Решение по дело №864/2020 на Районен съд - Велико Търново

       Р Е Ш Е Н И Е

       №

                        гр. Велико Търново, 27.11.2020 г.

 

                              В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Великотърновски районен съд, осемнадесети състав, на двадесет и осми октомври две хиляди и двадесета година, в публично съдебно заседание в състав:

Районен съдия: Димо Колев

Секретар Албена Шишманова

като разгледа докладваното от съдията

гр. дело № 864 по описа за 2020 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове по чл. 432 ал. 1 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД за присъждане на имуществени и неимуществени вреди.

Ищецът основава исковите си претенции на твърдения, че на 01.09.2019г., около 13:50 часа, на път II-55 км. 04+900м., около гр. Килифарево в посока гр. В. Търново водачът на л.а. „***” с рег. № ***допуска ПТП, като при навлизане в крива на десен завой губи контрол над МПС-то, вследствие на което излиза извън пътното платно и се преобръща вдясно на банкета. Ищецът уточнява, че е бил пътник в процесния автомобил, който е негова собственост и е бил застрахован при ответния застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” със срок на действие 19.04.2019г. – 18.04.2020г. Допълва, че бил с поставен предпазен колан, но въпреки това ударил тялото и главата си в купето на автомобила. Ищецът сочи, че в резултат на ПТП е получил множество физически травми подробно описани в СМУ № 111/2019г., които са му причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота, съпроводено с болка и страдание по време на възстановително – оздравителния процес. Изтъква, че и понастоящем продължава да изпитва болки вследствие на травмите, трудно сяда и се придвижва и изпитва непрекъсната умора. Твърди, че след инцидента бил принуден да остава на легло през по-голямата част от деня, както и че към момента продължава рехабилитацията си. Ищецът посочва, че от ПТП, освен физически болки е преживял и душевни страдания – сънувал кошмари, изпадал в пристъпи на паника, избягвал да управлява МПС. Твърди, че наред с неимуществените вреди е претърпял и такива от имуществен характер в размер на 50 лв., представляващи заплатена такса за извършен преглед от съдебен лекар. Ищецът изтъква, че е подал до ответния застраховател писмена претенция по смисъла на чл. 380 КЗ, по която е образувана преписка по щета № 0000-1000-03-19-7914/04.12.2019г, но същият не му е изплатил следващото се застрахователно обезщетение. По тези съображения ищецът отправя искане до съда да осъди ответника да му заплати сумата от 6000 лв., обезщетение за търпените от него неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, както и сумата от 50 лв., обезщетение за имуществени вреди, съизмерими с платените разходи за лечение, ведно със законната лихва върху сумите от 20.12.2019г. до окончателното им изплащане. Претендира разноски.

С отговора на искова молба ответникът признава, че към датата на ПТП л.а. „***” с рег. № ***е бил застрахован при него по валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност”. Ответникът оспорва изложените от ищеца твърдения относно механизма за настъпване на ПТП, настъпилите вреди и причинно – следствената връзка. Оспорва ищецът да има качеството на трето увредено лице, тъй като не е бил пътник в автомобила. Във връзка с последното ответникът изтъква, че ищецът не е посочен като пострадало лице в представения протокол за ПТП и в него никъде не е отразено, че е получил травматични увреждания. Възразява срещу вида последните, тяхната степен и тежест, както и относно твърдения период на възстановяване. Възразява, че представените доказателства не установяват дали ищецът е бил с обезопасителен колан респ. дали липсата на такъв е допринесла за настъпването на негативните за него последици. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат. Оспорва размера на претенциите за неимуществени вреди като завишен. Оспорва да са търпени имуществени вреди от ищеца и относимостта на представените за това доказателства.

