№ 88
гр. Айтос, 11.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, II СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Мария Дж. Богданова
при участието на секретаря Яна Анг. Петкова
като разгледа докладваното от Мария Дж. Богданова Административно
наказателно дело № 20242110200335 по описа за 2024 година
Производството е образувано по жалба на Д. Д. Д., ЕГН **********, с адрес:
*** против Електронен фиш (ЕФ) Серия К № 8985156 на ОД на МВР Бургас, с който за
нарушение на чл.21, ал.2 вр. с чл.21, ал.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП),
установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, на осн. чл.189,
ал.4, във връзка с чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено наказание “глоба” в
размер на 50.00 (петдесет) лева. С жалбата се моли за отмяна на обжалвания ЕФ, поради
допуснати в хода на адм.производство нарушения на процесуалния закон и в частност
издаването му извън предвидения в чл.34, ал.1 от ЗАНН едногодишен давностен срок от
извършване на нарушението.
В проведеното съдебно заседание жалбоподателят Д.Д., редовно призована не
се явава и не се представлява.
Административно-наказващият орган ОДМВР-Бургас, след редовно
уведомяване, не изпраща представител в съдебно заседание. Изразява становище за
неоснователност на жалбата, молейки за отхвърлянето й. Не ангажира доказателства, извън
събраните по административно наказателната преписка.
Производството е по чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и
наказания.
Съдът след като обсъди и прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
С атакувания ЕФ жалбоподателката Д. е санкционирана за това, че на
24.09.2022 г. в 17:56 ч. на път III-208, км 92+577, до бензиностанция „Орел 2001“, вход/изход
на гр. Айтос, при ограничение на скоростта за движение в извън населено място до 50 км/ч,
въведено с пътен знак В 26 и приспаднат толеранс от 3 км/ч в полза на водача, управлява
собственият си л. а. „Опел Инсигрия“ м.“СПОРТ ТУРЪР ВС“, с рег.№ А 9052 НК с
наказуема скорост 65 км/ч, при максимално допустима 50 км/ч. Нарушението е установено и
1
заснето със стационарно АТС SITRAFFIC LYNX ERS 400 с № 1047F8A4010800E9, насочено
в посока на измерване северозапад, като по случая бил изготвен снимков материал.
При тази фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е допустима - подадена е от легитимирано лице, в срока по чл. 59, ал.
2 ЗАНН и съдържа нужните реквизити, но разгледана по същество съдът намира за
неоснователна, поради следните съображения:
Изложените от жалбоподателя възражения са единствено във връзка с
неспазване на предвидените в чл. 34, ал.1, изр.последно от ЗАНН срокове.
По силата на чл. 34, ал.1, изр.2 от ЗАНН не се образува
административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на
нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла
една година от извършване на нарушението. В случая разпоредбата чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е
специална норма за ангажиране на административнонаказателната отговорност на водачите
на МПС при нарушения, установени и заснети с техническо средство, в отсъствието на
контролен орган. Макар и нормата на чл. 189, ал. 11 от ЗДП да предвижда, че ЕФ е
своеобразен аналог на наказателно постановление, това важи единствено по отношение на
правните последици от влизане в сила на двата акта. Законодателят не е предвидил пълно
приравняване между ЕФ и наказателното постановление нито по отношение на
съдържанието им (предвид реквизитите, установени в чл. 189, ал. 4 от ЗДП), нито във връзка
с процедурата по съставянето им. Ето защо сроковете по чл. 34 от ЗАНН в конкретната
хипотеза са неприложими. Прилагат се разпоредбите на НК относно давността по силата на
препращащата разпоредба на чл.11 от ЗАНН, в каквато насока е установената съдебна
практика (напр. Решение № 4695/20.06.2024 г. по канд № 20247040600521/2024 г. на Адм.С-
Бургас).
За изчерпателност следва да се отчете, че процесният ЕФ е издаден от
компетентен орган и в рамките на давностните срокове, въпреки че съгласно чл. 34, ал. 1,
изр. 2 ЗАНН не се образува административно наказателно производство, ако не е съставен
АУАН в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една
година от извършване на нарушението. Нормата на чл.34, ал.1, изр.2 ЗАНН поставя
определянето на тримесечния срок за съставяне на АУАН в зависимост от момента, в който
нарушителят е бил открит. С откриване на нарушителя, от който и да е контролен орган,
възниква административнонаказателното правоотношение. И в този случай тримесечният
срок тече от деня, в който за първи път е открит нарушителят от контролните органи. По
смисъла на ЗАНН откриване на нарушителя означава установяване и индивидуализиране на
физическото, респ. на юридическото лице - автор на деянието, осъществяващо състав на
административно нарушение. В конкретния случай откриване на конкретния нарушител е
станало с попълването на декларацията по чл. 189, ал.5 вр. чл. 188 ЗДвП на дата 25.03.2024 г.
