РЕШЕНИЕ
№ 425
град Плевен, 19.07.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Плевен – втори
касационен състав, в съдебно заседание на шести юли две
хиляди двадесет и първа година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДАНИЕЛА
ДИЛОВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
1. ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА 2. СНЕЖИНА ИВАНОВА |
при секретар Цветанка
Дачева и с участието на прокурор Дойчо Тарев изслуша
докладваното от съдия-докладчика Снежина Иванова по касационно административно
дело № 492/2021 г.
Производството е по чл.208 и сл. от АПК,
във връзка с чл. 63 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от Областна дирекция
на МВР гр. Плевен, ул. „Сан Стефано“ № 23, срещу решение № 8/18.01.2021 г. по а.н.д.
№ 20204440200348/2021 г. по описа на Районен съд – Червен бряг, с
доводи, че първоинстанционното решение е неправилно и противоречи на
материалния закон. Като неправилни се определят изводите на решаващия съд, че
електронният фиш е издаден след изтичане на давностния срок по чл. 34 от ЗАНН. Посочва
се, че издаденият ел. фиш е анулиран на основание подадена декларация от
собственика на моторното превозно средство. Твърди се, че подадената
декларация е прекъснала давностния срок
и електронният фиш № 2563971 е анулиран на 23.10.2020 г., след което на
26.10.2020 г. е издаден електронен фиш
серия К № 4088697 на управляващия автомобила водач Е.М.Г.. Счита се, че
електронният фиш е правилно и законосъобразно издаден на водача на автомобила,
след проведена по законоустановения ред и срокове процедура. Моли се съдът да
отмени решение № 8/18.01.2021 г. на Районен съд - Червен бряг по а.н.д. №
20204440200348 и да постанови друго, с което да потвърди електронния фиш.
По делото е постъпил и отговор на касационната жалба
от Е.М.Г., в който моли съдът да остави без уважение касационната жалба срещу
решение № 8/18.01.2021 г. по а.н.д. № 20204440200348/2021
г. по описа на Районен съд – Червен бряг. Моли съдът да потвърди
първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Твърди, че са
голословни твърденията в жалбата, че декларацията по чл. 189 от ЗДвП прекъсва
давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН. Счита, че обжалваният електронен фиш не
съдържа изискуемите по закон реквизити. Навежда доводи, че в процесния
електронен фиш в него липсват някои от задължителните реквизити по чл. 59, ал.
2 от АПК, а именно: дата на издаване и подпис на лицето, издало акта, с
означаване на длъжността му, както и пред кой орган и в какъв срок той може да
се обжалва или да се прави възражение срещу него. Посочва, че е невъзможно да
се установи кой е конкретният издател на процесния фиш и кога същият е издаден,
както и че липсва дата на издаване на същия. Счита, че е нарушено правото на
защита на санкционираното лице.
В съдебно заседание касаторът - Областна дирекция на
МВР гр. Плевен, ул. „Сан Стефано“ № 23 , не се явява, не се представлява.
В съдебно заседание ответникът – Е.М.Г.,*** чрез адв. Т.Т.,***
Представена е молба за даване ход на делото и поддържане на изразеното в
отговор по касационната жалба, като се претендира изплащане на адвокатско
възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА.
Представителят на Окръжна прокуратура- Плевен, дава
заключение, че решението следва да бъде отменено.
Административен съд – Плевен, втори касационен състав,
като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване
разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:
Касационното оспорване е извършено от надлежна страна
в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално ДОПУСТИМО.
Разгледано по същество е ОСНОВАТЕЛНО.
С посоченото решение е отменен Електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия К № 4088697 на
ОД на МВР – Плевен, с който на Е.М.Г.,***,
за това, че на 22.02.2019 г. в 11:42
часа в с. Радомирци, на ПП I-3 /Бяла-Ботевград/
пътен участък км. 133+517 е извършено нарушение за скорост, установено и
заснето с автоматизирано техническо средство TFR1-M 585, като при
разрешена скорост от 50 км.ч. е установена скорост от 82 км.ч., като е налице
превишаване на разрешената скорост с 32 км.ч. – нарушение на чл. 21, ал. 1 от
ЗДвПи на основание чл. 189, ал. 4, във
вр. с чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 400
/четиристотин/ лева.
Настоящата инстанция намира, че решението е валидно,
допустимо, но постановено при неправилно прилагане на закона. Първоинстнационният
съд е приел, че ЕФ е издаден в нарушение на сроковете по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН,
тъй като е изтекъл едногодишния срок от извършване на нарушението, тъй като е
налице издаване на ЕФ за нарушение от 22.02.2019 година, който е издаден на Р.
В. Г., законен представител на „Бългериън Ойлс“ ЕООД, който му е връчен през октомври 2020 г. и на 23.10.2020 година
същият в декларация посочва, че автомобилът е управляван от Е.Г.. Фишът е
анулиран и е издаден нов на името на Г., но с оглед датата на декларацията на Г.,
то е налице изтичане на едногодишен срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН от извършване
на нарушението още към датата на връчване на първия ЕФ.
Настоящият състав не споделя приетото от
РС за неспазване на сроковете, визирани в разпоредбата на чл.34 от ЗАНН. При
процедури по чл.189 от ЗДвП са напълно неотносими сроковете по чл.34 от ЗАНН,
които срокове са за съставяне на акт за установяване на административно
нарушение и за издаване на наказателно постановление, а в случая такива актове
няма. От спецификата на електронния фиш се изхожда и при
преценката относно приложимостта на сроковете по чл. 34 от ЗАНН в
производството по издаване и обжалване на електронни фишове за нарушения на чл.
21, ал. 1 от ЗДвП. Изискванията на чл. 34 от ЗАНН са свързани само и единствено
с производството по издаване на НП, започващо със съставянето на АУАН.
Законодателят изрично е записал „... Не се образува административно-наказателно
производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в
продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една
година от извършване на нарушението..“. Доколкото ЗАНН не предвижда изрична
регламентация на института на давност за погасяване на
административно-наказателното преследване (извън сроковете за съставяне на АУАН
и издаване на НП), предвид указанията, дадени с Тълкувателно постановление на
ВАС и ВКС №1/27.2.2015г., в производството по издаване и обжалване на електронните
фишове, следва да намерят приложение текстовете на чл. 80 и чл. 81 от НК. В
случая, съгласно чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, обикновената давност е три години,
а абсолютната - четири години и половина. Видно от датата на извършване на
нарушението – 22.02.2019 г., дори и към настоящия момент не е изтекъл нито един
от двата срока. Съдът е отменил ЕФ само
на процесуално основание и не е разгледал спора по същество и настоящата инстанция не може да извърши
контрол относно спазване на закона.
Предвид горепосоченото следва решението да бъде отменено и да бъде върнато за ново разглеждане и
произнасяне по същество на спора.
С оглед изход на делото искането на пълномощника на
ответника за присъждане на разноски по см. на чл. 38, , ал. 2 от ЗА за защита
на близък по см на чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА пред РС Червен бряг и пред
настоящата инстанция е неоснователно.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, Административен съд – Плевен, втори касационен състав,
РЕШИ:
Отменя решение №
8/18.01.2021 г. по а.н.д. № 348/2021 г. по описа на Районен съд –
Червен бряг.
Връща делото за ново
разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.
Решението е окончателно.
Препис от решението да се
изпрати на страните и на Окръжна прокуратура – Плевен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ ЧЛЕНОВЕ 1. /п/
2.
/п/