Съдът, като прецени доказателства по делото и доводите на страните, намира за установено следното:

От представеното по делото заверено копие на констативен протокол за ПТП № 1717048 от 01.09.2019г. /лист 7/ се установява, че на същата дата около 13:50 часа на път II-55, км. 04+900м, трето за делото лице /***/, при управление на л.а. „*** 147” с рег. № ***в посока гр. В. Търново, навлиза в дясна крива с несъобразена с релефа на местността скорост, поради което излиза извън пътното платно в дясно и се преобръща в 3 метрова пропаст. В резултат на ПТП по автомобила са причинени щети в предната и в лявата му странична част. На водача е съставен АУАН № 1727/01.09.2019г., който е подписан от него без възражения и му е наложено административно наказание за виновно нарушаване на чл. 20 ал. 2 ЗДвП с влязло в сила НП № 19-1275-001900/17.09.2019г. /листи 40-43/.

Ответникът признава, че между него и ищеца като собственик на л.а. „*** 147” с рег. № ***е имало валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност” към датата на ПТП, поради което съдът с доклада по делото е обявил този факт за ненуждаещ се от нарочно доказване.

От лист за преглед на пациент на „Спешно отделение” при МОБАЛ гр. В. Търново от 01.09.2019г. се установява, че при прегледа на ищеца непосредствено след ПТП са констатирани охлузни рани в областта на двете колене. При прегледа му от съдебен лекар на 04.09.2019г. освен тези охлузвания е установено охлузване и по лява подбедрица с оток на меките тъкани, кръвонасядания с оток по меките тъкани в областта на външния глезен на лявата подбедрица, на предната коремна стена и в дясната гръдна половина. Ищецът е имал субективни оплаквания от болки при дишане и движение на снагата надясно. Според съдебния лекар установените наранявания са довели до временно разстройство на здравето му, неопасно за живота, съпроводено с болка и страдание по време на възстановително – оздравителния процес /СМУ № 111/2019г./. За изготвяне на СМУ ищецът е заплатил сумата от 50 лв., видно от фискален бон от 05.09.2019г.

За процесния инцидент ищецът е отправил до ответника писмена претенция по чл. 380 КЗ с вх. № 16112/04.12.2019г. и въз основа нея при застрахователя е образувана преписка по щета № 0000-1000-03-19-7914/04.12.2019г., в хода на която последният с писмо изх. № 534/16.01.2020г. по реда на чл. 496 ал. 4 КЗ е изискал от пострадалия допълнителни доказателства във връзка с ПТП /листи 11-13/.

От показанията на свид. П. И. – брат на ищеца се установява, че последният е бил пътник в процесния автомобил, който в резултат на ПТП се преобръща в канавката. От сблъсъка брат му получил охлузни рани по коленете, лявата подбедрица и трудно дишал. Свидетелят го видял на следващия ден след инцидента, като ищецът трудно си поемал въздух и изпитвал дискомфорт като стъпвал. Няколко дена след това му се появили синини. В началото му помагал да става от леглото и се подпирал на стените, за да ходи. Около месец изпитвал болка, особено сутрин и вечер, и тогава пиел болкоуспокояващи. Към момента при по – дълга разходка коленете започват да го болят. Ходил е на рехабилитация и в тях е идвал психолог. След инцидента се затворил и не искал да говори за него. Изпитва страх от шофиране и сега, ако се налага да пътува, се вози като пътник. Не е лежал в болница и не е ползвал болничен. Върнал се е на работа. Не се е оплаквал да има проблеми със съня.

От заключението на изслушаната по делото СМЕ се установява, че ищецът е получил описаните в СМУ охлузни рани, кръвонасядания и отоци на меките тъкани, които са в резултат на удари с/върху твърди тъпи предмети и отговарят да са получени от удари във вътрешните части на лек автомобил при ПТП, като пътник. В съвкупност и поотделно получените травматични увреждания са причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота, със срок на лечение и възстановяване около 25 дни. Според вещото лице с голяма вероятност в случая се касае за т.нар. коланна травма т.е. удар и притискане на предната част на тялото в предпазния колан, който е бил правилно поставен. В съдебно заседание експертът подкрепя извода си, че получените от ищеца наранявания са характерни при поставен предпазен колан.

От заключението на приетата по делото САТЕ се установява, че непосредствената причина за настъпване на ПТП от експлоатационно – техническа гледна точка е допуснато занасяне на застрахования автомобил от водача му, поради движение със скорост по – висока от критичната /над 96, 8 км/ч/, за преодоляване на дясната крива без занасяне. Вследствие на занасянето водачът допуска нарушаване на устойчивостта на автомобила и в резултат на възникналите реакционни сили спрямо левите колела, се преобръща извън пътя с денивелация надолу. При управление на автомобила със скорост по – ниска от критичната, водачът е имал техническа възможност и време да предотврати ПТП, като не допусне занасяне.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

В разпоредбата на чл. 432 ал. 1 КЗ законодателят е уредил прекия иск на увреденото лице за обезщетяване на претърпените от него вреди срещу застрахователя на деликвента, който по силата на задължителната застраховка „Гражданска отговорност” обезпечава деликтната отговорност на прекия причинител на вредата. Уважаването на прекия иск по чл. 432 ал. 1 КЗ е предпоставено от установяване по делото, че между деликвента и застрахователя съществува валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”, че в срока на застрахователно покритие е настъпило застрахователно събитие - ПТП, че то е причинено виновно от застрахования, че е налице причина връзка между противоправното поведение на деликвента и причинените от него на пострадалия имуществени и неимуществени вреди, както и размера на тези вреди. Тежестта на доказване на тези обстоятелства е на ищеца. В тежест на ответника е да установи наведеното от него възражение за съпричиняване на вредоносния резултат.

Безспорно се установи по делото, че към датата на процесното ПТП /01.09.2019г./ между ответникът и ищецът като собственик л.а. „*** 147” с рег. № ***е съществувало валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност”. Ответникът е направил съдебно признание на този факт, поради което същият следва да се счита за доказан. По силата на застрахователния договор застрахователят се е задължил да покрие в границите на определената между страните застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените на трети лица имуществени и неимуществени вреди, вследствие на притежаването или използването на моторно превозно средство по време на движение или престой /чл. 493 ал. 1 КЗ/. Съгласно задължителните тълкувателни разяснения по т. 8 от ТР № 1/23.12.2015г. по тълк. дело № 1/2014г. на ОСТК, ВКС собственикът на застрахованото МПС е трето лице по смисъла на чл. 477 ал. 3 ГПК и е легитимиран да предяви срещу застрахователя си по застраховка „Гражданска отговорност” пряк иск за обезщетяване на причинените му вреди при управление на собствения му автомобил от друго лице – деликвент.

В случая е налице именно тази хипотеза, доколкото от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че застрахованото МПС е управлявано от друго лице – деликвент /***/, чието противоправно поведение е причинило вреди в чужда правна сфера, тази на ищеца. От съвкупният анализ на доказателствения материал по делото категорично се установява, че на процесната дата и място, трето за делото лице /***/, при управление на л.а. „*** 147” с рег. № ***по посока гр. В. Търново, навлиза в дясна крива с несъобразена скорост, занася се и излиза извън пътното платно в дясно като се преобръща в пропаст. Изложеният механизъм на ПТП се установява категорично от протокол за ПТП № 1717048 от 01.09.2019г. и заключението на изслушаната САТЕ. Протоколът за ПТП представлява официален свидетелстващ документ, който установява с обвързваща за съда доказателствена сила извършените от и пред съставилия го полицейски служител действия, както и направените от него констатации, които почиват на непосредствените му възприятия. Доколкото процесния протокол за ПТП е съставен от длъжностното лице след посещение на местопроизшествието, същият има официален удостоверителен характер по см. чл. 179 ГПК за възприетите от него факти за мястото на инцидента, пътната обстановка, разположението на МПС в пространството и видимите щети по него. Въз основа на така установените и отразени в протокола за ПТП обстоятелства вещото лице – автоексперт е дало категорично заключение, че процесния пътен инцидент е настъпил по описания по – горе начин. Установеният механизъм на ПТП сочи, че реализирането му се дължи на противоправното поведение на виновния водач. Движението в дясна крива със скорост по – висока от критичната, довело до занасяне на МПС и нарушаване на устойчивостта му, в резултат на което същото се преобръща извън пътя, представлява нарушение на чл. 20 ал. 1 ЗДВП. Водачът в противоречие с разписаното в тази норма правило, поради избраната от него скорост, се е поставил в невъзможност да контролира посоката на движение на автомобила и е причинил процесното ПТП. Последното се дължи изцяло на неправомерното поведение на застрахования водач, тъй като то не би настъпило, ако бе управлявал автомобила със скорост по – ниска от критичната. В този случай същият би имал техническа възможност и време да предотврати ПТП, като не допусне занасяне. По тези съображения предприетото от ответника оспорване относно механизма на настъпване на пътния инцидент е неоснователно. Още повече, че същият нито е твърдял, нито е провел нарочно доказване по делото, че процесното ПТП е настъпило по различен от установения по – горе начин.

