№ 17
гр. Айтос, 02.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Таня Г. Спасова
при участието на секретаря Росица Г. Марковска
като разгледа докладваното от Таня Г. Спасова Гражданско дело №
20212110100502 по описа за 2021 година
Ищец по делото е БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.Париж рег. № *** чрез БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от Д.Д. в качеството на зам. управител, чрез юр. Н.М., а
ответник е Г. ВР. П. с ЕГН ********** от ***.
Предявени са искове по реда на чл.422 от ГПК – за признаване за установено
дължимостта на вземания, произтичащи от договор за паричен заем с № PLUS-17020568 от
20.05.2019 г., по който в полза на ответника е отпуснат кредит от 8 000 лева. Ответникът е
преустановил плащанията на 20.06.2019 г., без да е погасил нито една от месечните вноски,
а дължимият остатък поради настъпила предсрочна изискуемост според ищцовото
дружество възлиза на 8 000 лева главница, 9 654, 40 лева възнаградителна лихва и 1 180, 25
лихва за забава в размер на законната лихва. Предвид указанията по ч.гр.д. № 182/2021 г. на
РС-Айтос, образувано по заявление по чл.410 от ГПК срещу ответника, за ищцовото
дружество възникнал правен интерес от предявяване на настоящата установителна
претенция, с която се претендира установяване на дължимостта на гореописаните суми,
произтичащи от горепосочения договор за паричен заем. Иска се присъждане на разноски.
В срока за отговор по исковата молба от ответника чрез назначения му особен
представител по реда на чл.47, ал.6 от ГПК – адв. К.Т. от АК-Бургас е постъпил такъв, с
който исковата претенция се оспорва като неоснователна. Изтъква се, че няма доказателства
за превод на сумата по кредита на ответника, че страните не са договорили погасителен план
с посочване не само на размера на всяка вноска, но и разпределението в нея на различните
неплатени суми, че шрифтът на договора за кредит е по-малък от 12. Претендира се поради
недействителност и нищожност на договора на основание чл.22 от ЗПК поради неспазване
на изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.11, 12 и 20, както чл.5 поради непредоставена
1
преддоговорна информация по предвидения ред. Относно възнаградителната лихва се
твърди нищожност поради противоречие с добрите нрави. Поддържа се също така, че няма
доказателства за обявена предсрочна изискуемост, вкл. изпращане на уведомление за това
на длъжника. Иска се отхвърляне на исковата претенция.
От събраните по делото доказателства от фактическа страна се установи
следното:
От представения по делото договор за потребителски кредит № PLUS-17020568 от
20.05.2019 г. е видно, че между страните на 20.05.2019 г. е сключен договор за
потребителски паричен кредит, по силата на който ищецът предоставил на ответника за
потребителски цели кредит в размер на 8 000 лева. Страните се договорили кредита да бъде
издължен на 60 погасителни вноски, всяка в размер на 294, 24 лева, съгласно приетия от
страните и отразен в договора погасителен план. В договора е посочено още, че общата
стойност на плащанията е в размер на 17 654, 40 лева; ГПР е в размер на 46,84 %, а
лихвеният процент е в размер на 36, 99 %. Страните уговорили, че при забава на една или
повече месечни погасителни вноски кредитополучателя дължи и обезщетение за забава в
размер на действащата законна лихва за периода на забава върху всяка погасителна вноска,
ведно с направените разходи по събиране на вземането. В чл.5 от посочения договор е
предвидено също, че при просрочване на две или повече месечни вноски, считано от
падежната дата на втората непогасена вноска, вземането по кредита става предсрочно
изискуемо в целия му размер, включително всички определени от този договор надбавки,
ведно с дължимото обезщетение за забава и всички разноски за събиране на вземането, без
да е необходимо изпращане на съобщение от кредитора за настъпването на предсрочната
изискуемост.
От приетото заключение на вещото лице по СИЕ се установява, че кредитът от
8 000 лева е усвоен, като поради липса на постъпили плащания от кредитополучателя
остатъчните вземания към момента на предявяване на заявлението по чл.410 от ГПК
възлизат на 8 000 лева главница, 9 654, 40 лева възнаградителна лихва и допълнително 1
180, 25 лева мораторна лихва.
От приетото заключение на вещото лице по СТЕ се установява, че представеният
договор е изготвен с използване на шрифт Garmond-12 – вид на шрифта Garmond и размер
на шрифта 12 п.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
С депозираната искова молба ищецът претендира да се приеме за установено по
отношение на ответника, че последният дължи сумите: 8 000 лева главница, 9 654, 40 лева
възнаградителна лихва и 1 180, 25 лева мораторна лихва, за които е била издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 182/2021 г. по описа на АРС.
В конкретния случай безспорно се установи сключването на 20.05.2019 г. на
договор за потребителски кредит, съгласно който ищецът е предоставил на ответника
2
кредит в размер на 8 000 лева, които следва да се върнат чрез 60 месечни погасителни
вноски, с посочени размер и падежи в погасителен план, обективиран в самия договор,
доколкото това е единственият погасителен план, подписан и от двете страни. Уговореният
лихвен процент е 36,99 %, годишният процент на разходите - 46,84 %, а общият размер на
всички плащания по заема е 17 654, 40 лева, при възнаградителна лихва надвишаваща
размера на отпуснатия кредит от 8 000 лева.
Ищецът не е съблюдавал принципите на добросъвестност и справедливост по чл.9 от
ЗЗД и чл.143 и сл. от ЗЗП – при заем от 8 000 лева е договорено в края на срока на договора
от 5 г. ответникът да върне сумата от 17 654, 40 лева, като сумата по възнаградителната
лихва в размер на 9 654, 40 лева надвишава размера на отпуснатия кредит. Налице е явна
нееквивалентност между двете престации, като данните по делото не установяват
обстоятелства, които да обосновават определянето на ГЛП и на ГПР по процесния договор в
такъв висок размер, довел до нееквивалентност на насрещните престации при установената
стойност на кредита и недоказаността на значителни разходи или риск, поет от
кредитодателя за срока на договора, които да оправдават договарянето на такива високи
проценти и размери на лихвата.
Съгласно чл.11, ал.1, т.10 ЗПК договорът за кредит следва да съдържа годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в
приложение № 1 (към закона) начин. В процесния договор е посочен годишен процент на
разходите, но не е ясно нито какво включва, нито как е формиран - изрично е уговорен само
лихвен процент 36,99 %, като даже и той не е ясно определен като параметър, доколкото
изобщо не е конкретизирано, че се касае именно до годишен лихвен процент, а просто е
посочено „лихвен процент”, каквото и да предполага това. Ако съдът може да тълкува
договорките, то за потребителя тези основни параметри следва да са ясно посочени в
договора и да не будят никакво съмнение. Същите са предвидени с цел печалба на
кредитора, което предполага, че на длъжника като по-слабата страна в правоотношението
данните следва да бъдат предоставени по ясен и разбираем начин, като в противен случай
подобни договорки се явяват в противоречие с добрите нрави. Несъобразяването на
договора с изискванията на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК представлява самостоятелно основание по
чл.22 ЗПК за недействителност.
В процесния договор са посочени броя, размера и падежа на погасителните вноски,
но липсва разпределение на отделните суми във вноските, следователно липсва и яснота
каква част от дължимата главница, лихви и такси се съдържа във всяка от погасителните
вноски. Само посочването на оставащата главница не е достатъчно, следователно договорът
не отговаря и на изискването на чл.11, ал.1, т.11 и т.12 ЗПК и на основание чл.22 ЗПК е
недействителен. Разпоредбата на чл.11, ал.1, т.11 ЗПК изисква договорът да съдържа
условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план,
съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
3
погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните
неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването.
Видно от единствения план, подписан от страните и обективиран в договора по делото,
задълженията за връщане на главницата и за заплащане на възнаградителната лихва са
разсрочени на 60 бр. анюитетни вноски, без да са ясни компонентите на всяка една от тях –
каква част от горепосочените задължения се погасяват с нея. Поради това макар формално
да е налице погасителен план, той не носи изискуемата от закона информация на длъжника.
В същия смисъл вж. Решение IV-128 от 15.07.2020 г. на БОС по въззивно гр.д. №
854/2020 г. по аналогичен случай.
В допълнение на горното, т.12 изисква планът да съдържа разбивка на всяка
погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на
лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи, което също е основание
по чл.22 ЗПК за недействителност. Още повече, относно „лихвения процент” няма никаква
яснота по така сключения договор – не е конкретизирана базата на самия лихвен процент,
като няма никаква яснота в самия договор относно методиката и механизма на начисляване
на възнаградителната лихва. Тази неяснота относно дължимата лихва и начина, по който се
начислява лихвата, продължава вкл. в изготвения погасителен план, доколкото и от там не
става ясно каква е дължимата възнаградителна лихва и как се погасява, като вноските са
посочени общо, без никаква разбивка, въз основа на която да се правят изводи относно
възнаградителната лихва.
Предвид гореизложеното и на основание чл.22 ЗПК сключеният между страните
договор за потребителски кредит е недействителен и като такъв не може да ги обвърже, нито
да създаде задължения за ответника. Нормите на чл.11, ал.1 и ал.2 и чл.22 ЗПК са
императивни и възможност за отклонение от тях законодателя не е предвидил, а за
приложението им съдът следи служебно съгласно ТР №1/2013 г. по т.д.№1/2013 г. на
ОСГТК на ВКС.
Съгласно разпоредбата на чл.23 ЗПК когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят връща чистата стойност на кредита, без да дължи
лихва или други разходи по кредита. Следователно исковата претенция е основателна до
размера на 8 000 лева, а в останалата част за сумите от 9 654, 40 лева възнаградителна лихва
и 1 180, 25 лева мораторна лихва исковите претенции следва да се отхвърлят.
По разноските: От общо претендираните от ищцовата страна разноски съгласно
списък с разноски на л.87 по делото в тежест на ответника следва да се възложи сумата от
744, 75 лева съобразно уважената част от исковите претенции.
С оглед горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищеца БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А. Париж, рег. № ***, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон
4
България, с ЕИК ***, вписан в ТР при АВ, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от Д.Д. – зам. управител, чрез юр. Н.М. и ответника Г. ВР. П. с ЕГН
********** от ***, че ответникът Г. ВР. П. с ЕГН ********** от ***, дължи на БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А. Париж, рег. № ***, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон
България, с ЕИК ***, вписан в ТР при АВ, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от Д.Д. – зам. управител, чрез юр. Н.М., сумата от 8 000 лева главница по
договор от 20.05.2019 г. сключен за потребителски паричен кредит с № PLUS-17020568 от
20.05.2019 г., ведно със законната лихва от 24.02.2021 г. до окончателното плащане , за което
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 182/2021 г. на РС-
Айтос.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск в останалата част – за сумите от 9 654, 40 лева
възнаградителна лихва за периода от 20.06.2019 г. до 20.05.2024 г. и 1 180, 25 лева
мораторна лихва за периода от 20.07.2019 г. до 16.02.2021 г. и ОБЕЗСИЛВА за тези суми
издадената заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 182/2021 г. на РС-
Айтос.
ОСЪЖДА Г. ВР. П. с ЕГН ********** от ***, да заплати на БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А. Париж, рег. № ***, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон
България, с ЕИК ***, вписан в ТР при АВ, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от Д.Д. – зам. Управител, сумата от 744, 75 лева съдебно деловодни
разноски в заповедното и исковото производство съобразно уважената част от исковите
претенции.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Бургаския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
5