Р Е Ш Е Н И Е
№ ІІ – 113 23.11.2020г.
гр. Бургас
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Бургаският окръжен съд гражданска колегия, втори въззивен състав
На тридесети юни 2020
година
В публичното заседание в следния
състав:
Председател: Таня Русева- Маркова
Членове: Елеонора Кралева
мл.с. Красен Вълев
Секретар: Стойка Вълкова
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия
Русева-Маркова
гражданско дело номер 805 по описа
за 2020 година,
за да се произнесе взе предвид
следното:
С Решение № 5 от 08.01.2020г., постановено по гр. дело № 615/2019г. по описа на Районен съд – Айтос са отхвърлени предявените искове от „Загора 23“ ЕООД със седалище гр. Стара Загора, представлявано от Управителя Пламен Димитров Митев против ЗКПУ „Чукарка“ със седалище с. Чукарка, Община Айтос, представлявана от Иван Панайотов Г. за осъждане на ответната кооперация да заплати на ищцовото дружество сумата от 6 261, 70 лева, представляваща претърпяната от ищцовото дружество вреда от рефакция (намаляване) на цената поради влошено качество на слънчоглед – реколта 2018г. по сключения между страните Договор за покупко-продажба на стоки от 22.01.2019г. и сумата от 2 504, 80 лева неустойка съгласно т. 11 от същия договор, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.
Против постановеното решение е депозирана въззивна жалба от „Загора – 23“ ЕООД със седалище гр. Стара Загора, с която се претендира атакуваното първоинстанционно решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново решение по съществото на спора, с което предявените обективно съединени искове да бъдат уважени. В жалбата се посочва, че атакуваното решение е неправилно, постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон и е необосновано поради липса на мотиви и наличие на неправилни правни и фактически изводи. Посочва се, че първоинстанционният съд неправилно е възприел и оценил събрания по делото доказателствен материал в неговата цялост и е извел погрешни изводи относно осъществилите се обстоятелства и основателността на исковите претенции. Посочва се, че съдът е приел, че твърдяното ощетяване на ищеца не е налице, тъй като липсват данни закупената стока – слънчоглед да е била върната на продавача, но посоченият аргумент е правно ирелевантен с оглед заявените по делото факти и противоречи на същността на икономическата операция – рефакция, тъй като когато се установи, че закупеното количество не отговаря на нужното качество с рефакцията (обратна бонификация) се прибягва до корекция на цената, а не до връщане на стоката. Посочва се, че в първоинстанционното решение се съдържа мотив, че плащането на цената по доставките по двете фактури представлява признание на изпълнението, но посоченият аргумент е в остро противоречие с клаузите на договора за продажба – в него изрично е предвидено, че продажната цена се заплаща авансово и това не означава признание на качественото съответствие на стоката. В жалбата се сочи, че съдът е приел исковата претенция за недоказана, тъй като по делото липсват категорични доказателства, че предмет на изследване е именно закупения от ЗКПУ „Чукарка“ слънчоглед, но по делото са представени – неоспорени и приети като писмени доказателства четири броя товарителници, удостоверяващи извършването на автомобилен превоз на закупената стока и в тях са вписвани конкретни данни, от които ясно свидетелства връзката между последователните сделки със земеделската продукция, както и обстоятелството, че се касае именно за закупения от ответната кооперация слънчоглед – реколта 2018г. Посочва се, че всички събрани по делото доказателства сочат на извода, че поради качественото отклонение на стоката е извършено коригиране на масата на зърното в ущърб на ищцовото дружество – купувач и от това обстоятелство произлиза вземане за намаляване на цената и вземане за неустойка за неиздълженото количество, уговорена в чл. 11 от сключения между страните договор.
Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.
В жалбата се отправя искане за присъждане на направените в производството съдебно-деловодни разноски.
В съдебно заседание въззивната страна чрез своя процесуален представител поддържа жалбата и счита, че следва да бъде уважена.
Ответната страна по жалбата – ЗКПУ „Чукарка“ със седалище с. Чукарка, Община Айтос депозира по делото писмен отговор, в който посочва, че атакуваното първоинстанционно решение е правилно и законосъобразно, а депозираната въззивна жалба съдържа неоснователни мотиви и се претендира решението на Районен съд – Айтос да бъде потвърдено. Посочва се, че не отговаря на истината твърдението, че всички гласни и писмени доказателства по делото свидетелстват за рефакцията и подкрепят ищцовата претенция. Посочва се, че ответната кооперация е направила съответните оспорвания на представените доказателства и в контекста на изслушаните свидетелски показания счита за недоказан факта, че измереното количество зърно на входа на Пристанище Бургас е идентично със зърното, вдигнато от стопанския двор на кооперацията. Посочва се, че предвид оспорването на доказателствата, касаещи изследване на слънчогледови семки е недоказано, че са подписани от лицата, претендирани като техни автори, както и е недоказано, че констатациите в тези документи са верни. Посочва се, че съвкупният анализ на приложените от ищеца документи, касаещи извършени лабораторни изследвания сочи, че не е ясно дали подписите под тях са положени от лицата, посочени като техни автори и не е ясно дали констатациите в тези документи са верни, тъй като липсва допълнително изследване на стоката.
Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.
В депозирания отговор се отправя искане да бъдат присъдени направените по делото разноски пред въззивната инстанция.
В съдебно заседание – ответната страна по въззивната жалба чрез своя процесуален представител оспорва въззивната жалба и счита, че следва да бъде оставена без уважение, а атакуваното първоинстанционно решение да бъде потвърдено.
Бургаският окръжен съд като взе предвид исканията и твърденията на страните, разпоредбите на закона и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са два обективно съединени иска от „Загора – 23“ ЕООД със седалище гр. Стара Загора против ЗКПУ „Чукарка“ със седалище с. Чукарка, Община Айтос, с който се претендира да бъде осъдена ответната кооперация да заплати на ищцовото дружество сума в размер от 6 261, 90 лева, представляваща рефакция на цената поради влошено качество на слънчоглед – реколта 2018г. съгласно Договор за продажба на стоки от 22.01.2019г. и сума в размер от 2 504, 80 лева, представляваща неустойка съгласно т. 11 от сключения между страните Договор за продажба на стоки от 22.01.2019г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 25.06.2019г. до окончателното плащане. В исковата молба се посочва, че страните по делото на 22.01.2019г. са сключили Договор за покупко-продажба на стока – слънчоглед – реколта 2018г. и съгласно този договор ответната кооперация се е задължила да продаде и достави 130 тона слънчоглед. В исковата молба се твърди, че при осъществяване на доставката е установено, че доставяната от ответника стока не отговаря на договореното качество, поради което и на ищцовото дружество като продавач на същата стока по сделка с трето дружество му е бил начислен отбив от цената (рефакция) на слънчогледа поради влошено качество на обща стойност от 7 226, 81 лева за 136, 60 тона.
Ответната страна в депозирания отговор на исковата молба не оспорва обстоятелството, че цената на доставеното количество слънчоглед е заплатена. В депозирания отговор се посочва, че преди да се сключи процесния договор представител на ищцовото дружество е направил две проби на продаваната стока – слънчоглед и едва след това е изразил желание да бъде сключен договора.
За да отхвърлени предявените искове, първоинстанционният съд е приел, че по делото няма категорични доказателства, че предмет на изследване и анализ по тези документи е бил именно и само слънчогледа, доставен от ответната кооперация на ищцовото дружество по договора за покупко-продажба от 22.01.2019г. Съдът е приел, че при положение, че доставките по двете фактури са платени изцяло – това е достатъчно да се приеме, че е налице признание от ищцовото дружество, че е налице изпълнение на задължението на ответната кооперация в качеството на доставчик на стоката.
По делото е представен Договор за покупко-продажба от 22.01.2019г., от който е видно, че ЗКПУ „Чукарка“ със седалище с. Чукарка в качеството си на продавач е продал на „Загора 23“ със седалище гр. Стара Загора в качеството му на купувач стока – слънчоглед – реколта 2018г., като изрично в договора е посочено какво е качеството на продаваната стока – добро продаваемо качество, текуща реколта и е посочено какво следва да бъде процентното съдържание на масло, влага и примеси. В договора страните са се съгласили слънчогледът да не съдържа рициново семе и/или всякакъв друг вид отровни семена, без страничен мирис и вкус и следва да отговаря на всички европейски регулации за слънчоглед, вкл. но не само пестициди. Страните по договора да се задължили стоката да бъде в размер на 130 тона и на цена от 555 лева за тон.
По делото е представен Протокол за изпитване с дата на издаване на протокола – 13.02.2019г., от който е видно, че е изследвана проба с етикет и пломба от продукт – слънчогледови семки с клиент – Гленкор – Букурещ – Румъния и доставчик – Тиа индъстри и е констатирано – примеси в пробата – 2, 30% и определяне на масленото съдържание – 38, 5%. Представено е и кредитно известие от 26.02.2019г., от което е видно, че е отправено искане за заплащане на сума в размер от 7 261, 78 лева на основание данните от лабораторни проби, която сума – видно от представеното кредитно известие (лист 25 от първоинстанционното производство) е заплатена от страна на „Тиа Индъстри“ ООД на „Гленкор Агрикълчър Румъния“ ООД на 26.02.2019г., а впоследствие – от страна на „Загора 23“ ЕООД със седалище гр. Стара Загора на „Тиа индъстри“ ООД със седалище гр. София на 28.02.2019г. – видно от представеното копие от Кредитно известие № 996/28.02.2019г. (лист 28 от първоинстанционното производство).
По делото в качеството му на свидетел е разпитан Д. Г. И. – Управител на „Тиа Индъстри“ ООД със седалище гр. София, от показанията на когото се установява, че са имали договорености със „Загора 23“ ЕООД да им доставят определено количество слънчоглед до Пристанище Бургас, а впоследствие – „Тиа Индъстри“ ООД е продало доставеното количество слънчоглед на „Гленкор Агрикълчър Румъния“ ООД. Свидетелят посочва, че купувача им е изпратил анализен доклад, в който е посочено, че стоката не отговаря на качеството по договора и се прави рефакция. Свидетелят посочва, че е отправено искане за повторна проба, след което е съставен и окончателен протокол за изпитване на стоката, но резултатите са се припокривали с първата проверка, след което купувача им е удържал сумата при плащането, а те от своя страна са препратили документите на своя си доставчик и са удържали тази сума от него.
По делото в качеството му на свидетел е разпитан П. В. П. – служител в ЗКПУ Чукарка, от показанията на когото се установява, че на 17.01.2019г. представител на фирма „Кубота“ е взела проба, а няколко дни след това – на 20.012019г. отново представител на фирма „Кубота“ заедно с представител на „Загора“ са взели материал за проба от слънчогледа на кооперацията, след което са сключили договор за покупко-продажба на слънчогледа и на 31.01.2019г. са изнесли цялото количество слънчоглед.
В съдебно заседание – Управителя на ответното дружество посочва, че преди сключването на договора за покупко-продажба са взимани два пъти проби от слънчогледа, след фактурирането на сумите дължимата сума е изплатена от страна на дружеството в полза на кооперацията и след няколко дни и самата стока е била натоварена.
От неоспореното заключение на извършената по делото съдебно-икономическа експертиза се установява, че въз основа на сключения между страните Договор за покупко-продажба от 22.01.2019г. договорените количества слънчоглед 136 760 кг са прехвърлени в собственост на купувача, извозени са от с. Чукарка до мястото на доставка в гр. Бургас и са документирани с Фактура № 701338/31.01.2019г. и Фактура № 204057/02.02.2019г. и са за сметка на купувача. В своето заключение вещото лице посочва, че са налице отклонения в показателите, които са договорени от страните и установеното от контролиращите организации при получаване на стоката и посочва размера на несъответствие по видовете показатели. Вещото лице посочва, че на основание анализа се установява несъответствие по следните показатели – масло – масло – по малко от договореното 5, 89 %, примеси – повече от договореното 0, 33% и въз основа на договореното за корекция на крайната цена на стоката вещото лице посочва сума в размер на 7 261, 78 лева. Изрично в съдебно заседание вещото лице посочва, че е работила само по документи, но не е взимала проба от слънчогледа, тъй като този слънчоглед не е наличен.
На основание чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допутимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящата инстанция намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо и следва да бъдат разгледани наведените съображения във въззивната жалба, касаещи неговата неправилност.
По наведените съображения във въззивната жалба, настоящата инстанция намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото не се спори между страните, че е сключен Договор за покупко-продажба от 22.01.2019г., по силата на който ищцовото дружество – „Загора 23“ ЕООД със седалище гр. Стара Загора е закупило от ответната кооперация 130 тона слънчоглед – реколта 2018г. на цена от 555 лева за тон. По делото не се спори и относно обстоятелството, че на 24.01.2019г. с Фактура № 322/24.01.2019г. цената на договорената стока от 130 тона на обща стойност от 72 150 лева е заплатена, а впоследствие – с Фактура № 323/01.02.2019г. е закупено още 6 760 кг слънчоглед на обща стойност от 3 751, 80 лева, което количество също е заплатено от страна на ищцовото дружество на ответната кооперация. По делото не се оспорва и обстоятелството, че след заплащане на договорената цена стоката е получена от страна на „Загора-23“ ЕООД.
От събраните по делото доказателства се установява и обстоятелството, че преди сключването на Договора за покупко-продажба между страните по делото от 22.01.2019г., а именно – на 17.01.2019г. и на 20.01.2019г. представител на ищцовото дружество е взел проби от реколтата на слънчогледа за свой анализ и едва след това страните са сключили договора за покупко-продажба.
Безспорно е, че процесното облигационно правоотношение се развива между страните по сключения договор. Обстоятелството, че ответното дружество е подписало процесния договор и е заплатило цената по него недвусмислено означава, че стоката е приета от страна на ответното дружество, поради което и не може да се приеме, че за ищцовата страна е възникнало правото да претендира отбив от цената и връщане на определен процент от продажната цена от страна на ответната кооперация. По делото няма данни за поети договорки между страните по делото за последваща проверка на качеството на стоката и не биха могли отношения по други облигационни връзки да се отразят на облигационната връзка, създадена между страните по делото и нещо повече – да се създават задължения за ответната кооперация. Видно от представения между страните по делото Договор за покупко-продажба от 22.01.2019г. няма данни ответната кооперация да е поела задължение да приеме резултатите от извършена впоследствие проверка на стоката, предмет на договора, извършена по повод на друг договор за покупко-продажба.
Следва да се отбележи и обстоятелството, че по делото не може да се направи и категоричен и безспорен извод, че именно продаденото на „Загора – 23“ ЕООД количество слънчоглед е идентично с това, което е било предмет на изследване от соченото румънско дружество като негов краен получател. От друга страна – ответната кооперация не е имала възможност да участва при извършване на пробите, да ги оспори или да участва при вземането на пробата от самия слънчоглед, поради което и не може да се изисква същата да се съгласи с получените резултати и да приеме да върне част от заплатената цена. Нещо повече – представените документи за наличие на отклонение в договореното качество на стоката са оспорени по надлежния ред в настоящото производство и при положение, че не са представени други доказателства във връзка с направеното оспорване, настоящата инстанция намира, че констатациите в извършената проверка не биха могли да се противопоставят на ответната кооперация и да й вменят задължение да заплати претендираната сума.
Мотивиран от изложеното, настоящата инстанция намира, че не са налице предпоставките, за да бъде ангажирана отговорността на ответната кооперация, поради което и предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Не е налице основание за ангажиране отговорността на ответната кооперация да заплати и неустойка, тъй като не е налице неизпълнение от нейна страна на сключения договор за покупко-продажба от 22.01.2019г. по отношение на доставката на договорените количества слънчоглед.
Мотивиран от изложеното и като взе предвид, че направените фактически и правни изводи от настоящата инстанция напълно съвпадат с тези, които са направени от първоинстанционния съд, Окръжен съд – Бургас намира, че атакуваното решение следва да бъде потвърдено, като на основание чл. 272 от ГПК настоящата инстанция препраща и към изложените от страна на първоинстанционния съд мотиви.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК следва да бъде уважено искането на ответната страна на въззивната жалба и да бъдат присъдени направените по делото разноски пред настоящата инстанция – сума в размер на 1 000 лева – възнаграждение за адвокат – по делото са представени и доказателства, че сумата е изплатена на адвокат Ч. – лист 33 от въззивното производство.
На основание чл. 280, ал. 3, т 1 от ГПК и предвид обстоятелството, че се касае за търговки спор с цена на иска под 20 000 лева настоящото въззивно решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Мотивиран от горното, Окръжен съд – Бургас
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 5 от 08.01.2020г., постановено по гр. дело № 615/2019г. по описа на Районен съд – Айтос.
ОСЪЖДА „Загора – 23“ ЕООД със седалище гр. Стара Загора, ЕИК ********* и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. „Въча“ № 7, представлявано от Управителя Пламен Митев да заплати на ЗКПУ „Чукарка“ със седалище с. Чукарка, ЕИК ********* и адрес на управление с. Чукарка, представлявано от Иван Панайотов Георгиев сума в размер на 1 000 (хиляда) лева, представляваща направените по делото разноски пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.