(л.8 от АНД № 372/24г., приложено към наст.дело), където освен посочването на лицето
управлявало на 24.09.2022 г. процесното МПС, към нея е приложено и копие от СУМПС на
същото (в случая на жалбоподателя), което безспорно осъществява предвидените в тази
норма предпоставки. От изложеното следва, че ЕФ е трябвало да бъде съставен в съответния
тримесечен срок от откриване на нарушителя, а именно до 25.06.2024 г., като в случая ЕФ е
издаден на 09.04.2024 г., т.е. в срока по чл. 34, ал.1 от ЗАНН, обуславящо извод за
неоснователност на възражението за изтекла давност.
В случая се касае за извършено нарушение по ЗДвП, изразяващо се в
превишаване на разрешената скорост до 50 км/ч за движение по пътищата в населени места,
по смисъла на разпоредбата на чл. 21, ал.1 ЗДвП. От събраните по делото доказателства по
категоричен и несъмнен начин се установява извършеното нарушение. Същото не се оспорва
от жалбоподателя. Няма спор и относно факта, че скоростта е била установена с
автоматизирано техническо средство, за чиято изправност по делото са приложени писмени
доказателства - удостоверение за одобрен тип средство за измерване и протокол от проверка
2
на мобилна система за видеоконтрол. При заснемането е изготвен и снимков материал на
автомобила, с ясна видимост относно регистрационния номер. При така отразеното в
електронния фиш съдът намира, че конкретно и ясно е посочено мястото на нарушението, а
именно мястото, на което е бил заснет собствения на жалбоподателя автомобил, управляван
с превишена скорост от 65 км/ч, при въведено ограничение до 50 км/ч за населено място.
На следващо място при измерване на скоростта на движение на процесния
автомобил е била отчетена допустимата грешка при изчисляване на скоростта за движение.
В електронния фиш изрично е отбелязано, че е изчислен толеранс -3% на измерената
скорост. Това обстоятелство се установява и от приложения снимков материал от
техническото средство.
В чл. 189, ал. 4 ЗДвП е предвидено, че при нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание
лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни
точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за
налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Видно от съдържанието
на нормата законодателят не държи сметка дали техническото средство е стационарно или
мобилно, единственото изискване е да е техническо средство и за нарушението да не се
предвижда наказание лишаване от право да се управлява МПС. В случая безспорно се
установява, че процесното нарушение е било констатирано с автоматизирано техническо
средство, поради което съвсем в унисон с нормата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП е бил издаден
електронен фиш. Разпоредбата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП предвижда, че собственикът или
този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него
нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение,
ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. Съгласно чл. 189, ал. 5
ЗДвП в 14-дневен срок от получаването на електронния фиш собственикът заплаща глобата
или предоставя в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните
работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на
свидетелството му за управление на моторно превозно средство. На лицето, посочено в
декларацията – в случая жалбоподателя Д.Д., се издава и изпраща електронен фиш по ал.4 за
извършеното нарушение, като първоначално издаденият електронен фиш се анулира.
На основание чл. 182, ал. 1, т.2 от ЗДвП жалбоподателят е бил санкциониран с
налагане на наказание глоба в размер на 50 лева. Наказващият орган правилно е приложил
санкционната норма като относима към случая, тъй като е налице превишаване на скоростта
за населено място с 15 км/ч, т. е. в рамките, определените в чл. 182, ал. 1, т.2 ЗДвП. За
извършеното нарушение разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП предвижда наказание за
превишаване от 11 до 20 км/ч в населено място - глоба 50 лв. На жалбоподателя е наложена
глоба именно в този размер, поради което съдът счита, че с обжалвания ЕФ АНО правилно
се е произнесъл и досежно санкционната му част.
С оглед изложеното обжалваният електронен фиш е правилен и
законосъобразен, поради което и следва да бъде потвърден.
Мотивиран от изложеното и на осн. чл.63 от ЗАНН, Айтоският районен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш, Серия К № 8985156 на ОД на МВР Бургас,
с който на Д. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: ***, за нарушение на чл.21, ал.2 вр. с чл.21,
ал.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), установено и заснето с автоматизирано
3
техническо средство или система, на осн. чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП е
наложено наказание “глоба” в размер на 50.00 (петдесет) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщението на страните пред Бургаския административен съд по реда на
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
4