Решение по дело №156/2020 на Районен съд - Айтос

        Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№                                                          20.10.2018 г.                            град Айтос

                                      В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

АЙТОСКИ  РАЙОНЕН СЪД                                                граждански състав

на петнадесети октомври                               две хиляди и двадесета година

в публично заседание в следния състав:

                                                                                 Районен съдия: Таня Спасова

Секретар Росица Марковска

като разгледа докладваното от съдия Спасова гражданско дело № 156 по описа за 2020 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на „Ай Тръст“ ЕООД с ЕИК ***, с адрес и седалище на управление ***, представлявано от И.Ш., чрез юр. В.Г., против Х.А.Х. с ЕГН ********** ***, като е предявен положителен установителен иск по реда на чл.422 от ГПК вр. чл.415, ал.1, т.1 от ГПК.

С исковата молба ищецът моли да бъде прието за установено спрямо ответника съществуването на  вземанията му като поръчител на ответника за задължението на последния към Кредисимо ЕАД по сключения между тях договор за кредит № 867726 от 26.04.2017 г., както следва: 200 лева главница, 23, 41 лева административни разноски, 65, 06 лева възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство, 13, 90 лева договорна лихва за периода от 26.04.2017 г. до 31.07.2017 г., 65, 81 лева наказателна лихва за периода от 01.06.2017 г. до 06.11.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.11.2019 г. до окончателното плащане.

Поддържа се, че ищцовото дружество е обезпечило договор за кредит, сключен онлайн между ответника и Кредисимо ЕАД на 26.04.2017 г., по който ответникът е усвоил 200 лева главница. В качеството на поръчител по този договор и поради неизпълнение на задълженията от страна на ответника след получаване на искане от кредитодателя Кредисимо ЕАД ответното дружество е заплатило 200 лева главница, 13, 90 лева договорна лихва, 65, 81 лева наказателна лихва и 23, 41 лева извършени административни разноски във връзка с опити за извънсъдебно погасяване на задължението. На основание чл.143, ал.1 от ЗЗД има право да поиска от ответника сумите, които е платило, вкл. договореното възнаграждение от 65, 06 лева по договора за предоставяне на поръчителство, поради което е подало заявление по чл.410 от ГПК. По образуваното ч.гр.д. № 1103/2019 г. на РС-Айтос е издадена заповед № 574 от 29.11.2019 г., на която длъжникът е възразил, поради което за ищцовото дружесво е налице правен интерес от предявяване на настоящия установителен иск за установяване на дължимостта на сумите, платени от него в изпълнение на сключения договор за поръчителство. Ищецът претендира заплащане на правените съдебно-деловодни разноски.

С исковата молба е предявен иск по реда на чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.415, ал.1, т.2 от ГПК за  установяване съществуването на вземането на ищеца против ответника, съобразно дадените от съда указания по заповедно производство – ч.гр.дело № 1103/2019 год. на РС-Айтос, като исковата молба е депозирана в законоустановения едномесечен срок за това.

В законоустановения срок не е постъпил отговор на исковата молба въпреки редовното връчване на книжата.

В съдебно заседание ответникът не се явява, редовно уведомен, като липсва искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.238, ал.1 ГПК, ако ответникът не е представил отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, по искане на другата страна съдът може да постанови неприсъствено решение. За да бъде постановено неприсъствено решение следва да са налице предпоставките за това установени в чл.239, ал.1 ГПК, а именно на страните да са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание, и предявеният иск да е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства.

Съдът намира, че в случая са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по реда на чл.238 ГПК.

С оглед посочените по исковата претенция обстоятелства и въз основа на представените писмени доказателства – заявление № 867726 от 26.04.2017 г., разпечатки на електронни съобщения между ответника и кредитодателя и ответника, разпечатки на електронни съобщения между ищцовото дружество и ответника, договор за кредит № 867726 от 26.04.2017 г. ведно с приложение № 1, договор за предоставяне на поръчителство от 26.04.2017 г. и договор за поръчителство от 26.04.2017 г., протокол за направени разходи за извънсъдебно събиране и удостоверение за погасени задължения от 17.02.2020 г., съдът приема, че предявената искова претенция е вероятно основателна, като с оглед разпоредбата на чл.143, ал.1 от ЗЗД ответникът дължи на ищцовото дружество претендираните суми. С оглед това и тъй като ответникът не е представил отговор на исковата молба и не се е явил в съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, като същият е бил уведомен за последиците от непредставяне на отговор и неявяване по делото, съдът намира, че в случая са налице предпоставките на чл.238, ал.1 и чл.239 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение по делото, като предявения иск по реда на чл.422 от ГПК следва да бъдат уважен, без решението да се мотивира по същество.

Няма доказателства за извършено от ответника плащане на задълженията. Представената към възражението вносна бележка по ч.гр.д. № 1103/2019 г. на РС-Айтос /л.15 от ч.гр.д. № 1103/2019 г. на РС-Айтос/ не удостоверя погасяване на задълженията на ответника към ищцовото дружество, тъй като е видно, че плащането е извършено в полза на трето лице, различно от ищцовото дружество.

Предвид изхода от производството и на основание чл.78, ал. 1 от ГПК, следва в тежест на ответника да бъде възложено заплащането на направените от ищеца разноски, а именно сумата в общ размер от 200 лева, от които 75 лева разноски в заповедното производство – 25 лева държавна такса и 50 лева юр. възнаграждение и 125 лева разноски в исковото производство – 25 лева държавна такса и 100 лева юр. възнаграждение, определено от съда по реда на чл.78, ал.8 от ГПК.

 Мотивиран от горното и на основание чл.239 ГПК, Айтоският районен съд

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Х.А.Х. с ЕГН ********** ***, дължи на „Ай Тръст“ ЕООД с ЕИК ***, с адрес и седалище на управление ***, представлявано от И.Ш., чрез юр. В.Г., по сключения договор за поръчителство от 26.04.2017 г. следните суми: 200 лева главница по договор за кредит № 867726 от 26.04.2017 г., 23, 41 лева административни разноски, 65, 06 лева възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство, 13, 90 лева договорна лихва за периода от 26.04.2017 г. до 31.07.2017 г., 65, 81 лева наказателна лихва за периода от 01.06.2017 г. до 06.11.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.11.2019 г. до окончателното плащане, за които суми е издадена заповед № 574 от 29.11.2019 за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 1103/2019 г. на РС-Айтос.

ОСЪЖДА Х.А.Х. с ЕГН ********** ***, да заплати на „Ай Тръст“ ЕООД с ЕИК ***, с адрес и седалище на управление ***, представлявано от И.Ш., чрез юр. В.Г., сумата в общ размер от 200 (двеста) лева, от които 75 лева разноски в заповедното производство и 125 лева разноски в исковото производство.

Решението не подлежи на обжалване – чл.239, ал.4, ГПК, защитата срещу него може да се осъществи по реда и в срока по чл.240 от ГПК.

 

 

                                                              Районен съдия.......................................