РЕШЕНИЕ

                                                              

                                                           №1106/20.6.2018г.

                                   Година 2018                             Град Варна

 

                                                В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд                                                 четиридесет и пети състав

На  деветнадесети юни                                       Година две хиляди и осемнадесета

В публично заседание в следния състав:

                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОЯНА ИЛИЕВА

Секретар : Маргарита Стефанова

като разгледа докладваното от съдията

НАХД № 918  по описа на съда за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано  по жалба на   П.И.П. *** срещу НП № 436а-35/07.02.2018 год. на Директор на ОД МВР Варна, с което за извършено нарушение на чл.45,ал.1 от Закона за закрила на детето, на осн.чл.45,ал.1 от същия му е наложено административно наказание глоба в размер от 2000 / две хиляди/ лева.

            В жалбата се оспорва извършеното нарушение, като се твърди, че описаните действия в  НП не отговарят на действителността.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призовано не се явява, представлява се от адв.Т. Я., ВАК, който поддържа жалбата на наведените в нея основания. В хода по същество на делото моли за отмяна на НП, като излага тезата, че не е доказано извършването на нарушението.

            Въззиваемата страна – ОД МВР Варна, редовно призована не изпраща представител.

            Актосъставителят , редовно призован, взема становище по жалбата и поддържа направените констатации в съставения АУАН.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:

            От фактическа страна:

            С атакуваното наказателно постановление на П.И.П. с ЕГН ********** *** е наложено административно наказание глоба в размер от 2000 лв. за това, че на 22.12.2017 год.  около 165,30 часа  в гр.Варна, бул.” Осми приморски полк” № 139,вх.Г, магазин, стопанисван от фирма „ Тони 2011” ЕООД, БУЛСТАТ *********, като продавач-консултант в магазина, е продал алкохолни напитки – един брой бутилка от един литър водка с марка „ Савой” и един брой бутилка от половин литър с марка „ Савой” на непълнолетно дете П. И.П.-15 години – нарушение на чл.45,ал.1 от ЗЗД.

          В акта за установяване на административно нарушение /АУАН/, станал основа за образуване на административно – наказателното производство, нарушението е описано по сходен начин, като е посочена същата правна квалификация.

Актът бил съставен в присъствието на нарушителя, който го подписал , като отбелязал, че има  възражения.

В срока по чл.44 от ЗАНН било подадено възражение.

АНО не възприел така направените възражения и издал атакуваното НП, с което за извършено нарушение на чл.45,ал.1 от Закона за закрила на детето, на осн.чл.45,ал.1 от същия наложил на жалбоподателя административно наказание глоба в размер от 2000 / две хиляди/ лева.

 В хода на съдебното производство е разпитан в качеството на свидетел актосъставителя П.П., който потвърждава констатациите в АУАН.Твърди, че

Съдът кредитира показанията на св. П., като  ги намира за логични и обосновани.

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на събраните по делото гласни доказателства: показанията на св.П., дадени в хода на съдебното следствие, и от приложените по делото писмени доказателства , прочетени и приети от съда по реда на чл.283 от НПК.

От правна страна:

Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана.

            АУАН и издаденото въз основа на него НП  са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.

            Съдът намира, че са налице основания за отмяна на НП, като основанията му за това са следните:

            На първо място съдът намира, че НП е незаконосъобразно – издадено е при липса на компетентност.

В АНП не са приложени доказателства за компетентността на АНО към момента на издаване на НП – 07.02.2017 г. Наказателното постановление е издадено от Началника на 02 РУ ОД на МВР-Варна, като в НП той изрично се е позовал на своето оправомощаване на основание Заповед № з-1104/19.06.2013 г. на директора на ОД на МВР-Варна. Към АНП е приложена заповед рег.№ з-1104/19.06.2013 г. на ВНД Директор на ОД на МВР-Варна, с която Началникът на 02 РУ-Варна е оправомощен да издава НП по  чл. 45, ал.1-4 от ЗЗД. Към момента, обаче, на издаване на НП, а именно към 07.02.2017 г., Началник на ОД на МВР-Варна е Димитър Пашов.

На следващо място съдът намира, че вмененото на жалбоподателя  нарушение на чл.45, ал.1 от ЗЗД не е доказано.

За да се приеме извършване на нарушение по посочената законова норма, е необходимо от обективна страна да се установи, че е осъществена продажба на алкохолна   напитка (с оглед данните по казуса) на дете, т.е. на ненавършило пълнолетие лице. Безспорно е от обективна страна, че към датата 22.12.2017 год. П. П.е бил на 15 години, т.е.  по смисъла на чл.2 от Закона за закрила на детето е бил дете. Няма спор, също така, че водката, съгласно дефиницията на чл.5 ал.1 от раздел I на глава II от ЗАДС, представлява алкохол.

Изпълнителното деяние на твърдяното нарушение се осъществява чрез действие - продава - сключване на сделка покупко-продажба на алкохол. Именно извършването на действието, представляващо изпълнително деяние на соченото нарушение, обаче според състава на съда не беше установено по безспорен начин в хода на производството.

В НП и АУАН като време на извършване на нарушението е посочен 16.30 часа, видно от приложените по преписката доказателства – таблица за отчитане на работното време през месец декември 2017 год., обаче  е че на посочената дата 22.12.2017 год. жалбоподателят е бил на работа първа смяна за времето от 06.00 часа до 15.00 часа, т.е. към часът на нарушението той не е трябвало да бъде на работа. Видно от същото писмено доказателство в този час следва да е бил на работа Г.Г..

Други доказателства, че именно жалбоподателя е продал въпросния алкохол не са събрани. В съдебно заседание от страна на защитника адв.Я. е депозиран и финасов бон за 22.12.2017 год., в който няма отчетена продажба на алкохол.

При тези факти съдът намира, че обвинението срещу П.  за нарушение на чл. 45, ал.1 от Закона за закрила на детето, а именно, че е продал алкохол на непълнолетния П.не е доказано по безспорен и категоричен начин. Актът за установяване на административно нарушение не се ползва със законна доказателствена сила. Административнонаказващият орган е длъжен да докаже несъмнено фактите, от които се извежда административнонаказателната отговорност на лицето. От установените в хода на административнонаказателното производство обстоятелства не може да се направи безпротиворечив извод, че жалбоподателят виновно е извършила деянието, което се квалифицира като административно нарушение.

            Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ НП № 436а-35/07.02.2018 год. на Началника на 02 РУП Варна, с което на П.И.П. ***  за извършено нарушение на чл.45,ал.1 от Закона за закрила на детето, на осн.чл.45,ал.1 от същия  е наложено административно наказание глоба в размер от 2000 / две хиляди/ лева.

 

            Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Варна в 14-дневен срок от съобщаването му на страните. 

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: