Решение по дело №15/2020 на Административен съд - Стара Загора

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 1 юли 2020 г.
Съдия: Михаил Драгиев Русев
Дело: 20207240700015
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 8 януари 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

178                                        01.07.2020 год.                     гр. Стара Загора

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Старозагорски административен съд, публично съдебно заседание на единадесети юни две хиляди и двадесета год., в състав         

                                                                 

Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА

 

                                                          Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА

                                                                            МИХАИЛ РУСЕВ

                       

при секретаря Пенка Маринова и в присъствието на прокурора Нейка Тенева, като разгледа докладваното от Михаил Русев КАН дело №15  по описа  за 2020 год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК вр.  с чл.63 ал.2 от ЗАНН, образувано по касационната жалба на ЕТ“М.Л.Г.“, представляван от Л.Г. Г., против Решение №641/28.11.2019 год., постановено по АНД №2514 по описа за 2019 год. на Старозагорския районен съд. С решението е потвърдено наказателно постановление №F377071/15.05.2018 год. издадено от Директора на офис за обслужване град Стара Загора при ТД на НАП Пловдив, с което на касатора е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 500.00 лв. на основание чл.179, ал.1, предл. първо от ЗДДС за нарушение на чл.125, ал.3 от ЗДДС.

В касационната жалба на ЕТ“ М.Л.Г.“ се съдържат оплаквания, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди, че съдебният акт е лишен от мотиви, тъй като не са били обсъдени всички негови възражения, относно приложението на конкретни правни норми. Не са коментирани също така и представените от него доказателства. Според касатора, съдът е подходил формално и към преценката за наличието на законовите предпоставки за прилагането на чл.28 от ЗАНН. Направено е искане за отмяна на решението и отмяна на потвърденото с него наказателно постановление, а ако съдът прецени, че са допуснати съществени процесуални нарушения, то делото да бъде върнато за ново разглеждане.

Ответника – ТД на НАП Пловдив, не изпраща представител, но в депозираното по делото писмено становище излага мотиви за неоснователност на подадената касационна жалба и моли за присъждане на направените по делото разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, а при представляване на касатора от адвокат, прави евентуално възражение за прекомерност на договореното възнаграждение.

Представителя на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение за неоснователност на подадената касационно жалба и счита оспореното съдебно решение за правилно и законосъобразно.  

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Производството пред Районният съд Стара Загора е образувано по жалба от ЕТ“М.Л.Г.“ от гр. Стара Загора против наказателно постановление F377071/15.05.2018 год. издадено от Директора на офис за обслужване град Стара Загора при ТД на НАП Пловдив, с което на касатора е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 500.00 лв. на основание чл.179, ал.1 предл. първо от ЗДДС за нарушение на чл.125, ал.3 от ЗДДС. Съгласно изложеното в обстоятелствената част на наказателното постановление административното обвинение от фактическа страна се основава на това, че регистрираното лице по ЗДДС ЕТ“М.Л.Г.“ не е подало в офис/дирекция за обслужване гр. Стара Загора при ТД на НАП – Пловдив справка-декларация по чл.125, ал.1 от ЗДДС за данъчен период 01.02.2018 год. – 28.02.2018 год. в законоустановеният срок до 14 – число включително на месеца следващ данъчния период, за който се отнася – т.е. до 14.03.2018 год. в офис/дирекция за обслужване гр. Стара Загора при ТД на НАП Пловдив. Нарушението е извършено на 15.03.2018 год. в гр. Стара Загора. Нарушението е установено при проверка на данъчното досие на задълженото лице. Актът за установяване на административното нарушение е съставен в отсъствието на нарушителя съгласно чл.40, ал.2 от ЗАНН. Нарушен е състава на чл.125, ал.1 от ЗДДС.

За да потвърди наложеното наказание, Районен съд Стара Загора е че при реализирането на административнонаказателната отговорност не са допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като дори и акта за установяване на административно нарушение да е бил съставен при условията на чл.40, ал.2 от ЗАНН, екземпляр му е бил връчен и по този начин е гарантирано правото му на защита в пълна степен.  Изложени са съображения, че деянието не може да бъде квалифицирано като маловажно, както и че наложената санкция съответства на тежестта на нарушението, доколкото същата е наложена в предвиденият от закона минимален размер. Направил е анализ на приложимият материален закон и установените по делото факти, като е приел, че същите са подведени под приложимите материално правни норми.

Административен съд Стара Загора след извършена служебна проверка за допустимост, валидност и материална законосъобразност на обжалваното съдебно решение, намира за установено следното:

Касационната жалба като подадена в срок и от наказаното лице е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Не е налице соченото в жалбата касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК.

Правилно е прието от районният съд, че съставянето на АУАН в отсъствието на нарушителя не представлява съществено процесуално нарушение. Съгласно чл.40, ал.2 от ЗАНН, когато нарушителя е известен, но не може да се намери или след покана не се яви за съставяне на акта, актът се съставя и в негово отсъствие. Видно от преписката по делото, били са изпратени четири покани за явяване с цел съставяне на АУАН, приложени съответно на стр.12, и от обратната разписка е върната, като на същата е отбелязано, че е непотърсена. Въз основа на гореизложеното, правилно е прието от районният съд, че съставянето на АУАН в отсъствието на нарушителя не представлява съществено процесуално нарушение, което да е довело до накърняване на правото на защита на наказаното лице. Връчването на екземпляр от АУАН на представляващият търговеца му гарантира пълноценното участие в развилото се административнонаказателно производство, с което за изпълнени законовите изисквания за гарантиране на правото на защита на нарушителя. Не са вписани възражения във връченият АУАН, нито са депозирани такива в тридневен срок.

Гореописаната фактическа обстановка, дава основание да се направи извода, че с отправянето на поканата актосъставителя е изпълнил законовото си задължение да търси нарушителя за съставяне на акта в негово присъствие с цел гарантиране на правото му на защита от най-ранния възможен момент. При неоткриването му на посочения данъчен адрес се прилагат разпоредбите на чл.40, ал.2 от ЗАНН и акта се съставя в остъствие на нарушителя, а когато нарушението е установено въз основа на официални документи, каквито са регистрите на НАП, не е необходимо и присъствието на свидетел – аргумент от нормата на чл.40, ал.4 от ЗАНН.

Неоснователно е оплакването, че обжалваният съдебен акт е лишен от мотиви. Напротив, в постановеното съдебно решение, районният съд е обсъдил установените факти по делото, направил е анализ на приложимият материален закон и е приел, че е налице правилното му приложение. В решението се съдържат мотиви относно всички съставомерни елементи от фактическия състав на административното нарушение, за което е наказан касатора.

Не е основателно посоченото в жалбата, че съдът не е обсъдил всички негови възражения, съдържащи се в жалбата, с която е бил сезиран. В жалбата са посочени оплаквания относно съставеният АУАН при условията на чл.40, ал.2 от ЗАНН, както и за липсата на мотиви от наказващият орган относно приложението на чл.28 от ЗАНН, които оплаквания обаче са обсъдени в съдебното решение. Не е коментирано единствено оплакването, че той не е единственото лице, което представлява търговеца и е подавал документи в данъчната администрация. Такива факти по делото не са установени, поради което и не е следвало да бъдат обсъждани. На лист 15 от АНД 2514/2019 год. по описа на РС Стара Загора, е приложено извлечение от Търговския регистър, от което е видно, че касатора се представлява единствено и само от Л.Г. Г..

Неоснователно е последното касационно оплакване, че неправилно не е прието от въззивният съд, възражение за квалифицирането на нарушението като маловажно. Районният съд е изложил мотиви, които се споделят от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат преповтаряни.

Предвид изхода на делото искането на ответника по касационната жалба за присъждане на направените разноски следва да бъде уважено, като на основание чл.63, ал.5 от ЗАНН /ДВ бр.94/29.11.2019 год./ и чл.27е от Наредба за заплащането на правната помощ съдът определя дължимото в случая юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 80.00 лв.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221 ал.1 от АПК, Административен съд Стара Загора

                                        

Р     Е     Ш     И     :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение №641/28.11.2019 год., постановено по а.н.д. №2514/2019 год. по описа на Старозагорския районен съд.

ОСЪЖДА ЕТ„М.Л.Г.“, ЕИК ***, представляван от Л.Г. Г. и със седалище и адрес на управление *** да заплати на НАП гр. София, ЕИК ********* представлявана от директора Г.Д.сумата от 80.00 /осемдесет/ лв., представляващо юрисконсултско възнаграждение.

 

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

 

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                              

                                                             ЧЛЕНОВЕ: 1.   

 

 

                                                                                   2.