№ 930
гр. Перник, 26.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети август през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Кристина Н. Костадинова
при участието на секретаря Кристина Ант. Иванова
като разгледа докладваното от Кристина Н. Костадинова Гражданско дело №
20211720105761 по описа за 2021 година
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 415 от ГПК.
Образувано е по искова молба на „Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК:
*********, подадена чрез процесуалния му представител – юрк. Емилия
Максимова, срещу В. Г. Н., с ЕГН: **********, с която се иска да бъде
признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от общо
341.77 лева, представляваща ½ част от стойността на доставена и ползвана, но
незаплатена топлинна енергия, за имот – апартамент **, находящ се в ******
в общ размер от 683.54 лева, от които главница в размер на 306.34 лева / ½
част от общата главница от 612.68 лева/ за периода от 01.05.2019 г. до
30.04.2020 г. вкл, и 35.43 лева – обезщетение за забава за периода от
09.07.2019 г. до 16.03.2021 г. / ½ от общия размер на обезщетението от 70.86
лева/, както и законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ – 23.04.2021 г. по ч.гр.д. №
1997/2021 г. по описа на Пернишкия РС до окончателното плащане на сумата.
Претендират се и направените по делото разноски.
С влязло в сила определение № 14/04.01.2022 г. производството по
делото е прекратено като недопустимо срещу втория ответник – лицето Д. Е.
Н..
В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно
облигационно отношение, възникнало по силата на приети от държавен орган
(КЕВР) общи условия, които са публикувани по установения ред и по
отношение на които ответникът не е изразил несъгласие. Уточнява се, че в
тази връзка не е необходимо сключването на индивидуален договор с
1
потребителя. Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната енергия,
се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС), като ищецът е
изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление и
горещо водоснабдяване. Посочва се, че въпреки това ответникът не е
изпълнил задължението си за заплащане на дължимите суми.
С исковата молба са представени: копие от извлечение от сметка, копие
от вестник „Съперник” от 2008 г. с публикувани общи условия за продажба
на топлинна енергия за битови нужди, копие от декларация по чл. 14 от
ЗМДТ, подадена от Д. Е. Н..
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по
делото В. Г. Н., чрез назначения му особен представител – адв. И. В., е
постъпил писмен отговор, с който предявените искове се оспорват като
неоснователни. На първо място се оспорва качеството потребител на
топлинна енергия на ответника В. Г. Н.. Възразява се срещу възникването на
облигационни отношения по силата на закона и общите условия на
дружеството. Поддържа се, че именно последното следва да докаже
наличието на облигационна връзка. Обръща се внимание и че липсват
доказателства ответникът да е собственик/ползвател на топлоснабдения имот
респективно ползвател на топлинна енергия в процесния имот. Оспорват се
представените с исковата молба документи – като се твърди, че същите не
доказват качеството потребител на ответника за процесния период. Посочва
се и че липсвало решение на общото събрание на етажната собственост в
сградата, където се намирал процесният имот, за присъединяване към
топлопреносната мрежа. По тези съображения се твърди, че страните не са
били в облигационни отношения през процесния период.
Посочва се и че претендираните вземания били за главница и лихва,
като липсвало посочване като отделно вземане на това за услугата дялово
разпределение. Поради това не можело да се установи каква част от сумите се
дължи за дялово разпределение в сградата.
На следващо място се оспорват претендираните по делото суми. В тази
връзка се оспорва представеният документ „извлечение от сметка“, като
доколкото същият бил съставен от дружеството, то не можел и да служи като
доказателства за неговите претенции. В тази връзка се оспорва и редовността
на воденото от ищеца счетоводство.
Прави се възражение за погасяване на част от процесните суми по
давност, доколкото приложимият давностен срок бил три години. Иска се
дружеството да бъде задължено да представи намиращи се у него документи.
Претендират се разноски за особен представител.
В хода на производството са представени: договор № 99/05.12.2011 г. за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия между
потребителите в сграда – етажна собственост /СЕС/ и сгради с повече от
един потребител, находящи се на лицензионната територия на гр. Перник със
списък на присъединените абонатни станции.удостоверение за регистрация,
12 броя фактури, уведомления за просрочени задължения, два броя
свидетелство за проверка на средство за измерване и справка с данни –
2
изчисления по компоненти.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца счита
исковете за доказани, поради което иска същите да бъдат уважени.
Особеният представител на ответника счита, че исковите претенции
следва да бъдат отхвърлени, доколкото по делото не се установява, че
ответницата е собственик на имота. В тази връзка се посочва, че декларацията
по чл. 14 от ЗМДТ е подадена от друго лице, а не от ответницата. Поради
това се поддържа, че същата не е собственик на имота и следователно не е
потребител на топлинна енергия.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
От ищцовото дружество е депозирано заявление за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответницата
за вземания, които са предмет на настоящото производство. В тази връзка по
подаденото заявление районният съд е издал заповед № 261246/26.04.2021 г.
по ч.гр.д. № 1997/2021 г. по описа на РС Перник. Последната е връчена на
длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
По делото е представено извлечение от в-к. „Съперник“ от 29.04.2008 г.
от което е видно, че общите условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от 2008 г. на „Топлофикация Перник“ ЕАД са публикувани в
един местен ежедневник.
От представено по делото копие от декларация по чл. 14 от ЗМДТ от
29.05.1998 г. се установява, че е подадена от лицето Д. Е. Н. – като единствен
декларатор. В същата лицето Д. Е. Н. е декларирало като собствен недвижим
имот – апартамент **, находящ се в ******. Деклараторът е посочил, че
имотът е придобит в резултат от сделка – продажба, но имо. Съгласно
декларацията обаче имотът е съсобствен – като ½ част от него се притежава
от декларатора, а другата ½ част от ответницата В. Н.. Подпис на втори
декларатор обаче няма в документа.
От извършена справка в Национална база данни „Население“ относно
ответницата по делото В. Н. е видно, че същата е с постоянен адрес: **** /от
15.12.2000 г./ и настоящ адрес Италия /от 30.06.2010 г./.
На последно място от представено по делото извлечение от сметка се
установява, че относно процесния имот са начислени следните суми,
дължими за доставка на топлинна енергия – главница в размер на 612.68 лева
за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. вкл, и 70.86 лева – лихва за
периода от 09.07.2019 г. до 16.03.2021 г., като същите не са заплатени.
Посочените суми кореспондират и на представените по делото фактури и
справки с начисления по компонентни.
Видно от договор № 99/05.12.2011 г. за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия между потребителите в сграда – етажна
собственост /СЕС/ и сгради с повече от един потребител, находящи се на
лицензионната територия на гр. Перник и списък на присъединените
3
абонатни станции в сградата, където се намира топлоснабдения имот е
избрано дружество, което да предоставя услугата „дялово разпределение“ в
лицето на „Нелбо“ АД.
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи
от правна страна:
Исковете са с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД вр. с чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката вр. с чл. 124, ал. 1 вр. с чл.
415 от ГПК – за установяване вземането на ищеца към ответника за доставена
топлинна енергия, за посочения по-горе имот, за което е издадена заповед №
261246/26.04.2021 г. по ч.гр.д. № 1997/2021 г. на Пернишкия РС за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника при
условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, което е наложило даване на указания за
предявяване на иск в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК. В тази връзка
предявеният установителен иск е допустим като целта му е издадената
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК да влезе в
сила след установяване съществуването на вземането по съдебен ред в исково
производство.
В тежест на ищеца е да установи, че между страните по делото е налице
облигационна връзка за продажба на топлоенергия, както и че същият е
изпълнил задължението си за реално доставяне на топлинна енергия
съответно и нейната стойност. Посочената доказателствена тежест е указана
изрично на ищеца с доклада по делото, като в същия на ищеца е указано и че
не сочи доказателства за обстоятелствата, за които носи доказателствената
тежест в процеса.
Съгласно чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ) продажбата на
топлинна енергия на потребители за битови нужди, в това число и за общите
части в сградите етажна собственост, се осъществява при публично известни
общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от Комисията за
енергийно и водно регулиране (КЕВР). В това отношение, облигационната
връзка между топлопреносното дружество и потребителя възниква по силата
на закона, от момента на възникване качеството потребител. Последното е
определено в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, като съгласно тази разпоредба потребител
на топлинна енергия е всеки собственик и титуляр на вещно право на
ползване в сграда-етажна собственост, присъединен към абонатната станция
или към нейното самостоятелно отклонение. Отношенията между
потребителя и топлофикационното дружество възникват по силата на закона
от момента, в който за определено лице възникне качеството на клиент на
топлинна енергия. В тази връзка не е необходимо сключването на
индивидуален договор с потребителя. Достатъчно е да се установи, че
ответникът е потребител на топлинна енергия, съответно, че общите условия
са произвели действие.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. по тълк.д. №
2/2017 г. на ОСГК на ВКС собственикът респективно ползвателят няма да
4
отговарят за сумите за потребена топлинна енергия само в случай, че имотът
се ползва от трето лице на договорно основание и между последното и
топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за същия имот, през процесния период.
От разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ е видно, че потребител на
топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за
собствени нужди като ползва топлоснабдения имот в качеството си на
собственик на същия или по силата на учредено в негова полза вещно
право на ползване върху имота.
В случая обаче единственото ангажирано от ищцовото дружество
доказателство е декларацията по чл. 14 от ЗМДТ. Съгласно същата
ответницата действително е посочена като съсобственик на процесния имот.
Декларацията обаче не е подадена от ответницата, а от друго лице т.е. не
може да се приеме, че същата представлява извънсъдебно признание на факт.
Към декларацията липсва документ за собственост, такъв не е цитиран в нея и
не е представен от ищеца. Освен това процесуалният представител на
ответницата изрично е оспорил качеството потребител на същата като е
посочил, че декларацията е подадена от друго лице. На последно място
следва да се съобрази и че ответницата има постоянен адрес, различен от този
на процесния имот, а настоящият й адрес е в Италия от повече от 10 години.
Самата партида за имота освен това също не се води на името на ответницата.
Това налага извода, че ответницата не се явява потребител на топлинна
енергия досежно процесния имот /в този смисъл Решение № 241/13.11.2020 г.
по в.гр.д. № 404/2020 г. на ОС Перник/.
По тези съображения и предявеният иск за главница следва да бъде
отхвърлен. Доколкото главният иск е неоснователен, то за неоснователна
следва да се приеме и акцесорната претенция за обезщетение за забава,
поради което последната също следва да бъде отхвърлена.
Предвид извода, че между страните по делото въобще не е налице
облигационна връзка през процесния период, то и съдът не намира за нужно
да обсъжда доказателствата относно размера на предявените искове.
По исканията за разноски на страните:
Съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът, който разглежда иска по чл. 422 респ. чл.
415, ал. 1 от ГПК, следва да се произнесе по дължимостта на разноските,
направени в заповедното производство като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноски, както в исковото, така и в заповедното
производство.
Искане за разноски е направила само ищцовата страна. Предвид изхода
на делото такива не й се дължат нито в производството по ч.гр.д. №
1997/2021 г. по описа на РС Перник /заповедно производство – относно
длъжникът В. Н./, нито в настоящото исково производство.
Ответната страна се представлява от особен представител, чието
възнаграждение е уредено в чл. 47, ал. 6 от ГПК.
5
Водим от горното, Пернишкият районен съд:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. Мошино,
ТЕЦ „Република“ срещу В. Г. Н., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: ****
/от 15.12.2000 г./ и настоящ адрес Италия /от 30.06.2010 г./ установителни
искове: за признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата
от общо 341.77 лева, представляваща ½ част от стойността на доставена и
ползвана, но незаплатена топлинна енергия, за имот – апартамент **,
находящ се в ****** в общ размер от 683.54 лева, от които главница в размер
на 306.34 лева / ½ част от общата главница от 612.68 лева/ за периода от
01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. вкл, и 35.43 лева – обезщетение за забава за
периода от 09.07.2019 г. до 16.03.2021 г. / ½ от общия размер на
обезщетението от 70.86 лева/, както и законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ –
23.04.2021 г. по ч.гр.д. № 1997/2021 г. по описа на Пернишкия РС до
окончателното плащане на сумата, за които вземания е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1997/2021
г. по описа на Пернишкия РС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д.
№ 1997 по описа за 2021 г. на Пернишки районен съд да бъде върнато на
съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила
решение по настоящето дело.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
6