Р Е Ш Е Н И Е
№ 76
гр. Варна, 30.04.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД - НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, първи състав, в
открито съдебно заседание на първи март две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО ЯНКОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВКА ДЕНЕВА
СВЕТОСЛАВА КОЛЕВА
при
секретаря П.П.
и с участието на прокурора Милена Гамозова, след като разгледа докладваното от съдия Светослава Колева н.д.в № 23 по описа на съда за 2018 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 424, ал.1, вр. с чл. 422, ал.1, т. 5 от НПК и е образувано по искане на осъдената С.И.М., ЕГН **********, чрез упълномощения й защитник - адв. З.К.Т., за възобновяване на наказателното производство по ВНОХД № 185/2017 г. на ОС
Разград и НОХД № 198/2017 г. на РС Разград.
В искането се сочи наличието на касационните основания по чл. 348, ал.
1, т.1, т 2 и т.3 НПК – неправилно
приложение на закона, съществени нарушения на процесуалните правила и явна несправедливост на наложеното
наказание.
Като съществени нарушения на процесуалните правила се сочи обстоятелството, че С.М.
е била осъдена от контролираните инстанции при игнориране на част от
доказателствата, тяхната превратна оценка, липсата на пълни и достатъчно
последователни мотиви, чрез които да бъде проследена и логическата хронология
при изграждането на вътрешно убеждение от страна на първата инстанция и
въззивната такава.
Твърди се, че
неправилният анализ на фактите по делото, са довели и до и неправилно приложение
на материалния закон. Инстанциите по
същество са приели, че извършените непристойни действия, грубо нарушаващи
обществения ред, са били придружени и от съпротива срещу орган на власт,
изпълняващ задълженията си по опазване на обществения ред, а също и до
причиняване на телесни повреди на полицейските органи. Тези правни изводи
обаче, не кореспондират с наличните по делото и събрани по съответния ред,
доказателства.
В
подкрепа на твърдяната явна несправедливост на наложеното наказание се сочи, че
то не съответства на деянието, което е предмет на обвинението, личната степен на
обществена опасност на дееца, както и с установената в страната съдебна практика.
Иска
се в условията на алтернативност наказателното производство да бъде възобновено, осъденото лице
оправдано, или делото да бъде върнато на
въззивната
инстанция за ново разглеждане.
В
съдебно заседание искателката и нейният защитник, редовно призовани
не се
явяват.
Прокурорът
от ВАпП дава становище за допустимост, но неоснователност
на искането за възобновяване на наказателното производство, като счита, че не
са били допуснати никакви процесуални нарушения, които да са съществени и да налагат отмяна на
присъдата или решението и връщането на делото за ново разглеждане. Напротив,
съдилищата в пълен обем са изпълнили своите задължения за обективно, всестранно
и пълно изследване на обстоятелствата по делото. Правилно
е приложен материалният закон, възраженията за явна несправедливост на наложеното наказание
също е неоснователно, тъй като въззивната инстанция е намалила наказанието, а
същото в този му размер е и справедливо.
Варненският апелативен
съд, като провери данните по делото, съобрази становищата и доводите на
страните и в пределите на правомощията си, намери следното:
С Присъда №226/04.05.2017
г., постановена по НОХД № 198/2017 г. Районен съд - Разград е признал за виновна С.И.М. в това, че
е извършила непристойни действия грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи
явно неуважение към обществото, като деянието е съпроводено със съпротива срещу
орган на властта и по своето съдържание се отличава с изключителен цинизъм и дързост, поради което е осъществила от
обективна и субективна страна престъпление по чл. 325 от НК, както и за това,
че на същата дата е причинила телесна повреда на повече от едно лице, в
качеството им на полицейски органи, при и по повод изпълнение на службата им, а
именно лека телесна повреда изразяваща се в болка и страдание, без разстройство
на здравето и за двамата – престъпление по чл. 131, ал. 2, т. 4 във вр. с ал.
1, т. 4 във вр. с чл. 130, ал. 2 от НК. Индивидуализацията на наказанието е
протекла по реда на чл.54, въз основа на чл.23, ал.1 от материалния закон е
било наложено по-тежкото от двете наказания, а именно – три години лишаване от
свобода, изпълнението на което е било отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК, с
изпитателен срок от пет години.
С Решение № 66/20.07.2017 г. по
в.н.о.х.д. № 185/2017 г. на ОС - Разград първоинстанционната Присъда №226/04.05.2017
г. по н.о.х.д. № 198/2017 г. на PC - Разград е изменена като наложените на
подсъдимата наказания са били намалени, постановено е било същата да изтърпи на
основание чл.23, ал.1 от НК, наказание лишаване от свобода, за срок от една година,
чието изпълнение е било отложено с изпитателен срок в размер на три години.
Отменена е била и постановена пробационна мярка – Задължителна регистрация по
настоящ адрес, в останалата си част присъдата е била потвърдена.
При задълбочен прочит и
анализ на материалите по делото се установява, че е налично изключително
сходство между мотивите на първоинстанционния съд и тези на въззивната
инстанция. В много свои решения, Върховният касационен съд на РБългария е
приел, че „Липса на мотиви е налице, когато такива отсъстват въобще, когато
съображенията на съда страдат от съществени непълноти, както и когато са неясни
и вътрешно противоречиви и от тях не
може да се изведе недвусмислено действителната воля на решаващия съдебен орган.
Случаите, при които въззивното решение формално от външна страна отговаря на
изискванията на чл. 339, ал. 2 от НПК, но по съдържание механично и безкритично
преповтаря текста на първоинстанционния съдебен акт, също се приравняват на
липса на мотиви. Дори и да споделя изцяло фактическата и правна аргументация на
първоинстанционния съд, въззивната инстанция не е освободена от задълженията си
да осъществи самостоятелна аналитична дейност по проверка на приетите факти и
направените юридически изводи. Въззивният съд дължи на страните обстоен отговор
на наведените от тях конкретни доводи, като трябва да обоснове собствените си
съображения по отношение на правилността на проверявания съдебен акт.“ -
Решение № 93 от 18.05.2015 г. на ВКС по н. д. № 33/2015 г., II н. о., НК,
Решение № 199 от 7.05.2012 г. на ВКС по н. д. № 513/2012 г., I н. о., НК. В
настоящата хипотеза, постановеното въззивно решение, което е предмет на
проверка, съдържа мотиви, чиито доводи и основания, изключително се припокриват
с тези, изложени към първоинстанционната присъда, а по този начин настоящата
извънредна инстанция, не би могла да проследи пътят, по който въззивният състав
е изградил своето вътрешно убеждение, въз основа на което е приел и за
безспорно установена, вината на подс. М..
На следващо място, но не
по-важност е и обстоятелството, че протоколът от съдебно заседание от 26.06.2017г.,
по в.н.о.х.д. № 185/2017 г. на ОС – Разград,
не съдържа подпис на председателя
на състава – съдия Емил Стоев.
Съгласно чл. 311, ал. 2 НПК протоколът за съдебното заседание се подписва от председателя на съдебния
състав и съдебния секретар. Само
тогава протоколът се счита за редовен. Подписът
на секретаря не сочи, че е налице завършен протокол за съдебното заседание. Той
става годно доказателствено средство едва след подписването му от председателя,
който по този начин удостоверява, че написаното вярно отразява случилото се в
съдебната зала. Неподписването на протокола от председателя на състава е
приравнено по процесуални последици на липсата на протокол. В тази връзка с Решение
№ 75/1992 г. по н. д. № 77/1992 г., ВК на ВС, е прието, че освен председателят,
никой друг член от състава на съда не е оправомощен да подписва съдебния
протокол.
Липсата на подпис на
председателя на състава съставлява съществено процесуално нарушение и е
основание за отмяна на присъдата, когато при постановяването й съдът се е
позовал на процесуални действия, включително и по събиране и проверка на
доказателствата, извършени в съдебното заседание, за което е бил изготвен
неподписаният протокол. (Решение № 682/2000 г. по н. д. № 646/2000 г., II н.о.,
ВКС; Решение № 566/1964 г. по н. д. № 415/1964 г., I н.о., ВС).
По
изложените съображения наказателното производство по ВНОХД № 185/2017 г. на ОС -
Разград, следва да бъде възобновено, а постановеното по него решение отменено и делото върнато за ново
разглеждане от друг състав на въззивния съд, който да отстрани допуснатите в рамките на въззивното
произвоство съществени нарушения на процесуалните правила.
По
изложените съображения и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 НПК Варненският апелативен съд
Р Е Ш И:
ВЪЗОБНОВЯВА ВНОХД № 185/2017 г., по описа
на ОС – Разград.
ОТМЕНЯ
решение № 66/20.07.2017
г., постановено по ВНОХД № 185/2017 година на ОС Разград.
ВРЪЩА
делото за ново разглеждане от друг състав на ОС Разград.
Решението
не подлежи на обжалване и протест
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.