№ 314
гр. София, 14.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IX ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Александра Йорданова
Членове:Стоян Михов
Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря Албена Вл. Арсова
в присъствието на прокурора Екатерина Цанкова Микова (СГП-София)
като разгледа докладваното от Александра Йорданова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20211100604280 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С присъда от 28.06.2021 г. постановена по НОХД № 11335/2019 г. по описа на СРС,
НО, 121-ви състав подсъдимата М. М. Ш. с ЕГН ********** е призната за НЕВИНОВНА в
това, че на неустановена дата в периода от 16.07.2016 г. до 17.07.2016 г. в гр. София, ж.к.
„********* противозаконно присвоила чужди движими вещи, както следва: 1 бр. фотьойл,
тип „пуф“ или „барбарон“ на стойност 80 лв., 1 чифт дамски обувки, черни с катарама на
стойност 15 лв., 1 чифт спортни дамски обувки, тип „кецове“ на стойност 15 лв.,1 бр.
пръстен със сребърно покритие,с голям сивосинкав камък, с преливащ се цвят, с бели
орнаменти на стойност 10 лв., 1 бр. пръстен със сребърно покритие с осем прозрачни камъка
на стойност 10 лв., 1 бр. сребърен пръстен с кръгъл камък с бледорозов цвят, с тегло 12 гр.
на стойност 24 лв., 1 бр. сребърен пръстен с бял камък, с тегло 12, 50 гр. на стойност 25 лв.,
1 бр. сребърен пръстен с голям купол, с камъни имитация на стъкло, с тегло 30 гр. на
стойност 45 лв., 1 бр. сребърен пръстен с прозрачен камък, с тегло 3,30 гр. на стойност 10
лв., 1 бр. сребърен пръстен с малки черни и лилави камъчета, с тегло 22,50 гр. на стойност
35 лв., 1 бр. сребърен пръстен с камък с бледозелен цвят, с тегло 6,15 гр. на стойност 15 лв.,
1 бр. сребърна гривна с осем квадратни камъка, с тегло 19,95 гр. на стойност 100 лв., 1 бр.
сребърна гривна с четиридесет и едно камъчета, с тегло 19,75 гр. на стойност 80 лв., 1 бр.
сребърен синджир, с тегло 2,73 гр., /скъсан/ на стойност 5 лв., 1 бр. сребърен синджир от
миниатюрни топченца, с тегло 1,63 гр., /скъсан/, на стойност 3 лв., 1 бр. сребърен синджир с
кръстосани халки, с тегло 7,08 гр. и дължина 50 см., на стойност 20 лв., 1 чифт сребърни
обеци с три бели камъка на всяка, с общо тегло 5,64 гр. на стойност 15 лв., 1 чифт сребърни
обеци с по един продълговат камък на всяка, с общо тегло 5,02 гр. на стойност 15 лв., 1 бр.
гривна от перли със закопчалка тип прекъснат квадрат на стойност 20 лв., 1 бр. перлена
обеца без щифт на стойност 5 лв., 1 бр. колие с охридски перли на стойност 25 лв., 1
комплект колие и гривна от бледорозови перли на стойност 40 лв.,1 бр. перлено колие със
1
сферична, сива закопчалка и висулка с буквата „М“ на стойност 20 лв., 1 комплект колие и
гривна от бели перли, с жълти закопчалки с по седем бели камъчета, на стойност 40 лв., 1
бр. перлена гривна с бели перли, с липсваща част от закопчалката, на стойност 10 лв.,1 бр.
перлена гривна с бели перли, с жълта закопчалка с една перличка и рингове с бели камъчета,
на стойност 30 лв., 1 чифт перлени обеци от бели перли, на стойност 20 лв., всички вещи на
обща стойност 727 лв., които владеела, на основание устна договорка за съхранение от
неустановена дата на месец май 2016 г., собственост на Д.К. С., поради което на основание
чл.304 НПК, Я ОПРАВДАВА по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по
чл.206 ал.1 НК.
С присъдата съдът е върнал на подсъдимата М. М. Ш. със снета самоличност
посочените по-горе ВД.
Съдът на основание чл. 190 ал. 1 НПК е постановил направените разноски по делото
остават за сметка на държавата.
Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпила жалба и допълнение към нея
от частната обвинителка Д.К. С. чрез повереника й –адв.П., с които се иска отмяна на
постановената присъда и осъждането на подсъдимата по внесеното обвинение.
В жалбата и допълнението към нея не се иска събиране на доказателства.
В разпоредително заседание на 05.11.2021 г. въззивният съд по реда на чл.327 от
НПК прецени, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на
подсъдимата и свидетели, изслушването на експертизи и ангажирането на други
доказателства.
В открито заседание по делото пред въззивния съд повереника на ЧО Д. С.- адв. П.
поддържа жалбата и направеното допълнение към нея, като моли съда да отмени
първоинстанционната присъда и постанови нова такава, с която да признае подсъдимата за
виновна по повдигнатото й обвинение.
Представителят на СГП счита, че така подадената жалба е неотносима към предмета
на доказване по делото. Прави искане от съда същата да бъде оставена без уважение и да се
потвърди първоинстанционната присъда, като правилна и законосъобразна.
Упълномощеният защитник на подс. Ш. – адв.А. твърди, че така подадената жалба е
неоснователна, поради което моли съда същата да бъде оставена без уважение. Прави
искане от съда да потвърди първоинстанционната присъда.
Подсъдимата М.Ш. редовно уведомена се явява лично пред въззивната инстанция и в
предоставеното й право на последна дума от съда моли да се потвърди
първоинстанционната присъда.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите във въззивната жалба и
допълнението към нея, както и тези изложени в съдебно заседание от страните, и след като
на основание чл.314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда,
констатира че не са налице основания за нейното отменяване.
Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка,
която по категоричен начин се установява от събраните по делото доказателства, обсъдени
подробно в мотивите на присъдата. Въззивният състав изцяло възприема установените от
първостепенния съд факти, които са следните:
Подсъдимата М. М. Ш. е родена на ******* в с. Ракево, община Криводол,
обл.Враца, със средно образование, работеща и неосъждана с ЕГН **********.
Същата живее със семейството си в гр.София, ж.к. ******* Има две дъщери - М.И Ц.
и съпруг Д.М.Ш.. Към 2016 г. в апартамента на горепосочения адрес, живеела и болната
майка на подсъдимата - П.И.С., починала на 24.05.2016 г.
Частната обвинителка Д.К. С. е с висше юридическо образование, разведена, с две
големи дъщери от брака си. Няма данни за трудовата й заетост. В периода 2003-2004 г. Д.К.
С. търсила домашна помощница и чрез фирма за подбор на кадри се запознала с
2
подсъдимата.
Подс.Ш. започнала да помага в домакинството на С. срещу заплащане, като през 2010
г. в задълженията й влизало да почиства, готви и пазарува. Към момента, в който тя
започнала работа при ЧО, последната вече била разведена, като двете й дъщери
първоначално живеели при нея, но след това - при бившия й съпруг. С. не работела, но доста
преди запознанството й с подсъдимата тя заемала длъжността „юрисконсулт” в Столична
община.
Подсъдимата била назначена фиктивно на работа във фирмата на С. - „К.” ЕООД
гр.София, с ЕИК *********, на длъжност „технически офис организатор”, като за периода
от 23.02.2010 г. до 01.03.2016 г. месечното й трудово възнаграждение било в размер на 291
лв.
В горепосочения период С. последователно се местила в жилища, находящи се в
ж.к.”Слатина”, в близост до хотел „Плиска, в ж.к. „Лозенец” ул.”Неразделни”, на ул.”Ами
Буе”, ул."Георги С.Раковски”, като на последните две жилища тя била под наем. На
последния адрес, С. ползвала апартамент за времето от месец ноември 2015 г. до месец май
2016 г., когато решила, че заради заболяването от което страда „миопатия” е хубаво да живее
на село. За целта, наела дългосрочно къща в с.Кокаляне като сключила договор за наем със
свидетеля И.С.П..
Вещите, с които първоначално разполагала С. - скъпи картини от известни
художници, статуетки, скъпи кожени палта от визон, норка и т.н, чанти и т.н. постепенно се
редуцирали от пренасянето й от по-големи жилища в по-малки такива. Няма данни по
делото как се е разпоредила с тях С. като техен собственик. Според свидетелски показания
на А.С.И.-Б., собственик на галерия „Драка” и близка нейна приятелка, както и на бившия й
съпруг архитект Г.С., тя е виждала в дома на С. картини на известни художници като Ч.,
И.В., Д.К., Д.У., но това било в апартамента й, намиращ се до хотел „Плиска”. Останалите
жилища на С. свидетелката не била посещавала. Свидетелката Б. заявява, че през този
период С. е разполагала със скъпи палта от визон, норка и т.н., скъпи обувки и чанти на
известни фирми като „Фурла”, „Кристиан Диор” и т.н., но уточнява, че това са нейни
впечатления само от предходен период, този, през който С. е живеела в мезонета до хотел
„Плиска”. Останалите жилища на С. и тази свидетелка не е посещавала, нито е участвала в
пренасянето на вещи от тях. Свидетелите Р.В.Б., С.В.Р.-Ф., Ж.Ж.Ж., И.Т.К. и С.К.К.. също
описват стандарта на живот на ЧО като значително по-висок от този на останалите им
познати, както и, че тя е разполагала освен с подсъдимата като домашна помощница и с
личен шофьор през годините, а след това ползвала услугите на свидетелите Ю.Д.Й., М.В.Г. -
таксиметрови шофьори.
С течение на времето подсъдимата Ш. и ЧО станали близки. Ш. се превърнала и в
душеприказчик на С., поради влошените отношения на същата с дъщерите й, които вече
живели при баща им, както и обтегнатите отношения, които тя имала със своята майка -
свидетелката С.К.К...
През годините С. подарявала дребни подаръци на подсъдимата, такива от които вече
нямала нужда, напр. дрехи, обувки, нескъпи бижута. От своя страна, подсъдимата също
канела С. на празници на семейството си, балове на дъщерите й, като ЧО давала парични
средства и/или подаръци в знак на обич и приятелство. Ш. била признателна на С., че
никога не забавяла изплащането на уговореното трудово възнаграждение и се отнасяла
мило с децата й. Тя канела С. на родното си село за празници и се отзововала винаги, когато
С. я молела.
Задължение на подсъдимата било и да заплаща разходи за ел.ток, вода, парно и т.н. и
тя го правела стриктно, като винаги връщала рестото от дадената й сума. През целия, около
10-годишен период на трудови правоотношения, С. не открила липси на вещи и парични
средства и в нея нямало съмнение относно коректността на подсъдимата. Топлите
отношения между двете жени не харесвали на свидетелките Р.В.Б., Ж.Ж.Ж. - близки
приятелки на С.. От приятелството на подсъдимата и ЧО създадено през годините не била
3
доволна и майката на С. - свидетелката С.К.К.., която поради обтегнатите й отношения с
дъщеря си, я посещавала изключително рядко. Най-общо казано, всички те намирали, че не
подхожда на жена от класата на С. да поддържа приятелски отношения с домашна
помощница. На неустановена по делото дата С. дори написала писма до най-близките си
хора - майка си, двете й дъщери и самата подсъдима, като помолила Ш. да пази същите в
дома си и да ги предаде, ако нещо „лошо се случи с нея”. Поверила й да пази заедно с
писмата и ключ от сейф №1184, която имала в БНБ, съгласно Договор №РД06-
1520/03.08.2005 г.
Видно от писмо изх.№БНБ-66805/22.06.2021 г. /л.263 по делото/, поради неплащане
на такси за наем за периода от 28.07.2013 г. до 16.10.2014 г. достъпът на наемателката е
ограничен, като сейфът служебно е отворен на 16.10.2014 г. в присъствието на нотариус и
съдържанието е оформено като ценен пакет се съхранявало в Обществения трезор на БНБ.
На дата 24.07.2018 г. С. е заплатила дължимите суми и е получила съдържанието на сейфа.
През месец май 2016 г. в опаковането и приготвянето на багаж от квартирата на С. на
ул.”Г.С.Раковски” в гр.София за наетата вила в с.Кокаляне, съгласно сключен договор за
наем със свидетеля И.С.П., участвали С. и свидетелката Ж.Ж.Ж.. В найлонови, непрозрачни
чували били поставени дрехи и завивки, приготвени били 3 бр. телевизори, 1 бр. миксер,
лаптоп, микровълнова печка, множество кашони вино, модеми, рутер /арг. опис изготвен от
свидетеля Пиралков при напускането на къщата в присъствието на свидетелката Б., л.87 том
2 от ДП/.
В с.з. свидетелката Ж. заявява, че лично пакетирала „кутия с бижута, имаше перли,
сребърни пръстени, златен часовник, картини на известни художници като К., Майстора и
Д.У.”. При пренасянето на вещите от страна на С. били ползвани услугите на хамали от
„Х.Л.“ ЕООД, сред които бил и свидетелят И.И.С.. Преди натоварването на багажа в
камиончето С. подарила някои ненужни дрехи, които не носела вкл. и фотьойл тип
„барбарон” на Ш.. Подсъдимата трябвало да отиде до дома си в ж.к. „Дружба”, за да вземе
закупена със средства на С. микровълнова фурна, предназначена за с.Кокаляне. Ш. взела
няколко чувалчета с дрехи и „пуф”-а и се качила при хамалите, които я закарали до дома й.
Там свалила подарените й от С. вещи, като свидетел на това станал нейният съсед И.Х.И..
Същият видял как подсъдимата с помощта на хамалите сваля около 4-5 непрозрачни чували
от камиона, внася ги в дома си и оттам изнася правоъгълна кутия, която подала на
момчетата в камиона, след което се прибира вкъщи. Същите чувалчета, заедно с фотьойл
тип „барбарон”, след няколко дни той видял оставени в общата част на мазетата, в близост
до мазето на сем. Ш.. Той помолил подсъдимата да ги махне оттам, за да не пречат и на
следващия ден видял същите чували изхвърлени до контейнера за смет. Дъщерята на
подсъдимата Ц.Д. Ш. решила да ползва „барбарон”-а, но той миришел на цигари и всякакви
опити да бъде почистен останали безуспешни. По-късно, тя подарила същия на своя позната
с малко име „Люси”, а по-късно предала с Протокол за доброволно предаване в полицията.
На 22.06.2016 г. С. помолила подсъдимата да остане да преспи във вилата в
с.Кокаляне. Макар никога до момента Ш. да не била оставала да преспива, тя се съгласила,
тъй като С. заявила, че се страхува. Споделила на подсъдимата, че чува как бившият й
съпруг с настоящата си жена идват с джипа и чукат по прозорците на вилата. По поръка на
С., подсъдимата закупила пържоли и вино, направила барбекю и двете жени хапнали, а С.
пила малко вино. След това гледали телевизия, говорили си и заспали към 22 часа.
На следващата сутрин, подсъдимата се събудила и установила, че С. още спи, което
не било типично за нея, тъй като била раннобудна. Оставила я да поспи до 9.00 часа, след
което я събудила й заявила, че ще си тръгва. С. се разсърдила малко, като й казала, че сега
ще остане сама, но Ш. я успокоила, че няма от какво да се притеснява, тъй като през нощта
никой не е чукал на прозорците, а тя трябва да се прибира при семейството си. Казала й, че
ще направи кафе, ще измие скарата и си тръгва. Била излязла в двора и чакала С. да излезе
при нея, но това не станало. Подсъдимата влязла в къщата я видяла С. в полуседнало
положение до леглото. Първоначално помислила, че е паднала от леглото, заради
„миопатия“-та, като се опитала да проведе разговор с нея, но ЧО била неадекватна. Ш.
4
веднага проверила дали не си е глътнала езика, след като се убедила, че не е, я повдигнала
да легне на леглото и звъннала на спешен телефон 112.
Въпреки изричната забрана дадена й от С. да не звъни на майка й, Ш. започнала да
търси телефон на свидетелката К.. Междувременно се обадила на свидетелката Р.В.Б., като я
помолила да се свърже с дъщерите на С. и да им съобщи за състоянието й. Обадила се на
личната лекарка на С., взела в себе си експертни решения на ЧО и се качила в дошлата
линейка заедно със С.. Показала документите, касаещи миопатията на медицинското лице и
било взето решение линейката да кара в посока към Окръжна болница. По пътя обаче
лекарският екип установил, че С. лъха силно на алкохол и маршрутът бил сменен за друго
здравно заведение - Клиника по токсикологията към УМБАЛСМ "Н. И. Пирогов". Там, С.
била приета по спешност в критично състояние с окончателна диагноза „Интоксикацио
алкохолика акута. Интоксикациомедикаментоза кум зопиклоно, диазепамо, антидресанто.
Енцефелопатиятоксика. Кома. Психоорганичен синдром.” с придружаващи заболявания:
„Мускулна дистрофия. Зависимост към алкохол и бензодиазепини.” /арг. Епикриза, л. 162 от
том 1 от ДП/.
Видно от медицинските документи, предоставени от УМБАЛСМ "Н. И. Пирогов",
вкл. от История на заболяването /ИЗ/ на пациентката, /л.94 - л.163 от том 1 на ДП/, при
постъпването на С. в кръвта й са били установени - 1,08 промила алкохол,антидепресанти,
бензодиазипен и зопиклон. Пациентката преминала от коматозно състояние на съзнанието -
в делириум със съпътстващи зрителни халюцинации, несвързан говор, неорентирана за
време и място и категорично констатиран „Хроничен етилизъм“.
Загрижена за състоянието на С., подсъдимата продължила да търси телефон на
свидетелката С.К.К.. и намерила стационарен такъв. Започнала настойчиво да звъни на него,
като след продължителни опити й отговорила млада жена, представила се за дъщерята на С.
- Д.. Подсъдимата разпознала момичето и веднага й съобщила за критичното състояние на
майка й, както и да предаде на баба си, че Д. е в „Пирогов”. Получила груб отговор да не
притеснява баба й с глупости и повече да не звъни на този телефон.
Същевременно от болницата настоявали да бъде намерен близък роднина на С. е
оглед влошеното й състояние. След неопределено време на подсъдимата било върнато
обаждане от свидетелката К., която я попитала какво става. Докато Ш. й обяснявала как е
ЧО, тя ясно чувала гласа на внучка й, която недоволствала, че майка й пак се е напила и
направила някаква щуротия.
Все пак, на другия ден сутринта, свидетелката К. се обадила на подсъдимата, че е
пред „Пирогов” заедно със своята сестра /леля на Д./, но може да се оправи. Подсъдимата
веднага тръгнала за болницата, като трите жени били поканени от лекуващия лекар в
кабинет и им било обяснено, че състоянието на С. остава критично. Необходимо било да се
направи среща с психиатър, когато тя излезе от кома, че състоянието й изисква не само
постоянни грижи, но и специално внимание и жените трябва да заявят кой поема грижата за
това.
Майката и лелята на С. категорично отказали да поемат подобна отговорност, като
попитали дали подсъдимата би могла да се грижи за ЧО. Подсъдимата заявила, че не е в
състояние, тъй като това изисква целодневни грижи. Помолила обаче К. при изписването на
С. да й звънне, за да дойде, след което двете жени си тръгнали от болницата, подсъдимата
останала още малко и си тръгнала и тя. Вечерта, на телефона й звъннала дъщерята на С. - Д.
с молба дали няма да размисли и все пак за се съгласи да се грижи за майка й, но Ш. била
категорична.
Д. С. била изписана на 13.07.2016 г. и въпреки обещанието от К. дадено на Ш., че ще
й се обади - това не станало. С. останала под грижите на майка си в с.Торос.
В края на месец юни 2016 г. свидетелката Р.В.Б. по молба на С. посетила вилата в
с.Кокаляне, придружена от мъж, представил се на свидетеля И.С.П. като бившия съпруг на
ЧО, прибрали вещите на С.. Бил съставен опис и на състоянието, в което С. освобождава
наетата вила. /арг . опис, л.87 том 2 от ДП/.
5
Пак по молба на С., Б. се обадила на мобилния телефон на подсъдимата и й заявила,
че трябва да върне „присвоените от Д.” вещи, на което Ш. отговорила, че няма подобни
вещи при нея. Последвали обиди и заплахи от страна на Б., а впоследствие С. и неустановен
по делото мъж, посетили дома на С. със заплахи към нея и дъщеря й свидетелката Ц.Д. Ш..
За да излязат от апартамента майка и дъщеря, мъжът им се представил като служител на
„Софийска вода” АД. Излизайки навън, пред жилищен блок №80 вх.Б, в ж.к. „Дружба”,
двете видели С., която обвинявала Ш., че е убийца и крадла. С обидни думи нападнала и
дъщеря й, която се опитала да защити майка си.Свидетел на случващото се помежду им
станал И.Х. И., който се прибирал от работа. Същият завява, че познава С. като гост на
абитуриентския бал на дъщерята на Ш., но видял ЧО в съвсем различна светлина - тя
наричала Ц. Ш. „болна” и й заявявала, „че ще умре”.
На дата 03.02.2017 г. Д. С. подала жалба в СРП с вх.№ 1674/03.02.2017 г. и било
образувано досъдебно производство 513-3MK-299/2017 г. по описа на СДВР, пр.пр.
№1674/2017 г. по описа на Софийска районна прокуратура.
Извършени били претърсвания и изземвания както на дома на подсъдимата в
гр.София, ж.к. *******/л.32 от том2 от ДП/, така и в наследствената й къща в гр.Криводол
обл.Враца /л.47 том 2 ДП/, както и в дома на нейната племенница - свидетелката П.Г.К. в
гр.София, ул.”********* ДП/.
Назначена била съдебно-оценъчна експертиза, изпълнена от вещото лице Р.В. Ш. на
иззетите от дома на подсъдимата вещи, подробно описани в обвинителния акт.
За да постанови присъдата си първоинстанционният съд е провел пълно и всестранно
разследване. Аналитично са изследвани фактите и обстоятелствата, установявани и изведени
от показанията на свидетелите на М. И.а Л., Ю.Д.Й., И.С.П., П.Г.К., Ц.Д. Ш., М.В.Г., И.И.С.,
И.Х. И., Р.Ц.К., вкл. приобщените по чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.2 пр.2 НПК, А.С.И.-Б., М.Ц.П.
вкл. тези по чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.2 пр.2 НПК, частично от тези на свидетелите Д.К. С., вкл.
приобщените по реда на чл.281 ал.1 т.4 вр. ал.1 т.2 пр.2 НПК, на Р.В.Б., Ж.Ж.Ж., И.Т.К.,
С.В.Р.-Ф., С.К.К.., изцяло от обясненията на подсъдимата, Протокол от 15.04.2019 г. от ТД
на София-НАП, писма от банки на територията на страната, писмо изх.№БНБ-
66805/22.06.2021 г. на БНБ, писмо от ДСК за наличие на банкови сметки на С., писмо от
„Юробанк България” за налични сметки на С., писмо от Общинска банка за наличие на
банкови сметки на С., протоколи за претърсване и изземване с фотоалбум, заключение по
съдебно-оценителна експертиза, протокол за доброволно предаване, извлечения от банкови
сметки на подсъдимата, двете й дъщери и съпруга й, медицински документи от УМБАЛСМ
"Н.И.Пирогов".
Въззивният съд подложи на внимателен анализ същите доказателства и не установи
възможност въз основа на тях да се стигне до различни изводи относно фактите по делото.
Когато и доколкото изразява съгласие с доказателствения анализ направен от
предходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно
доказателствата по делото, а може да анализира онези които се оспорват, за да отговори
изчерпателно на наведените доводи в жалбата или протеста или тези, които счита за
неправилно анализирани / в този смисъл Решение № 372 от 01.10.2012г. по НД №
1158/2012г., НК, III, НО на ВКС/. Въззивната инстанция споделя доказателствените изводи,
до които е достигнал районният съд.
Анализът на доказателствената съвкупност проведен от първоинстанционния състав
и подробно отразен в мотивите към присъдата е пълен, всеобхватен и изчерпателен, поради
което настоящият състав изцяло се солидаризира с него, като не намира за необходимо да го
преповтаря. СРС е спазил изискванията на чл. 305, ал.3 от НПК, като детайлно и
обосновано е изложил съображения защо при налични противоречия е кредитирал едни
доказателствени материали, а други е отхвърлил. Районният съд е изложил ясни и
мотивирани съображения на кои доказателствени източници дава вяра и защо. Контролът за
достоверност на свидетелските показания е осъществен на базата на обективна съпоставка
помежду им и с оглед цялостната доказателствена съвкупност. Въпреки положените
6
процесуално- следствени усилия от първата инстанция, остават непреодолими
противоречията в показанията на разпитаните по делото свидетели относно времето на
предаване на инкриминираните вещи и при какви условия са били дадени. Противоречията
са подробно анализирани в мотивите към атакуваната присъда, въз основа на които съдът е
достигнал до обосновани изводи относно обективната невъзможност да се докаже
повдигнато спрямо подсъдимата Ш. обвинение.
На първо място, първоинстанционният съд, анализирайки доказателствената
съвкупност по един безспорен начин е установил обстоятелствата, касаещи запознанството
между подс. Ш. и ЧО С., както и техните взаимоотношения , като резонно първата
инстанция ги е подложила на задълбочен анализ.
Въззивният съд споделя и констатацията на първостепенния като правилно е откроил
две групи гласни доказателства и е приел за правдиви показанията на свидетелите И.С.П.,
П.Г.К., Ц.Д. Ш., М.В.Г., И.И.С., И.Х. И., М. И.а Л., Ю.Д.Й., касателно техните възприятия,
свързани с предмета на делото.
Правилно районният съд е отчел двойствената правна природа на обясненията на
подсъдимата като средство за защита и доказателствено средство, необвързано със
задължение за установяване на обективната истина, което изисква внимателно и критично
им обсъждане на плоскостта на собственото им логическо съдържание и на отношението им
към останалите доказателства. Съгласно правилата за доказателствената тежест по чл. 103,
ал.1- ал.3 НПК, за да бъдат приети за достоверни обясненията на подсъдимия, не се изисква
те да намират подкрепа в други доказателства, а да не се опровергават от несъмнено
установени доказателства или да не се дискредитират на собствено основание поради,
неясноти необясними празноти или ако съдържат обективно невъзможна версия. В
настоящия случай въззивният съд констатира, че обясненията на подсъдимата категорично
се покриват от комплексния анализ на показанията на И.С.П., П.Г.К., Ц.Д. Ш., М.В.Г.,
И.И.С., И.Х. И., М. И.а Л., Ю.Д.Й. , поради което и същите са кредитирани в цялост.
Правилно след прецизно обследване СРС е кредитирал частично показанията на св.
С. като същите са само частично достоверни и то в частта им - че тя и подсъдимата се
познават от дълги години във връзка с работата като домашна помощница на последната при
С., както и че към м.ноември 2014 г. ЧО е била финансово обезпечена с разполагаеми пари
по сметка в Пощенска банка във валута - 59 900 евро, които тя е обменила и изтеглила в
лева - 117 154,22 лв. на дата 05.11.2014г. В останалата им част показанията на ЧО са
хаотични и не подкрепящи се от показанията на разпитаните по делото свидетели с
изключая на показанията св. Б. и св. Ж. ( близки приятелки на ЧО). Правилно и показанията
на тези свидетелки първата инстанция не е сложила в основата на доказателствените си
източници, тъй като за същите се установява определена заинтересованост ( с оглед
близките им приятелски отношения с ЧО) и абсолютни противоречия с останалите събрани
по делото доказателства.
На следващо място правилно са кредитирани показанията на свидетелите, А.С.И.-Б.,
Р.В.Б., Ж.Ж.Ж., И.Т.К., С.В.Р.-Ф., от които се установя начина на живот на ЧО преди
процесната дата и завидното й материално благосъстояние.
В заключение въззивният съд счита, че оценката на събрания по делото
доказателствен материал и установените по делото факти от страна на първоинстанционния
съд съответства на точното информационно съдържание на източниците на доказателства и
обхваща в пълнота включените в предмета на делото обстоятелства като в мотивите на
първоинстанционния съд изчерпателно е взето отношение по всеки един от наведените в
жалбата доводи, поради което настоящата инстанция не счита за нужно отново да ги
преповтаря.
При описаните факти районният съд е направил верни изводи от правна страна – за
липса на извършено престъпление от общ характер – по чл.206, ал.1 от НК от страна на
подс.М.Ш..
„Обсебването” спада към групата на престъпните присвоявания, уредени в глава V от
7
НК /”Престъпления против собствеността”/. „Присвояването” е акт на противозаконно
юридическо или фактическо разпореждане с чуждо имущество в свой или чужд интерес,
като може да се извърши както с действие, така и с бездействие. Важно е да се посочи
особения субективен елемент на присвояванията, а именно промяната на намерението на
дееца от това да владее или пази повереното му имущество правомерно, в такова да се
разпорежда с него в свой или чужд интерес противозаконно, в разрез с изначално
предвиденото правно основание. Като част от тази група престъпления, обсебването по
чл.206 от НК притежава описаните характеристики като наред с тях разкрива и свои
специфични особености.
На първо място непосредствения обект на посегателство може да бъде само движима
вещ. Специфичното за този вид престъпно поведение е, че вещта се намира във
фактическата власт на дееца на определено правно основание – договорно правоотношение,
акт на държавен орган и др. Престъплението е резултатно, като неговата довършеност се
обуславя от засягането възможността на собственика на вещта да упражнява спокойно и
безпрепятствено всички правомощия, съдържащи се в правото му на собственост върху нея
– да я владее, да се разпорежда с нея и да я ползва. Особен е субектът на деянието като той
може да бъде единствено лице, което притежава фактическата власт върху предмета на
посегателство на правно основание. Единствената възможна форма на вина е пряк умисъл,
като във волево отношение извършителят цели противозаконното разпореждане да бъде в
негов или чужд интерес.
Така изложените характеристики на престъплението „обсебване”, подведени под
конкретната фактическа обстановка, описана по-горе, извеждат на липса обективните и
субективни елементи на престъплението, в извършването на което е обвинена подсъдимата
Ш., както правилно е посочил в съдебния си акт и районния съд.
По делото безспорно се установява предаването на инкриминираните вещи на
подсъдимата за послужване, поради което тя е упражнявала фактическа власт върху тях на
годно правно основание - всички посочени в ОА вещи са били дадени като подарък на
подсъдимата през годините от ЧО, далеч преди месец май 2016 г., като само фотьойл тип
„пуф” й е подарен през месец май 2016 г. Правното основание не е било подсъдимата да
съхранява вещите, а те са й били подарени от С. , което се потвърждава от показанията на
св.Ц. Ш., както и от обясненията на подсъдимата. Инкриминираните вещи са открити в дома
на подсъдимата, поставени в собствения й зелен несесер заедно с други украшения на
дъщерите й, като същите са били поставени на видно място, а не скрити. Следва да се
отбележи, че инкриминираните вещи са накити, които са изцяло сребърни, а перлите - с
ниско качество, което води до извода, че стойността на същите не е висока, както и че не са
уникати. В тази връзка следа да се отбележи, че от разпита на св. Б. и св. Ж., се установява
че когато ЧО е давала вещи на съхранение или пари на заем на свой приятели и близки, тя е
съставяла документи за това, а в конкретния случай при твърдяното от нея, че е дала на
съхранение инкриминираните вещи, които впрочем в показанията си не си спомня в какъв
вид ги е предала на подсъдимата, тя дори не е направил опис на същите, което звучи
нелогично и неправдоподобно.
Горната липса на елемент от обективната страна на обсъжданото престъпление,
прави излишно изследването на субективната страна на деянието.
Поради това и на основание чл.304 от НПК единственият възможен изход от
наказателното производство е оправдаването на подсъдимата М.Ш. по внесеното в съда
обвинение за извършено от нея престъпление чл. 206, ал. 1 от НК, както е постъпил и
първоинстанционният съд.
Въз основа на изложеното и с оглед съвпадението на крайните изводи на двете
съдебни инстанции, настоящият въззивен състав приема, че обжалваната присъда е правилна
и законосъобразна и като такава следва да се потвърди. Изложените във въззивната жалба
доводи са неоснователни. Присъдата е постановена при безспорно и коректно изяснена
фактическа обстановка, без да са допуснати нарушения на процесуалните правила и на
материалния закон.
8
Така, при извършената на основание чл.314, ал.1, вр. чл.313 от НПК цялостна
служебна проверка на правилността на атакувания съдебен акт, въззивната инстанция не
констатира наличие на основания, налагащи неговата отмяна или изменение, поради което
същият следва да бъде потвърден, а въззивният жалба - да бъдат оставена без уважение,
като неоснователна.
Мотивиран от горното и на основание чл.334, т.6, вр. чл.338 от НПК, Софийски
градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда от 28.06.2021 г., постановена по НОХД №
11335/2019 г. от СРС, НО, 121-ви състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9