Р Е Ш Е Н И Е
№
, гр. София, 04.12.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Първо гражданско
отделение, 28 – и състав, в закрито заседание на четвърти декември две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕЛИЦА
ЙОРДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА
АНДРЕЕВА
РАДОСТ БОШНАКОВА
Разгледа докладваното от председателя в. гр. д.
№ 14939 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе следното предвид:
Съдебното производство е образувано по реда на
чл. 435 ал. 2 т. 7 от ГПК, по жалба, вх. рег. № 58256/ 22.10.2019 г., подадена
от длъжника „Т.С.“ ЕАД със седалище и адрес на управление *** Б, с ЕИК *******,
против отказ на ЧСИ В.М.с рег. № 860 на КЧСИ, с район на действие СГС, да
намали адвокатското възнаграждение на взискателя по изп. д. № 20198600401832 от
260 лв. до законоустановения размер от 200 лв., съответно да намали дължимата
такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ. Съобразно изложените в жалбата оплаквания,
адвокатското възнаграждение било прекомерно, тъй като субсумирало в себе си
възнаграждение както за образуване на изпълнителното дело, така и за
процесуално представителство по него. От доказателствата по делото било видно,
че единственото процесуално действие на пълномощника на взискателя било
депозирането на молба за образуване на изпълнителното производство, поради
което адвокатското възнаграждение следвало да бъде намалено до минималния
предвиден за образуване на изпълнително дело хонорар от 200 лв. Настоява се за
уважаване на жалбата и за присъждане на разноски за въззивното производство,
включително юрисконсултско възнаграждение.
Взискателят Г.Т.Г., чрез процесуалния му
представител, е депозирал писмен отговор, в който намира изложените в жалбата
твърдения и възражения за неоснователни. Настоява за оставянето и без уважение,
претендира разноски и адвокатско възнаграждение.
От приложените по реда на чл. 436 ал. 2 от ГПК
мотиви на ЧСИ В.М.се установява, че намира жалбата за процесуално допустима, но
по същество неоснователна, тъй като адвокатското възнаграждение било съобразено
със законово предвидения в чл. 10 и чл. 7 ал. 2 от Наредба № 1 за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, съответно дължимата по реда на т. 26 от
ТТРЗЧСИ била правилно определена.
Препис от атакуваното разпореждане е било
връчено на длъжника чрез процесуалния му представител на 09.10.2019 г. Жалбата
е подадена на 16.10.2019 г., видно от пощенското клеймо на плика, с който е
изпратена, попада в срока по чл. 436 ал. 1 от ГПК, изхождаща от процесуално
легитимирано лице и насочена срещу подлежащ на обжалване акт на съдебен
изпълнител, поради което е процесуално допустима.
Относно основателността и Градският съд намира
следното:
Изп. д. № 1832/ 2019 г. по описа на ЧСИ В.М.с
район на действие СГС, вписана под № 860 на КЧСИ, е образувано по молба от 03.10.2019
г., подадена от Г.Т.Г., с ЕГН **********, и приложен изпълнителен лист от
27.08.2019 г., издаден по гр. д. № 79364/ 2018 г. по описа на СРС, ІІ ТО, 57 –
и състав, по силата на който „Т.С.“ ЕАД е била осъдена да заплати на кредитора
общо 900 лв. разноски по гр. д. № 79896/ 2017 г. и гр. д. № 79364/ 2018 г. На
07.10.2019 г. на длъжника била връчена покана за доброволно изпълнение, в която
бил посочен размер на задължението от 900 лв. по изпълнителен лист, както и
245.86 лв. разноски по изпълнителното производство, такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ в
размер на 135.36 лв., както и 260 лв. адвокатско възнаграждение за взискателя,
каквото било прието от съдебния изпълнител с разпореждане на ЧСИ от 03.10.2019
г. На 09.10.2019 г. длъжникът превел по сметка на ЧСИ цялата дължима сума, като
депозирал възражение срещу размера на приетия за взискателя адвокатски хонорар.
Последното било оставено без уважение от ЧСИ с мотиви, че размерът на
адвокатското възнаграждение било минимално определеното в Наредба № 1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, като в тази връзка се
определяла и таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ.
При така изложените фактически данни Софийски
градски съд достига до следните правни изводи:
Разпоредбите на чл. 10 т. 1 и т 2 от Наредба №
1/ 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
предвижда, че за процесуално представителство, защита и съдействие на страната
по изпълнително дело възнаграждението е: за образуване на изпълнително дело -
200 лв. и за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по
изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични
вземания от 500.01 лв. до 1000 лв. – 1/2 от съответното възнаграждение по чл.
7, ал. 2, т. 1.
От представеното пълномощно, с което взискателят
е упълномощил адвокат и представения договор за правна защита и съдействие се
установява, че последният е упълномощен да извършва всички процесуални действия
по образуване и водене на изпълнително производство срещу „Т.С.“ ЕАД, като е
договорено и платено адвокатско възнаграждение в размер на 260 лв. В този
размер адвокатското възнаграждение е било прието.
Процесуалните действия на взискателя се
изчерпват с молбата за образуване на изпълнителното производство, в която и на
основание чл. 426 ал. 2 от ГПК следва да се съдържа и способ за удовлетворяване
на вземането му, в което се включва и налагането на обезпечителна мярка „Запор“
върху банковите сметки на длъжника. Плащането на дълга от страна на длъжника е
изпълнено в срока за доброволно изпълнение, действия по принудително събиране
на дълга не са били извършвани.
Следователно на взискателя се дължат разноски за
адвокатско възнаграждение съгласно чл. 10 т. 1 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г., в
размер на 200 лв., за образуване на изпълнително производство. Възнаграждение
за процесуално представителство и защита по изпълнителното производство не му
се следва, поради което в тази му част разпореждането на ЧСИ следва да бъде
отменено.
Като последица от намаляването на дълга за
събиране на 1100 лв. /900 лв. задължение по изпълнителния лист и 200 лв.
адвокатско възнаграждение в полза на взискателя, тъй като съгласно т. 4 от
забележката по ТТРЗЧСИ в размера на задължението не се включват платените
авансово такси/ то следва да бъде редуцирана и таксата по т. 26 от Тарифата за
таксите и разноските към ЗЧСИ от 135. 36 лв. без ДДС на 108 лв. без ДДС.
Жалбоподателят е отправил искане за присъждане
на разноски и адвокатско възнаграждение в настоящото производство.
Производството относно дължимите разноски не е
самостоятелно производство, а е продължение на делото по повод дължимостта и
размера на направените от страните разноски в съответната инстанция, в случая –
в изпълнителното производство. То е способ за защита срещу неправилно
присъждане на разноски – чрез допълването на съдебния акт, когато те не са
присъдени или чрез неговото изменение, когато са неправилно определени, без да
се обжалва по същество съдебния акт (така Определение № 627/18.08.2014 г. по
ч.гр.д. № 696/2014 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС; Определение № 114/20.05.2016 г.
по ч.гр.д. № 1847/2016 г., Г.К., ІІ Г. О. на ВКС; Определение № 196/12.06.2015
г. по гр.д. № 9/2015 г., Г. К., І Г. О. на ВКС). Съответно произнасянето на
съда по направеното искане е допълнение на вече постановен акт, за която
инстанция има вече присъдени разноски и следователно нови разноски за
адвокатско възнаграждение не се дължат (така Определение № 683 от 21.12.2015 Г.
по ч. гр. д. № 5089/2015 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС, постановено по чл. 274,
ал. 2 ГПК). Поради тази причина
интересът в това производство е материален, но не и самостоятелен като предмет
на адвокатска защита и не следва да се допуска кумулиране на нови задължения за
разноски в „процеса относно разноските“ за страната, инициирала производство по
чл. 248 ГПК. Противното ще противоречи на целта за закона, както и на уредбата
на института на разноските, уреден в чл. 78 и сл. ГПК, поради което разноски в
настоящото производство не се следват.
Водим от горното и на основание чл. 437 от ГПК,
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ разпореждане от 10.10.2019 г. на ЧСИ В.М.,
с рег. № 860 на КЧСИ, по изп. д. № 20198600401832, с което е било оставено без
уважение искането на длъжника „Т.С.“ ЕАД, чрез процесуалния и представител, за
намаляване размера на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител
на взискателя Г.Т.Г., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА размера на дължимите на Г.Т.Г. от гр.
София, ж. к. ******, с ЕГН**********, взискател по изп. д. № 20198510400303 по
описа на ЧСИ М.П., с рег. № 851 на КЧСИ разноски за адвокатско възнаграждение
от 260 лв. /двеста и шестдесет лева/ на 200 лв./двеста лева/.
НАМАЛЯВА размера на дължимата от „Т.С.“ ЕАД със
седалище и адрес на управление *** Б, с ЕИК *******, такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ на
108 лв. /сто и осем лева/ без ДДС.
Решението е окончателно
и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.