държавно
вземане, което обстоятелство било взето предвид при формиране на константната
съдебна практика по дела относно вземания, произтичащи от ЗУНК. Същата
възприемала, че главницата по този вид задължения не представлявала периодично
плащане и спрямо нея била приложима единствено общата давност по чл. 110 от ЗЗД. (Решение от 18.08.2005 г. по т.д. № 820/2002 г. на Софийски градски съд;
решение от 26.07.2006 г. по гр. д. № 2207/2005 г. на Софийски апелативен съд;
решение № 314/13.08.2007 г. по т. д. № 1088/2006 г. на ВКС; решение №
66/19.03.2007 г. по т. д. № 817/2006 г. на ВКС). Юридическият факт, от който
произтичало частното държавно вземане е ЗУНК, по реда на който било извършено
преоформяне на задължението на „В." ЕООД, с. Р.п. към БСИ „М.” АД в дълг
към държавата. Задължението на дружеството възниквало като единно, изцяло
изискуемо и платимо еднократно. Едва впоследствие, с договор, сключен на
основание чл.12 от ЗУНК, било уредено дългът да се изплаща съобразно
погасителен план. Със същото се целял облекчен ред за погасяване на
задължението в полза на предприятието без да се накърнява производствената му
дейност, но това не променяло характера му и не го прави периодично. Тази
безпротиворечива съдебна практика била потвърдена и с определение №
605/02.09.2013 г. по т. д. № 1093/2013 г. на ВКС, съгласно което Тълкувателно
решение № 3/18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС е неотносимо към вземания,
произтичащи от ЗУНК. Разсрочването от кредитора или по взаимно съгласие на
страните с погасителен план на плащане на главницата по дълга, нямало характер
на задължение за периодично плащане по смисъла на чл. 111, б. в) от ЗЗД защото
не се касаело до отделни самостоятелни престации, които едновременно с това са
и елементи от множество дължими престации, възникващи периодично, а до
механично сумиране на задължения по един и същи дълг. Затова и уговореното с
погасителния план разсрочване във времето на дълга на вноски имало отношение
единствено към изискуемостта на задължението за всяка една от тях, но не ги
правело периодични.
Твърдението за
изтекла погасителна давност по отношение на частното държавно вземане било
напълно неоснователно. С договор от 16.12.1994 г. между Министерство на
финансите, Министерство на промишлеността и „В.“ ООД, с. Р.п. бил уговорен план
за изплащане на преоформения по реда на ЗУНК дълг на дружеството, съгласно
който погасяването на главницата ставало на вноски считано от 15.03.1996
година. Впоследствие със сключването на допълнителното споразумение от
06.11.1998 г. към горепосочения договор, уреждащ дълга, безспорно от длъжника
било отправено волеизявление по признаване на пълния размер на задължението по
смисъла на чл. 116,б.а) от 3ЗД (в този смисъл - решение от 05.08.2013 г. по т. д.
№ 2605/2008
г. на Софийски апелативен съд).
С акт № 31/26.03.2001 г. за установяване на частно държавно вземане било констатирано,
че към 01.03.2001 г. държавата има изискуемо вземане срещу „В.” АД,
гр. С. в размер на 7 351 189.93 щатски долара. С писмо вх. № В-26-00- 0025/05.06.2001 г. от дружеството било потвърдено получаването на акта и
отправена молба за разсрочване на пълния размер на дълга. Със същото отново било извършено признание
на задължението по смисъла на
чл. 116, буква а) от ЗЗД.
По молба изх. №
АВ-22-00-0007/07.05.2001 г. на АДВ в
полза на
държавата бил издаден изпълнителен лист от
26.02.2003 г.
по гр. д. № 07608/2001 г. по описа на Софийски
районен съд. Допуснатата очевидна фактическа грешка в изпълнителния титул
(сумата на наказателната лихва е посочена в лева, а не в щатски долари) не променяла
обстоятелството, че с неговото издаване от кредитора са предприети действия за
принудително изпълнение, прекъсващи давността на основание чл. 116, буква в)
(в този смисъл - решение на В.КС от 19.02.2009
г. по гр.д.
№ 6023/2007 г.).
По
молба изх. № 22-В-7/01/22.01.2004 г. на
АДВ срещу длъжника било образувано и изпълнително дело № 28/2004 г. по описа на Съдебно-изпълнителната служба при Софийски
районен съд. На основание чл. 116 от ЗЗД давността се
прекъсвала с предприемане
на действия по принудително изпълнение, а на основание чл.
115 б. ж) от ЗЗД до
прекратяване на изпълнителното дело давност не тече.
На
23.09.2002 г., 09.03.2004 г„
19.07.2004
г., 24.09.2004 г. от „В.” АД. гр. С. били извършени частични плащания с
компенсаторни инструменти,
които съгласно константната съдебна
практика (решение № 46/06.12.2010г. по т.д. № 2406/2009 г. на Софийски апелативен съд, необжалваемо
след постановено
от ВКС определение № 686/02.11.2011г. по т.д. № 250/2011
г.) представлявали
признание на целия дълг. Със
същите били погасени дължими наказателни лихви по чл.6 от договора от
16.12.1994 година.
С
молба изх. № 22.-В-7/04.03.2004 г. до
Софийски градски съд от АДВ било поискано откриване на производство по несъстоятелност
по отношение на „В.” АД, гр. С..
С
молба изх. № 22-В-7/19.03.2004 г. било
поискано спиране на образуваното производство за разглеждане на молбата, поради изразено от дружеството намерение за
доброволно погасяване на дълга по ЗУНК - обективирано
в писмо
вх. № 22-В-7/11.03 2004 г., с което „В.” АД,
гр. С. уведомява за извършено
плащане (на 09 03.2004 г.) и изразява
готовност за реализиране на нови погашения в процедурата по разсрочване
на дълга. Стартиралата процедура във връзка с
разсрочване
на задължението приключила с влязло в сила
решение № 5040/11.05.2006 г. по адм. д. № 8188/2005 г. на ВАС, с което е
потвърдено решение №
206/20.07.2005 г. на Комисията за зашита на
конкуренцията. С последното било прието, че разсрочването на
дълга
на ..В." АД. гр. С., представлява недопустима държавна помощ, която не следва да бъде
предоставена.
С
молба изх. № 22-В-7/27.08.2007 г. отново било
поискано откриване на производство
по несъстоятелност на длъжника. С молбата Агенцията не се позовавала
единствено на вземането по акт № 31/26.03.2001 г.. поради което
вноските с падеж, настъпил след 27.08.2007 г. не били
погасени по
давност на основание чл. 628а от ТЗ. На стр. 2 от молба изх. №
22-В-7/27.08.2007 г. изрично било посочено,
че
съгласно погасителния план по договора от 16.12.1994 г.
настъпват следващи падежи на главницата,
дължат се редовна и наказателна
лихви по чл. 2 и чл. 4.
На стр. 3 недвусмислено било заявено, че дружеството е не само неплатежоспособно, но и
свръхзадължено, тъй като дългът на „В.” АД,
гр. С.
е над 4 770 637.15 щ. д. и 21 813 673.48
лева, тъй като съобразно договора от 16.12.1994 г. настъпват
нови падежи, начислява се редовна и наказателна
лихва, а имуществото
на длъжника е недостатъчно за погасяването му. В молбата с правно основание
чл.625 от ТЗ АДВ се позовавала на целия размер на задължението на „В.” АД, гр. С.
по ЗУНК, поради което по отношение на същото давността била прекъсната и
спряна. С издаването впоследствие на акт № 14/01.04.2008 г. се установявало
съществуването на вече възникнали по силата на ЗУНК вземания, включени в
молбата за откриване на производство по несъстоятелност на длъжника.
АДВ последователно предприемала действия за
принудително събиране на дълга прекъсващи и спиращи давността, а от длъжника
неколкократно са извършвани признания на задължението, поради което по
отношение на частното държавно вземане не бил изтекъл давностен срок.
Ответникът моли съда да отхвърли предявените
искове от „В.“ АД (н.), гр. С., като се произнесе с решение, с което да признае
за установено, че дружеството дължи на държавата сумата от 45 344 184/76 лв.,
представляваща изискуемо частно държавно вземане по ЗУНК, включено в списъка на
приетите от синдика вземания, одобрен с определение № 4656/03.07.2015 г. по т.
д. № 1352/2007 г. на Софийски градски съд, TO,
VI-4 състав.
Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът като обсъди представените по делото
доказателства, намира установено от фактическа страна следното:
С
Молба на АДВ изх. № 22-В-7/01 от 22.01.2004 г. вх. № 24/27.01.2004 г., подадена
от АДВ до Съдия-изпълнител при РС гр.Елин Пелин е образувано изп.д. № 28/2004
г. въз основа на Изпълнителен лист от 26.02.2003 г. по гр.д. № 07608/2001 г. на
СРС, за сумите и в щатски долара и лева,
както следва: 2 484 000 щ.д. главница, ведно със законната лихва считано от
10.12.2001 г., до окончателното изплащане; сумата 3 527 361,33 щ.д. редовна
лихва и 1 339 828.60 щ.д., представляваща наказателна лихва.
С Молба от АДВ от
02.02.2004 г., подадена към Молба на АДВ изх. № 22-В-7/01 от 22.01.2004 г., се
иска насочване на изпълнението върху недвижими имоти по изп. д. № 28/2004
г.
С Договор
от 16.12.1994 г. между Министерство на финансите, Министерство на
промишлеността и „В.” ЕООД е уредено погасяването на задължението на дружеството към търговските банки,
преоформено по Закона за уреждане на необслужваните кредити, договорени до
31.12.1990 г., в задължение към държавата в размер на 7 459 766.00 щатски
долара. „В.” ЕООД се задължило да плаща
преоформените съгласно ЗУНК задължения на периодични вноски в размери и с
падежи в съответствие с погасителния план, съдържащ се в договора.
С Допълнително
споразумение от 6.11.1998 г. Министерство на финансите, Министерство на
промишлеността и „В.” ЕООД са променили част от клаузите на Договор от
16.12.1994 г. касаещи начисляването на лихва
С Акт за установяване
на частно държавно вземане (АУЧДВ) № 31/26.03.2001 г., съставен от
изпълнителния директор на АДВ е установено, че към 1.03.2001 г. Държавата има изискуемо вземане срещу „В.” АД в
размер на 7 351 189.93 щатски долара, от които 2 484 000 главница; 3 527 361.33
щатски долара редовна лихва и 1 339 828.60 щатски долара наказателна лихва.
По този акт по молба
от 6.12.2001 г., подадена от АДВ, е издаден Изпълнителен лист от 26.02.2003 г.
по гр.д. № 07608/2001 г. на СРС, за сумите както следва: 2 484 000 щ.д., ведно
със законната лихва считано от 10.12.2001 г. до окончателното изплащане, и
сумата 3 527 361,33 щ.д. редовна лихва и 1 339 826.60 лева представляваща
наказателна лихва.
С Писмо вх. № В-26-00-0025/05.06.2001 г. до Министъра на финансите, изпълнителният директор на "В.” АД е
посочил, че е налице просрочие в плащанията по Договор
от 16.12.1994 г., които са регистрирани с Акт № 31/26.03.2001 г. на АДВ и е
поискал разсрочване на задълженията по договора – главницата в размер
7 459 766 щ.д. дължима до 2007 г. да бъде разсрочена до 2015 г., а
лихвата в размер 7 808 068.73 лв., дължима към момента, да бъде разсрочена до 2015 г.
С Молба изх. № 22-В-7/04.03.2004 г. АДВ е
поискало от Окръжен съд С. да открие производство по несъстоятелност на “В.”
АД, с. Р.п.. В молбата е посочено, че задълженията на „В.” АД
произтичат от Договор от 16.12.1994 г., след подписването на който дружеството не
било правило плащания към МФ. В молбата се е твърдяла и свръхзадълженост на
дружеството като е посочено, че дългът на дружеството е над
7 351 189.93 щ.д., тъй като съобразно договора настъпват нови падежи
на задължението на „В.“ АД към Държавата, което води и до начисляване на
наказателна лихва.
С Писмо вх. № 22-В-7/11.03.2004 г.
изпълнителният директор на “В.” АД, с. Р.п. е уведомил АДВ, че на 10.03.2004 г.
е извършено плащане и са погасени частично 250 хил. лв. лихви по ЗУНК. Поискано
е разсрочване на задълженията по ЗУНК
С Молба изх. № 22-В-7/19.03.2004 г. на АДВ до
Софийски окръжен съд АДВ и „В.” АД са поискали на основание
чл.182, ал.1, б.“а“ от ГПК производството по делото за несъстоятелност да бъде
спряно по взаимно съгласие.
С Решение № 206/20.07.2005 г. Комисията за защита на конкуренцията по
преписка вх. № КЗК 119/2005 г. е приела
недопустима държавната помощ за преструктуриране на предприятие в затруднение в
полза на В.АД под формата на разсрочване на задължение, възникнало по реда на
ЗУНК.
С Решение № 5040/11.05.2006 г. по адм. д. №
8188/2005 г. на ВАС е отхвърлена жалбата на „В.“ АД срещу Решение №
206/20.07.2005 г. Комисията за защита на конкуренцията.
С Молба изх. № 22-В-7/07.08.2007 г. на АДВ до
Софийски градски съд е поискано откриване на производство по несъстоятелност по
отношение на „В.” АД. В
молбата е посочено, че задълженията на „В.” АД
произтичат от Договор от 16.12.1994 г., с който е преоформено задължението на „В.”
АД към ТБ „М.“ АД в размер на 7 459 766 щ.д. Посочени са вземанията
на Държавата, установени с Акт № 31/2603.2001 г. за установяване на частно
държавно вземане. В молбата се е
твърдяла и свръхзадълженост на дружеството като е посочено, че дългът на
дружеството е над 4 770 637.15 щ.д. и 21 813 673.48 лв.,
тъй като съобразно договора настъпвали нови падежи на задължението на „В.“ АД
към Държавата, което води и до начисляване на редовна и наказателна лихва.
Представен е Акт №
14/01.04.2008 г. за установяване на частно държавно вземане в
размер 14 250 297.26 лева и 3 286 465.97 щ.д.,
от които: 8 578 767,53 лв. - главница;
1 187 124,54 щ.д. - редовна лихва; 5 671 529,73 наказателна лихва и 2 099
341,43 щ.д. наказателна лихва, начислената върху установената с Акт № 31/26.03.2001
г.
Представени
са четири броя бюджетни платежни нареждания за преведени суми за заплащане на
наказателна лихва, съответно от 23.09.2002 г.; 903.2004 г.; 19.07.2004 г.;
24.09.2004 г.
При заявените от
страните твърдения и искания съдът намира, че е сезиран с отрицателен
установителен иск с правно основание чл.694 от ТЗ за установяване несъществуването на вземането на
НАП към „В.” АД в
несъстоятелност, прието за удовлетворяване в Списък с приети
вземания, изготвен от синдика на дружеството.
Няма спор между страните, че с договор от 16.12.1994 г. между Министерство на
финансите, министерство на промишлеността и „В.“ ЕООД, с. Р.п. е уредено
погасяването на задължението на ищеца към търговските банки, преоформено по
Закона за уреждане на необслужваните кредити, договорени до 31.12.1990 г., в
задължение към държавата в размер на 7 459 766.00 щатски долара като с договора
задължението е разсрочено за плащане на вноски по тримесечия за периода
15.03.1998 г. до 15.12.2007 г.
Ищецът твърди, че
погасителната давност на вземанията е изтекла.
Давностният срок започва да тече от
момента, в който се поражда правото на иск. При облигационните правоотношения
правото на иск възниква от деня, в който вземането е станало изискуемо. С
погасителния план към договора за уреждане на задълженията към държавата,
произтичащи от необслужваните кредити към търговските банки, задължението се
разсрочва, като се уточняват размерите на погасителните вноски и сроковете на
тяхното плащане. Всяко споразумение между кредитора и длъжника, с което се
разсрочва или отсрочва изискуемостта на вземането, има за последица прекъсване
на изтеклата дотогава погасителна давност и преместване на началния й момент
към деня, в който според споразумението вземането става изискуемо. При преуреждане
на правоотношението между страните и разсрочване на плащането, какъвто е
настоящия случай, по отношение на всяка отделна вноска от главницата започва да
тече нова давност, считано от настъпването на съответния падеж. Разсрочването
на дължимата главница, не води до
трансформирането й в периодично плащане и съответно не променя погасителната
давност за нея от 5 годишна на 3 годишна. Следователно по отношение на вноските
по главницата по погасителния план по договор от 16.12.1994 г. е приложима общата 5-годишна давност.
Началото на
давностния срок за процесните вземания са техните падежи по погасителния план,
предвиден в Договор от 16.12.1994 г. За да се
прецени дали същите са погасени по давност следва да се види дали е изтекъл
5-годишният давностен срок за вземанията за главница и 3-годишният давностен
срок за вземанията за лихва.
Ответникът е твърдял,
че давностния срок за тези вземания е бил прекъсван и спиран като е представил
доказателства.
Съдът намира, че
съставянето на Актове за установяване на частни държавни вземания не
представлява факт, който спира или прекъсва погасителната давност, поради което
след съставянето на Акт
за установяване на частно държавно вземане (АУЧДВ) № 31/26.03.2001 г. и е Акт №
14/01.04.2008 г. не е започнала да тече нова давност
за вземанията по тях.
С Писмо вх. № В-26-00-0025/05.06.2001 г. до Министъра на финансите, изпълнителният директор на ищцовото дружество
е признал задълженията си, установени с Акт
за установяване на частно държавно вземане (АУЧДВ) № 31/26.03.2001 г., поради
което от 5.06.2001 г. е започнала да тече нова давност за вземанията на
ответника по договор от
16.12.1994 г., дължими към 1.03.2001 г.
Съдът
намира, че с Писмо вх. № В-26-00-0025/05.06.2001 г. до Министъра на финансите, изпълнителният директор на "В.” АД не е
направил признание на вземанията си към ответника. Признаването е едностранно волеизявление, с
което длъжникът пряко и недвусмислено заявява, че е задължен към кредитора. За
да е налице признаване на вземането по
смисъла на чл. 116, б. "а" ЗЗД,
същото трябва да е направено в рамките на давностния срок, да е отправено до
кредитора или негов представител и да се отнася до съществуването на самото
задължение. В процесното
писмо липсва индивидуализация на задължението, а е посочено само основанието –
задължения по ЗУНК, но признание
с последиците на чл.
116, б. "а" ЗЗД не е признанието
за възникването на задължението, както и за произхода му /така в Решение № 255 от 26.03.2013 г. на ВКС по т.
д. № 145/2012 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Росица Божилова, постановено
по реда на чл.290 от ГПК/.
Извършените от
длъжника частични плащания не представляват признание по
смисъла на чл.
116, б. "а" ЗЗД за непогасената част от дълга. За да е налице
признание на длъжника по см. на чл.
116, б. "а" ЗЗД, не е необходима специално предвидена от закона
форма, но следва да има писмено изявление от страна на длъжника или събрани
доказателства за негови устни изявления или конклудентни действия, от които да
може ясно и без съмнение да се направи извода, че длъжникът признава вземането
изцяло - и по основание, и по размер. Признанието е едностранно волеизявление,
с което длъжникът по едно облигационно правоотношение заявява недвусмислено, че
е задължен към кредитора, като признанието следва да има за конкретен предмет
самото вземане. За да е налице признание на вземането по см. на чл.
116, б. "а" ЗЗД, същото трябва да е направено в рамките на
давностния срок, да е отправено до кредитора или негов представител и да се
отнася до съществуването на самото задължение, а не само до наличието на
фактите, от които произхожда, тъй като признаването на фактическия състав само
по себе си не означава признаване на последиците от този фактически състав.
Признанието на дълга може да бъде изразено и с конклудентни действия, стига
същите да манифестират в достатъчна степен волята на длъжника да потвърди
съществуването на конкретен дълг към кредитора. На базата на даденото в
задължителната практика на ВКС разрешение относно понятието
"признание" на вземането по см. на чл.
116, б. "а" ЗЗД, следва,
че плащането на части от задължението не съставлява признание. Посоченият релевантен
правен въпрос е разрешен с решение № 100/11 г. на
ВКС, II т. о., решение
№ 255/13 г. на ВКС, II т. о., и решение № 98/13 г. на
ВКС, I т. о. - съставляващи задължителна за съдилищата практика по него. В задължителната
практика изрично е мотивирано, че признание с последиците на чл.
116, б. "а" ЗЗД не съставляват частичните
плащания на дълга спрямо непогасената му част, нито тези относно
признание за възникване на задължението или за произхода му.
Съдът
намира, че молбата за издаване на изпълнителен лист на несъдебно основание и
съответно издаването на изпълнителен лист не представляват факти, които
прекъсват давността – т.14 от Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
поради което след издаването на изпълнителен лист за вземанията на ответника не
е започнала да тече нова давност.
С
оглед изложеното в мотивите по т.10 от Тълкувателно решение № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС съдът намира, че давността за вземанията на ответника не е била
прекъсната от подаването на молба за образуване на изпълнително производство за
принудително удовлетворяване на вземанията, нито от подаването на допълнителна
молба, с която е посочен нов изпълнителен способ.
Молбата
за откриване на производство по несъстоятелност на ищцовото дружество от
4.03.2004 г. не е входирана в съда, поради което съдът намира, че същата не
установява прекъсване на давността. Представената
Молба изх. № 22-В-7/19.03.2004 г. на АДВ до Софийски окръжен съд, подадена от
АДВ и „В.” АД, с която се иска спиране
на делото на основание чл.182, ал.1, б.“а“ от ГПК също не е входирана и от нея
не може да се направи категоричен извод за висящо дело по несъстоятелност между
страните – датата на образуването му и времето, през което е било висящо.
С молба изх.№
22-В-7/01 от 7.08.2007 г., входирана на 10.08.2007 г. в СГС, е поискано
откриване на производство по несъстоятелност на „В.” АД от Агенция за държавни
вземания. В молбата кредиторът е заявил вземанията си по Договор от 16.12.1994
г. като е посочил че част от тях са установени с Акт № 31/2603.2001 г. Посочено
е, че дългът е над 4 770 637.15 щ.д. и 21 813 673.48 лв. и
настъпват нови падежи на задължението по договора. Съдът намира, че с тази
молба ответникът се е позовал на цялото си вземане към ищеца по Договора от
16.12.1994 г. Съгласно чл.628а, ал.1 от ТЗ подаването на молба за откриване на
производство по несъстоятелност от кредитор прекъсва давността относно
вземането, на което молителят основава молбата си по чл.625. Следователно на
10.08.2007 г. теченето на давността за вземанията на Държавата по Договор от
16.12.1994 г. е прекъснало.
Дори да се приеме, че
ответникът с молба изх.№ 22-В-7/01 от 7.08.2007 г. е заявил вземането си по
процесния договор частично – за частта, установена с Акт № 31/2603.2001 г.,
следва да се приеме, че за останалата част от вземането, докато е било висящо
производството по делото давността е била спряла /Решение № 22 от 14.07.2010 г. на
ВКС по т. д. № 428/2009 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Т.К. и Решение № 42
от 25.06.2011 г. на ВКС по т. д. № 171/2011 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Е.М.,
постановени по реда на чл.290 от ГПК/.
Към 10.08.2007 г. е
изтекла давността за вземанията на държавата за главница с падежи, настъпили до
5-годишен срок преди завеждането на молбата или до 15.06.2002 г. включително. Следователно
за главницата в размер 3 552 000 щ.д. или 6 548 234.02 лв.
е изтекъл предвидения в закона давностен срок, с който се е погасило правото на
иск. Следователно към датата на предявяване на вземането на Държавата, „В.” АД
не е дължало посочената сума.
Давността за
вземанията за главницата по Договор от 16.12.1994 г., както е изложено по горе
е общата, предвидена в чл.110 от ЗЗД 5-годишна давност. Към 10.08.2007 г. е
изтекла давността за вземанията на държавата за наказателна лихва с падежи,
настъпили до 5-годишен срок преди завеждането на молбата или до 15.06.2002 г.
включително. Следователно за главницата в размер 3 552 000 щ.д. или
6 548 234.02 лв. е изтекъл предвидения в закона давностен срок, с
който се е погасило правото на иск. Следователно към датата на предявяване на
вземането на Държавата, „В.” АД не е дължало посочената сума.
Давността за
вземанията за наказателна лихва по Договор от 16.12.1994 г., е предвидената в
чл.111, б.“б“ ЗЗД 3-годишна давност. Към 10.08.2007 г. е изтекла давността за
вземанията на държавата за наказателна лихва с падежи, настъпили до 3-годишен
срок преди завеждането на молбата или до 15.06.2004 г. включително.
Следователно за вземанията за наказателна лихва в размер /изчислени и посочени
в изслушаната експертиза/ е изтекъл предвидения в закона давностен срок, с което
се е погасило правото на иск за тези вземания. Следователно към датата на
предявяване на вземането на Държавата, „В.” АД не е дължало посочената сума.
Давността за
вземанията за договорна лихва по Договор от 16.12.1994 г., е предвидената в
чл.111, б.“в“ ЗЗД 3-годишна давност. Към 10.08.2007 г. е изтекла давността за
вземанията на държавата за наказателна лихва с падежи, настъпили до 3-годишен
срок преди завеждането на молбата или до 15.06.2004 г. включително.
Следователно за вземанията за договорна лихва в размер 4 496 749.01 щ.д.
/изчислени и посочени в изслушаната експертиза/ е изтекъл предвидения в закона
давностен срок, с което се е погасило правото на иск за тези вземания. Вземанията
за договорна лихва са били дължими в български лева към датата на тяхното
плащане /чл.2, ал.2, б.“б“ от Договор от 16.12.1994 г./. Преизчислена по курса
на долара на БНБ за 16.05.2013 г. – датата на предявяване на вземането за
договорна лихва, сумата на договорната лихвата, за която е изтекъл давностния
срок е 6 823 008.57 лв.Следователно към датата на предявяване на
вземането на Държавата, „В.” АД не е дължало посочената сума.
Общият размер на погасеното по давност задължение, прието
в производството по несъстоятелност на „В.”
АД е 15 347 545.44 лв.
При този изход на
делото ищецът следва да бъде осъден да заплати държавна такса за настоящото
производство в размер 1 199 865.57 лв., а ответникът –706 952.20лв.
Ищецът следва да
заплати на ответника на основание чл.78, ал.8 от ГПК юрисконсултско
възнаграждение съразмерно с отхвърлената част от исковете или – 900 429.18
лв.
Воден от горното съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по иска, предявен от „В.“ АД (в
открито производство по несъстоятелност), ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:*** срещу Национална агенция
за приходите с адрес: гр.С., бул. „************ с правно основание чл.694 от ТЗ, че не съществува изискуемо вземане на Национална агенция за приходите към „В.” АД (в открито производство по несъстоятелност) в
общ размер 17 673 805 лв., от които : за
главницата в размер 3 552 000 щ.д. или 6 548 234.02 лв.; за
наказателна лихва в размер 4 302 562.41 лв. и за договорна лихва в
размер 4 496 749.01 щ.д. или 6 823 008.57
лв. по Договор за
уреждане на задълженията към държавата, произтичащи от необслужваните кредити
към търговски банки, договорени до 31.12.1990 г., включено в утвърдения от съда
по несъстоятелност с Определение № 4656 от 03.07.2015 г. на СГС ТО VI - 4 с-в
по д.н. № 1352/2007 г. списък на приетите от синдика вземания като отхвърля
предявения иск в останалата му част до пълния предявен размер от 27670379.76
лв.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите с адрес: гр.С., бул. „************
да заплати по сметка на СГС държавна такса по делото в размер 706 952.20
лв. /седемстотин и шест хиляди деветстотин петдесет и два лева и двадесет
стотинки/.
ОСЪЖДА „В.“ АД (в открито производство по несъстоятелност), ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:*** да
заплати по сметка на СГС държавна такса в размер 1 106 815.19 лв.
/един милион сто и шест хиляди осемстотин и петнадесет лева и деветнадесет
стотинки/.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване в 2-седмичен срок от съобщаването му на страните пред Софийски
апелативен съд.
СЪДИЯ: