№ 777
гр. София, 16.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело
№ 20241110107129 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на Е. В. Б. срещу „О‘кей
Супертранс“ АД.
Ищецът твърди, че от 2015г. работи с л. а. „Фолксваген Кади“ с рег. №
***********, за който бил сключен договор за лизинг № *********** на името на А.
Р., в чийто права встъпил през 2015г. Автомобилът бил собственост на ответника, а
ищецът бил вписан като ползвател в талона на същия и заплащал всички вноски по
лизинговия договор и по франчайз договори с предмет временно и възмездно ползване
на търговското име на ответника и запазения му фирмен знак при извършване на
таксиметров превоз. На ответното дружество бил издаден ел. фиш с № ********* от
СДВР, касасещ процесното МПС. Ищецът бил извикан в офиса на ответника и
автомобилът бил прибран на 30.12.2021г., като бил съставен описен протокол.
Автомобилът бил върнат на ищеца за няколко дни, през които същият се занимавал с
изваждането на документи за автомобила, като междувременно ел. фиш бил обжалван.
След 2-3 дни, докато работи с автомобила, ищецът получил адрес на бул.
„Ботевградско шосе“, където автомобилът отново бил взет от представители на
ответното дружество. Междувременно с решение от 31.03.2022г. електронният фиш
бил отменен. На 09.05.2022г. ищецът отишъл в офиса на дружеството, за да получи
автомобила, но му било казано, че може да го получи само ако бъде упражнено
правото по лизинговия договор за придобиване на същия. На 16.05.2022г. автомобилът
бил прехвърлен на В. П. – дъщеря на колежка на ищеца, на която правото на
придобиване било преотстъпено. Месец след получаване на автомобила, ищецът
продължил да работи към структурата на ответника и реализирал оборот от
приблизително 200лв. на ден, респ. около 170 лв. чист дневен приход. Счита, че за
периода 30.12.2021г.-16.05.2022г., ако не бил отнет автомобилът, би работил 120 дни,
през които би получил чист приход от по 170лв. дневно. Посочва, че поради
неизпълнение на договорните задължения на ответника и отнемане на автомобила в
нарушение на същите, бил лишен от възможността да получи този доход, тоест
пропуснал възможността да реализира полза. Евентуално твърди, че автомобилът бил
отнет без основание и ищецът бил лишен от ползването на същия, което му давало
1
право да получи обезщетение за лишаване от ползването. Също така, процесните
събития причинили и психическа травма на ищеца, чувство на унижение, срам,
понесъл и имиджови вреди.
Съобразно изложеното, моли за постановяване на решение, с което ответникът
да бъде осъден да му заплати следните суми:
- 20 400лв. – обезщетение за пропуснати ползи за периода 30.12.2021г.-
16.05.2022г. поради неизпълнение на договорните задължения на ответника, а в
условията на евентуалност - обезщетение за лишаване от ползването поради
отнемането без основание на автомобила, ведно със законната лихва от подаването на
исковата молба до окончателното плащане;
- 4147,39лв. – мораторна лихва върху горната сума за периода 16.05.2022г.-
08.02.2024г.;
- 2000лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди – преживените
болки и страдания от неизпълнението на договорните задължения на ответника, ведно
със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане;
- 406,61лв. – мораторна лихва върху горната сума за периода 16.05.2022г.-
08.02.2024г.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с
който оспорва исковете. Посочва, че по силата на договор за финансов лизинг №
********/23.05.2012г. процесният автомобил бил предоставен на А. Р. за временно
възмездно ползване, като договорът бил до 21.08.2018г. и от тази дата същият се
считал прекратен. Лизингополучателят не се възползвал от възможността да придобие
собствеността върху автомобила. С франчайз договор № **********/30.12.2019г.
ответникът предоставил на /фирма/ правото на временно и възмездно ползване на
търговските име и марка при извършване на таксиметров превоз. Ищецът се задължил
да отговаря солидарно като поръчител с ЕТ по договора. С франчайз договор №
**********/07.01.2022г. дружеството предоставило на /фирма/ правото на временно и
възмездно ползване на търговските име и марка при извършване на таксиметрова
дейност, като ищецът отново се задължил да отговаря солидарно с ЕТ. Изтъква, че
ищецът никога не бил лизингополучател или франчайзоползвател във връзка с
автомобила и между страните никога не съществували отношения по повод държането
и ползването на процесния таксиметров автомобил. Посочва, че лекият автомобил се
ползвал от лизингополучателя и франчайзоползвателите, респективно таксиметрови
водачи, по възникнали между тях самите правоотношения, в които ответникът, като
собственик на МПС, не бил страна. Ищецът бил вписан като ползвател в талона на
автомобила поради това, че имал отношения с франчайзоползвателите, въз основа на
които извършвал таксиметров превоз, като съгласно чл. 7, ал. 1 от франчайз
договорите ответникът дал съгласие за това. С оглед на това, счита, че няма как да има
неизпълнение на договорни задължения, доколкото такива не съществували между
страните. Оспорва да дължи обезщетение и поради отнемане на автомобила без
основание, като посочва, че няма основание, на база на което ищецът да ползва
автомобила, и това основание да го обвързва, като ответникът не бил поемал
ангажимент към ищеца да му предостави държането и ползването на същия. Отрича в
периода 30.12.2021г.-16.05.2022г. ответникът или негови представители да са отнемали
автомобила от Е. Б. или друго лице. Независимо от това счита, че имал право да
установи държане върху същия съгласно чл. 14, т. 9, изр. 2 от договора за финансов
лизинг като собственик на автомобила. Оспорва исковете и по размер, като твърди, че
същият бил силно завишен и не били съобразени постоянните разходи, свързани с
ползването на му като разходи за гориво, поддръжка, ДДФЛ и др.
Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове.
2
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното:
Предявени са за разглеждане главен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 2
вр. чл. 82 ЗЗД (за имуществените вреди) и евентуален иск с правно основание чл. 59,
ал. 1 ЗЗД, както и кумулативно съединени искове с правно основание 86, ал. 1 ЗЗД и
чл. 79, ал. 1, пр. 2 вр. чл. 82 вр. чл. 52 ЗЗД (за неимуществените вреди).
За да възникне правото на вземане за обезщетение в полза на ищеца на
посоченото главно основание – договорно неизпълнение, следва при условията на чл.
154, ал. 1 ГПК същият да установи, че между страните е сключен договор, съгласно
който ответникът е имал задължение да предостави на ищеца ползването на
автомобила за процесния период, което същият не е сторил, в резултат от което
ищецът е претърпял вреда под формата на пропусната полза да реализира приход в
сочения размер.
От събраните по делото доказателства се установява, че на 23.05.2012г. между
ответника, в качеството на лизингодател, и А. К. Р., в качеството на лизингополучател,
е сключен договор за лизинг, съгласно който първият предоставя на втория за
временно възмездно ползване лек таксиметров автомобил „Фолксваген Кадди“ с рег.
№ ***********. Според чл. 2 от договора, същият влиза в сила от датата на
сключването му и има валидност до изплащането на пълната лизингова стойност на
автомобила според приложение № 1 към него. Съгласно чл. 7, през цялото времетраене
на договора автомобилът остава собственост на лизингодателя, а според чл. 8 след
изтичане срока на договора и изпълнението на задълженията по изплащането на
пълната лизингова стойност, лизингополучателят има право да придобие правото на
собственост върху същият съгласно разпоредбите на действащото законодателство и
условията по раздел 10 от договора. Чл. 13, ал. 2 предвижда задължението на
лизингодателя да предостави и осигури свободното и безпрепятствено ползване на
автомобила по предназначението му през цялото времетраене на договора, а ал. 5 – да
осигури на лизингополучателя през времетраенето на настоящия договор възможност
за работа с диспечерски център при условия, регламентирарни с допълнително
сключен франчайз договор. Представени са два погасителни плана към договора за
лизинг, в които са описани броя, размера и падежа на дължимите вноски, като
крайната дата за изплащане на всички задължения е 21.08.2018г.
Представен е франчайз договор № **********/30.12.2019г., сключен между
ответника, ЕТ „/фирма/ - *****************“ – в качеството на франчайзоползвател и
ищеца Е. Б. – в качеството на поръчител. С този договор ответникът предоставя на
франчайзоползвателя (ЕТ) правото временно и възмездно да ползва търговското име
на „О‘кей супертранс“ и регистрираното като търговска марка лого при извършване на
таксиметров превоз на пътници с л. а. „Фолксваген Кади“ с рег. № ***********.
Срокът на договора е за 12 месеца, считано от 30.12.2019г. Задълженията на
франчайзоползвателя са да извършва пътнически таксиметрови превози при условия,
определени от О‘кей и по нареждане на ЦДП, да притежава всички необходими
документи за упражняване на таксиметрова дейност, изискуеми според нормативните
актове, да води редовно пътна книжка по образец, да работи по тарифи, определени от
О‘кей и др. В чл. 7, ал. 1 е предвидено, че франчайзоползвателя има право да
предоставя автомобила за ползване от трети лица, които отговарят на изискванията за
таксиметрови водачи и са наети от него по трудов или граждански договор само след
предварително съгласуване с О‘кей. В чл. 8, ал. 1 е предвидено правото на О‘кей да
оттегли разрешението си за ползване на автомобила от трети лица, привлечени от
франчайзоползвателя като таксиметрови водачи по трудов договор по всяко време и
без да се обосновава. В чл. 9, ал. 2 е посочено, че поръчителят отговаря солидарно с
3
франчайзоползвателя за неизпълнение на задълженията му по настоящия договор и
приложенията към него. В чл. 12 е уредено автоматичното продължаване на договора
за същия срок и при същите условия, ако никоя от страните по него не изрази изрично
писмено желание за неговото прекратяване в срок до 30 дни преди изтичане на
крайния му срок.
На 07.01.2022г. е сключен идентичен договор за франчайз с №
**********/07.01.2022г., но франчайзоползвател по него е /фирма/.“. Като поръчител
отново е посочен ищецът Е. Б., а срокът на договора е за 12 месеца, считано от
07.01.2022г.
Представено е свидетелство за регистрация част I на процесния автомобил, в
който като собственик е вписан ответникът „Окей супертранс“ АД, а ищецът Е. Б. е
вписан в частта C.3, което означава физическо или юридическо лице, което може да
използва превозното средство по силата на право, различно от правото на собственост.
Приет е като доказателство обходен лист /л. 13/ относно раб. № ***** л. а. рег.
№ ***********, съгласно който няма задължения по франчайз договора и по лиз.
договор към 16.05.2022г., като лизинговият договор е с № *********** А. К. Р..
Представена е декларация от дата 16.05.2022г. от ищеца Е. Б., в която заявява, че
като ползвател на фирма „Окей супертранс“ АД декларира, че прехвърля правата си по
лизингов договор, сключен с дружеството за л. а. „Фолксваген Кадди“ с рег. №
***********, на В. П..
С договор за покупко-продажба от 16.05.2022г. „Окей супертранс“ АД продава
на В. П. собственото си МПС, представляващо „Фолксваген Кадди“ с рег. №
*********** за сумата от 6000лв.
Представен е обходен лист раб. № *****, рег. № *********** от 04.07.2022г., в
който е посочено, че няма лизингополучател, последен франчайз договор № ********
с ************ – Д. Б.“, че е върнато оборудването в цялост и няма задължения, а
автомобилът е собственост на В. П..
Представена е пътна книжа за автомобила с работен № *****, от която се
установява, че същият е ползван от водача Е. Б..
По делото са представени от ищеца приходни квитанции за плащане на данък за
процесния автомобил, в които обаче е посочен само данъчният субект, който е
ответното дружество, но не и платеца на данъка.
Представено е споразумение от 22.11.2019г. между „За едно евро“ ООД и ищеца
Е. Б., в качеството на лизнгополучател по договор за лизинг на МПС № ***********, с
който физическото лице се задължава да заплати на дружеството стойността на
извършен ремонт по поръчка и фактура от 22.11.2019г. разсрочено на 5 вноски, като е
посочено, че изпълнението на задължението по това споразумение е условие за
упражняване на правото по чл. 8 от договора за финансов лизинг на МПС (без да е
ясно по кой конкретно договор за лизинг – няма номер и дата).
Представени са три броя приходни касови ордери, в единия от които е посочено,
че на 30.12.2019г. се приема плащане от Е. Б. на алтерн. данък за автомобил с рег. №
***********.
За изясняване на обстоятелствата по делото, са разпитани четирима свидетели.
Свидетелят Д. Б. посочва, че познава ищеца като колега в ответното дружество.
Връзката му с работен автомобил № 1479 била, че бил представител чрез фирма
********** и като такъв представлявал Е. за изваждане на разрешително, доколкото
трябвало да имаш фирма, за да се случи. Отрича да е работил на този автомобил, а на
същия работила Е.. Посочва, че реални отношения с ответника си имала тя, а той само
4
подписал франчайз договора. Разказва, че нямал юридически отношения с Е. – нито
трудов, нито граждански договор. Данъкът се внасял от фирмата и тя отчитала
оборота.
Свидетелят М. П. посочва, че работи като таксиметров шофьор от над 20
години, като през дълъг период била при ответника. С ищеца се познавали от работата
им при ответника. Посочва, че ищецът имал автомобил „Фолксваген Кади“, за който
плащал лизинг. Разказва, че автомобилът бил взет от фирмата, тъй като имало
наказателно постановление, а след това бил върнат. След това ищецът направил
някакви документи и автомобилът отново бил прибран вече за по-голям период.
Първият път било преди Нова година през 2021г., а вторият път около десет дни след
като го върнали, като дали фалшив адрес. Същият бил прибран за близо пет месеца,
като свидетелят отишъл да вземе ищеца от офиса на дружеството, но не видял
автомобила, тъй като нямал право да влиза вътре. Посочва, че е виждал договор за
лизинг с ищеца, в който същият е посочен като лизингополучател. Знае всичко, което
се случило между страните, от ищеца и не е присъствал на отнемането на автомобила.
Разказва, че ищецът бил разтроен и плакал. През времето на отнемането на
автомобила Е. не упражнявала дейност като водач. Посочва, че Е. закупила
автомобила от дружеството, но не знае дали е на нейно име.
Свидетелят Д. Ч. посочва, че работи при ответника като инспектор от 5 години.
Разказва, че участва в прибиране на автомобили от ползвател, извършил нарушение на
закона за превоз на пътници, както и нарушение на договорните отношения с фирмата,
като в тези случаи се съставял приемо-предавателен протокол. Когато обаче
доброволно се оставял автомобилът, такъв протокол не се съставял. Посочва, че
познава ищеца, който бил водач във фирмата. Отрича през м. януари 2022г. да се е
явявал на сигнал, свързан с ищеца. Автомобилът бил прибран в офиса през декември
2021г., като бил докаран лично от ищеца, а причината била, че нямал разрешително за
таксиметров превоз за 2022г. Обадил се по телефона на ищеца и го подканил да върне
автомобила, за да подаде документи за разрешително. Автомобилът бил върнат в лошо
състояние, като ищецът заявил, че няма пари да подаде документи за разрешително.
След Нова година се оказало, че има и електронен фиш за без „Гражданска
отговорност“ в размер от 2000лв. и ищецът бил подканен да го заплати. Ищецът
върнал автомобила на 30.12.2021г., паркирал го в двора и оставил ключа при охраната.
Не бил съставен приемо-предавателен протокол, тъй като бил върнат доброволно.
След това взел автомобила след много месеци. Отрича да е участвал в случай, в който
да се представя за таен клиент и да извика ищеца на фиктивен адрес, като не му е
известен такъв метод да се прилага от дружеството. Посочва, че впоследствие
автомобилът бил прехвърлен на лице от женски пол, но не било Е..
Свидетелят Р. П. разказва, че в момента практикува като адвокат към САК, като
познава Е. от предишна своя работа – диспечер в „Окей супетранс“ АД през 2007г., а
впоследствие и като таксиметров шофьор при ответника, и се намират в приятелски
отношения. Посочва, че имало издадено наказателно постановление за неплатена
„Гражданска отговорност“ на автомобила, който Е. управлявала, като последната се
обадила на свидетеля около новогодишните празници на 2021г., че автомобилът бил
отнет от дружеството заради издадения фиш. В първия работен ден след Нова година
отишли заедно при изпълнителния директор – г-н Л., като се уговорили с него
свидетелят да обжалва наказателното постановление, а автомобилът да бъде върнат на
Е., като в случай че постановлението не бъде отменено от съда, Е. да заплати глобата и
ако не го стори, тогава автомобилът да бъде отнет. Г-н Л. се съгласил, като
упълномощил свидетеля да обжалва постановлението, а автомобилът бил върнат на Е.
на 06.01.2022г. Посочва, че първото отнемане на автомобила било преди Нова година –
на 23.12. или 28.12.2021г., като при отиване на разговора с г-н Л., същият бил в двора
5
на дружеството. Около 13.01.-14.01.2022г. Е. се обадила на свидетеля и посочила, че
автомобилът отново бил отнет, като й пуснали фиктивен адрес на паркинга на
Джъмбо, където я чакали двама инспектори, единият от които Ч.. Е. се качила при г-н
Л. да пита защо се нарушава уговорката, като било посочено, че докато не излезе
решението по наказателното постановление, няма право да управлява автомобила.
Единствената причина, която коментирали с г-н Л. за отнемането на автомобила, било
издаденото наказателно постановление. Посочва, че не е присъствала на нито едно от
отнеманията на автомобила от Е., но при посещението си в офиса на дружеството
същият бил паркиран вътре. Отнемането на автомобили по принцип ставало точно
така, както било направено с Е., което било известно на свидетеля от работата му там и
впоследствие от другата му дейност.
При горните обстоятелства, съдът намира, че по делото не е проведено пълно и
главно доказване от страна на ищеца, че между страните е съществувало договорно
правоотношение, по силата на което ответното дружество е имало задължението да
осигури ползването на автомобила от страна на ищеца. Както бе посочено, съгласно
правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца е да установи, че между страните е
сключен договор, съгласно който ответникът е имал задължение да предостави на
ищеца ползването на автомобила за процесния период, което същият не е сторил, в
резултат от което ищецът е претърпял вреда под формата на пропусната полза да
реализира приход в сочения размер.
По делото не е спорно, а и се установява с категоричност, че ответното
дружество е било собственик на процесния автомобил, като същият е бил ползван за
таксиметрова дейност от ответника като негов водач. Не е доказано обаче това
ползване да е резултат от облигационно правоотношение с ответното дружество.
Договорът за лизинг е сключен с трето лице – А. К. Р., като няма никакви
доказателства ищецът да е встъпил в този договор. Съгласно чл. 102 ЗЗД, трето лице
може да замести длъжника само с изрично съгласие на кредитора, тоест, за да има нов
лизингополучател по договора, е необходимо изрично съгласие на лизингодателя,
каквото не се доказва да е дадено от страна на ответника. Франчайз договорите отново
са сключени с трети лица като франчайзползватели – ЕТ „/фирма/ –
*****************“ и /фирма/.“. Ищецът Е. Б. фигурира по тях само като поръчител.
В тази връзка следва да се посочи, че е недопустимо със свидетелски показания да се
опровергава съдържанието на изходящ от страната частен документ – чл. 164, ал. 1, т.
6 ГПК. Поради това, показанията на свидетеля Б., че по това правоотношение страна
била реално Е., не могат да бъдат съобразявани, доколкото с тях се цели опровергаване
на изрично съдържащото се изявление на ищеца в договора за франчайз, в който се
задължава като поръчител.
Не може да обоснове различен извод обстоятелството, че в споразумението от
22.11.2019г. /л. 119/ е посочено, че Е. Б. участва в него като лизингополучател по
договор за лизинг на МПС № ***********. Страна по това правоотношение е
дружеството „За едно евро“ ООД, което представлява различен правен субект от
ответното дружество. Макар двете дружества да са свързани, предвид че ответното е
едноличен собственик на капитала на другото, това не ги прави един правен субект.
Напротив, същите представляват различни такива и изявленията на единия не могат да
бъдат обвързващи за другия, нито могат да представляват признание на неизгодни за
другия факти, доколкото признанието трябва да изхожда именно от субекта, за който
се отнася, в случая „О‘кей супертранс“. В тази връзка, в обходния лист от 16.05.2022г.
/л. 13/ е видно, че ответникът възприема като лизингополучател по лизинговия
договор А. К. Р., който е посочен в него.
Декларацията от 16.05.2022г. /л. 14/, в която е посочено, че ищецът прехвърля
6
правата си по лизингов договор (без посочване на дата и номер), сключен с „Окей
супертранс“ за прожцесния автомобил на В. П., също не може да послужи като
доказателство за наличието на договор между страните по делото, доколкото тази
декларация изхожда от самия ищец и обективира изгодни за него факти, поради което
няма доказателствена стойност. Същата би имала такава, ако обективираше неизгодни
за него факти, но не и изгодни такива.
Договорът за покупко-продажба е сключен с трето лице – В. П., като никъде в
него не се споменава автомобилът да е бил предоставен на лизинг на ищеца, за да
послужи като доказателство за този факт.
Пътните книжки установяват, че автомобилът е управляван от ищеца като
таксиметров шофьор, което е безспорно, но не и основанието, на което същият е
ползван и дали това основание почива на пряко отношение с ответника, а не с трето
лице. Представените приходни касови ордери се отнасят за плащане на алтернативен
данък, а не на лизингови вноски, и от тях дори не става ясно в полза на кого е плащано
– липсва посочване на получател на сумите, за да се направи извод, че това е
ответникът. Показанията на св. П., че е виждала договор за лизинг, сключен с ищцата,
в който тя била посочена като лизингополучател, не могат да бъдат възприети, тъй
като не се подкрепят от никакви други доказателства. Дори самата ищца не представя
такъв договор, с оглед на което тези показанията са напълно изолирани и не могат да
бъдат приети за достоверни. Същото се отнася и до плащането на лизингови вноски,
доколкото няма никакви писмени доказателства за подобни плащания.
По отношение на издадения голям талон за МПС (свидетелство за регистрация
част I) действително в част C.3 е вписана Е. Б.. Но, както се посочи, това означава
физическо или юридическо лице, което може да използва превозното средство по
силата на право, различно от правото на собственост. Тоест, този факт сам по себе си
не доказва конкретното основание, от което произтича правото, нито е ясно по чия
инициатива е вписано това обстоятелство. В молба от 20.02.2024г. /л. 39/ ищецът
признава, че е вписан като ползвател на автомобила на база франчайз договор, което
съответства и на становището на ответника. Съгласно чл. 7, ал. 1 от договорите за
франчайз дружеството е дало съгласие франчайзоползвателят да предоставя
автомобила за ползване на трети лица. От това следва, че вписването в талона е
резултат от франчайз договорите, а не от договор за лизинг или за друго ползване на
автомобила, сключен с ответното дружество.
С оглед изложеното, съдът приема, че по делото не е проведено пълно,
несъмнено, категорично доказване от страна на ищеца, който носи тежестта, страните
по делото да са били обвързани от договор за лизинг, по силата на който ответникът да
е имал задължението да осигури на ищеца ползване на автомобила. Предвид това,
искът на главното основание – договорно неизпълнение, се явява неоснователен, тъй
като не е установено наличието на първата предпоставка от сложния фактически
състав за пораждане на претендираното право и е безпредметно обсъждането на
останалите, доколкото липсата само на една предпоставка е достатъчна за
неосъществяване на целия фактически състав.
Евентуалното основание, на което е предявено вземането за сумата от 20 400лв.,
представлява обезщетение за лишаване от ползването на автомобила без основание,
което като резултат е довело до невъзможността на ищеца да реализира приход в
сочения размер. Съдът намира, че и това основание се явява недоказано.
Както се посочи, ищецът е собственик на автомобила, което е безспорно.
Същият е предоставен за временно възмездно ползване на А. Р. по силата на сключен
между тях договор за лизинг. По делото не се установява ищецът да е встъпил в този
договор на мястото на лизингополучателя и на това основание да може да ползва
7
автомобилът, а ответникът да е длъжен да му осигури това ползване. Отделно от това,
както основателно възразява ответникът, съгласно чл. 21, ал. 1 от договора, същият се
прекратява с изтичане на срока му и изплащане на пълната лизингова стойност на
автомобила по реда и при условията на раздел III от договора. Според чл. 14, ал. 9,
лизингополучателят е длъжен да предаде владението на автомобила на лизингодателя
в срок от 24 часа в случаите на прекратяване на настоящия договор, като при
неизпълнение, лизингодателят има право да прибере незабавно автомобила със
съдействието на компетентните органи или със свои сили и средства. Съгласно чл. 2 от
договора, същият има действие до изплащането на пълната лизингова стойност на
автомобила според погасителния план. Видно от последния, последната вноска е с
падеж 21.08.2018г., когато следва да се приеме, че изтича срокът на договора. С
договора за лизинг лизингодателят се задължава да предостави за ползване вещ срещу
възнаграждение, като според чл. 344, ал. 1 ТЗ лизингодателят има задълженията на
наемодател съгласно чл. 230 от ЗЗД, а според чл. 345, ал. 1 ТЗ, лизингополучателят
има задълженията на наемател съгласно чл. 232 и чл. 233, ал. 2 от ЗЗД, както и
задължението да върне вещта след изтичане срока на договора. Договорът за лизинг се
доближава изключително много до договора за наем, като законът изрично препраща
към договора за наем по ЗЗД, като има и съответните особености. Следователно,
лизингополучателят няма задължение да придобие собствеността върху вещта, а при
изтичане срока на договора е длъжен да я върне на лизингодателя.
В случая, ищецът не доказва годно правно основание, обвързващо и
противопоставимо на ответника, на което да има право да ползва автомобила, за да е
бил лишен неоснователно от него. Ето защо, искът се явява неоснователен и на това
евентуално основание.
По отношение на претенцията за присъждане на обезщетение за причинени
неимуществени вреди, приложение намират изложените по-горе съображения във
връзка с договорното неизпълнение. В ТР № 4/29.01.2013г. по тълк. дело № 4/2012г.,
ОСГТК на ВКС, е прието, че е допустимо да бъде присъдено обезщетение за
неимуществени вреди и от договорно неизпълнение, доколкото те са пряка и
непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при
пораждане на задължението, а когато е установена недобросъвестност на длъжника –
обезщетението е за всички преки и непосредствени неимуществени вреди. При
липсата на обща уредба на вредата от неизпълнението (или неточното изпълнение) на
договорни задължения и наличието на общи правила за пределите на отговорността за
обезщетение на имуществени вреди в чл. 82 ЗЗД и за начина на определяне на
обезщетението за неимуществени вреди в чл. 52 ЗЗД, следва да се приеме, че и
нарушаването на общата забрана да се вреди другиму, и нарушаването на договорно
задължение може да причинят неимуществени вреди, които подлежат на
обезщетяване. За да възникне право на обезщетение в тази хипотеза, следва да бъде
доказано по категоричен начин, че в резултат от неизпълнението на договорно
задължение на ответника, ищецът е претърпял описаните неимуществени вреди, които
са били предвидими при пораждане на задължението или ответникът е бил
недобросъвестен. Както бе посочено по-горе, по делото не е установено наличието на
договорно правоотношение между страните, по което ответникът да е имал
задължение да осигури на ищеца необезпокояваното ползване на автомобила, което
изключва дължимостта на обезщетение на това основание. Ето защо, и този иск се
неоснователен.
Предвид че вземанията за лихва за забава имат акцесорен характер, с оглед
неоснователността на исковете за главните вземания, то неоснователни се явяват и
тези за добавъчните. По тази причина, на отхвърляне подлежат и исковете по чл. 86,
ал. 1 ЗЗД.
8
По разноските:
При този изход на спора, право на присъждане на сторените разноски има
ответникът, който е доказал такива в размер на 2400лв. за адвокатско възнаграждение.
Следва да се има предвид, че макар ищецът да е освободен от такси и разноски по
делото на основание чл. 83, ал. 2 ГПК, същият отговаря спрямо ответника за сторените
от него разноски, в който смисъл е установената съдебна практика на ВКС. Ето защо,
следва да му се присъди сумата от 2400лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Е. В. Б., ЕГН: **********, с адрес: /населено
място/, срещу „О,кей супертранс“ АД, ЕИК: *********, с адрес: гр. София, ул. „Боян
Магесник“ № 1, искове за присъждане на следните суми:
- 20 400лв. на основание чл. 79, ал. 1, пр. 2 вр. чл. 82 ЗЗД обезщетение за
пропуснати ползи в периода 30.12.2021г.-16.05.2022г. поради неизпълнение на
договорните задължения на ответника да осигури ползването от ищеца на л. а.
„Фолксваген Кади“ с рег. № *********** за осъществяване на таксиметрова дейност, а
в условията на евентуалност на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД като обезщетение за
лишаване от ползването поради отнемането на автомобила без основание, ведно със
законната лихва от подаването на исковата молба до окончателното плащане;
- 4147,39лв. на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД мораторна лихва върху горната
главница за периода 16.05.2022г.- 08.02.2024г.;
- 2000лв. на основание чл. 79, ал. 1, пр. 2 вр. чл. 82 вр. чл. 52 ЗЗД обезщетение
за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания от неизпълнението на
договорните задължения на ответника да осигури ползването от ищеца на л. а.
„Фолксваген Кади“ с рег. № *********** за осъществяване на таксиметрова дейност,
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане;
- 406,61лв. на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД мораторна лихва върху горната
главница за периода 16.05.2022г.- 08.02.2024г.;
ОСЪЖДА Е. В. Б., ЕГН: **********, с адрес: /населено място/, да заплати на
„О,кей супертранс“ АД, ЕИК: *********, с адрес: гр. София, ул. „Боян Магесник“ № 1,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 2400лв. – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9