Категорично се установи, че в резултат на процесното ПТП на ищеца са причинени травматични увреждания, изразяващи се в охлузвания, кръвонасядания и отоци в областта на различни части на крайниците и тялото. Обстоятелството, че същият не е вписан като пострадал в протокола за ПТП само по себе си не може да обоснове извод различен от изложения. В хода на съдебното производство релевантните за спора факти могат да се установяват с всички допустими от процесуалния закон доказателства и доказателствени средства. Липсва нормативен или подзаконов акт, който да поставя изискване установяването на факта на увреждане на здравето на участник в ПТП да се доказва единствено и само със съставения във връзка с него констативен протокол. В случая за причинените на пострадалия телесни увреждания са събрани както писмени, така и гласни доказателства, а е изслушана и СМЕ. Уврежданията са описани в представените по делото медицински документи, както и в дадените от свид. И. показания. Част от нараняванията /охлузванията по коленете/ са констатирани непосредствено след ПТП при прегледа на ищеца в Бърза помощ, а останалата част три дни след това при прегледа му от съдебен лекар. Обстоятелство, което съответства на медико – биологичните им характеристики /кръвонасядания и отоци в меките тъкани/ и сочи на по - късно им проявяване. От друга страна вещото лице по изслушаната по делото СМЕ е категорично, че установените наранявания на ищеца са получени в резултат от удари във вътрешните части на лек автомобил при ПТП, като пътник и че се касае за т.нар. коланна травма. По тези съображения съдът намира, че ищецът в резултат на произшествието е получил описаните в медицинската документация и заключението на вещото лице увреждания, което води до неоснователност на възраженията на ответника в тази насока. След като увреждането на здравето на пострадалия е настъпило вследствие на реализираното от водача на застрахования автомобил ПТП е налице изискуемата от закона причинна връзка между противоправното и виновно поведение на деликвента и причинените от него вреди. Очевидно е, че процесната увреда на здравето не би настъпило за пострадалия, ако не бе причинен пътния инцидент. Ето защо възражението на ответника за липсата на причинна връзка между травмите на пострадалия и инцидента е изцяло неоснователно.

Такова е и възражението му за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца, тъй като е бил без поставен обезопасителен колан. Доказването на това обстоятелство е в тежест на застрахователя, но от събраните по делото доказателства същото не бе установено. Напротив от заключението на СМЕ и от обясненията на вещото лице в съдебно заседание се установява, че пострадалият е бил с поставен предпазен колан, тъй като получените от него травматични увреждания по предната коремна стена и дясната гръдна половина са характерни за т. нар. коланна травма. Следователно не е налице противоправно поведение на ищеца, изразяващо се в нарушение на задължението му по чл. 137а ЗДвП да използва обезопасителен колан като пътник в МПС, което да е допринесло за настъпване на вредоносния резултат.

Безспорно установените по делото телесни увреждания на ищеца са съпътствани от болки и страдания, които представляват неимуществени вреди по смисъла на чл. 51 ал. 1 вр. чл. 52 ЗЗД. По отношение размера на тези вреди съдът съобрази дадени задължителни указания с ППВС № 4/1968г. и разпоредбата на чл. 52 ЗЗД повеляваща, че размера им следва да се определи по справедливост, като се съобразят конкретните, обективно съществуващи обстоятелства - характер на увреждането, начин на извършването, степента на влошаване на здравословното състояние, причинените морални страдания, социално – икономическата обстановка в страната към момента на увреждането и установените застрахователни лимити. При формиране на изводите си досежно справедливото обезщетение съдът кредитира показанията на свидетеля П. И., при съобразяване на разпоредбата на чл. 172 ГПК. Макар и брат на ищеца, същият изнесе пред съда факти и обстоятелства за търпените от последния неимуществени вреди, които са базирани на непосредствените му впечатления относно последствията от инцидента върху здравето на ищеца. Същите са в унисон със заключението на СМЕ, поради което съдът им дава вяра.

От посочените доказателства и доказателствени средства безспорно се установи, че на ищеца е причинена съчетана лека телесна повреда, изразяваща се в различни контузии по крайниците и тялото, които са довели до временно разстройство на здравето му, неопасно за живота. От показанията на свид. И. се установи, че за период около месец ищецът е изпитвал болки и дискомфорт при предвижване. Естествено в началото те са били по интензивни, но след това са намалели и отшумели. Имал нужда от помощ да се изправи от леглото, подпирал се по стените като ходел и трудно си поемал въздух. В унисон с изложеното е заключението на вещото лице по СМЕ, според което, възстановително – оздравителния период при тези травми е около месец /25 дни/. От показанията на свид. И. се установи още, че в резултат на инцидента, освен посочените травматични увреждания, на ищеца е причинен психически стрес и дискомфорт. В периода на възстановяването си същият е бил по затворен, не споделял преживяванията си от инцидента и е изпитвал страх от шофиране и притеснения при пътуване с автомобил.

От друга страна по делото не се установи получените травматични увреждания да са поставили в реална опасност живота на ищеца, да са изисквали оперативна намеса или болнично лечение и да са довели до трайни последици за здравето му. Приемал е лекарства само при възникнала нужда, а не системно и не е имал нарушения в съня /показания на свид. И./. Не се установи да е изпитвал страх за живота си и да е изпадал в пристъпи на паника, както се твърди в исковата молба. Установи се, че пострадалият вече се е върнал на работа и е започнал да шофира.

При съобразяване на изложеното относно характера на телесните увреждания, причинените болки, страдания, психически стрес и дискомфорт, продължителността на оздравителния период /около месец/, включително обстоятелството, че ищецът е в сравнително млада възраст /20 годни/, което предполага по – бързо и пълно възстановяване, както и конкретните икономически условия в страната към момента на настъпване на ПТП /2019г./ и предвидените застрахователни лимити /арг. чл. 492 КЗ/, съдът намира, че изискването за справедливост по чл. 52 ЗЗД ще бъде задоволено с присъждане на заместващо обезщетение в размер на 3000 лв. Този размер на обезщетението е достатъчен за репариране на неблагоприятните морални последици настъпили в патримониума на ищеца в резултат на увреждащото събитие, без да доведе до неоснователното му обогатяване.

В настоящото производство освен обезщетение за неимуществени вреди, ищецът търси присъждането на обезщетение за имуществени вреди в размер на 50 лв. Според представения по делото фискален бон от 05.09.2019г. ищецът е заплати тази сума като такса за преглед и издаване на СМУ. Заплащането на сумата от 50 лв. представлява разход, с който се е намалило имущественото му състояние. Този разход не би бил направен, ако ищецът не бе пострадал при ПТП причинено от застрахования деликвент, поради което причинената на пострадалия имуществена вреда в размер на 50 лв. подлежи на репариране.

Мотивиран от изложеното съдът намира, че предявения иск с правно основание чл. 432 ал. 1 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от настъпило на 01.09.2019г. ПТП следва да се уважи до размера на 3000 лв., като основателен и доказан, а за горницата над тази сума до пълния предявен размер от 6 000 лв. иска подлежи на отхвърляне, като неоснователен и недоказан. Искът за присъждане на имуществени вреди следва да се уважи изцяло до пълния си предявен размер от 50 лв. Доколкото застрахователят с писмо изх. № 534/16.01.2020г. е поискал от ищеца представянето на допълнителни доказателства и по делото липсват твърдения и данни това да е сторено, законната лихва върху присъдените обезщетения за имуществени и неимуществени вреди следва да се дължи от датата, когато изтича тримесечния срок за окончателно произнасяне по претенцията на ищеца /чл. 497 ал. 1 т. 2 вр. чл. 496 ал. 1 КЗ/. В случая тази претенция е депозирана на 04.12.2019г., следователно считано от 04.03.2020г. застрахователят е в забава и дължи на увреденото лице законна лихва върху размера на застрахователните обезщетения. За периода от 20.12.2020г. до 04.03.2020г. претенцията за законна лихва следва да се отхвърли.

При този изхода на делото претенциите на страните за разноски се явяват частично основателно. В полза на ищеца на основание чл. 78 ал. 1 ГПК, съразмерно с уважената част от иска следа да се присъдят разноски в размер на 312, 56 лв. В процеса същият е представляван от пълномощник осъществявал защитата му при условията на чл. 38 ал. 1 т. 2 ЗА. В представения договор за защита и съдействие е уговорено безвъзмездно осъществяване на процесуално представителство по делото, поради което пълномощника на ищеца на основание чл. 38 ал. 2 ЗА има право на адвокатско възнаграждение. Предвид фактическата и правна сложност на делото, уважения размер на исковите претенции и при съобразяване с минималния праг по чл. 7 ал. 2 т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004г., това възнаграждение следва да се определи в размер на 445 лв. Тази сума следва да бъде заплатена от ответника на адвоката на ищеца. От своя страна ответника на основание чл. 78 ал. 3 ГПК има право на разноски в размер на 282, 64 лв., съразмерно с отхвърлената част от иска.

Водим от горното, Великотърновският районен съд

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Черни връх” № 51Д ДА ЗАПЛАТИ на С.И.И., ЕГН: **********, с адрес *** на основание чл. 432 ал. 1 КЗ вр. чл. 45 ал. 1 ЗЗД, СУМАТА от 3000 лв. /три хиляди лева/ - главница, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди и СУМАТА от 50 лв. /петдесет лева/ - главница, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди от настъпило на 01.09.2019г. пътнотранспортно произшествие на път II-55, км. 04+900м, причинено от водача на застрахования при ответника лек автомобил „*** 147” с рег. № ОВ 9050 ВМ, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 04.03.2020г. до окончателното им изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за присъждане на неимуществени вреди за разликата над уважения размер от 3 000 лв. до пълния предявен размер от 6 000 лв., както и претенцията за законна лихва от 20.12.2020г. до 04.03.2020г., като неоснователни и недоказани.

ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Черни връх” № 51Д ДА ЗАПЛАТИ на С.И.И., ЕГН: **********, с адрес *** СУМАТА от 312, 56 лв. /триста и дванадесет лева и 56 стотинки/ - представляваща общ размер на сторените от ищеца съдебни разноски, съразмерно с уважената част от иска.

ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Черни връх” № 51Д ДА ЗАПЛАТИ на адвокат М.М.М., ЕГН: ********** ***, представляващ ищеца по делото С.И.И., ЕГН: **********, с адрес ***, СУМАТА от 445 лв. /четиристотин четиридесет и пет лева/ - адвокатско възнаграждение за исковото производство дължимо на основание чл. 38 ал. 1 т. 2 ЗАдв.

ОСЪЖДА С.И.И., ЕГН: **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Черни връх” № 51Д СУМАТА от 282, 64 лв. /двеста осемдесет и два лева и 64 стотинки/ - представляваща общ размер на сторените от ответника съдебни разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска.

Решението подлежи на обжалване пред ВТОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: