РЕШЕНИЕ
№ 420
гр. Перник, 07.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести октомври през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВАЙЛО ХР. РОДОПСКИ
Членове:ЛОРА Р. СТЕФАНОВА
МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ Г. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от ИВАЙЛО ХР. РОДОПСКИ Въззивно
гражданско дело № 20231700500560 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 688/29.06.2023 г., постановено по гр.д. № 20221720106051 по описа за
2022 година, по описа на Районен съд - Перник, е прекратил производството по делото, на
осн.чл.233 от ГПК, поради ОТКАЗ ОТ ИСК от Н. Л. С., ЕГН **********, *** чрез адв.В.Н.
от САК - за сумата 61.62 лева – разноски; признал е за установено, на основание чл.124 от
ГПК, по отношение на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: ***, че Н. Л. С., ЕГН **********, *** чрез адвокат В. Н. от
САК не дължи на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕАД, ЕИК ********* сумата 1278.75
лева, представляваща главница по договор за паричен заем № *** г., ведно с законната
лихва върху главницата, считано от *** г. до окончателното изплащане на сумата, сумата
347.35 лева - лихва за периода 20.08.2008 г. - 20.07.2009 г., сумата 960.97 лева,
представляваща лихва за забава за периода от 20.09.2008 г. до 20.11.2015 г., разноски 310.67
лева - за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, поради погасяване по давност;
осъдил е „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕАД, ЕИК ********* да заплати на Н. Л. С.,
ЕГН ********** сумата от 118.37 лева - заплатена държавна такса и адвокатско
възнаграждение в размер 400 лева - разноски по производството.
В срока по чл. 259, ал.1 от ГПК, „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕАД, чрез
1
юрисконсулт Е. А. е обжалвал решението В ЧАСТТА, С КОЯТО Е БИЛ УВАЖЕН ИСКА за
признаване за установено, че изпълнението е било погасено по давност, като моли същото
да бъде отменено като неправилно, необосновано и незаконосъобразно, а предявените
искове да бъдат отхвърлени.
В прекратителната си част първоинстанционното съдебно решение, като необжалвано
е влязло в сила.
В жалбата са развити подробни съображения във връзка с направените оплаквания за
неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на решението и постановяването му в
нарушение на материалния закон. Счита, че дори и да се приеме, че в определен момент по
изпълнително производство са настъпили условията на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, съгласно
акуталната съдебна практика на ВКС, обективирана в Определение № 50093/22.02.2023г. по
гр.д. № 3051/2022г., III г.о.; Определение № 50063/07.02.2023г. по гр.д. № 2898/2022г., IV
г.о., Решение №37/24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г., IV г.о., Решение № 3/04.02.2022 г.
по гр. д. № 1722/2021 г., IV г.о., Решение №257/30.04.2020 г. по гр.д. №694/2019 г., III г. о.,
Решение № 60282/19.01.2022 г. по гр. д. № 903/2021 г., III г. о., Определение №
248/01.04.2021 г. по гр. д. № 3647/2020 г., IV г.о. и др. перемпцията и давността са отделни
правни институти, като перемцията е без правно значение за давността. Перемирането е
основание за прекратяване на процесуалното правоотношение по изпълнителното
производство, но то не заличава ефекта от предприетите принудителни действия
(резултатни или безрезултатни), с които е прекъсвана давността за изпълняемото право —
този ефект се запазва и се отчита при възражение за изтекъл давностен срок – в случая пет
годишен.
Счита, че в случая е установено, че по изпълнително дело №2381/2016 г., по описа на
ЧСИ А. В., рег. № *** на КЧСИ са искани и предприемани изпълнителни действия, като
срокът между всяко от тях е по-малък от 5 години, поради което погасителната давност за
вземането на ответника не е изтекла, във връзка с което моли обжалваното решение да бъде
отменено, а предявения срещу него иск да бъде отхвърлен.
Навежда оплаквания срещу постановеното решение на РС - Перник и в частта за
разноските, като счита, че на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 4 ГПК, предвид частичното
прекратяване на производството, от една страна разноски се дължат и на ответника, а от
друга - че не следва да бъдат присъдени разноски на ищеца в пълен размер, така както е
сторено с решението на първоинстанционния съд. Претендира извършените от „ФРОНТЕКС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕАД разноски по делото, включително юрисконсултско
възнаграждение пред двете инстанции. Не се представят и не се сочи необходимост от
събирането на нови доказателства.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, Н. Л. С., ЕГН **********, ***, чрез адвокат В. П. Н. от
САК, съдебен адрес: *** е подала отговор на жалбата. Счита така постановеното и атакувано
пред ПОС решение на ПРС за правилно и законосъобразно, поради което моля да бъде
потвърдено, като окръжния съд остави без уважение подадената от „Фронтекс
Интернешънъл“ ЕАД въззивна жалба. Излага, че в случая последното валидно извършено
2
действие по изпълнително дело №20168500402381 на ЧСИ А. Б. съставлява изпращането на
запорно съобщение до работодателя на ищцата от *** г., като след тази дата спрямо ищцата
липсват предприемани други валидни изпълнителни действия. От този момент, с изтичането
на двегодишен преклузивен срок на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК настъпва по силата
на закона прекратяване на изпълнителното дело. С прекратяване на изпълнителното
производство се погасява правото да се искат и извършват изпълнителни действия, както и
се прекратява задължението същите да се извършват и понасят. Правна последица от
прекратяване на изпълнителното производство, било то и в случаите, в които
прекратяването настъпва по силата на закона, е че последващи изпълнителни действия,
извършени след прекратяване на изпълнителното производство се явяват недопустими и не
произвеждат правно действие по отношение на страните по вече прекратеното изпълнително
производство.
Твърди, че с прекратяване на изпълнителното дело с обратно действие, считано от
датата на последното валидно предприето изпълнително действие, в случая от *** г. започва
да тече давността, с което се погасява самото вземане, като в случая давността изтича на
26.11.2021 година, тъй като се касае за вземания по договор за кредит, които се погасяват с
петгодишна погасителна давност.
Моли да й бъдат присъдени разноските, сторени в настоящото въззивно производство,
представляващи договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 450,00
лева.
Пернишкият окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги
обсъди във връзка с доводите на страните, приема за установено от фактическа страна
следното :
Не се спори и от приетите по делото доказателства се установява, че cрещу Н. Л. С.
се води изпълнително дело №2381/2016 г., по описа на ЧСИ А. Б., рег. № *** на КЧСИ, като
същото е било образувано по молба на настоящият въззивник „Фронтекс Интернешънъл“
ЕАД въз основа на издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 4906/2015 година, по описа на
Районен съд Перник.
Спорно се явява обстоятелството дали петгодишният погасителен давностен срок по
отношение на изпълнението е изтекла, според твърденията на ищцата или е била
прекъсвана, както излага ответника – настоящ въззивник.
Районният съд е приел, че с наложения запор на *** година върху трудовото
възнаграждение на ищцата, работеща в ***, като е връчен и запорът е наложен е било
извършено последното валидно изпълнително действие на ЧСИ Б.. Счел е, че от дата *** г.,
когато е било изпратено запорното съобщение до работодателя и след изтичане на
двугодишен срок след нея не са били извършвани никакви изпълнителни действия, поради
което към *** година, на основание чл.433, ал.1 т.8 от ГПК изпълнителното дело се явявало
прекратено по силата на закона, като перемирано, а към датата на завеждане на исковата
молба пред ПРС – 07.12.2022 година общата петгодишна погасителна давност спрямо
изпълнението била изтекла.
3
Видно от приложеното изпълнително дело, освен на *** година, когато е било
изпратено запорното съобщение от ЧСИ до работодателя на длъжника, по изпълнителното
дело са били извършвани следните действия: на 07.09.2016 година – молба от кредитора -
взискател за образуване на изпълнително дело и искане за налагане на запор върху банкова
сметка на длъжника; на *** година - наложен запор върху трудово възнаграждение на
длъжника; на 01.10.2019 година - молба за запор върху банкови сметки и опис на движими
вещи; на *** година - наложен запор върху МПС; на 04.08.2022 година - молба от
взискателя за налагане на запор върху банкови сметки; на *** година - наложен запор върху
банкова сметка на длъжника.
При така установената фактическа обстановка, съдът възприе следните правни
изводи :
По предявения срещу ответника „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД иск, с правно
основание чл.439, ал.1 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК – за признаване за установено, че
ищцата Н. С. не дължи на ответника претендираните, гореописани суми по изпълнението,
дължими по изпълнително дело №2381/2016 г., по описа на ЧСИ А. Б., рег. № *** на КЧСИ,
образувано по молба на настоящият въззивник „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД въз основа
на издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 4906/2015 година, по описа на Районен съд
Перник, като погасено по давност, съдът намира следното :
Искът е допустим, тъй като според съдебната практика, инкорпорирана в
определение № 410 от 20.09.2018 г., по ч. гр. д. № 3172/2018г., IV ГО, на ВКС и определение
№ 477 от 07.11.2019 г., по гр. д. № 3407/2019г., IV ГО, на ВКС, предявяването на
отрицателен установителен иск за погасяването на вземане, за което е издаден изпълнителен
лист е допустимо, независимо дали за събирането на това вземане има висящо изпълнително
производство. Правната сфера на ищеца се явява накърнена и само въз основа на
съществуващия в полза на кредитора (бивш взискател) изпълнителен титул, който
материализира вземане, отричането на което въз основа на факти, настъпили след
приключване на производството, в което е издадено изпълнителното основание, ищецът има
интерес да установи. Достатъчен е безспорният интерес на ищеца от осуетяване
възможността за иницииране на ново изпълнително производство, какъвто безспорно е
налице в настоящия казус.
Прекратяването на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК не
погасява вземането, поради което ищецът има правен интерес да установи със сила на
пресъдено нещо, че вземанията по изпълнителния лист са погасени по давност и не
подлежат на принудително изпълнение.
Разгледан по същество, искът се явява неоснователен.
Защитата в изпълнителния процес е средство за реакция срещу незаконосъобразните
действия по изпълнение, породени от нарушаване на материалноправните или
процесуалноправните изисквания за законност на изпълнителното производство.
Материалноправните изисквания за законност представляват условия за допустимост на
4
изпълнителното производство. Те обхващат съществуването на изпълняемото право в полза
на взискателя и принадлежността на обекта на изпълнение към имуществото на длъжника
по изпълнението. Защитата срещу материалната незаконосъобразност на изпълнителния
процес повдига спор относно даденото гражданско право, поради което тя се реализира по
исков ред. Предявен е иск срещу взискателя за установяване на недължимост на вземанията
му като погасени по давност, който се квалифицира по чл.439 ГПК във вр. с чл.124, ал.1
ГПК. В разпоредбата на чл. 439 от ГПК е предвидено, че искът срещу изпълнението,
какъвто е и настоящият, предмет на производството, може да се основава на факти,
настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е било
издадено изпълнителното основание. Не се установява, нито се твърди от длъжника да е
подадено възражение за недължимост, поради което заповедта за изпълнение, въз основа на
която е издаден процесният изпълнителен лист, е влязла в сила. С настъпването на това
обстоятелство се е преклудирла възможността на длъжника да оспорва задълженията с
възражения, които е могъл да релевира преди изтичането на срока за подаване на
възражение по чл. 414, ал. 2 от ГПК.
В случая с оглед диспозитивното начало, съдът е обвързан от пределите на
предявения иск, който като такъв по чл. 439 ГПК обхваща единствено нововъзникнали
факти, т.е. следва да се прецени дали от датата на последното валидно изпълнително
действие са изминали пет години, в които вследствие бездействие на ответника, вземането
по изпълнителния лист е погасено по давност.
Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, когато взискателят в продължение на две години не
поиска извършване на нови изпълнителни действия, изпълнителното производство подлежи
на прекратяване (настъпва т.нар. „перемпция“). Съобразно задължителните указания на ТР
№ 2/26.06.2015 година по тълк. дело № 2/2013 г., на ОСГТК на ВКС без правно значение е
дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното
изпълнение, тъй като този акт има декларативно, а не конститутивно значение.
Прекратяването на изпълнителното производство настъпва по право, като новата давност
започва да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие.
В т.10 на ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че не случайно
законодателят е уредил отделно хипотезата на чл. 116, б. "в" ЗЗД относно давността в
принудителното изпълнение, без да възпроизведе правилата за спиране и отпадане на ефекта
на прекъсването в исковия процес. Тези правила са неприложими при прекъсването на
давността с предприемането на действия за принудително изпълнение по чл. 116, б. "в" ЗЗД
не защото ефектът на спирането в този случай настъпва безвъзвратно, а защото в този
случай няма спиране на давността, нито отпадане на ефекта на прекъсването.
По силата на чл. 116, б. "в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия
за принудително изпълнение на вземането. Съгласно даденото в т. 10 от ТР №2/2013 от
26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСТК на ВКС задължително тълкуване, погасителната
давност не спира докато трае изпълнителният процес. При изпълнителния процес давността
се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с
5
извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Прекъсва
давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и
или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя
съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяването на кредитори, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и
извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на
плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на
справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне
на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на
влязлото в сила разпределение и др. Същинско изпълнително действие по смисъла на чл.
116, б. "в" ЗЗД е налице само в случай, че е налице реално засягане на правната сфера на
длъжника. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността,
защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на
закона давността се прекъсва с предприемането на същинското действие за принудително
изпълнение. В този смисъл едни съдебни състави приемат, че молбата на взискателя за
извършване на определено изпълнително действие не прекъсва погасителната давност, а
само предприемането на изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен
способ. Налице е и друго становище в съдебната практика, че самото искане на взискателя
за предприемане на определено изпълнително действие прекъсва погасителната давност,
което обаче настоящият съдебен състав приема, поради изложеното по-горе.
Ето защо в настоящия казус съдът приема, че срещу длъжника са предприемани
изпълнителни действия, прекъсващи давността след *** година, както следва: на *** година
е бил наложен запор върху трудово възнаграждение на длъжника; на 01.10.2019 година е
била подадена молба от взискателя за налагане на запор върху банкови сметки и опис на
движими вещи; на *** година е бил наложен запор върху МПС; на 04.08.2022 година -
молба от взискателя за налагане на запор върху банкови сметки; на *** година е бил
наложен запор върху банкова сметка на длъжника, т.е. срещу ищцата са били инициирани и
предприемани конкретни изпълнителни действия, преди изтичане на петгодишния
давностен срок след *** година, но преди предявяване на исковата молба пред районния съд
на 07.12.2022 година, които са го прекъсвали многократно.
Според чл. 117, ал. 2 ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение,
срокът на новата давност е всякога пет години.
Както е посочено в определение № 480/27.07.2010 г. по ч. гр. д. № 221/2010 г. на
ВКС, IV г. о., съществуването на вземането, по което е издадена заповедта за изпълнение, не
е установено със сила на присъдено нещо, но законодателят е преклудирал възраженията
срещу основателността на претенцията със срока за възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК. Ако
длъжникът не възрази в срок, заповедта влиза в сила и на практика се получава ефект,
6
близък до силата на присъдено нещо, защото единствената възможност за оспорване на
самото вземане са основанията по иска с правно основание чл. 424 ГПК. Извън тях и след
срока по чл. 424, ал. 2 ГПК длъжникът не може да се ползва от друга форма на искова
защита, с която да оспорва самото вземане. В този смисъл са и определение №
956/22.12.2010 г. по ч. т. д. № 886/2010 г. на ВКС, I т. о.; определение № 443/30.07.2015 г. по
ч. т. д. № 1366/15 г. на ВКС, II т. о. С решение № 6/21.01.2016 г. по т. д. № 1562/2015 г. на
ВКС, I т. о., е прието, че задължителната практика на ВКС е, че при всички хипотези на чл.
416 ГПК, настъпва стабилитет на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК, а изпълнителната
сила на заповедта за изпълнение по чл. 418 ГПК се стабилизира окончателно, тъй като по
новия процесуален ред заповедите за изпълнение влизат в сила /за разлика от несъдебните
изпълнителни основания по чл. 237 ГПК-отм. / и оспорването на фактите и обстоятелствата,
относими към ликвидността и изискуемостта на вземането, се преклудират (решение № 781
от 25.05.2011 г. по гр. д. № 12/2010 г. на ВКС, ІІІ г. о.). Преклудират се и възраженията
срещу основателността на претенцията. С изтичането на срока по чл. 414 ГПК и влизане в
сила по реда на чл. 416 ГПК на заповедта за изпълнение всяко възражение на длъжника, че
вземането не съществува, е преклудирано и не може да бъде заявено с нов иск (решение №
207 по гр. д. № 7030/2014 г. на ВКС, ІV г. о.) извън специалните хипотези на чл. 424 и чл.
439 ГПК. Предвидените специални способи за защита на длъжника след влизане в сила на
заповедта за изпълнение /исковете за оспорване на вземането, които могат да се основават
само на новооткрити писмени доказателства или нови писмени доказателства, респ. на
факти, настъпили след издаването/ обосновават извода, че при настъпване, респективно -
стабилизиране изпълнителната сила на заповедта за изпълнение по отношение на
материализираното в нея вземане, то не може да се оспорва от длъжника по съображения,
твърдения и факти, които е могъл и е следвало да заяви преди влизането в сила. Резултат на
стабилитета на заповедта за изпълнение и преклудиране на възможността да се оспорват
посочените факти и обстоятелства, е недопустимостта на последващ процес, основан на
факти, несъвместими с материалното право, чието съществуване е установено с влязлата в
сила заповед. Тези факти са обхванати от преклудиращото действие на заповедта и са
изключени от съдебна проверка. Ако длъжникът е разполагал с възражения срещу правото,
установено със заповедта, но не ги е упражнил надлежно и в срок, те се преклудират. В това
се изразява пресичащото действие на заповедта по отношение на фактите, съществували до
проявлението на изпълнителната сила, съответно - стабилизирането. Преклузията е важима
и за възраженията на длъжника в процеса по реда на чл. 422 ГПК. Ако пропусне
възраженията си, правото да ги въведе в нов процес е изчерпано /т. 17 на ТР № 4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС и решение № 129/09.01.2015 г. по т. д. № 469/2012 г. на ВКС, І т. о. /.
Ето защо настоящата инстанция приема, че в разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД
под "решение" се има предвид всеки акт на съда (влязло в сила решение или заповед за
изпълнение), поради и което към настоящия случай е относима предвидената 5-годишна
давност. В този смисъл е и Решение № 37 от 24.02.2021г. по гр.д. № 1747/2020 г., по описа
на ВКС, ІV ГО.
Относно това дали процесните вземания са погасени по давност в рамките на
образувания срещу ищцата изпълнителен процес, следва да се съобразят задължителните
указания, дадени с ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Настоящият състав напълно се
солидаризира с посоченото. В изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът
може да избере дали да "действа" (да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е
удовлетворен), или да "не действа" (да не иска нови изпълнителни способи). Относно
7
прекъсването на давността се приема, че при изпълнителния процес давността се прекъсва
многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на
всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането от взискателя да
бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният
изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се
прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. За разлика от
изпълнителното дело, ищецът няма нужда да поддържа висящността на исковия процес, но
трябва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес като внася
съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи
посочения от него изпълнителен способ (извършване на опис и оценка, предаване на
описаното имущество на пазач, отваряне на помещения и изнасяне на вещите на длъжника
и др.), както и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането
на нови изпълнителни способи. Прекъсва се давността с предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това,
дали прилагането му е поискано от взискателя и/или е предприето по инициатива на частния
съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора,
възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на
вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи,
книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и
др. Искането на кредитора за прилагане на определен изпълнителен способ само по себе си
е достатъчно за прекъсване на давността, независимо дали действия по реализирането му са
предприети от ЧСИ. За нуждите на преценката дали изпълнителното производство е
прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и дали вземането на кредитора е погасено
по давност е без значение дали искането от взискателя за предприемане на определен
изпълнителен способ е последвано от извършването на валидни изпълнителни действия,
както и дали те са били успешни. От значение е кредиторовата пасивност, респективно
активност.
Същественото, което в настоящия случай следва да се има предвид, е
обстоятелството, че перемпцията е без правно значение за давността. Общото между двата
правни института е, че едни и същи факти могат да имат значение, както за перемпцията,
така и за давността. Това обаче са различни правни институти с различни правни последици:
давността изключва принудителното изпълнение (но пред съдебния изпълнител длъжникът
не може да се позове на нея и съдебният изпълнител не може да я зачете), а перемпцията не
го изключва – обратно, тя предполага неудовлетворена нужда от принудително изпълнение,
но въпреки това съдебният изпълнител е длъжен да я зачете. Както се посочва в Решение №
37 от 24.02.2021г. по гр.д. № 1747/2020г. по описа на ВКС, ІV ГО, когато по изпълнителното
дело е направено искане за нов способ, след като перемпцията е настъпила, съдебният
изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ – той дължи подчинение на
представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист. Единствената правна
последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува
8
новото искане в ново – отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право.
Новото искане на свой ред прекъсва давността независимо от това дали съдебният
изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал ново дело; във всички случаи той
е длъжен да приложи искания изпълнителен способ. Необразуването на ново изпълнително
дело с нищо не вреди на кредитора нито ползва или вреди на длъжника. То може да бъде
квалифицирано като дисциплинарно нарушение на съдебния изпълнител, само доколкото не
е събрана дължимата авансова такса за образуване на отделното дело и с това са нарушени
канцеларските правила по воденото на изпълнителните дела.
С оглед на горното и предвид факта, че в конкретния казус за периода от *** година
до датата на завеждане на исковата молба пред РС Перник . -07.12.2022 година се
установиха множество действия по изпълнението, прекъсващи давността през този период,
настоящият съдебен състав счита, че в случая е изцяло приложима общата петгодишна
давност, която обаче на е изтекла към 07.12.2022 година.
Всичко изложено дотук мотивира съда да приеме, че относно исковите суми, предмет
на процесното изпълнение е приложима общата петгодишна давност, която се явява
неизтекла, а това обуславя въззивната жалба да бъде уважена, първоинстанционното
решение изцяло отменено, вкл. в частта за разноските и вместо него да бъде постановено
друго, с което претенциите за недължимост на сумите по изпълнението, поради
погасяването му по давност да бъдат отхвърлени, като неоснователни.
В прекратителната си част, поради сторен частичен отказ от иск, решението на ПРС е
влязло в сила, като необжалвано и не се явява предмет на въззвината проверка.
По отношение на разноските :
С оглед изхода на спора и на осн.чл.78, ал.3 от ГПК, съдът следва да осъди
въззиваемата страна да заплати на въззивника сторените от него разноски пред ОС Перник в
размер на 455,33 лева (300 лева – за юрисконсултско възнаграждение и 155,33 лева –
платена държавна такса за въззивно обжалване) и пред ПРС – в размер на 300 лева – за
юрисконсултско възнаграждение, съгласно своевременно представен списък по чл.80 от
ГПК, дължимо съгл.чл.78, ал.8, вр. чл.37 от ЗПП, вр.чл.25, ал.1 от Наредба за заплащане на
правната помощ.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 688/29.06.2023 г., постановено по гр.д. № 20221720106051 по
описа за 2022 година, по описа на Районен съд – Перник В ЧАСТТА, С КОЯТО Е
ПРИЗНАТО ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***, че Н. Л. С., ЕГН **********, ***
чрез адвокат В. Н. от САК не дължи на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕАД, ЕИК
********* сумата 1278.75 лева, представляваща главница по договор за паричен заем № ***
г., ведно с законната лихва върху главницата, считано от 10.12.2015 г. до окончателното
9
изплащане на сумата, сумата 347.35 лева - лихва за периода 20.08.2008 г. - 20.07.2009 г.,
сумата 960.97 лева, представляваща лихва за забава за периода от 20.09.2008 г. до 20.11.2015
г., разноски 310.67 лева - за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, поради
погасяване по давност; е осъдил „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕАД, ЕИК ********* да
заплати на Н. Л. С., ЕГН ********** сумата от 118.37 лева - заплатена държавна такса и
адвокатско възнаграждение в размер 400 лева - разноски по производството И ВМЕСТО
НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ, на основание чл.439, вр. чл.124, ал.1 от ГПК, предявения иск от Н. Л.
С. срещу „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕАД за признаване за установено, че ищцата не
дължи на ответника сумата от 1278.75 лева, представляваща главница по договор за паричен
заем № *** г., ведно с законната лихва върху главницата, считано от 10.12.2015 г. до
окончателното изплащане на сумата, сумата 347.35 лева - лихва за периода 20.08.2008 г. -
20.07.2009 г., сумата 960.97 лева, представляваща лихва за забава за периода от 20.09.2008 г.
до 20.11.2015 г., разноски 310.67 лева - за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение, поради погасяване по давност на изпълнението.
ОСЪЖДА Н. Л. С. да заплати на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕАД сумата от
455,33 лева – съдебни разноски пред Окръжен съд Перник и сумата от 300,00 лева – съдебни
разноски пред Районен съд Перник.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10