№ 134
гр. Русе , 21.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на втори март, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Венцислав Д. Василев
при участието на секретаря Юлия К. Острева
като разгледа докладваното от Венцислав Д. Василев Административно
наказателно дело № 20214520200127 по описа за 2021 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от „Логистик Давид Драйв“ ЕООД до Русенския Районен съд
против наказателно постановление № 38-0002308/11.12.2020г. на Директора на РД ”АА”
гр.Русе, в която се иска съдът да го отмени, като незаконосъобразно.
Жалбоподателят, редовно призован, се явява лично, като поддържа жалбата.
Ответникът по жалбата, редовно призован, не изпраща представител.
Русенската Районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител и не взема
становище по жалбата.
Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
Наказаното дружество притежавало лиценз № 20870, валиден до 29.05.2029г. за
международен превоз на товари. На 13.11.2020 г. била извършена комплексна проверка на
дейността на това дружество от св. Й. П., инспектор към РД “АА“ гр. Русе относно спазване
на ЗАПр и подзаконовите нормативни актове по прилагането му. В хода на проверката св.
П. установил, че на 27.05.2020 г. дружеството в качеството си на превозвач е извършило
международен превоз на товар с т.а. категория N 3 „Мерцедес“ с ДК№ Р 25 71 ВХ, като за
него не е имало издадено валидно удостоверение за периодичен преглед за проверка на
техническата изправност. Това обстоятелство св.П. установил след проверка в
1
информационната система на ведомството, в което работи. Във връзка с това съставил
АУАН против жалбоподателя, а въз основа на него АНО издал обжалваното наказателното
постановление, с което на дружеството било наложено административно наказание за
нарушение по чл.57 ал.6 т.1 от Наредба № 11/ 31.10.2002 г. вр. чл.105 ал.1 от ЗАПр
„имуществена санкция“ в размер на 200 лв.
Тази фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните в хода на
производството доказателства.
Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице, което има право на това и в
този смисъл е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
В случая не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и правилно
е приложен материалният закон.
От събраните по делото доказателства се установява, че спор по главния факт на доказване
– имало ли наказаното дружество издадено валидно удостоверение за периодичен преглед
на техническата изправност – няма. Такова е нямало, което се установява от показанията на
актосъставителя, а същевременно не се оспорва и от дружеството нито в жалбата, нито в
съдебно заседание. Предвид това съдът намира, че дружеството не е изпълнило
нормативното си задължение по чл.57 ал.6 т.1 от Наредба № 11/31.10.2020 г., с което е
осъществило субсидиарния състав по чл.105 ал.1 от ЗАПр.
Възраженията, които се правят, се изразяват в това, че се претендира за допуснати
нарушения на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Претендира се и за нарушение на материалния закон,
тъй като според дружеството е следвало да се приложи общата разпоредба на чл.181 т.1 от
ЗДвП.
Тези възражения са неоснователни и като такива следва да се оставят без уважение по
следните съображения :
В случая няма допуснати нарушения на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, тъй като нарушението
е описано ясно и с всичките му признаци от обективна страна и то по начин, който дава
пълна възможност на нарушителя да разбере в какво точно е обвинен, съответно за какви
конкретни нарушения му се налагат административни наказания. При използвания подход
става напълно ясно за нарушителя, с оглед възможността му да разбере не само кога, но и
какво конкретно нарушение е извършил, доколкото са описани законово установените
2
признаци от обективна страна на всяко от нарушенията за които е наказан. Нарушителят
безусловно следва да бъде информиран не само кой законов текст е нарушил, но и състава
на кое административно нарушение е осъществил на първо място с описание на
фактическата му страна. Съставът на санкционната норма определя кръга на релевантните
факти, които следва да бъдат установени и посочването им, както в случая, охранява
правото на защита на жалбоподателя. Използваният подход от актосъставителя при
съставяне на АУАН и от АНО при издаване на наказателното постановление е
законосъобразен, защото по никакъв начин не се нарушава правото на защита на наказаното
лице с оглед възможността му да разбере в какво е обвинен и съответно наказан. В случая
съдът намира, че правилно е посочен гр. Русе като място на нарушението. Изискването за
посочване на място на извършване на нарушението е във връзка с чл.48 от ЗАНН, който
определя компетентния да разгледа административно наказателната преписка орган.
Компетентният орган е този, в чийто район е извършено нарушението, а в случаите на
продължено нарушение, като настоящето - там където то е довършено. В случая се касае за
извършване на международен транспорт с превозно средство от категория N 3 без валидно
удостоверение за периодичен преглед за проверка на техническата изправност, липсата на
която може да установи при нарочна проверка. В този смисъл процесното нарушение не е
еднократно деяние, а трайно състояние, което включва шофиране през определен интервал
от време, в рамките на който период обаче, вкл. и на 27.05.2020 г. безспорно съответното
превозно средство се е движило в пространството - т.е. променило е местонахождението си
от началната точка до крайната точка - мястото на проверката. Мястото на нарушението в
случая, предвид тази специфика на деянието, е мястото на довършването на нарушението,
т.е. мястото на проверката, установила продължителното шофиране, без удостоверението
по чл.57 ал.6 т.1 от Наредба № 11/31.10.2020г. По делото е безспорно посочено и доказано,
че нарушението е открито в обхвата на териториалната компетентност на Директора на
ОО“АА“ гр.Русе. В този смисъл правилно именно гр. Русе е посочен като място на
нарушението, както в АУАН, така и в НП. А съобразно така определеното (и безспорно
доказано място на довършване на нарушението) правилно е определен и местно
компетентния орган съставил АУАН, респ. наказателното постановление.
Съдът намира за неоснователно и възражението, че приложимата санкционна норма за
неизпълнение на задължението следва да е чл.181 т.1 вр.чл.147 от ЗДвП вр.Наредба № Н-
32/16.12.2011 за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните
превозни средства, защото първата правна норма санкционира поведението на
собствениците, респ. длъжностни лица, на пътни превозни средства, които не изпълнят
задължението си да ги представят за извършване на периодичен преглед за техническа
изправност при условията и по реда на тази Наредба. В случая наказаното дружеството е
санкционирано, защото с този товарен автомобил е извършен международен превоз на
товари без да му е издадено валидно удостоверение за преминат периодичен преглед, т.е. то
не е преминало такъв, което не се спори от страните. Изпълнителното деяние на
нарушението за което е наказано дружеството е извършване на обществен превоз без
3
преминат периодичен преглед, докато изпълнителното деяние на нарушението по чл.181 т.1
от ЗДвП се изразява в непредставяне за преглед, т.е. в първия случай нарушението се
извършва с действие, а във втория с бездействие при правно задължение за действие. От
тази гл.точка се касае за две съвсем различни нарушения, които не са в конкуренция
помежду си, т.е. не е налице и съотношение между общ и специален закон и в този смисъл
няма пречка собственикът на превозно средство да бъде наказан по чл.181 т.1 от ЗДвП и
едновременно с това да бъде наказан и за нарушение по чл.57 ал.6 т.1 от Наредба №
11/31.10.2002г. на основание чл.105 ал.1 от ЗАПр в случай, че е превозвач и това превозно
средство е извършило обществен превоз и не е преминало периодичен преглед. Казано по
друг начин, в случай, че процесното превозно средство не е преминало периодичен
технически преглед, но с него не е извършван обществен превоз, следва да бъде
санкционирано само по чл.181 т.1 от ЗДвП , а не и по чл.57 ал.6 т.1 от наредба №
11/31.10.2002г. вр.чл.105 ал.1 от ЗАПр.
Предвид изложеното съдът намира, че наказателното постановление следва да бъде
потвърдено, като обосновано и законосъобразно .
Мотивиран така и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът :
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 38 – 0002308/11.12.2020 г. на Директора на
РД ”АА” гр.Русе с което на „Логистик Давид Драйв“ ЕООД му е наложено
административно наказание “глоба” в размер на 200 лв. за нарушение по чл. 105 ал.1 от
ЗАПр.
Препис от решението да се изпрати на жалбоподателя и АНО.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред
Русенския Административен съд.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4