Р Е Ш Е Н И Е
№ 1320
град Пловдив, 07.07.2023 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІ
к.с., в открито заседание на четиринадесети
юни през две хиляди и двадесет и трета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ШОТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЯНКО АНГЕЛОВ
ЙОРДАН РУСЕВ
при
секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА и участието на прокурора ИЛЕВСКИ като разгледа
докладваното от съдия Ангелов касационно АНД № 1127 по описа за 2023
година и за да се произнесе, взе предвид
следното :
Производството е по реда на глава XII от АПК.
Делото е образувано по касационна жалба на К.В.П. с ЕГН **********, срещу Решение № 358/24.02.2023
г. на Районен съд Пловдив, постановено по АНД № 7439/2022 г., с което е
потвърдено Наказателно постановление № 22-0273-000069 от 28.03.2022 г. на
Началник РУ Хисар към ОД МВР Пловдив, с което на жалбоподателя са наложени административни
наказания глоба от 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца
на основание чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП.
В
касационната жалба, са изложени подробни
съображения относно изложените твърдения за неправилност, незаконосъобразност,
необоснованост на обжалваното съдебно решение и постановяването му в нарушение
на материалния закон и съдопроизводствените правила, при неизяснена и
неправилно установена действителна фактическа обстановка. Моли се за отмяна на
обжалваното решение и отмяна на НП и за присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение за двете съдебни инстанции. В съдебното заседание жалбата се
поддържа от пълномощника на касатора адв. П..
Ответникът по
касационна жалба РУ „Полиция“- Хисар към ОД МВР Пловдив не се представлява.
Прокурорът от Окръжна
прокуратура – Пловдив Илевски моли първоинстанционното решение да бъде оставено
в сила и жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.
Касационният съд, като
извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във връзка с наведените в
жалбата касационни основания по чл.348, ал.1 от НПК, констатира следното:
Касационната жалба е
подадена в предвидения законов срок и от страна по първоинстанционното съдебно
производство, за която решението е неблагоприятно, поради което се явява
допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Производството
пред Районен съд Пловдив се е развило и с оглед задължителните указания дадени с Решение № 2457 от
20.12.2022 г. по КАНД № 2472 от 2022 г. на Административен съд Пловдив.
Съдът е установил
следната фактическа обстановка: На 07.03.2022г. около 15.15 часа в гр. Хисаря
на кръстовището на ул. „Крепостна“ и ул.“Генерал Тодор Марков“, посока към
ЦСМПС филиал гр. Хисаря, касаторът П. управлявал собствения си лек автомобил „Фолксваген
туран“ с рег. № ***, като отказва да му бъде извършена проверка с техническо
средство „Drager Drug Test 5000“, АRMD № 0129. Издаден е талон за медицинско изследване
№ 074819, съпроводен с 8 стикера.
Съдът е намерил
за безспорно установено, че на инкриминираната дата, място и час, П. е
управлявал личният си автомобил, като при спирането му за проверка е отказал да
бъде изпробван за употреба на наркотични вещества. За да мотивира решението си
съдът е подложил на критичен анализ събраните доказателства и показанията на
разпитаните свидетели: Д.Ш. – актосъставител, И.В., и Д.Г.. Съдът е приел за
установено, че К.П. не се е явил в УМБАЛ
„Св. Георги“ЕАД за извършване на лабораторно изследване.
От приложеното
писмо с изх.№ 194/12.01.2023г. от УМБАЛ „Св.Георги“ се установява, че по данни
в Интегрираната болнична информационна система пациент К.П. не е преминавал
преглед, в това число и да даде кръвна проба за употреба на наркотични вещества
или техни аналози.
В талон за медицинско изследване № 074819 е
вписано, че се предоставят 120 минути от връчването му за явяване на П. в УМБАЛ
„Св. Георги“ ЕАД, в случай че същия желае да даде кръвна проба за изследване.
Съдът е
посочил, че нарушението е ясно описано, като е обективиран отказът на П. да му
бъде извършена проверка с техническо средство „Дрегер Дръг тест 5000“ за
установяване на наркотични вещества или техни аналози, като е посочено, че
евентуалното последващо явяване на лицето и подлагането му на медицинско и
химическо изследване в посочения в талона срок, респ. при избор да бъде
тествано с доказателствен анализатор, би довело до отпадане на наказуемостта по
чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
В конкретната
ситуация поради наличие на отказ от тест за наркотични вещества и техни
аналози, проверяващият полицейски служител е пристъпил към оформяне по
указанията на чл. 6, ал. 1 от Наредба № 1/19.07.2017 г. на талон за изследване
по образец, съгласно Приложение № 1 от Наредба № 1/19.07.2017 г., в три екземпляра,
като при спазване на чл. 6, ал. 5 и ал. 6 от Наредба № 1/19.07.2017 г. е вписал
в него обстоятелството по чл. 3, ал. 2 от Наредба № 1/19.07.2017 г., мястото,
където следва да се извърши медицинското изследване, определено, съгласно чл.
