Решение по дело №1245/2018 на Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ №

гр.Русе, 06.11.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Русенският районен съд.... X наказателен състав....... в публично

заседание на втори октомври   две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател: Ралица Русева при     секретаря     Олга     Петрова     и     в     присъствието     на

прокурора...... , като разгледа докладваното от съдията   АНД № 1245 по описа за 2018 г., за да се произнесе, съобрази:

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

      Постъпила е жалба от Р.Р.Р. ***, против Наказателно постановление № 5195/18.06.2018 г. на Агенция „Пътна инфраструктура” София, с което за административно нарушение по

чл.26 ал.2т.1 б.”а” от закона за пътищата вр. чл.37 ал.1 т.1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лева- на основание чл.53 ал.1 от Закона за пътищата.Жалбоподателят моли съда да отмени постановлението като незаконосъобразно, като твърди, че неправилно е приложен закона при ангажиране на административнонаказателната му отговорност и не би могъл да бъде субект на вмененото нарушение.

      Ответникът по жалбата поддържа становище за неоснователност на същата.

      Русенска районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

      Съдът, след преценка на събраните доказателства, приема за установени следните фактически обстоятелства:

      На 04.06.2018 г., св.М.К.- инспектор в АПИ, осъществявайки контрол- в изпълнение на служебните си задължения, се намирал на път І- 2 , км16, след разклон за с.Щръклево, в посока гр.Разград- гр.Русе.При това К. спрял за проверка управлявано от жалб.Р. превозно средство- съчленено ППС с пет оси- МПС с две оси, марка „Скания”, модел „Р124ЛА” с рег. № Р 1517 АР и полуремарке с три оси и рег. № Р 5836 ЕХ.Инспекцията се състояла в извършване на измерване, при което  било констатирано, че са надвишени определени, отразени в Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ, показатели.В частност било установено, че измереното натоварване на задвижващата втора единична ос на ППС е 12.440 т при допустимо максимално натоварване от 11.5 т. Така било прието несъответствие с нормата на чл.7 ал.1 т.4 б.”а” от Наредбата.При замерването било констатирано, че при измереното разстояние между осите 1.32 м, сумата от натоварването на ос на тройната ос на полуремаркето е 25. 700 т при допустимо максимално натоварване от 24 т.Според проверяващите това несъответствие е в противоречие с указаното в чл.7 ал.1 т.3 б.”б” от Наредбата. Св.К. заключил, че е налице тежко пътно превозно средство по смисъла на цитираната наредба, както и че то се явява извънгабаритно.

      Доколкото движението на такива пътни превозни средства следвало да се извърши след дадено разрешение /разрешително и квитанция за заплатена пътна такса/ за дейност от специалното ползване на пътищата, давано от  администрацията, управляваща пътя, а водачът Р. не представил такъв документ, прието било, че е осъществил от обективна и субективна страна административното нарушение по чл.26 ал.2 т.1 б.”а” от Закона за пътищата.По тези констатации срещу лицето бил съставен АУАН № 0006015/04.06.2018 г.Актът бил предявен и лично връчен, като към момента на връчването му същият не бил възразен.Впоследствие, въз основа на него е издадено обжалваното наказателно постановление с наложеното административно наказание.Във въззивното производство жалбоподателят твърди, че е налице неправилно приложение на закона, тъй като необосновано е санкциониран за конкретното нарушение, доколкото той не е собственик на превозното средство, а към момента на проверката единствено го е управлявал.

      Изложеното се установява от приложените по делото писмени доказателства и доказателствени средства- АУАН № К- 0006015/04.06.2018 г., копия от лични документи, пътен лист, трудов договор, превозен билет, оправомощителни заповеди, протокол от заседание на АПИ, свидетелство за калибриране на средство за измерване, документи за извършвани последващи проверки на средсто за измерване, паспорт на СИ, удостоверение за одобрен тип средство за измерване.Приетите за установени факти се потвърждават и от показанията на св.К.- актосъставител, които следва да се ценят изцяло като последователи и логически кореспондиращи с останалите доказателства по делото.

      Правни изводи:

      Жалбата е допустима, но неоснователна по същество.

       В административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да опорочават издадените актове.АН и НП съдържат изискуемите от закона реквизити.

        По делото няма спор, че управляваното от жалб.Р. съчленено пътно превозно средство е тежко по смисъла на закона /§1 т.1 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, респективно- тежко- по смисъла на чл.3 от Наредбата, към който препраща допълнителната разпоредба.

         Тези характеристики на превозното средство предпоставят необходимостта същото да се движи, след издадено разрешение, както указва чл.26 ал.2 т.1 б.”а” от Закона за пътищата.

         Според действащата редакция на Наредбата /Наредба № 11/2001 г. на МРРБ/, във вътрешността на страната съответните служби за контрол при МВР и Агенция „Пътна инфраструктура” спират и проверяват спрелите и навлезли в обхвата на пътя и ограничителната линия извънгабаритни иили тежки пътни превозни средства и колесни трактори и друга колесна самоходна техника за замеделското стопанство, регистрирана за работа съгласно Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника, както и съставят акт на водача, на съпровождащото лице и на другите длъжностни лица, когато при проверката се установи, че движението се извършва без разрешително или документ за платена такса в случаите по чл.14 ал.3 от Наредбата /чл.37 ал.1 т.1 от Наредбата/.

      Предвид посоченото, очевидно правилно и законосъобразно е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, тъй като той е бил водач на превозното средство, като е без значение чия е собствеността на същото.

     От субективна страна нарушението е извършено виновно, установено от събраните доказателства.

     Наложеното административно наказание е правилно и законосъобразно индивидуализирано по вид и размер. Според нормата на чл.53 ал.І от Закона пътищата, наказват се с глоба от 1000 до 5000 лева, ако деянието не представлява престъпление, физическите лица, нарушили разпоредбите на чл.25, чл.26 ал.1 т.1 б.”в” и”г”, т.2 и ал.5, и чл.41, или които извършат или наредят да бъдат извършени дейности, сред които е и движението на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства и товари, без разрешение на собственика или администрацията, управляваща пътя.

     Не може да се приеме възражението на жалбоподателя с аргумент за тълкуване на  понятието „лица, извършващи превоза” посредством нормите на Закона за автомобилните превози, доколкото няма препращане към същия, явяващ се друг специален закон, а и разпоредбата на чл.53 ал.І от ЗП е достатъчно ясна, буквално тълкувана в частта на наказателно отговорните лица. В случая постановената санкция е в минималния законов размер, като наказващият орган явно е съобразил липсата на отегчаващи отговорността обстоятелства.

      По изложените съображения съдът намира обжалваното постановление за обосновано и законосъобразно, и на основание чл.63 от ЗАНН съдът

                                            РЕШИ:

        ПОТВЪРЖДАВА  Наказателно постановление № 5195 от 18.06.2018 г. на АПИ София, с което на Р.Р.Р., ЕГН **********,***, за нарушение по чл.26 ал.2т.1 б.”а” от закона за пътищата вр. чл.37 ал.1 т.1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лева- на основание чл.53 ал.1 от Закона за пътищата.

         РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14- дневен срок от известяването му на страните, пред Русенски административен съд.

 

                                                         Районен съдия: