РЕШЕНИЕ
№ 212
гр. Враца,
13.06.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА,
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 17.05.2022г.
/седемнадесети май две хиляди двадесет и
втора година/, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОЦЕВА
КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ
при секретаря
ДАНИЕЛА ВАНЧИКОВА и с участието на прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ, като
разгледа докладваното от съдия КОЦЕВА КАН дело №195 по описа за 2022г., и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.208 и сл. АПК във връзка с чл.63 ал.1 ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на М.П.С. ***, депозирана чрез
пълномощника * Г.В. против РЕШЕНИЕ № 260001/11.02.2022г. на Районен съд Мездра,
постановено по АНД № 560 по описа на съда за 2020 г., с което е потвърден Електронен фиш (ЕФ) серия К № 4062900,
издаден от ОДМВР – Враца. С касационната
жалба се твърди, че оспореното решение е неправилно и необосновано, постановено при неправилно
приложение на материалния закон-касационно основание по чл.348, ал.1,т.1 НПК и
се иска неговата отмяна и отмяна на
потвърдения с него ЕФ. Излагат се възражения за нарушение на чл.34, ал.1 ЗАНН
при издаването на ЕФ, както и че визираната разпоредба намира приложение в
случая. Претендират се разноски и за двете съдебни инстанции.
Ответникът - ОДМВР – Враца не изразява
становище по делото.
Представителят на Окръжна прокуратура Враца дава заключение за неоснователност на
касационната жалба и за правилност на решението. Споделя изводите на РС-Мездра,
както и че в случая не следва да бъдат прилагани правилата на чл.34 ЗАНН и
сроковете които касаторът претендира, че са изтекли.
По делото не са
представени нови писмени доказателства за установяване на касационните
основания.
Настоящият съдебен
състав, като взе предвид наведените в жалбата доводи, становищата на страните и след извършване на служебна проверка,
съгласно чл.218, ал.2 АПК , приема за установено следното:
Касационната жалба е
подадена от надлежна страна в законоустановения срок, против валиден и допустим
съдебен акт, подлежащ на оспорване, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:
Предмет на делото е Решение № 260001/11.02.2022г. на Районен съд Мездра, постановено по АНД № 560 по
описа на съда за 2020 г., с което е потвърден
ЕФ серия К № 4062900, издаден от ОДМВР – Враца, с който на М.П.С. *** е наложена
на основание чл.182, ал.1,т.4 ЗДвП глоба в размер на 400.00 лева за нарушение
на чл.21, ал.1 ЗДвП. В оспореното решение е прието, че в процедурата по издаване на ЕФ не са
допуснати процесуални нарушения, като издадения ЕФ изцяло съответства на
реквизитите за съдържание на ЕФ, изчерпателно изброени в чл.189,ал.4 ЗДвП. По съществото на спора е прието, че касаторът е извършил визираното нарушение в ЕФ по чл.21,
ал.1 ЗДвП, което е безспорно установено от доказателствата по делото. Обсъдил е
и възражението на нарушителя за приложението на чл.34, ал.1 ЗАНН, като е приел,
че разпоредбите на чл.34 ЗАНН не намират
приложение и не следва да се прилагат по
аналогия при липса на изрична разпоредба.
В тези насоки са изложени подробни мотиви, в резултат на които и ЕФ е
потвърден изцяло, като законосъобразен.
Настоящия касационен
състав намира, че при постановяване на съдебния си акт възивният съд не е допуснал нарушения на
процесуалния и материалния закон. Съдът е проявил процесуална активност, като е
събрал всички относими към спора доказателства, които е обсъдил поотделно и в
тяхната съвкупност и се е мотивирал защо е достигнал до крайния си извод за законосъобразност на
оспорения пред него електронен фиш. Като
е управлявал МПС на 26.09.2019г.
със скорост от 83 км/ч при разрешена скорост 50км/ч в населено място, надвишаваща с 33 км/ч
позволената, касаторът е реализирал състав на нарушение именно по чл.21,
ал.1 във вр. с чл.182, ал.1, т.4 ЗДвП,
за което правилно е административно наказан със съответното по вид и абсолютно
по размер административно наказание. Правилно е прието, че ЕФ е издаден в
процесуално законосъобразно производство, съдържа в пълнота необходимите реквизити,
съгласно чл.189, ал.4 ЗДвП. Също така правилни са и изводите на съда, че
разпоредбите на чл.34 ЗАНН не намират приложение в случая.
Достигайки до тези изводи и приемайки оспореният пред него ЕФ за
законосъобразен, районният съд е
постановил правилен съдебен акт. Ето защо правните изводи
на районния съд се споделят изцяло от настоящата инстанция и на основание чл.221, ал.2, изр.2 АПК препраща към тях.
Основното възражение на касатора за приложение
на чл.34 ЗАНН е неоснователно. Същото е сочено и пред РС, който го е обсъдил в
своето решение и е извел извод за неговата неоснователност. Изведените изводи
на съда в тази насока се споделят и от настоящата инстанция. Сроковете по чл.
34 ЗАНН са неприложими в конкретната
хипотеза, а давностните срокове по НК се определят съобразно датата на
извършване на деянието и в случая не са
изтекли. Правилно въззивният съд се е позовал на Тълкувателно
решение №1 от 26.02.2014г. на ВАС по т.д. № 1/2013г., с което е обобщена
съдебната практика и е прието, че „съкратеното производство” за
административнонаказателна отговорност чрез издаване на електронен фиш,
въведено в чл.189, ал.4 от ЗДвП, е изключение от общите правила на ЗАНН,
поставящи началото на производството с АУАН и завършването му с НП, но също
така изрично е прието, че електронният фиш е своеобразен властнически акт с
установителни и санкционни функции, т.е. той се приравнява едновременно към
АУАН и НП по отношение на правното му действие, но не и по форма, съдържание,
реквизити и процедура по издаване, като последните са не приложими
по отношение на него. В тази насока
подробно изложените възражения на касатора за приложимост на чл.34 ЗАНН при издаване на
ЕФ не се споделят от настоящата касационна инстанция.
При служебна проверка
на решението съобразно чл.218, ал.2 АПК
на основания извън посочените в касационната жалба, съдът не намира такива,
които да сочат на отмяна на оспорения съдебен акт. Същият е постановен от
законен състав, в рамките на заявения спор, при правилно прилагане на
материалния и процесуалния закон и следва да остане в сила. Касационната
жалба следва да се отхвърли, като
неоснователна.
При този изход на
спора на касатора не се дължат разноски по делото, а от страна на
ответника не са
претендирани такива.
Водим от гореизложеното
и на основание чл.221, ал.2 вр.чл.218
АПК Административен съд Враца
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА РЕШЕНИЕ №
260001/11.02.2022г. на Районен съд - Мездра, постановено по АНД № 560 по описа
на съда за 2020 г., с което е потвърден
ЕФ серия К № 4062900, издаден от ОДМВР – Враца.
Решението е окончателно
и не
подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.