РЕШЕНИЕ
№ 10161
гр. София, 31.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря МАРИЯ Т. С.А
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20241110110296 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 415, ал. 1 вр. чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано по искова молба от (фирма) против Е. Г. С. с искане да бъде признато за
установено, че ответникът дължи на топлофикационното дружество сумата в размер на
704,75 лева (седемстотин и четири лева и 75 стотинки), представляваща незаплатена цена на
доставена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. (адрес), с аб. № ****, за
периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 18.10.2023 г.
до изплащане на вземането и сумата в размер на 102,47 лева (сто и два лева и 47 стотинки),
представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за период от
15.09.2021 г. до 05.10.2023 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение №
32394/30.10.2023 г. по ч. гр. д. № 57274/2023г. по описа на Софийски районен съд, 127
състав, която е връчена на длъжника по реда и при условията на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК.
В исковата молба са изложени твърдения, че по силата на облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия ищцовото дружество
доставило топлинна енергия за процесния период и топлоснабден имот, като ответникът не е
изпълнил насрещното си задължение да заплати цената на потребените услуги. Ищецът,
чрез процесуалния си представител поддържа, че страните по спора са обвързани от валидно
облигационно правоотношение произтичащо от разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, тъй като
ответникът притежава право на собственост върху процесния недвижим имот. В исковата
молба са изложени твърдения, че насрещната страна по договора дължи цената на
доставеното количество топлинна енергия, формирана на база прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Процесуалният
представител на страната поддържа, че съгласно Общите условия на дружеството в сила от
2016г. купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнася. Предвид неизпълнение на задължението на
ответника да заплати в срок задължението за главница, потребителят дължи обезщетение за
забава в размер на законната лихва за исковия период.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът поддържа, че е сключил споразумение с ищцовото
1
дружество за разсрочено погасяване на процесните вземания, като в подкрепа на заявените
твърдения ведно с отговора е представен препис от сключено между страните по спора
споразумение от 05.09.2024 г. Ответникът прави искане да не бъде допускано изслушване на
поисканите от ищеца експертизи като ненеобходими за изясняване на спора от фактическа
страна.
Във връзка с изложените от ответника твърдения съдът е предоставил възможност на
ищеца да вземе отношение, като с нарочна молба от 22.11.2024 г. представител на
дружеството поддържа, че действително между страните по спора е сключено споразумение,
в изпълнение на което към 22.11.2024 г. Е. Г. С. е заплатил на ищеца сумата в размер на
78,16 лева.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите и възраженията на страните, приема следното:
В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 79,
ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ е да установи при условията на пълно и главно доказване
възникване на облигационно отношение с ответника, както и че в изпълнение на
задълженията си по него за процесния период е доставил топлинна енергия за отопление и
битово горещо водоснабдяване, и услуга дялово разпределение, в претендираните размери и
качество, както и че ответникът притежава качество на собственик или титуляр на вещно
право на ползване върху топлоснабдявания имот, респ. качество на потребител /клиент след
изменението на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в сила от 17.07.2012 г./ на топлинна енергия.
В доказателствена тежест на ищеца по обусловения иск с правна квалификация чл.
86, ал. 1 ЗЗД е поставяне на ответника в забава, нейният начален момент и размерът на
обезщетението.
При съобразяване на поддържаните от страните доводи на основание чл. 146, ал. 1, т.
3 и т. 4 ГПК с доклада е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото, че в
процесния период между страните по спора е съществувало валидно облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия, че описаният в исковата
молба недвижим имот е бил топлофициран, като стойността на доставената до имота
топлинна енергия и начисленото обезщетение за забава в размер на законната лихва възлизат
на посочените от ищеца суми.
Като писмено доказателство по делото е прието споразумение от 05.09.2024 г.
сключено между (фирма) и Е. Г. С., съгласно което ответникът е признал, че дължи на
ищцовото дружество сумата в размер общо на 938,19 лева, включваща 704,75 лева,
представляваща незаплатена цена на доставена топлинна енергия за топлоснабден имот,
находящ се в гр. (адрес), с аб. № ****, за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г., сумата в
размер на 102,47 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия за период от 15.09.2021 г. до 05.10.2023 г., сумата в размер на 80,97 лева,
представляваща лихва за забава от датата на подаване на исковата молба до сключване на
споразумението, 50 лева съдебни разноски, както и присъдено в заповедното производство
юрисконсултско възнаграждение. Съгласно споразумението ищецът ще претендира
юрисконсултско възнаграждение и в настоящото производство. Страните са постигнали
съгласие, че задължението ще бъде погасено на 36 вноски, всяка от които в размер на 26,06
лева. Ищецът не оспорва поддържаните от ответника твърдения, че към момента на
приключване на съдебното дирене Е. С. е заплатил общо 6 вноски по споразумението или
сумата в размер на 156,36 лева.
Съгласно приетото в т. 1 от Тълкувателно решение № 3/2017 г. на ВКС по тълк. дело
№ 3/2017 г., ОСГТК, условията и поредността за погасяване на задълженията по чл. 76, ал. 2
ЗЗД се прилагат, когато липсва уговорка между страните, която да определя други условия и
ред за прихващане на изпълнението. В случай, че длъжникът не е направил избор кое от
няколкото еднородни задължения погасява, погасяването задължително се извършва по реда
на чл. 76, ал. 1, изр. 2 или изр. 3 ЗЗД. Правилото на чл. 76, ал. 1 ЗЗД е установено в интерес
на длъжника. По този ред се погасяват еднородните задължения, включително паричните.
2
Условието е да съществуват няколко задължения, всяко от които е главно и самостоятелно, и
е определено по основание и размер. За погасяване на паричните задължения приложение
намира специалното правило на чл. 76, ал. 2 ЗЗД, според което при недостатъчно
изпълнение се погасяват най-напред разноските, след това лихвите и най-после главницата.
Условие за прихващане по реда на чл. 76, ал. 2 ЗЗД е съществуването на едно задължение,
което се формира от поне два от посочените елементи /в частност главница и лихви/.
Разпоредбата предвижда еднаква поредност за плащане на всички видове лихви. Правилото
на чл. 76, ал. 2 ЗЗД отчита интереса на кредитора – първо да се погасят лихвите, а
непогасената главница да продължи да се олихвява, както и предвид уредената по-кратка
погасителна давност за вземанията за лихви по чл. 111, б. „в“ ЗЗД в сравнение с общата
погасителна давност за главницата. При плащане, достатъчно да погаси изцяло някое или
някои от задълженията и ако длъжникът не е заявил кое задължение погасява, правилата
на чл. 76, ал. 1, изр. 2 или изр. 3 ЗЗД и на чл. 76, ал. 2 ЗЗД се прилагат в следния ред:
погасява се изцяло най-обременителното задължение, а след него следващото по
обременителност задължение по реда на чл. 76, ал. 2 ЗЗД; ако задълженията са еднакво
обременителни, погасява се изцяло най-старото, а след него следващото по възникване
задължение в реда по чл. 76, ал. 2 ЗЗД; ако задълженията са еднакво обременителни и са
възникнали едновременно, те се погасяват съразмерно – всяко от тях по реда на чл. 76, ал. 2
ЗЗД.
Съдът намира, че с извършените от ответника плащания в размер общо на 156,36 лева
следва да бъдат погасени на първо място направените от ищеца разноски за внесена
държавна такса по заповедното и исковото производство в размер на 50 лева, която сума е
част от сключеното между страните споразумение, а сумата в размер на 106,36 лева следва
да бъде отнесена в погашение на претендираната мораторна лихва в размер на 102,47 лева, а
с остатъкът от сумата в размер на 3,89 лева бъде частично погасена главницата. По
разноските по делото вкл. и в заповедното производство за юрисконсултско възнаграждение
съдът ще се произнесе с крайния акт по съществото на спора.
Съгласно указанията дадени в т.12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по
тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК, постановено по някои спорни въпроси на заповедното
производство, съдът по предявения по реда на чл. 415 ГПК иск, съобразявайки изхода на
спора разпределя отговорността за разноските, както в заповедното, така и в исковото
производство.
С определение № 270/05.10.2016 г. по ч. гр. д. № 3846/2016 г. по описа на ВКС, І ГО е
разяснено, че въпросът за присъждане на сторените в производството разноски е обусловен
от поведението на ответника и дали той е дал повод за завеждане на делото. Когато отказът
от иска е предприет поради настъпили след предявяването му и независещи от ищеца, а от
ответника обстоятелства, погасяващи заявеното спорно право (плащане), отговорността за
разноските се понася от ответника. В други определения на Върховния касационен съд е
дадено аналогично разрешение – ищецът има право на разноски тогава, когато е оттеглил
предявения иск поради погасяване на задължението от ответника след депозиране на
исковата молба – Определение № 767/05.09.2012г. по ч. т. д. № 251/2012г. на ВКС, ІІ ТО;
Определение № 518/15.06.2012г. по ч. т. д. № 156/2012г. на ВКС, ІІ ТО; Определение №
98/20.02.2009г. по гр. д. № 91/2009г. на ВКС, ІV ГО, както и че ответникът няма право на
разноски в разглежданата хипотеза, независимо от отхвърлянето на иска – Определение №
1176/28.12.2012г. по ч. т. д. № 560/2012г. на ВКС, ІІ ТО; определение № 571/14.07.2010г. по
ч. т. д. № 558/2010г. на ВКС, ІІ ТО.
С Определение № 674/23.11.2011г. по ч. гр. дело № 597/2011г. по описа на ВКС, ІV ГО
е разяснено, че отговорността за разноски като гражданско облигационно правоотношение е
правото на едната страна да иска и задължението на другата страна да плати направените
разноски от страната, в чиято полза съдът е решил делото. При погасяване на изискуемо
3
задължение в хода на производството, което обуславя неоснователност на иска, именно
ответникът с поведението си (неизпълнявайки парично задължение с настъпил падеж) е
дал повод за завеждане на делото, тъй като не е погасил дълга си преди процеса. Без
значение е причината, поради която не е изпълнил. Достатъчно е, че именно липсващото
доброволно изпълнение е принудило ищеца да потърси съдебна защита на правото си,
съответно извършените с оглед тази защита разходи ще следва да му бъдат възстановени от
ответника.
В разглеждания случай ответникът, неизпълнявайки задължението си да заплаща
процесните вземания е дал повод за подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение, респ. за образуване на настоящото производство. В тежест на ответника следва
да бъде възложено да заплати сумата в размер общо на 150 лева, представляваща сбор от
дължимо юрисконсултско възнаграждение по заповедното производство в размер на 50 лева,
изчислено съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 26 от
Наредбата за заплащането на правната помощ и юрисконсултско възнаграждение в
настоящото производство в размер на 100 лева, изчислено съобразно разпоредбата на чл. 78,
ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявен от (фирма), ЕИК *****, със седалище
и адрес на управление в гр. (адрес), срещу Е. Г. С., ЕГН **********, с адрес в гр. (адрес),
установителен иск по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.
149 ЗЕ, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата в размер на 700,86 лева
(седемстотин лева и 86 стотинки), представляваща незаплатена цена на доставена топлинна
енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. (адрес), с аб. № ****, за периода от
01.05.2021 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 18.10.2023 г. до
изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед за изпълнение №
32394/30.10.2023 г. по ч. гр. д. № 57274/2023г. по описа на Софийски районен съд, 127
състав, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявеният иск за главница за разликата над уважената част до
пълния предявен размер от 704,75 лева и предявеният иск с правно основание чл. 86, ал. 1
ЗЗД за сумата в размер на 102,47 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия за период от 15.09.2021 г. до 05.10.2023 г., като погасени чрез плащане в
хода на делото.
ОСЪЖДА Е. Г. С., ЕГН **********, с адрес в гр. (адрес), да заплати на (фирма),
ЕИК *****, със седалище и адрес на управление в гр. (адрес), на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, сумата в размер на 50 лева, представляваща сторени съдебни разноски в заповедното
производство за юрисконсултско възнаграждение и сумата в размер на 1000 лева,
представляваща сторени съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение в настоящото
производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на (фирма) / с предишно наименование
(фирма) ЕИК *****, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул(адрес) в качеството
на трето лице-помагач на страната на ищеца (фирма), ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление в гр. (адрес).
ПРИ ВЛИЗАНЕ В СИЛА на решението, ч. гр. д. № 57274/2023 г. по описа на
Софийски районен съд, да се върне на състава, като се приложи заверен препис от
настоящия съдебен акт.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис от съдебния акт на страните.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5