Р Е
Ш Е Н
И Е № 38
гр.Кюстендил,
23.02.2023г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Кюстендилският административен
съд, в открито съдебно заседание на шестнадесети февруари две хиляди двадесет и
трета година, в състав:
Административен
съдия: НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
и секретар Ирена
Симеонова, като разгледа докладваното от съдия Карамфилова адм.д.№273/2022г.
по описа на КАС, за да се произнесе взе предвид:
В.Е.Г. *** и „В.– Ю.“ ЕООД *** оспорват
решение за налагане на финансова корекция №01-6500/8434 от 25.05.2022г. на
изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“. Изложени са съображения за нищожност
на акта в частта, с която е наложена финансова корекция на физическото лице и
алтернативно – за незаконосъобразност, поради допуснати нарушения на
административнопроизводствените правила и противоречие с материалните норми.
С определение
№462/30.09.2022г., влязло в сила на 18.10.2022г., съдът е оставил без
разглеждане жалбата на „В.– Ю.“ ЕООД *** и е прекратил производството по
адм.д.№273/2022г. по описа на КАС в тази му част.
Ответникът чрез процесуалния си
представител излага съображения за неоснователност на жалбата. Претендират се
разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Кюстендилският административен
съд след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
ЕТ „В.Г. *** е сключил договор
№10/312/02644 от 06.10.2014г. за отпускане на финансова помощ по мярка 312
„Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия“ от Програмата за
развитие на селските райони 2007 – 2013, в размер на 391 160 лв. за „Изграждане
на малкоетажна къща за настаняване на туристи в гр.Сапарева баня“.
При извършване на проверка след плащане е изготвен
доклад за нередност №10/312/02644/3/01/17/01 от 05.11.2020г. /вж. материалите
по адм.д.№550/2020г. на КАС/, като е установено неспазване на разпоредбите на
т.4.12 и т.4.18 от договора и чл.16,
ал.2 от Наредба №29/11.08.2008г. за условията и
реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 312
„Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия“ от ПРСР 2007 - 2013г. /Наредбата/. Констатирано е, че за
три пълни финансови години - 2016г., 2017г. и 2018г., ползвателят е реализирал
средно аритметично приходи в размер на 10.20% от заложените в одобрения бизнес
план такива, както и е изпълнил задължението за устойчива заетост
средноаритметично за трите години в
размер на 90.28%.
Издаден е Акт за установяване на публично държавно
вземане №10/312/02644/3/01/04/02, с който е определено
подлежащо за възстановяване публично държавно вземане в размер на
387 352.60 лв. за „В.–
Ю.“ ЕООД *** /правоприемник на ЕТ, съгласно договор за прехвърляне
на предприятие/. Същият е оспорен по съдебен ред. С решение на ВАС, постановено
по адм.д. №5632/2021г. е обезсилено решение на КАС по адм.д.№550/2020г. в
частта, с която е отхвърлена жалбата на В.Е.Г. и производството е прекратено в
тази му част /лицето не е било адресат на акта, поради което за същото е
липсвал личен и пряк правен интерес от обжалването му/ и е отменено в частта, с
която е отхвърлена жалбата на дружеството и вместо него е постановен нов
съдебен акт, с който е отменен АУПДВ. Изложени са мотиви в аспекта, че с
изменението на ЗПЗП - чл.27, ал.6 и 7, обн. в ДВ бр.№51/2019г. са приложими
правилата на ЗУСЕСИФ /ЗУСЕФСУ ново заглавие/, доколкото заложените в бизнес
плана финансови показатели представляват индикатори за изпълнение на одобрения
проект и непостигането им води до необходимост от коригиране на размера на
финансовата помощ в хипотезата на чл.70, ал.1, т.7 от ЗУСЕФСУ.
С писмо изх.№01-6500/8434 от
21.03.2022г. административният орган е уведомил В.Е.Г., развивала дейност като
ЕТ „В.Г. – ЮЛИЯ“ и „В.–
Ю.“ ЕООД ***, че на основание чл.73, ал.2 от ЗУСЕФСУ и решение
№839/01.02.2022г., постановено по адм.д.№5632/2021г. открива производство по
налагане на финансова корекция.
Възражение не е депозирано.
Издадено е обжалваното решение за налагане на
финансова корекция №01-6500/8434 от 25.05.2022г. на изпълнителния директор на
ДФ „Земеделие“, с което на В.Е.Г., развивала дейност като ЕТ „В.Г. – Ю.“ и „В.– Ю.“ ЕООД
*** – правоприемник на ЕТ, е определена финансова корекция в размер на
387 352.60 лв., на основание чл.70, ал.1, т.7, чл.72, ал.1 и чл.73, ал.1
от ЗУСЕФСУ, чл.46, ал.1 и 2 от Наредба №29/11.08.2008г., т.4.4, б“б“ във вр.с
т.4.12 и т.4.18 от договор №10/312/02644 от 06.10.2014г. и чл.16, ал.2 от
Наредбата. Органът е формирал мотиви, че доколкото е установено неизпълнение на
показателите за три пълни финансови години, заложени в бизнес плана, както по
отношение на субсидираната дейност, така и по отношение на задължението за
разкриване на работни места, е налице неизпълнение на индикатори по см. на
чл.70, ал.1, т.7 от ЗУСЕФСУ и се обуславя налагането на финансова корекция на
основание чл.27, ал.6 от ЗПЗП, в размер на 100% от предоставената финансова помощ
по договора във вр. чл.3, ал.1 от Правилата за определяне на размера на
подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени
нарушения по чл.27, ал.6 и 7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007-2013 .
По делото е изготвено и прието заключение
вх.№200/17.01.2023г. на в.л. М.В., в което се правят изводите: Реализираните
приходи от субсидираната дейност за 2016г. са в размер на 4 761.48 лв. или
4.52% при заложени 105 248 лв., за 2017г. – 14 463.27 лв. или 13.59%
при заложени 106 396.40лв.; за 2018г. – 13 320.84 лв. или 12.39% при
заложени 107 536лв. Процентът на
изпълнение на заложеното задължение за осигуряване на устойчива заетост е: за
2016г. – 1.5 бр. или 75%; за 2017г. – 1.5 бр. или 95.83%; за 2018г. – 1.5 бр.
или 100%. при заложена заетост от 2 бр. за всяка от годините. Санкцията по
отношение за устойчивата заетост е определена на основание т.18 /387 352.60 х
5% = 19 367.63 лв./, а по отношение на финансовите показатели - на основание т.30 от Приложение към
Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване
безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения, а именно 100% от изплатената финансова помощ –
387 352.60 лв.
От приложеното адм.д.№550/2020г. по описа на КАС, в
частност договор за прехвърляне на предприятие акт №16, т.І,
д.№339/20.02.2020г., се установява, че В.Е.Г. в качеството й на ЕТ „В.Г. – Ю.“
е прехвърлила безвъзмездно на „В.– Ю.“ ЕООД *** собствеността и е предала
владението на предприятието като съвкупност от права, задължения и фактически
отношения. От справка в Търговския регистър е видно, че ЕТ е заличен.
С оглед така установената
фактическа обстановка по делото съдът намира жалбата за допустима, като
подадена в срок, срещу акт, подлежащ на оспорване по съдебен ред, от
процесуално легитимен субект с правен интерес от оспорване и пред компетентен
да я разгледа съд. След служебна проверка законосъобразността на решението на
основанията по чл.146 от АПК и по реда на чл.168 от АПК, съдът счита следното:
Обжалваният административен акт е издаден от
компетентен орган с оглед съвкупния анализ на разпоредбите на чл.9, ал.5,
чл.73, ал.1 от ЗУСЕФСУ, чл.20а, ал.5 и 6 от ЗПЗП. Според разпоредбата на чл.9,
ал.5 изр.2 от ЗУСЕФСУ, ръководител на управляващия орган е ръководителят на
администрацията или организацията, в чиято структура се намира управляващият
орган или оправомощено от него лице. В нормата на §1, т.13 от ДР ЗПЗП е
предвидено, че Разплащателната агенция е специализирана акредитирана структура
за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от
Европейските земеделски фондове и за прилагане на пазарни мерки, включително
интервенция на пазарите на земеделски продукти, по правилата на законодателството
на Европейския съюз. По силата на чл.11, ал.2, т.4 и чл.11а от ЗПЗП, Държавен
фонд „Земеделие“ е акредитиран за единствена Разплащателна агенция за РБългария
за прилагане на Общата селскостопанска политика на Европейския съюз. С нормата
на чл.27, ал.3 и ал.5 от ЗПЗП е регламентирано, че Разплащателната агенция е
длъжна да предприеме необходимите действия за събирането на недължимо платените
и надплатени суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските
фондове и държавния бюджет, както глобите и другите парични санкции, предвидени
в законодателството на ЕС, като вземанията, които възникват въз основа на
административен договор или административен акт, са публични държавни вземания
и се събират по реда на ДОПК.
Същевременно чл.20а, ал.5 от ЗПЗП определя, че
изпълнителният директор на фонда, който е и изпълнителен директор на
Разплащателната агенция, издава решения за налагане на финансови корекции по
реда на глава пета, раздел III от ЗУСЕФСУ.
Оспореното решение е в предписаната от закона форма и
съдържа изложение на фактически и правни основания, обективиращи волята на
административния орган ясно и безпротиворечиво при съблюдаване на изискванията
на чл.73, ал.1 и ал.3 от ЗУСЕФСУ. Решението е издадено при спазване на
административнопроизводствените правила на чл.73, ал.2 от ЗУСЕФСУ и след
решение №839/01.02.2022г. на ВАС, постановено по адм.д.№5632/2021г.
Анализът на доказателствата на основата на приложимата
правна уредба обуславя извод за постановяване на акта при правилно приложение
на материалния закон. Съгласно нормата на чл.27, ал.6 от ЗПЗП, дължимостта на
подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради нарушение от
страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от
програмите за развитие на селските райони, представлява основание за налагане
на финансова корекция по чл.70, ал.1, т.1-9 от ЗУСЕФСУ и се установява с
издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл.73 от
същия закон.
Видно от съдържанието на оспорения акт фактическото
основание за издаването му е неизпълнение на заложените в одобрения бизнес план
приходи и задължения за разкриване на работни места за 2016г., 2017г. и 2018г.,
т.е. за неизпълнение на одобрени индикатори. Тези фактически констатации се
потвърждават от заключение вх.№200/17.01.2023г. на в.л. М.В. - приходи от
субсидираната дейност за 2016г. в размер на 4 761.48 лв. или 4.52% при
заложени 105 248 лв., за 2017г. – 14 463.27 лв. или 13.59% при
заложени 106 396.40лв.; за 2018г. – 13 320.84 лв. или 12.39% при
заложени 107 536лв. Процентът на
изпълнение на заложеното задължение за осигуряване на устойчива заетост е за 2016г.
– 1.5 бр. или 75%; за 2017г. – 1.5 бр. или 95.83%; за 2018г. – 1.5 бр. или
100%. при заложена заетост от 2 бр. за всяка от годините. Съдът счита, че
заложените в бизнес плана финансови показатели и показатели за устойчива
заетост представляват по своето естество индикатори за изпълнение на одобрения
проект /по мерките и подмерките от ПРСР/ и непостигането им води до
необходимост от коригиране размера на финансовата помощ, тъй като попада в материалноправната
хипотеза на чл.70, ал.1, т.7 от ЗУСЕФСУ – неизпълнение на одобрени индикатори
/в т.см. решение по адм.д.№5632/2021г. на ВАС/. Бизнес планът е гаранция за
икономическата жизнеспособност на стопанството и именно чрез заложените в него
показатели и реализирането им тя се доказва. Следователно нарушението е доказано.
По аргумент от чл.73, ал.1 от ЗУСЕФСУ, финансовата корекция се определя по основание и размер. Нередността, за която се определя финансова корекция, следва да бъде нормативно установена с посочване на предпоставките за осъществяването й и санкцията при проявлението на хипотезата й. Това представлява гаранция за законосъобразното упражняване правото на защита на бенефициера, в чиято тежест се определя корекцията. Съгласно т.8.1 от договора в случай, че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни или договорни задължения след изплащане на каквато и да е част от финансовата помощ, фондът може да поиска връщането на вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта. А според чл.70, ал.1 от ЗУСЕФСУ финансова подкрепа със средства от ЕФСУ може да бъде отменена изцяло или частично чрез извършване на финансова корекция на основанията, посочени в нормата. В т.4.12 от договора е предвидено, че ползвателят е длъжен да извърши изцяло одобрената инвестиция в срок и в съответствие с одобрения проект и таблицата за одобрените инвестиционни разходи, а съгласно т.4.18 – длъжен е да спазва одобрения проект за срок от 5 години от сключване на договора.
РА определя размера на намалението на помощта, като взема предвид вида, степента и продължителността на неизпълнението. Степента на неизпълнението по даден проект зависи от неговите последици за дейността като цяло. Продължителността на неизпълнението зависи от времето, през което траят последиците, или възможността за отстраняване на тези последици по приемлив начин. Доколкото правното основание за налагането на финансовата корекция е чл.70, ал.1, т.7 от ЗУСЕФСУ /при установено нарушение на чл.27, ал.6 от ЗПЗП/, то приложими за определяне размера на корекцията са „Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл.27, ал.6 и 7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007-2013“. Съобразявайки времетраенето на нарушението – три пълни финансови години /2016г., 20017г. и 2018г., доколкото през мониторинговия период са извършени проверки на тези години/ и размерът на изплатената финансова помощ по договора, съдът счита, че правилно административният орган е приложил т.18 /за устойчивата заетост/ и т.30 /за реализираните приходи/ от Приложение към раздел І „Общи положения“ от Правилата и е определил финансовата корекция на основание чл.3, ал.1 от Правилата в размер на 387 352.60 лв., представляваща 100% от предоставената финансова помощ по договора. В същата насока е и заключение вх.№200/17.01.2023г. на в.л. М.В..
Съдът счита,
че и адресатите на акта са правилно определени. Релевираните възражения за
нищожност на оспорения акт, касателно В.Е.Г. не се възприемат за основателни.
Видно от административната преписка, както по настоящото дело, така и по
адм.д.№550/2020 по описа на КАС, физическото лице не е било страна в развилото
се административно производство по издаване на АУПДВ, нито пък него адресат.
Именно по тази причина и решението на КАС по адм.д.№550/2020г., по отношение на
В.Г., е обезсилено и съдебното производство прекратено, касателно подадената от
нея жалба. В настоящото производство по издаване на решението за финансова
корекция В.Е.Г. е страна, доколкото й е изпратено уведомление за открито
производство по налагане на финансова корекция и спрямо нея /наред с
юридическото лице, правоприемник на ЕТ/. В този смисъл решението на ВАС,
постановено по адм.д.№5632/2021г. не разпростира своята сила на пресъдено нещо
върху В.Е.Г.. Обективните предели на СПН включват спорното право, а
субективните – страните по делото. Видно от адм.д.№550/2020г. на КАС и решение
на ВАС надлежни страни са били „В.– Ю.“ ЕООД *** и изпълнителния директор на ДФЗ, а
предмет на оспорване - АУПДВ. Т.е. решение №839/01.02.2022г. на ВАС важи само
между дружеството и административния орган, касателно правния спор по същество.
Не е налице хипотезата на чл.177, ал.2 от АПК, според която актове и действия
на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на
съда, са нищожни.
Не е допуснато нарушение при издаване на акта, касаещо правосубектността на адресатите. Безспорно по делото е, а и от адм.д.№550/2020г. по описа на КАС се установява прехвърляне на предприятието на ЕТ „В.Г. – Ю.“ /ползвател по договор №10/312/02644 от 06.10.2014г./ на „В.– Ю.“ ЕООД ***. А съгласно чл.15, ал.3 от ТЗ при прехвърляне на предприятие, ако няма друго споразумение с кредиторите, отчуждителят отговаря за задълженията солидарно с правоприемника до размера на получените права. След прекратяването на дейността на В.Г. като ЕТ и неговото заличаване в Търговския регистър, отговорността за задълженията продължава да носи физическото лице, макар да няма вече качеството на търговец. Това е така, защото с регистрацията на едно лице като едноличен търговец не се създава нов правен субект в правната действителност. Макар и към момента на издаване на оспорения акт жалбоподателката да не притежава вече качеството на ЕТ вследствие прехвърляне на търговското предприятие към правоприемника „В.– Ю.“ ЕООД, то не е налице пречка за издаване на решението за налагане на финансова корекция и спрямо нея и не влияе върху неговата законосъобразност, нито препятства принципната възможност за събиране на недължимо платени суми. Едноличните търговци не са юридически лица, поради което за задълженията, възникнали от дейността на физическите лица, действали като еднолични търговци, отговорността се носи от съответното физическо лице.
Предвид гореизложеното съдът намира оспореното решение
на изпълнителния директор на ДФЗ за законосъобразно, постановено при липса на
отменителните основания по чл.146 от АПК.
С оглед изхода от правния спор съдът присъжда разноски,
на основание чл.143, ал.3 от АПК, на ответната страна в размер на 430 лв., от
които 100 лв. юрисконсултско възнаграждение, определено по чл.24 от Наредбата
за заплащането на правната помощ и 330 лв. възнаграждение за вещо лице.
Воден от горното и на основание чл.172, ал.2
от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на В.Е.Г.
*** срещу решение за налагане на финансова корекция №01-6500/8434 от
25.05.2022г. на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“.
ОСЪЖДА В.Е.Г. *** да
заплати на Държавен
фонд „Земеделие“ с адрес гр.София, бул.“Цар Борис ІІІ“ №136 съдебни разноски в
размер на 430 лв. /четиристотин и тридесет/.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен
административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните чрез
връчване на преписи.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: