РЕШЕНИЕ
№ 4205
гр. София, 14.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 147-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:ГАЛИНА Г. ГОСПОДИНОВА
СТЕФАНОВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ М. МИЛАНОВА
като разгледа докладваното от ГАЛИНА Г. ГОСПОДИНОВА СТЕФАНОВА
Административно наказателно дело № 20211110216828 по описа за 2021
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на ****************, с ЕИК, срещу
наказателно постановление (НП) № К-0043373/31.01.2020 г., издадено от
Директора на РД за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и
Благоевград към Главна дирекция "Контрол на пазара" при Комисията за
защита на потребителите (КЗП), с което на жалбоподателя е наложено
административно наказание "имуществена санкция" в размер на сумата от
1000 (хиляда) лева, на основание чл.221 от Закона за туризма за нарушение на
същата законова разпоредба.
Срещу НП, в законоустановения срок, е подадена жалба от
*************, с която се прави искане за неговата отмяна. Излагат се
твърдения, според които както актът за установяване на административно
нарушение (АУАН), така и обжалваното НП не били връчени на дружеството-
жалбоподател, а то узнало за тях от справка за наличие и липса на задължения
в НАП, от която било видно, че било образувано изпълнително дело за
1
събиране на санкцията.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, редовно призовано,
представлява се от адв. Москов, който поддържа жалбата. Претендира
разноски.
Въззиваемата страна оспорва жалбата. В хода на съдебните прения
изразява становище, че НП било издадено от компетентен орган, при спазване
на материалния закон и процесуалните правила, като от събраните
доказателства се установявало по категоричен начин извършеното
нарушение, за което е санкциониран жалбоподателят. Моли обжалваното НП
да бъде потвърдено. Прави искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение и възражение за прекомерност на разноските
След анализ на събрания по делото доказателствен материал,
поотделно и в неговата съвкупност, съдът намира от фактическа страна
следното:
Дружеството-жалбоподател *********** било регистриран
туроператор, съгласно удостоверение за регистрация № РК-01-6362 от
02.04.2009 г.
По повод на жалба, подадена в КЗП от потребител И.А , длъжностни
лица от РД-София при КЗП извършили проверка на дружеството от
"*******************в офис, находящ се в ************, стопанисван от
"***************, във връзка с което бил съставен Констативен протокол №
К-2653953/31.10.2019 г. В разпоредителната част на Констативния протокол
от дружеството било изискано да представи на 06.11.2019 г. в КЗП следните
документи: Писмено становище но жалбата от г-жа И.А; Преддоговорна
информация; Договор с транспортната фирма, реализирала пътуването по
програма., Перлата па Адриатика"; Стандартен формуляр, преди сключване
па договора за туристически пакет; Ваучер за туристически услуги;
Медицинска застраховка "помощ при пътуване"; Регистър па предявените
рекламации. Към посочената в протокола дата – 06.11.2019 г. изисканите
документи не били представени. Във връзка с това до дружеството била
изпратена писмена покана с изходящ № C-03-6031/07.11.2019 г., в която било
указано изисканите документи да бъдат представени в КЗП до 15.11.2019 г.
Поканата била изпратена, като видно от приложеното към преписката
Известие за доставяне, същата не била получена от дружеството. Върху
2
Известието за доставяне не било отразено Поканата да е била получена, нито
причините за неполучаването й. Не било посочено в документите за разнос на
пратката кога е посетен адресът и какво е констатирано, съответно имало ли е
служители на дружеството и как е уведомено същото, че е налична пратка за
получаване от КЗП.
Изисканите документи не постъпили в КЗП до 15.11.2019 г. поради
което свид. П. съставила АУАН № К-0043373/15.11.2019 г., в който приела,
че дружеството-жалбоподател не представило на контролните органи
изисканите документи и информация във връзка с осъществявания от тях
контрол, което било в нарушение чл.221 от Закона за туризма. Според
актосъставителя, нарушението било извършено на 15.11.2019 г. АУАН бил
съставен в отсъствие на представител на нарушителя, като на 17.01.2020 г.
бил отразен отказ за получаване на АУАН от страна на дружеството,
удостоверен с подписа на свидетел. Въз основа на така съставения АУАН
било издадено оспорваното НП № К0043373/31.01.2020 г., издадено от
Директора на РД за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и
Благоевград към ГД "Контрол на пазара" при КЗП, с което на дружеството-
жалбоподател е наложено административно наказание "имуществена
санкция" в размер на сумата от 1000 (хиляда) лева, на основание чл.221 от
Закона за туризма за нарушение на същата законова разпоредба.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за
установена въз основа на събраните по делото гласни доказателствени
средства – показанията на свидетеля Мая П.– актосъставител, които съдът
кредитира, т. к. същите са логични, последователни и подкрепени от приетите
по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал
на основание чл. 283 от НПК.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Жалбата се явява процесуално допустима – подадена е от
процесуално легитимирано лице, в рамките на срока за обжалване по чл. 59,
ал. 2 от ЗАНН, и е насочена срещу обжалваем (подлежащ на съдебен контрол)
административнонаказателен акт.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Като инстанция по същество, в производството по реда на чл. 59 и
3
следващите от ЗАНН, районният съд осъществява цялостна проверка относно
правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от
основанията, посочени в жалбата. Настоящият съдебен състав, след
извършена служебна проверка по спазването на процесуалните правила
относно компетентността на длъжностните лица, съставили, съответно издали
АУАН и НП, счете, че правилата за компетентност по чл. 232, ал. 1 и ал. 2 от
ЗТ са спазени.
Съгласно разпоредбата на 221 от Закона за туризма недопускане на
длъжностно лице от контролните органи в подлежащите на контрол обекти
или при непредоставяне на контролните органи на изискани документи или
информация съответното лице, извършващо дейност в обекта, се наказва с
глоба от 500 до 2000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица се
налага имуществена санкция в размер от 1000 до 5000 лв.
По делото безспорно се установява, че дружеството жалбоподател не
е предоставило на контролните органи изисканите документи. Въпреки това
НП следва да бъде отменено поради допуснати съществени процесуални
нарушения и неправилно приложение на материалния закон.
На първо място следва да се посочи, че поканата за предоставяне на
документи изх. № C-03-6031/07.11.2019 г не е получена от дружеството и
нейното съдържание не е станало известно на неговия представител. Поканата
е изпратена на адреса, но не е отбелязано същата да е получена. Не е посочено
кога е посетен адресът, колко пъти, в какъв часови диапазон, съответно на
какво се дължи невръчването на поканата. Няма данни в разписката да е
посочено, че лицето не се намира на адреса, да го е напуснало или служител
да отказва да получи пратката. Не може да се приеме, че КЗП е осъществило
редовно връчване на поканата с искане за представяне на документи,
доколкото не са ясни причините за нейното неполучаване. За да е налице
съставомерност на посоченото нарушение е необходимо указанията за
предоставяне на документи – техният вид и срокът за това да е съобщен на
адресата. Обстоятелството, че лицето не е било уведомено, че от него се
изисква определено действие и срокът за неговото осъществяване, обуславя
извод за несъставомерност на административното нарушение. Това
представлява самостоятелно основание за отмяна на НП.
На следващо място, в противоречие с чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от
4
ЗАНН в АУАН и НП погрешно е прието, че нарушението е извършено на
15.11.2019 г. Съгласно указанията от невръчената покана, крайният срок за
надлежно изпълнение е 15.11.2019 г. До тази дата дружеството е могло да
изпълни законосъобразно и на посочената дата дружеството не е било в
неизпълнение на указанието, съответно не е извършило вмененото му
нарушение. В случая осъществяването на нарушението чрез бездействие би
започнало на деня, следващ този, на който изтича срокът за изпълнение,
даден от контролните органи. Този ден 16.11.2019 г. е следвало да бъде
посочен в АУАН и НП като дата на извършване на нарушението. Предвид
това, противно на закона е посочена последната дата, на която дружеството е
могло, без да изпада в забава, да предостави исканите книжа, но не и датата,
считано от която дружеството е било в нарушение. В тази връзка следва да се
посочи, че ангажирането на административнонаказателната отговорност на
лицата е строго формален процес, при който наказващият орган следва да
спази задълженията си по чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН и да посочи конкретно и
вярно описание на нарушението и датата, на която то е извършено.
Процесуално невъзможно е съдът, действащ като въззивна инстанция, да
тълкува или подменя волята на наказващия орган, респ. да поправя допуснати
неточности в издаденото НП като определя друга дата на нарушението,
различна от посочената от АНО.
Във връзка с изложеното следва да се посочи, че разпоредбата на чл.
53, ал. 2 от ЗАНН касае само нередовност в АУАН, но не и в НП. Погрешното
посочване на дата на извършване на нарушението в АУАН и в НП е в
нарушение на изискванията чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН и представлява
съществено процесуално нарушение, защото в хода на съдебното следствие
не могат да се установяват факти, с които да се допълва или извежда по
тълкувателен или по хронологичен и логичен път от съда и наказаното лице.
Още по-малко, предметът на доказване може да бъде определен въз основа на
събраните по делото доказателства, тъй като последните имат значение
единствено за обосноваността на административнонаказателното обвинение,
но не и за очертаване на неговите фактически и юридически рамки.
Допуснатият порок несъмнено нарушава правото на защита на
санкционираното лице да разбере административнонаказателното обвинение,
респ. води до невъзможност да се определи по недвусмислен начин
предметът на доказване по чл. 102 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, което е в
5
правомощията единствено на АНО. Неправилното посочване на датата на
извършване на нарушението прави невъзможно упражняването на съдебен
контрол за законосъобразност на обжалваното НП, като не може да се
определи началният момент, от който започват да текат сроковете по чл. 34 от
ЗАНН и абсолютната погасителна давност за административнонаказателното
преследване. Ето защо съдът приема, че в административнонаказателното
производство е било допуснато съществено процесуално нарушение, от
категорията на абсолютните, което е неотстранимо. На това основание НП
подлежи на отмяна (в този смисъл Решение № 1698 от 9.03.2020 г. на АдмС
София по адм. д. № 141/2020 г., Решение № 7699 от 9.12.2015 г. на АдмС -
София по адм. д.№ 9008/2015 г., Решение № 2922 от 28.04.2016 г. на АдмС –
София по адм. д. № 12447/2015 г., Решение № 3614 от 04.06.2021 г. по КАНД
3327/2021 по описа на АССГ 11-ти касационен състав и други).
Настоящият състав намира, че при съставяне на НП е допуснато и
друго съществено процесуално нарушение, обуславящо отмяната му. По
делото е установено, че АУАН е съставен на 15.11.2019 г. в отсъствие на
нарушителя. но не са представени надлежни доказателства същият да е бил
поканен да се яви за съставяне на акта. Съгласно чл. 40, ал. 1 от ЗАНН актът
за установяване на административното нарушение се съставя в присъствието
на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или
установяване на нарушението. Изключение от това правило се допуска само в
хипотезата на, ал. 2, когато нарушителят е известен, но не може да се намери
или след покана не се яви за съставяне на акта, актът се съставя и в негово
отсъствие. Това означава, че актосъставителят, след като констатира
наличието на данни за извършено административно нарушение, е длъжен да
покани нарушителя за съставяне на акта. Само при наличието на надлежно
връчена такава покана, ако нарушителят не се яви в определения ден и час,
съставянето на акта в негово отсъствие ще попадне в хипотезата на чл. 40, ал.
2 от ЗАНН. Императивността на изискването за лично предявяване на АУАН
на нарушителя намира израз в разпоредбите на чл. 43, ал. 6 от ЗАНН и
спиране на производството, ако нарушителят след щателно издирване не
може да бъде намерен. Съставянето на акта в отсъствие на нарушителя се
явява съществено процесуално нарушение, изначално опорочаващо цялото
административнонаказателно производство, доколкото по този начин се
нарушава правото на защита на наказаното лице. Изискването актът да бъде
6
съставен в присъствието на нарушителя има за цел процедурата по съставяне
на акта с участието на посочените в чл. 40, ал. 1 от ЗАНН лица, както при
неговото съставяне, така и при подписването му, с което се обезпечава
правото на защита на нарушителя. Последният винаги следва непосредствено
да възприема действията на актосъставителя и посочените свидетели,
включително дали същите действително са присъствали при съставянето на
акта, както и да провери верността на посочените в акта обстоятелства. Освен
това, нарушителят е лишен от правото да направи възражения още при
съставяне на акта и да организира защитата си още при образуването на
административнонаказателното производство. Допуснатото нарушение не
може да бъде санирано с последващо връчване на АУАН на нарушителя.
Съставянето на АУАН в отсъствието на нарушителя, при положение, че
същият не е бил надлежно поканен да се яви за съставянето му, представлява
съществено нарушение на процесуалните правила, опорочило цялото
административнонаказателно производство и води до процесуална
незаконосъобразност на издаденото въз основа на АУАН наказателно
постановление, което обосновава отмяна на последното (в този
смисъл Решение № 1709 от 17.03.2021 г. на АдмС София по адм. д. №
11511/2020 г. и Решение № 1658 от 11.03.2016 г. на АдмС - София по адм. д.
№ 11780/2015 г.).
По изложените съображения съдът прие, че
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е била
ангажирана в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения
на процесуалните правила, поради което процесното НП следва да бъде
отменено.
При този изход на спора право на разноски има жалбоподателят,
който е бил представляван в производството от адвокат. Съгласно т. 1 от
Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г., постановено по Тълкувателно дело
№ 6/2012 г. на ВКС съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се
присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва
да е вписан начинът на плащане – ако е по банков път, задължително се
представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за
направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има
характера на разписка. По делото е представен Договор за правна помощ, в
който е уговорено адвокатско възнаграждение от 500 лв., заплатено в брой
7
при сключването на договора. Съдът, след като съобрази, че настоящото
производство е с ниска фактическа и правна сложност, намира, че
възражението за прекомерност на размера на уговореното адвокатско
възнаграждение е основателно, поради което следва да намали същото до
предвидения минимум от 300 лв. съгласно разпоредбите на чл. 8, ал. 1, т. 1,
вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, приета с решение на Висшия адвокатски
съвет (в приложимите редакции).
При този изход на делото искането на въззиваемата страна за
присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение се явява
неоснователно.
Воден от горните съображения и на основание чл. 63, ал. 3, т. 1 и т. 2,
вр. ал. 2, т. 1, от ЗАНН и чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № К-0043373/31.01.2020 г.,
издадено от Директора на РД за областите София, Софийска, Кюстендил,
Перник и Благоевград към Главна дирекция "Контрол на пазара" при
Комисията за защита на потребителите, с което на ****************, с ЕИК,
е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на
сумата от 1000 (хиляда) лева, на основание чл.221 от Закона за туризма, за
нарушение на същата законова разпоредба.
ОСЪЖДА Комисията за защита на потребителите да заплати на
****************, с ЕИК, сумата от 300 (триста) лева, представляваща
разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСТАВЯ без уважение искането на наказващия орган за присъждане
на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд –
София град на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс,
и по реда на глава XII от Административнопроцесуалния кодекс, в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
8
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9