Решение по дело №359/2019 на Административен съд - Ямбол

Номер на акта: 286
Дата: 12 декември 2019 г. (в сила от 28 декември 2019 г.)
Съдия: Ваня Георгиева Бянова Нейкова
Дело: 20197280700359
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 14 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 286/12.12.2019г.

 

гр. Ямбол

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Ямболският административен съд, пети състав, в публично заседание на 10 декември две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

Председател: В.Бянова-Нейкова

Секретар: Ст.Гюмлиева

Прокурор: Д.Георгиева

 

разгледа докладваното от съдията адм.д № 359 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството е образувано по искова молба от М.К.М.,***-4, чрез пълномощник адв.М.Б. ***, със съдебен адрес:***, *, срещу Община Ямбол, с адрес: гр.Ямбол, **, представлявана от кмета, с цена на иска 300лв., представляващи обезщетение за имуществени вреди в резултат от отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление №700/03.06.2019г. на заместник-кмета на община Ямбол, с Решение на Районен съд Ямбол по АНД №726/2019г., ведно със законната лихва върху сумата от 300лв., считано от 21.08.2019г.(датата на влизане в сила на решението на ЯРС) до окончателното й изплащане.

В съдебно заседание, ищецът М.К.М., редовно призован, не се явява. Постъпила е молба от процесуалния му представител адв.М.Б. *** за даване ход на делото и със становище делото да се разгледа по същество, като исковата молба се поддържа и се претендират разноските по настоящото производство.

Ответникът, Община Ямбол, редовно призован, не изпраща представител. Депозирал е писмен отговор по исковата молба със становище за неоснователност на същата и с възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение по делото с оглед фактическата и правната му сложност.

Участващият по делото прокурор от ЯОП дава заключение за основателност на исковата молба.

Като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

 

Пред Районен съд Ямбол е било образувано  АНД №726/2019г. по жалба на М.К.М.,***, против Наказателно постановление №700/03.06.2019г. на заместник-кмета на община Ямбол, с което на жалбоподателя е била наложена глоба в размер на 50лв. за нарушение на чл.14, ал.6 от Наредба №1 за опазване на обществения ред и поддържане на приветлив вид на Община Ямбол. Делото е приключило с Решение №193/31.07.2019г. на ЯРС за отмяна на обжалваното наказателно постановление. Съдебният акт на ЯРС не е необжалван е влязъл в сила на 21.08.2019г., видно от съобщенията за връчването му на страните на 06.08.2019г..

В производството по обжалване на НП пред ЯРС жалбоподателят е бил представляван от адвокат, за което по АНД №726/2019г. на ЯРС е наличен договор за правна защита и съдействие от 29.07.2019г., с вписано договорено и внесено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.(л.15 от АНД №726/2019г. на ЯРС). В образуваното пред настоящия съд административно дело, ищецът се представлява също от адвокат, за което е представил договор за правна защита и съдействие от 27.09.2019г., с вписано договорено и внесено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв., заплатил е и държавна такса за разглеждане на иска в размер на 10 лв.( л.12 и л.17 от настоящото дело).

 

При така установените факти, съдът прави следните правни изводи:

Искът  е допустим, като предявен от лице, претендиращо имуществени вреди в резултат на отменено Наказателно постановление №700/03.06.2019г. на заместник-кмета на община Ямбол, изразяващи се в направените в хода на съдебното му оспорване разноски за адвокатско възнаграждение. Съгласно Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г. на ВАС и ВКС по т. д. № 2/2014 г. делата по искове за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, действия и бездействия по налагане на административни наказания, включително и такива за присъждане на разноски в производството по обжалване, са подсъдни на административните съдилища. Съгласно чл. 7 от ЗОДОВ искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес или седалището на увредения, като в случая ищецът е предявил иска си пред Административен съд - Ямбол, който е компетентният съд и по мястото на увреждане и по адреса на ищеца. 

Съдът намира, че предявеният иск за претърпени имуществени вреди е изцяло доказан и основателен. Фактическият състав на обективната безвиновна отговорност на Държавата по чл. 4 от ЗОДОВ във връзка с член 1, ал.1 от същия закон включва следните елементи:

1. Отменен като незаконосъобразен акт, действие или бездействие на ответника;

2. Причинени имуществени/неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от акта, действието или бездействието;

3. Причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието и настъпилите вреди.

Горните предпоставки трябва да са налице кумулативно, като липсата на която и да е от тях води до отпадане отговорността на ответника, в чиято структура е включен органът, издал отмененото наказателно постановление. 

Съдът намира за безспорно доказано наличието на отменен административен акт на ответника.

Спорът за законосъобразност на Наказателно постановление №700/03.06.2019г. на заместник-кмета на община Ямбол е приключил окончателно с Решение №193/31.07.2019г. на Ямболски районен съд по АНД №726/2019г., с което съдът  е отменил като незаконосъобразно наказателното постановление. Решението е влязло в законна сила на 21.08.2019г. като необжалвано.

Наказателните постановления, като резултат от упражняване на дейността по налагане на административно наказание, представляват индивидуални правораздавателни актове, които не се издават по реда и при условията на АПК и не носят белезите на индивидуални административни актове по смисъла на чл. 21 от АПК. Въпреки това, основният вид на дейността по налагане на административно наказание и на извършените във връзка в административното наказание действия или бездействия не дава основание разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ да се тълкува ограничително като приложно поле и да се ограничи само до административните актове, издавани по реда на АПК, а незаконосъобразните наказателни постановления, с оглед на правораздавателния им характер, да бъдат изключени от предметния обхват на закона. В този смисъл е и приетото по т. 1 от Тълкувателно  постановление №2/19.05.2015г. по т. д. № 2/2014 г. на ОСС от ГК от ВКС и ОСС от I и II колегия на ВАС. След като наказателното постановление, от което се твърди, че са претърпени вредите, е отменено като незаконосъобразно с влязло в сила съдебно решение, в рамките на редовно проведено производство по обжалването му по ЗАНН, е налице първата от предвидените в закона предпоставки.

В хода на съдебното обжалване на НП пред ЯРС ищецът, в качеството му на жалбоподател, е направил разноски в размер на 300 лева във вид на  договорено и заплатено в брой адвокатско възнаграждение за оказване на правна защита и съдействие, изразяваща се процесуално представителство пред Районен съд Ямбол. Адвокат Б. *** е взел участие в проведеното по делото открито съдебно заседание на въззивната инстанция на 29.07.2019г., т.е. осъществил е договорената правна защита и  процесуалното представителство на ищеца съобразно сключения договор. Направените от ищеца разноски за заплащане на адвокатски хонорар пред съда представляват претърпени от него реално имуществени вреди, представеният договор за правна защита и съдействие удостоверява заплащане в брой на уговореното адвокатско възнаграждение на датата на сключването му 29.07.2019г.,т.е. налице е вторият елемент за ангажиране отговорността на ответника.

Третата предвидена в закона предпоставка – причинно-следствена връзка между отмененото наказателно постановление и направените разноски по неговото обжалване, е пряка и непосредствена, тъй като разходите по оспорване са направени във връзка с извършен по отношение на него съдебен контрол за законосъобразност. След като ищецът се е възползвал от правото си да ползва адвокатска помощ, то направените разходи за нейното заплащане се явяват пряка и непосредствена последица от издаденото НП, тъй като причина за развилото се съдебно производство е наличието на порочен санкционен акт, срещу който ищецът е трябвало да се защити и да избегне настъпването на неблагоприятни правни последици. С оглед на това ангажирането на адвокатска защита по АНД №726/2019г. на ЯРС, е израз на нормалната грижа на лицето за охраняване на неговите права и интереси. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017г. на ВАС по т.д. № 2/2016 г. Спорът за законосъобразност на Наказателно постановление №700/03.06.2019г. на заместник-кмета на община Ямбол е приключил в влязло в сила съдебно решение преди изменението на Закона за административните нарушения и наказания досежно разпоредбата на чл.63, ал.3 (ДВ, бр.94 от 2019г.), в тази връзка ищецът към датата на  приключване на производството по АНД №726/2019г. на ЯРС не е разполагал с процесуален способ да претендира разноски в рамките на образуваното административно-наказателно дело, поради което Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017г. на ВАС по т.д. № 2/2016 г. в конкретния случай е приложимо.

Предвид изложеното съдът намира предявения иск изцяло за основателен, поради което следва да бъде уважен в пълния му размер. Съгласно чл.18, ал.2 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения - за процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 от наредбата върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 300 лв.В случая заплатеното адвокатско възнаграждение е в минимален размер.Претенцията за законна лихва върху сумата на обезщетението като предявен акцесорен иск, също следва да се уважи. Съгласно  Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК на ВКС(т.4 от решението), началният момент на дължимост на лихва е датата на влизане в сила на отменителното решение досежно наложеното административно наказание, от която дата в случая(21.08.2019г.) се претендира лихва.

При този изход на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и разноските по настоящото производство общо в размер на 410(четиристотин и десет) лева, представляващи 10лв. държавна такса и 400лв. договорено и заплатено адвокатско възнаграждение, които са дължими на основание специалната разпоредба на чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, която урежда отговорността на ответника за разноски. Заплатеният адвокатски хонорар по настоящото дело (400 лв.) е близък до минималния по чл.8, ал.1, т.1 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения(300 лв.), адв.Б. е изготвил и исковата молба по делото, възнаграждението е заплатено авансово на датата на сключване на договора за правна помощ(27.09.2019г.), преди предявяване на исковата молба, поради което не е налице основание за намаляването му като прекомерно.

 

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА Община Ямбол, гр.Ямбол, ул.»Г.С.Раковски» №7, ДА ЗАПЛАТИ на М.К.М., ЕГН **********,***, сумата от 300(триста) лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от отменено като незаконосъобразно по съдебен ред с Решение №193/31.07.2018г. на Ямболски районен съд по АНД №726/2019г. Наказателно постановление №700/03.06.2019г. на заместник-кмета на община Ямбол, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 21.08.2019г. до окончателното й изплащане.

 

ОСЪЖДА Община Ямбол, ул.»Г.С.Раковски» №7, ДА ЗАПЛАТИ на М.К.М., ЕГН **********,***, сумата от 410(четиристотин и десет) лева, представляваща заплатени разноски в настоящото производство - 10лв. за държавна такса и 400лв. за адвокатско възнаграждение.

 

Решението подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок пред Върховния административен съд.

 

СЪДИЯ: /п/ не се чете