11 от Наредба № 1/19.07.2017 г., и срока за явяване там, съобразен с условията
на чл. 6, ал. 7 от Наредба № 1/19.07.2017 г.
Изпълнил е и
ангажимента си по чл. 6, ал. 6 от Наредба № 1/19.07.2017 г. да връчи препис от
талона на нарушителя. Въпреки това следва да се отбележи, че обстоятелството
дали е съобразен изборът на лицето за провеждане на допълнително изследване
чрез доказателствен анализатор, медицинско или химическо изследване, дали е
съобразен часовият интервал, в който се указва посещение в съответното болнично
заведение или структура на МВР за целта, дали са връчени всички стикери,
прилежащи към талона за изследване и дали е съставен протокол за провеждане на
изследване с доказателствен анализатор в случая са ирелевантни, доколкото в
тази си част разпоредбите на горецитирания подзаконов нормативен акт не са
относими към хипотезата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, която разглежда единствено
отказа на водача да се подложи на съответен вид изследване.
Съдът е
обосновал в своите решаващи мотиви
извода, че нарушението е било извършено виновно, като водачът съзнателно е
отказал извършването на проверка за установяване на употреба на наркотични
вещества или техни аналози, в който случай изрично законът предвижда, че при неизпълнение
на предписанието за медицинско и химическо изследване, на основание чл. 174.
ал. 3 от ЗДвП ще бъдат наложени
съответните санкции.
Настоящата
инстанция споделя мотивите на съда относно задължението за действия съобразно
изискванията на закона.
Съгласно
законовата разпоредба на чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по
този закон имат доказателствена сила до доказване на противното, а от страна на
касатора не е оборена тази доказателствена сила на акта.
При съставянето
на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения,
ограничаващи правото на защита и представляващи основания за отмяна на НП. При
съставянето на АУАН са изпълнени изискванията по чл. 42 от ЗАНН относно
задължителното му съдържание. В 6-месечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е
издадено и обжалваното НП. Същото отговаря на задължителните изисквания към
съдържанието на този вид актове съгласно чл. 57 от ЗАНН, издадено е и от
материално и териториално компетентен орган.
Съгласно чл.
174, ал. 3 от ЗДвП водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна
машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване
употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни
предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от
две години и глоба 2000 лева. Посочената разпоредба предоставя възможност на
всеки водач да избира дали да се подложи на проверка на място с техническо
средство „или“ да изпълни предписанието за медицинско изследване на
концентрацията на алкохол в кръвта си, което следва да му се издаде както в
случай, че се съгласи на първата проверка, така и ако не се съгласи да бъде
тестван на място. Право на водача е да избере кои и колко от посочените в
закона способи да избере, но същественото е, че той следва да проведе поне едно
от изследванията, в противен случай същият следва да бъде санкциониран именно
по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
В процесния случай безспорно се установява от
доказателствата по делото, че К.П. е отказал да му бъде извършена проверка с
техническо средство, а и в последствие целта на проверката не е била постигната
по друг начин – чрез вземане на биологична проба за изследване употребата на
наркотици и техните аналози, т.е правилна е квалификацията на нарушението по чл. 174, ал. 3, предложение 2
от ЗДвП.
В настоящия случай в обстоятелствената част
на акта за установяване на административно нарушение и на наказателното
постановление ясно е посочено в какво се състои противоправното поведение на
нарушителя, поради което той своевременно е бил запознат с фактите, срещу които
трябва да се защитава, и е била обезпечена възможността му да упражнява
адекватно и в пълен обем правото си на защита.
К.П. е
реализирал от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл. 174
ал.3 от ЗДвП и извършването му е установено по несъмнен начин. НП отговаря на
изискванията на чл. 57 от ЗАНН. Постановено е от компетентния за това орган и е
подписано от него, в изискуемата от закона форма .
Процесното
деяние не представлява хипотеза на маловажен случай на административно
нарушение.
Мотивиран от
изложеното и на основание чл. 221, ал.
2 от АПК, Административният съд Пловдив, двадесет и първи състав,
Р Е Ш
И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 358/24.02.2023 г.
постановено по АНД № 7439/2022 г. по
описа на Районен съд Пловдив.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: