№ 7 / 6.2.2020 г.
МОТИВИ по НОХД № 1873/2019г. по описа на РС –
МОНТАНА
Подсъдимият А.Е.А. е обвинен в това, че на 05.03.2018 год.
в землището на гр.Монтана, област Монтана в близост до язовир Чернила и. СБА
Монтана противозаконно пречи на орган на властта, а именно - служители на РУ - Монтана
да изпълнят задълженията си по чл.64, ал.3 и. ал.4 от Закона за министерство на
вътрешните работи, като не спрял управлявания от него лек автомобил марка С. с
рег. № XXXX при подаден сигнал по образец Стоп палка, както и. звуков и.
светлинен сигнал - престъпление по чл.270, ал.1 от НК.
Прокурорът поддържа обвинението,
пледирайки конкретно по вид и. размер наказание.
Защитникът на подс.А., в рамките на разпоредително
заседание направи искане за разглеждане на делото по реда и. при условията на
Глава 27 НПК – по чл.371, т.1 НПК с разпит на конкретно посочени свидетели - В.И..И.., Е.Д.М., В.П.С., Р.В.Г. и. И..К.М.. По отношение на показанията на св.Р. Й. В. А. П. Г. и.
с. К. С. защитата и. подсъдимия дадоха съгласие по чл.371, т.1 НПК – да не се
провежда разпит на тези свидетели, а при постановяване на присъдата непосредствено
да се ползва съдържанието на съответните протоколи от ДП.
Защитата – адв.Д. Б. от САК пледира за оправдаване на
подс.А., излагайки доводи в тази насока.
Подс.А. не се признава за виновен, дава обяснения,
моли да бъде оправдан.
Производството се разви при условията и. реда на Глава
27 НПК съгласно чл.371, т.1 НПК, след проведено разпоредително заседание. Доказателствата
по делото са писмени и. гласни.
Съдът след като прецени събраните по делото
доказателства в тяхната взаимна връзка и. единство и. като взе предвид доводите
и. становищата на страните, приема за установено следното:
Подс.А.Е.А. живее на адрес xxx. Той е собственик на
лек автомобил марка С. модел И. с рег. xxxx , видно от справката от
териториалната АИС регистрация при Сектор ПП при ОД МВР - Монтана – л.49 от ДП.
Съгласно последно цитираната справка, към м.07.2019г. въпросното мпс е било с
прекратена регистрация по чл.143, ал.10 от ЗДвП при уведомление от гаранционен
фонд, че е без гражданска отговорност.
Подс.А. е осъждан, но реабилитиран, видно от справката
му за съдимост, приета и. неразделна част от настоящето дело. По данни от ИАРА – РК - Западна България подс.А. се
занимавал системно с нерегламентиран стопански риболов с хрилни мрежи в язовир
Огоста.
На 03.03.2018 год. в ИАРА – РК - Западна България
постъпила информация, че подс.А. ще извърши нерегламентиран риболов в язовира в
района на с.Боровци, местността Говнуша. Около 18:00 часа на тази дата трима
служители на ИАРА – РК - Западна България – св.Р. Й. В. св.А. П. Г. и. с. К. С.
отишли със служебен автомобил в този район на язовира и. предприели наблюдение.
Около 20:00 часа на същата дата забелязали пристигането на лек автомобил марка С.
модел И. с рег. xxxx . От автомобила слязъл подс.А. и. извадил хрилни мрежи и.
гумена лодка от багажника. Свидетелите от ИАРА наблюдавали как подс.А.
последователно надул лодката, натоварил в нея мрежите, навлязъл в язовира и.
поставил там мрежите. Около 21:15 часа подсъдимия излязъл на брега без мрежите,
сгънал лодката и. я натоварил в автомобила, след което поел към с.Боровци. Тримата
служители на ИАРА наблюдавали мястото две денонощия, като на 05.03.2018 год.
около 18:00 часа забелязали пристигането на подс.А. с лекия автомобил марка С.
модел И.. Подс.А. слязъл от автомобила, свалил гумената лодка, надул я и.
навлязъл с нея в язовира. Там извадил хрилните мрежи, като свидетелите чули
плясъка на уловена риба в тях. Подс.А. сложил мрежите заедно с уловената в тях
риба в чували. Тогава св.В. сигнализирал РУ
- Монтана с искане за съдействие за спиране и. извършване на проверка на лек автомобил
С. И. с рег. № XXXX по пътя от с.Благово за гр.Монтана.
Докато подс.А. вадил хрилните мрежи с уловената риба,
служители на РУ - Монтана се отправили със служебни автомобили на пътя между
с.Благово и. гр.Монтана, където в района на яз.Чернила и. СБА възнамерявали да
спрат управлявания от подс.А. автомобил за съдействие на служителите на ИАРА.
Св.Р.В.Г.
и. св.И..К.М. с лек автомобил Опел Астра с рег. XXXX се позиционирали на уширението
на пътя до яз.Чернила, където около 20:35 часа забелязали приближаването на лек
автомобил С. модел И. с рег. xxxx . Св.Г. подал сигнал за спирането на
управлявания от подс.А. автомобил, при което подсъдимия намалил скоростта на
движение и. спрял на указаното му място. Двамата полицейски служители
разпознали подс.А. и. му казали да угаси двигателя и. остави контактния ключ на
мястото му, след което се придвижили към багажника на автомобила, като
забелязали през стъклата на задната врата наличието на чували с мрежи. Тогава
подс.А. им казал ,,МОМЧЕТА, ТОВА НЯМА КАК ДА СТАНЕ“, след което потеглил
внезапно с автомобила в посока гр.Монтана. Двамата служители на РУ-Монтана се
качили в служебния автомобил и. го последвали като подавали светлинни и.
звукови сигнали да спре, но той не се подчинил и. не спрял.
Свидетелите
Е.Д.М. - началник Отделение Г., В.П.С. и. В.И..И.. xxx, Отделение Г. били
уведомени за необходимостта от спирането на лекия автомобил, управляван от
подс.А., като се намирали на пътя с.Благово - гр.Монтана, но в района на СБА -
Монтана. Там около 20:35 часа забелязали придвижването на лекия автомобил С. модел
И. и. подали светлинен и. звуков сигнал на подсъдимия да спре. Подс.А. не спрял
и. на тези сигнали на органите на властта и. продължил движението си в посока
кръговото кръстовище, на което поел за гр.Враца, следван от автомобилите на РУ -
Монтана. Служебните автомобили проследили движението на подс.А. до с.Николово,
като непрекъснато му подавали сигнали за спиране. След като загубили визуален
контакт с автомобила на подсъдимия в с.Николово, полицейските служители
предприели издирването му в селата Долно Белотинци и. Николово / известно още и.
като с.Баня/, както и. в гр.Монтана, но без резултат.
В рамките на съдебното
следствие пред първоинстанционния съд изложената от обвинението фактическа
обстановка в обстоятелствената част на обвинителния акт на практика се
потвърди, в следния смисъл:
Св.И..К.М.
към месец март 2018г. работил в сектор
„Криминална полиция” към РУ – Монтана, група „Престъпления”. Към същия период св.Р.В.Г. работил като младши полицейски инспектор група
„Териториална полиция” към РУ - Монтана. Св.Е.Д.М.
е командир отделение към Г. при РУ - Монтана. Св.В.П.С. и. В.И..И..
работили към Г. при РУ
– Монтана.
На въпросната дата съвместно
със служители на ИАРА имало специализирана операция, в която взели участие и. св.Р.В.Г. и. св.И..К.М.,
които били в един полицейски л.а. Инспектори от ИАРА подали сигнал за автомобил С. И. тръгнал
към язовир „Чернила”, че следва да
бъде спрян и. проверен. Св.Г. и. св.М. спрели за
проверка автомобила в местността
„Чернила”, управляван от лицето – подс.А.А.. Представили се на господина. Последния казал, че е уплашен, че му трябва време да се съвземе, бил се стреснал
и. след това заявил: „МОМЧЕТА, ТОВА НЯМА КАК ДА СТАНЕ”. Подс.А.
не изпълнил полицейските разпореждания да угаси двигателя
на автомобила, да остави
ключовете на таблото и. потеглил с висока
скорост към СБА - Монтана. Св.Г. и. св.М. поискали съдействие от колегите си от Г.. Те го изчаквали на
СБА, където подс.А. връхлетял буквално върху тях. Св.Г. и. св.М. видяли това, защото го последвали. След
това го последвали до с.Николово, където го изгубили. Св.Г.
управлявал другия полицейски служебен автомобил. И. двете служебни коли го
преследвали. Било на здрачаване, точния час не си спомнят свидетелите, понеже минало време. Св.Г.
и. св.М. осветили с фенерче
автомобила и. забелязали в багажника му, че има рибарски мрежи и. лодка.
Подсъдимият могъл да види кои са, представили се, не му светили в
лицето. С обозначен служебен автомобил били марка „Опел Астра”. Автомобилът имал син буркан,
със светлинна и. звукова сигнализация е. Много пъти работили с подсъдимия, който тогава бил сам в автомобила и. го управлявал.
Св.И..К.М.
имал информация, че лицето А.А. лови риба, без надлежно
разрешително и. на 05.03.2018г. ще превози рибата с автомобила си. Имали информация,
че ще мине през с.Благово към гр.Монтана и. затова била
организирана специализирана полицейска
операция с колегите от Г.,
като св.Г. и. св.М. били в
първата полицейска кола. Лицето минало
покрай тях, забелязали го, подали звуков сигнал и. му казали да
остави контактния ключ на таблото. В този момент св.М. видял в
автомобила чували. Св.М. познава добре
подс.А.А. и. категорично го разпознал. Св.М. видял и. рибарските мрежите. Автомобилът на подсъдимия още работел и. тръгнал.
По-надолу по пътя имало колеги от Г.. Имали
информация, че най-вероятно няма да спре. Св.М.
видял как
профучал, като подсъдимия
не намалил
скоростта. Полицаите го преследвали до с.Николово,
където го изгубили. Св.М.
лично се представил на подс.А., въпреки че се познавали с подс.А.. Св.М. не помни по кое време на денонощието е било, не е
сигурен за точния час на случващото се.
Когато го спрели
св.М. и. св.Г. полицейският лек
автомобил бил в дясно на пътното платно. Св.М. видял
много добре регистрационния номер и. го разпознал още, когато се движел
срещу тях. Били с полицейски
автомобил „Опел Астра”, бяла
на цвят, със сини полицейски лепенки, с работеща уредба. Св.М.
бил цивилен, тъй
като изпълнява служебните си
задължения цивилен. Шофьорската вратата на
л.а. на подс.А. била
отворена, като св.М. не си спомня кой е отворил
вратата на колата. Те преди това подали
сигнализация към автомобила, който трябвало да спре на указаното
мястото, представили се и. поискали това, което трябвало да
бъде проверено - документите на автомобила, документите на шофьора, ако има
забранени вещества го карали да покаже и. багажника. Трябвало да
угаси двигателя за безопасност на
полицаите, защото това е едно
от първите неща, което указват на
проверяван водач - да угаси
двигателя на автомобила. Св.М. лично имал визуален контакт с подс.А..
Преследването на автомобила не знае колко време е продължило, но подсъдимия карал с висока скорост. Навлязал в
гр.Монтана на бензиностанция „Еко” и. тръгнал за с.Николово. Имало
осветени участъци около района на бензиностанция „Еко”. Редът на автомобилите св.М. не
е сигурен какъв е бил, но колегите му от Г. мисли, че били пред полицейския автомобил, където били св.М. и. св.Г.. Св.М. xxx и. като такъв се е запознал с
обстановката, гражданите, кой къде работи,
като конкретно подсъдимия го
познава много добре. Когато го спрели св.М. лично го
познал, но се представил. Според
св.М. подс.А. също го познал. Подс.А. бил сигнализирал, че са му откраднати рибарски
мрежи през 2017г. и. по случая работил св.М.,
запознавайки се с подс.А. в тази връзка. Св.М. не е извличал от колата подс.А.,
не го е докосвал
и. не е правен опит да бъде изваден от
л.а.
Св.Е.Д.М. заедно със св.В.И..
и. св.В.С. били в
една полицейска кола, управлявана от св.В.И.., а другите им двама колеги – св.Р.Г. и. св.И..М. били в друга
полицейска кола. Св.М., св.В.С. и. св.В.И.. xxx. Имали
указания от дежурния да окажат съдействие на колеги за проверка на лице,
което превозва незаконно уловена риба. Касаело се за лицето А.А., св.М. го
познавал от доста години. След определено време колегите му подали информация, че са спрели лицето. Буквално за минути колата на подс.А. се приближила, минала на педя покрай служебната полицейска кола, хванала банкета и. отпрашила
към кръговото и. към с.Николово. Св.М.
имал информация, че са спрели л.а. управляван от подс.А., но последния не се е подчинил и. е продължил движението си. Това ставало буквално пред полицаите и. ако бил десетина сантиметра по-навътре л.а. управляван от подсъдимия щял да се обърне. Тримата полицаи препречили пътя, но
подсъдимия минал
покрай тях, дал газ,
което го спасило от
падане в канавката, в т.ч. и., че колата е със сериозни предавки. Тримата свидетели били униформени
полицаи със светлоотразителни
надписи, служебния л.а. бил с буркан позициониран на пътя,
виждали се от километри, на осветено място, подали
сигнали по образец както са, а служебния
л.а. бил на
пътя осветен. Спирането на служебния л.а.
било така, че да е в
едното платно. Не били препречили целия път.
Св.В.И..И.. бил водача на служебния полицейски автомобил, който бил позициониран
изчакващ л.а. на подс.А. xxx.
Били патрул по трима човека на смяна. Били св.В.И..,
св.Е.М. и. св.В.С. като им била поставена задача да окажат съдействие на колегите си св.И..М. и.
св.Р.Г. в района на СБА. Това, което било
зададено е, че трябва да бъде спрян лек автомобил
С.. След като излезли за смяната веднага се отправили
към СБА. Чули се с колегата св.Р.Г., който заявил, че предстои
спиране на автомобила, но явно няма да се подчини, затова искал
съдействие от тях да се позиционират и. също да направят
опит да спрат автомобила на
подсъдимия. Те се позиционирали, св.М.
и. св.С. слезли
от полицейския автомобил със стоп палки по образец и. фенерчета, за да подадат сигнал по-отдалече да бъде безопасно и. да
ги види. След около пет, десет минути подали сигнал,
опитали се да спрат автомобила управляван от подс.А..
В рамките на 20 /двадесет/ секунди видели автомобилни
фарове, подали светлинен и. звуков сигнал, а също и. със стоп палки, като в първия момент автомобила управляван от подс.А. намалил скоростта си и. на около 20 /двадесет/ метра се чуло как форсира двигателя на автомобила.
Колегите на св.В.И.. били на пътното платно, служебния автомобил
също и. св.М. и. св.С. побягнали, защото автомобилът управляван от подс.А. щял да връхлети върху тях. Св.И.. направил
маневра на заден ход с
полицейския л.а., за да може
да освободи лентите за движение, при което автомобилът управляван от подс.А. „прелетял” покрай полицаите. Последните последвали л.а.
С. на подс.А. с включени светлини, и. го
преследвали до разклона за с.Николово, докъдето св.И.. имал визуален контакт с автомобила на подс.А..xxx, в една от пресечките, близо до гробищата автомобил С. направил ляв
завой, било заснежено и. опасно, затова св.В.И.. направил десен завой и. спрял.
Колегите с другия полицейски автомобил – св.М. и. св.Г. били
зад св.И.., св.М. и. св.С., и. се отправили
след подсъдимия, но след това докладвали,
че са го изгубили в селото. Автомобилът на
подс.А. се движел в
лентата за насрещно движение, св.В.И.. спрял тъй като не желаел да се стига до настъпване на ПТП. Полицейският
лек автомобил управляван от св.В.И.. бил спрян на пътното платно Монтана – Берковица, на
пътната лента с предната част към „Пъстрина”, задната част
гледала към входа на СБА
- Монтана. Покрай полицейския л.а. управляван от св.И.. можело да преминават автомобили.
Налице
са условията на чл.303, ал.2 НПК и. съдът намира, че обвинението е доказано по
несъмнен начин. Подс.А. е извършил деяние по смисъла на чл.270, ал.1 от НК - с
действията си е попречил на петимата свидетели, разпитани в рамките на и. на
съдебното производство, които са орган на власт по смисъла на чл.93, т.2 от НК
- полицейски служители от структурата на ОД МВР Монтана – Отделение Г., група ТП
и. сектор КП група „престъпления” при РУ - Монтана, разполагали с правомощия да
издават разпореждания на граждани при изпълнение на задълженията си, като не
изпълнил дадените му разпореждания, създал е препятствия за дейността на
петимата свидетели - полицейски служители, като е отказал да преустанови
движението си с лекия автомобил, осуетил е извършване на полицейската проверка и.
такава от органите на ИАРА – РК - Западна България, и. на практика се е укрил.
Съдът
обсъди заедно и. поотделно всички гласни доказателства - показанията на св.Р. Й. В. А. П. Г. и. с. К. С., приобщени съгласно
чл.371, т.1 НПК, при дадено съгласие от подсъдимия и. защитата, а също така и.
показанията на непосредствено разпитаните свидетели в рамките на съдебното
производство по искане на защитата - В.И..И.., Е.Д.М., В.П.С., Р.В.Г. и. И..К.М., в т.ч. и. тези свидетелски показания приобщени по
искане на защитата съгласно чл.281, ал.5 вр. с ал.1, т.2, пр.2 НПК и. събрани в
рамките на проведените очни ставки по време на съдебното производство. Всички свидетелски показания са обективни и.
последователни, поради и. което настоящия съд ги кредитира изцяло. В подкрепа
на обвинението са и. приложените писмени доказателства по ДП.
В
разрез с всички събрани писмени и. гласни доказателства, които съдът кредитира,
са обясненията на подс.А., поради и. което настоящия съд ги приема като избрана
форма на защитна позиция.
Настоящият
съд не споделя доводите на защитата и. намира, че деянието е доказано по
несъмнен начин, в т.ч. и. по отношение на автора му в лицето на подс.А., като
не намира свидетелските показания, които кредитира да са нелогични и.
противоречиви. Като се имат предвид непосредствено събраните писмени и. гласни
доказателства, в т.ч. тези приобщени от ДП, настоящия съд намира, че правилно
обвинението е квалифицирало деянието като престъпление по чл.270, ал.1 НК, а не
като административно нарушение по чл.175, ал.1, т.3 или т.4 от ЗДвП. Събраните
данни за обществената опасност на деянието, за личността на подс.А., които е
системен нарушител по ЗРА и. за фактите и. обстоятелствата на изпълнителното
деяние, не квалифицират същото като административно нарушение, в т.ч. като
такова по чл.175, ал.1, т.3 или т.4 от ЗДвП. В процесният случай не е
разследвано нарушение по ЗДвП, не е била целта на проверката да се установи налице,
или не нарушение по ЗДвП, петимата свидетели посочени по–горе не са искали да
извършат проверка за контрол по ЗДвП, за да се извежда извод, че е налице
административно нарушение по чл.175, ал.1, т.3 или т.4 от ЗДвП. Всичките
разпитани петима полицаи са оказвали съдействие на служителите на ИАРА, с цел
да се установи подс.А. и. да бъде заловен заради установено поредно извършено
от същия нарушение по ЗРА. Поведението на подс.А. е твърде упорито и. не
зачитащо каквито и. да е правила за поведение по време на извършване на
проверка. Установи се по безспорен начин, че подс.А. е искал да осуети
извършване на проверката, направил е всичко възможно за това, и. е успял. Видно
от показанията на св.И..К.М., подс.А. познава св.М. защото последният е работил
по негова жалба за кражба на рибарски мрежи. Св.Р.В.Г. и. св.И..К.М. са се
легитимирали, въпреки, че св.М. се е познавал с подс.А., св.Г. е бил с униформени
полицейски дрехи с отличителни знаци, полицейския служебен автомобил е бил с
включени светлинни и. звукови сигнали, с което се оборва защитната теза на
подс.А.. Тази теза се оборва и. от показанията на св.Е.Д.М., св.В.И..И.. и. св.В.П.С.,
които не само, че са били с униформени и. отличителни полицейски знаци, но и.
са използвали стоп – палка по образец, с включени светлинна и. звукова
сигнализация на служебен полицейски л.а. Подс.А. на практика имайки предвид
показанията на св.М., св.В.И.. и. св.В.С. е „връхлетял” върху тях и. спрелия
полицейски л.а., което е наложило последния да бъде изместен, а само по
щастлива случайност подс.А. не е претърпял ПТП видно от показанията на св.М..
Всички тези доказателства не дават основание на настоящия съд, да заключи, че
се касае за административно нарушение, за да оправдае подс.А. по обвинението за
деяние по чл.270, ал.1 от НК, защото приема, че е осъществено престъплението,
както от обективна, така и. от субективна страна. Поведението на подс.А. се
характеризира с изключителна степен на обществена опасност, не зачитащо правила
и. норми уреждащи реда на управлението, противозаконно пречещо на органите на
реда да изпълнят задълженията си и. поради това, според настоящия съд няма
правно основание да се квалифицира като административно нарушение.
Имайки
предвид гореизложената фактическа обстановка и. при това тълкуване на закона,
съдът намери, че:
Подс.А. Е. А. е осъществил от обективна и. субективна страна
престъпния състав на чл.270, ал.1 от НК :
- На 05.03.2018 год. в землището на гр.Монтана, област
Монтана в близост до язовир Чернила и. СБА - Монтана противозаконно пречи на
орган на властта, а именно - служители на РУ - Монтана да изпълнят задълженията
си по чл.64, ал.3 и. ал.4 от Закона за министерство на вътрешните работи, като
не спрял управлявания от него лек автомобил марка С. модел И. с рег. № XXXX при
подаден сигнал със Стоп палка по образец, както и. звуков и. светлинен сигнал.
От субективна страна е налице пряк умисъл – подс.А. е
съзнавал обществено опасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на обществено
опасните последици и. е искал тяхното настъпване.
Причини за извършване на престъплението – незачитане
на правилата за ред на управление, стремеж на подс.А. да избегне проверка и.
установяване на поредно извършено от същия нарушение по ЗРА.
За извършеното от подс.А. престъпление по чл.270,
ал.1 НК съдът го призна за ВИНОВЕН и. му определи съответно наказание – ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Съдът отложи
изпълнението на наказанието по чл.66, ал.1 НК спрямо подс.А. защото намира,
че са налице условията за това
– подс.А. е осъждан, но
реабилитиран, определеното наказание е по – малко от три години,
като за постигане целите на
наказанието и. за поправяне на този
подсъдим настоящия съд намира, че не е наложително наложеното наказание да се изтърпи
ефективно.
При определяне видът и. размера на наказанието
съдът счита, че е съобразил всички обстоятелства от значение за
индивидуализацията му, като го
определи при условията на
чл.54, ал.1 и. ал.2 от НК. Наказанието е определено при условията на
чл.54, ал.1 и. ал.2 НК,
съответно чл.57, ал.1 НК, както следва - при следните следните смекчаващи отговорността
обстоятелства – подс.А. е семеен с две
деца, които твърди, че са учащи и. имащи нужда от средства за обучението им в
чужбина. Отегчаващите
отговорността обстоятелства са високата степен обществена опасност на деянието, на самия подс.А. и. проявената
престъпна упорист от подс.А.. Съдът намери, че не са налице условията на чл.55 НК, ресП. липсват
многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства и. затова
не приложи чл.55 от НК.
Съдът взе предвид изложеното
от обвинението и. защитата, като отчита и. данните за конкретното
по настоящето дело деяние, настъпилите от същото
последици и. поведението на подсъдимия както в хода на ДП, така и. в хода на
съдебното следствие. Наказание по – малко като размер от
наложеното лишаване от свобода имайки предвид конкретното
деяние
и. последиците им, в т.ч. личността на подс.А.,
по разбиране на настоящия съд ще бъде несъразмерно и. не съответно по
смисъла на чл.35, ал.3 от НК. При определяне вида и. размера на наложеното наказание, съдът намира, че са съобразени целите по чл.36 НК при отчитане и. на
изискванията на чл.373, ал.2 НПК –
производството се разви съгласно чл.371, т.1 НПК и. съдът не бе длъжен да
прилага разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК съгласно чл.373, ал.2 вр. с чл.372,
ал.4 НПК. Съдът отчете и.
степента обществена опасност на конкретното деяние и. степента обществена опасност на подс.А..
При условията на чл.57, ал.1 от НК съдът намери, че
алтернативно предвиденото наказание лишаване от свобода е най – подходящото по
вид наказание спрямо извършеното деяние от подс.А.. Съобразявайки горното,
съдът определи посоченото по горе по вид и. размер наказание, считайки, че така
се съобразяват целите на чл.36 НК, ресП. степента обществена опасност на
конкретното деяние и. степента обществена опасност на подс.А.. Съдът намира наложеното
наказание за съответно по смисъла на чл.35, ал.3 от НК.
Съдът не приложи чл.78а НК, тъй като са налице
условията на чл.78а, ал.7, пр.6 НК – престъплението е извършено спрямо орган на
власт при и. по повод изпълнение на службата му.
По ДП и. в рамките на съдебното производство не са
направени разноски, които съгласно чл.189, ал.3 от НПК следва да се присъждат.
Предвид горните мотиви съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: