РЕШЕНИЕ
№ 7
гр. Силистра, 12.02.2020 г.
Административен съд – Силистра, в открито заседание на двадесет и осми януари две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: Валери Раданов
при секретаря Анета Тодорова и с участието на прокурора от Окръжна прокуратура – Силистра Стефка Ганчева разгледа адм.дело № 328 по описа на съда за 2019 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 203 и сл. АПК във вр. с чл. 1 ЗОДОВ.
Ищецът Т.Ж.Й., ЕГН **********, моли съда да му присъди 300,00 лв. обезщетение за претърпени имуществени вреди, произтичащи от отменено наказателно постановление № 18-0362-000784 / 20.02.2019 г., издадено от началника на Районно управление (РУ) – Тутракан при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) – Силистра, и представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по повод на съдебно обжалване на наказателното постановление, ведно със законната мораторна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до изплащането на горепосочената сума; претендират се и направени по настоящото дело разноски.
Ответникът ОДМВР – Силистра оспорва исковата молба и претендира юрисконсултско възнаграждение; оспорва също така претенцията за разноски по настоящото дело.
Прокурорът дава заключение, според което претенциите на ищеца са основателни.
Съдът прие за установено следното:
С наказателно постановление № 18-0362-000784 / 20.02.2019 г., издадено от началника на РУ – Тутракан при ОДМВР – Силистра, на ищеца са наложени две административни наказания: глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за 6 месеца.
С решение № 88 / 07.06.2019 г. по АНД № 111 / 2019 г. Тутраканският районен съд е отменил гореописаното наказателно постановление. Решението влязло в сила на 17.09.2019 г., видно от официалното удостоверяване върху самото решение.
По АНД № 111 / 2019 г. на Тутракански районен съд е приложен договор за правна защита и съдействие от 17.05.2019 г., в който е отбелязано, че ищецът е заплатил в брой адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.
Съгласно чл. 37, ал. 2 ЗМВР, областните дирекции на МВР са юридически лица. Следователно ответникът, в чиято структура е Районно управление – Тутракан и съответно – административнонаказващият орган, е правосубектен и пасивно легитимиран в настоящия правен спор.
Правилото на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ урежда отговорността на държавата и общините за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Тази отговорност възниква и по повод на неправомерни наказателни постановления, тъй като последните са резултат от административна дейност в най-широкия смисъл на понятието (вж. мотивите към т. 1 от тълкувателно постановление № 2/2014 / 19.05.2015 г. по тълк.д. № 2 / 2014 г., ОС на ГК на ВКС и I и II колегия на ВАС). В тази връзка ОСС от I и II колегия на ВАС е приело – с тълкувателно решение № 1 / 15.03.2017 г. по тълк.д. № 2 / 2016 г. – следното: „При предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон“ (необходимостта от цитираното тълкуване е вследствие на официално утвърдената теза, че в рамките на съдебните производства по ЗАНН – в редакцията на закона преди ДВ № 94 / 29.11.2019 г. – не се присъждат разноски срещу държавата – вж. тълкувателно решение № 2 / 03.06.2009 г. на ВАС по тълк.д. № 7 / 2008 г, ОСК).
С оглед на гореизложената съдебна интерпретация на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, искът се явява основателен, тъй като незаконосъобразното административно наказание, наложено с процесното наказателно постановление, превръща адвокатското възнаграждение, заплатено от ищеца, в претърпяна вреда. Ето защо обезщетителната претенция трябва да бъде уважена, имайки предвид обстоятелството, че наказателното постановление е изцяло отменено, а също и че правила на чл. 63, ал. 3 – 5 ЗАНН не са действали, докато производство по АНД № 111 / 2019 г. на Тутракански районен съд е било висящо.
Предвид основателността на главната претенция и с оглед разпоредбите на чл. 86 и чл. 84, ал. 2 ЗЗД, основателна е и претенцията за законна мораторна лихва, считано от датата на подаването на исковата молба (11.12.2019 г.) до изплащането на главницата (вж. решение № 2173 / 14.02.2019 г. на ВАС по адм.д. № 6376 / 2018 г., III о.; решение № 1320 / 31.01.2019 г. на ВАС по адм.д. № 14782 / 2018 г., III о.; решение № 1636 / 06.02.2019 г. на ВАС по адм.д. № 10814 / 2017 г., III о.).
На основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ следва да бъде уважена претенцията на ищеца за разноски в настоящото производство за държавна такса в размер на 10 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. (последното е удостоверено в частта от пълномощното, за която изрично е отбелязано, че има характер на разписка за горепосочената сума от 300 лв.).
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Силистра да заплати на Т.Ж.Й., ЕГН **********, сумата 300,00 (триста) лв. – обезщетение за претърпени имуществени вреди, произтичащи от отменено наказателно постановление № 18-0362-000784 / 20.02.2019 г., издадено от началника на Районно управление – Тутракан при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Силистра, и представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по повод на съдебно обжалване на наказателното постановление, ведно със законната мораторна лихва, считано от 11.12.2019 г. до изплащането на горепосочената сума.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Силистра да заплати на Т.Ж.Й., ЕГН **********, направените по настоящото дело разноски в размер на 310,00 (триста и десет) лв.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд.
СЪДИЯ: .........................