РЕШЕНИЕ
№ 653
гр. Бургас , 06.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXII СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и осми юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ
при участието на секретаря МИЛЕНА ХР. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ Гражданско дело №
20212120101693 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод искова молба от Г. Д. Д. против Д. АТ. К., с
която е предявен осъдителен иск по чл.45 от ЗЗД.
В законоустановения едномесечен срок отговор от ответника не е постъпил.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа иска и моли
съда да го уважи, като присъди на страната сторените по делото разноски.
В съдебно заседание ответникът не се явява и не се представлява.
Бургаски районен съд, след като съобрази изявленията на страните и събраните
по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
С присъда № ***/22.12.2020 г. по НОХД № ***/2020 г. по описа на БРС, в сила от
07.01.2021 г., Д. АТ. К. (ответникът по делото) е признат за виновен в това, че на 08.05.2018
г. около 04.00 часа в гр. Бургас, на пътен възел „Юг“, в посока ж.к. Меден рудник, причинил
чрез нанасяне на удар с юмрук в областта на лявата скула на Г. Д. Д. (ищецът по делото),
полицейски орган – старши полицай в група „Охрана на обществения ред“ към сектор
„Охранителна полиция“ при II РУ към ОДМВР – Бургас, лека телесна повреда, изразяваща
се в охлузване в средата на лявата буза, причинена при изпълнение на службата от Д. –
престъпление по чл.131, ал.2, предл.4, вр. чл.130, ал.2 от НК, като му е наложено наказание
„лишаване от свобода“, изпълнението на което е отложено с изпитателен срок от 3 години.
При причинена лека телесна повреда на чл.130, ал.2 от НК се причинява болка или
страдание без разстройство на здравето.
Съгласно императивната разпоредба на чл. 300 от ГПК задължителна по отношение
1
на гражданския съд сила е придадена на влязлата в сила присъда на наказателния съд (или
споразумение за решаване на наказателното дело) и относно това дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
Предвид изложеното гражданският съд не изследва въпроса за вината на
причинителя на увреждането, причинната връзка между неговото поведение и настъпилото
увреждане, характера на последното и срока на оздравителния процес, и е обвързан от
постановения съдебен акт по наказателното дело.
Установява се от доказателствата по делото, че в резултат от действията на ответника
ищецът получава охлузване в средата на лявата буза, което води до болка (мотиви към
присъдата).
От показанията на свидетеля Д.а, съпруга на ищеца, се установява, че след деянието
ищецът се прибира вкъщи с рана на лицето, ядосан е и разстроен. След няколко дни мястото
на раната посинява. Около три седмици ищецът се оплаква от болки, като използва крем за
прикриване на раната. Заради нараняването и посиняването й не иска да излиза. За същия
срок от около три седмици ищецът е подтиснат и изнервен, което се отразява и на
отношението му спрямо съпругата и детето – вика им. Носи слънчеви очила, за да прикрие
раната, докато се възстанови.
Свидетелят Т.У., колега на Д., потвърждава думите на съпругата, че около две-три
седмици след инцидента ищецът е „умърлушен“ и не идва с желание на работа, като някои
от колегите му се шегуват със станалото, което оказва негативно психическо въздействие
върху него.
Така установената фактическа обстановка съдът прие за доказана въз основа на
приложените по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите Е.К.Д. и
Т.Р.У..
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Предявеният иск с правно основание чл.45 от ЗЗД, според която разпоредба всеки е
длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.
Неимуществените вреди се обезщетяват съгласно чл. 52 от ЗЗД по справедливост.
Справедливостта не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на конкретни,
обективно настъпили обстоятелства – характер и степен на уврежданията, прогнозата за
тяхното възстановяване, развитие на постравматични заболявания, намаляване на
работоспособността, възраст на пострадалия, икономическа конюнктура.
Неимуществените вреди могат да се изразяват в нравствените, емоционални,
психически, психологически терзания на личността; болките и страданията върху целостта
на организма и здравето на увредения.
Установи се по делото, че пострадалият има видими следи от нараняване по лицето
след инцидента – охлузване в средата на лявата буза, което обективно го загрозява и се
отразява на самочувствието му – желание да се прикрие „недостатъка“ и нежелание за
социални контакти, извън дома. Последното е резултат и от начина, по който е причинено
телесното увреждане – непредизвикана агресия, изразяваща се в удар с юмрук в лицето, по
отношение на полицай при изпълнение на задълженията му, т.е. ярка демонстрация на
незачитане на личността на пострадалия и неговата телесна неприкосновеност. Негативното
психическо състояние на ищеца продължава около три седмици.
Ноторен факт е, че охлузване в средата на лявата буза причинява болка, каквато се и
доказа да е изпитвал ищецът в продължение на около три седмици.
2
Установи се, че след този период ищецът е възстановен напълно както физически,
така и психически. Няма доказателства увреждането да е повлияло на трудовата
ангажираност на пострадалия – Д. е продължил да ходи на работа, макар и с нежелание.
Имайки предвид всички гореописани обстоятелства, настъпили в живота на ищеца
вследствие на деянието на ответника, съдът счита, че е справедливо обезщетението за
неимуществени вреди да се определи на сумата от 2000 лева, като над този размер до пълния
претендиран такъв от 3000 лева искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Лихвата при деликт има компенсаторен, а не мораторен характер и се дължи като
допълнение към размера на определеното обезщетение за неимуществени вреди от момента
на деянието, поради което следва да бъде присъдена, считано от 08.05.2018 г.
По разноските:
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК ищецът има право на разноски, които с оглед изхода
от спора са в размер на 333 лева (част от заплатеното адвокатско възнаграждение, съответна
на уважената част от иска). Ответникът също има право на разноски, но не е направил
искане за присъждането им.
Тъй като ищецът е освободен от заплащане на държавна такса на основание чл.83,
ал.1, т.4 от ГПК, то на основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на съда сумата от 80 лева, представляваща дължима държавна такса за
уважения размер на иска.
Мотивиран от горното Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. АТ. К., ЕГН – **********, да заплати на Г. Д. Д., ЕГН – **********,
сумата от 2000 (две хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в болка и влошено емоционално състояние, в резултат
на нанесено му от ответника телесно увреждане, квалифицирано като лека телесна повреда,
за което деяние К. е признат за виновен с присъда № ***/22.12.2020 г. по НОХД № ***/2020
г. по описа на БРС, в сила от 07.01.2021 г., ведно със законната лихва върху присъдената
сума от момента на деликта 08.05.2018 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска над присъдената сума до пълния претендиран размер от 3 000 (три хиляди) лева.
ОСЪЖДА Д. АТ. К., ЕГН – **********, да заплати на Г. Д. Д., ЕГН – **********,
сумата от 333 (триста тридесет и три) лева, разноски по делото, съобразно уважената част от
иска.
ОСЪЖДА Д. АТ. К., ЕГН – **********, да заплати в полза на БРС сумата от 80
(осемдесет) лева, представляваща държавна такса за уважения иск.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Вярно с оригинала!
Съдия при Районен съд – Бургас: _____(П)_________
ММ
3