О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
№ 260205
град Пловдив, 5 април 2021 г.,
Пловдивският
апелативен съд, втори наказателен състав, на пети април две хиляди двадесет и
първа година, в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИХАЕЛА БУЮКЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА АНТОНОВА
СТОЯН ГЕРМАНОВ
като разгледа докладваното от съдията СТОЯН ГЕРМАНОВ ВЧНД № 160 по
описа за 2021 г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производство
по реда на глава двадесет и втора от НПК.
Обжалвано
е определение от 12.03.2021 г. по НОХД № 287/2020г. по описа на Окръжен съд – Кърджали.
С
обжалваното определение е оставено без уважение искането на защитата на
подсъдимия Н.А.А. за прекратяване на съдебното производство и връщането на
делото на Окръжна прокуратура – Кърджали с посочено основание чл. 248, ал. 1 т.
3 от НПК – допуснати на досъдебното производство съществени нарушения на
процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на
обвиняемия.
На
основание чл. 249, ал. 3 от НПК е постъпила частна жалба от защитата на
подсъдимия А. с искане за отмяна на определението на Окръжен съд – Кърджали,
прекратяване на „наказателното“ производство и връщане на делото на прокурора
за отстраняване на посочени в жалбата съществени процесуални нарушения. В
жалбата се излагат подробни доводи, относими към разминаване на датите в
обвинителния акт (ОА) относно инкриминирания период; неизясняване правомощията
на съдружниците в търговското дружество; неизясняване в ОА на механизма на
деянието; неяснота при формулиране на всяко едно от отделните деяния на
продължаваното престъпление; наличие на неясноти и непълноти в обвинителната
теза; липса на конкретно описание дейността на подсъдимия; наличие на съдебно
решение на Върховен административен съд; концептуално несъответствие на
обвинението с описаните факти в обстоятелствената част на ОА.
Апелативен
съд – Пловдив, като съобрази възраженията в жалба, провери изцяло обосноваността
и законосъобразността на обжалваното определение и за да се произнесе взе
предвид следното:
Жалбата
е подадена в срок, от активно легитимирана страна и е процесуално допустима.
Разгледана
по същество е частично основателна.
В
разпоредително заседание на от 12.03.2021 г. по НОХД № 287/2020г. по описа на
Окръжен съд – Кърджали, защитата на подсъдимия е поискала прекратяване на
производството и връщане на прокуратурата, като в заседанието са изложени
доводите, развити впоследствие в частната жалба, предмет на настоящето
разглеждане.
Окръжният
съд е оставил без уважение, така направеното искане, като е приел, че в
досъдебното производство не е допуснато отстранимо съществено нарушение на
процесуалните правило, довело до ограничаване на процесуалните права на
обвиняемия и неговия защитник. Липсват пропуски и нарушения при изготвянето на
обвинителния акт, същият е в унисон с разпоредбата на чл. 246 от НПК.
Крайният
извод на окръжния съд не се споделя, макар част от доводите му за липсата на съществени
процесуални нарушения във връзка с някои конкретни оплаквания на защитата да се
приемат от настоящия съд.
Легалната
дефиниция на нарушенията на процесуалните правила от категорията на
съществените се съдържа в 249, ал. 4 от НПК, а в частност на подсъдимия - в т.
1 от разпоредбата - да научи за какво престъпление е привлечен в това
качество; да дава или да откаже да дава обяснения по обвинението; да участва в
производството; да има защитник и да получи писмен или устен превод на
разбираем за него език, ако не владее български език.
Допуснатата
очевидна фактическа грешка при описание на заключението на допълнителната
съдебно-счетоводна експертиза- вместо месец „04“ е изписан месец „10“ в ОА е
отстранима по реда на чл. 248а от НПК и не се налага на това основание връщане
делото на прокурора.
Не
се установи следващият твърдян порок в ОА – липса на установяване на втория
съдружник към периода на деянието и правомощията му. На стр. 1, абзац I от ОА е посочено кой е вторият
съдружник и кой е управлявал и представлявал търговското дружество.
Относно
твърдението за несъобразяване на прокуратурата с решение на Върховен
административен съд по отношение на ревизионния акт, съставен на търговското
дружество, представлявано от подсъдимия, без настоящия съдебен състав да
навлиза в коментар по същество, следва да се съобрази ТР 1/09 на ОСНК относно
характеристиката и сравнението на данъчните правоотношения от една страна и
наказателноправните правоотношения от друга. Не се намери твърдяния в жалбата
порок, изискващ прекратяване на съдебното производство и връщане делото на
прокуратурата. Наличието или не на ревизионен акт в правния мир няма отношение
към наказателния процес, поради което доводите за съдържанието на обвинителния
акт във връзка с наличието на приключилото производство от административен
характер, не могат да бъдат споделени, защото не намират опора в съдебната
практика.
За
довода в жалбата, че ако според ОА липсва реална търговска дейност, то
счетоводното й отразяване не би породило никакви данъчни права и задължения и е
налице пълно концептуално несъответствие на обвинението по чл. 255 от НК с
описаните факти в обстоятелствената част. Констатираха се пасажи в жалбата
дословно копирани от цитираната в нея съдебна практика, която е относима към по-различна
фактическа обстановка. Изложените в жалбата аргументи, които касаят реалността
на търговската дейност са въпроси по съществото на делото, които следва да
намерят своя отговор в съответния процесуален момент.
Неправилно
е определението на Окръжен съд – Кърджали, че във внесения обвинителен акт не
са допуснати пропуски и нарушения и същият е в унисон с разпоредбата на чл. 246
от НПК, поради което на досъдебното производство няма допуснати отстраними
съществени нарушения на процесуалните правила, довели да ограничаване на
процесуалните права на подсъдимия А..
Съгласно
Решение № 220 от 15.12.1988 г. по н.д. 250/1988 г. на II н.о. на ВС „при продължавано
престъпление отделните деяния трябва да бъдат конкретизирани по време, място,
начин и обстоятелства, при които е извършено“. Това се налага и „с оглед
гарантиране на правото на защита на обвиняемия. Той трябва да е наясно в какво
е обвинен, за да може да даде обяснения, да направи възражения и да посочи
доказателства в подкрепа на възраженията си“.
В
диспозитивната част на внесения обвинителен акт, а и в постановлението за
привличане на обвиняем не са посочени по ясен и отграничаващ начин отделните
деяния, включени в продължаваната дейност, които водят до квалификация по чл.
26, ал. 1 от НК.
Следва
изложението на диспозитива да съдържа броя на отделните деяния, като в
хронологична последователност по данъчни периоди същите деяния бъдат изложени
поотделно с посочване на периода или момента, в който са извършени. Всяко
отделно деяние следва да бъде конкретизирано чрез: месец, дата, период, в който
се твърди използването на документи с невярно съдържание; посочване на тези
документи и кое е невярното съдържание в тях; дали за същите се следва пълен данъчен кредит; да се
посочи за всеки документ, в случая фактури, каква е данъчната основа и в какъв
размер е начисления ДДС; по какъв начин е станало отразяването в счетоводството
на дружеството – в дневник за покупки или по друг начин. Следва да се
конкретизира в рамките на отделното деяние, ако за такова се приеме във времево
отношение месечния данъчен период - в кой момент е довършено и ако това е
датата на внасяне на справката декларация в данъчната администрация, същата дата
да се посочи евентуално като завършващ момент на отделното деяние; ако броят на
документите с невярно съдържание за определен данъчен период е два или повече
от два да се посочи общата сума на данъчното задължение, за което се избягва
установяване и плащане. Не става ясно от обвинението, какъв е размерът на
декларирания от подсъдимия размер на начисления в подадената от него
справка-декларация ДДС по доставки с право на пълен данъчен кредит и колко би
трябвало да е действителният размер; какъв е размерът на декларирания за
внасяне ДДС и какъв е размерът на действителния за внасяне ДДС. Какъв е
размерът на приспаднатия неследващ се данъчен кредит за периода. Изложението на
отделните деяния следва да бъде включено в рамките на обобщения диспозитив, в
който се сочи приетата от обвинението квалификация на продължаваното
престъпление, целият негов период и други относими обстоятелства, както и
всички признаци от обективна и субективна страна на повдигнатото обвинение.
Следва
да се отстранят констатирани очевидни фактически грешки.
С
оглед възраженията на защитата да се прецени налице ли е посредствено
извършителство чрез използване на лице, занимаващо се със счетоводни услуги за
обслужване на счетоводството и представителство пред данъчната администрация,
следва да се каже, че това е въпрос по съществото на делото.
Предвид на изложеното, Апелативен съд Пловдив счита,
че атакуваното определение следва да бъде отменено, поради което и
О П
Р Е Д
Е Л И:
ОТМЕНЯ протоколно
определение от 12.03.2021 г. по НОХД № 287/2020г. по описа на Окръжен съд – Кърджали, с което е било оставено без уважение искането за
прекратяване на съдебното производство и връщане делото на прокурора за
отстраняване на допуснати на досъдебното производство съществени процесуални
нарушения, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРЕКРАТЯВА
съдебното производство по НОХД № 287/2020г. по описа на Окръжен съд – Кърджали.
ВРЪЩА
делото на Окръжна прокуратура – Кърджали за отстраняване на допуснатите на
досъдебното производство отстраними съществени процесуални нарушения, съобразно
мотивната част на определението.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и
не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.